ДИМИТЪР ТАБАКОВ (1879-1973)

БИОГРАФИЯ*

Основоположникът на българската геометрична наука проф. д-р Димитър Табаков е роден в Сливен на 21 ноември 1879 г. Още в годините на османското робство град Сливен се утвърждава като твърдина на българщината. В него израстват родолюбиви и духовно силни българи, които оставят трайни следи в културната и борческа история на българската нация. Имената и благородните им подвизи са мощно средство за възпитаване на достойни следовници на тяхното свободолюбиво и човеколюбиво дело. Тук, в Сливен, се заражда модерната за онова време българска индустрия.

Семейството

Родителите на Табаков, както самият той свидетелства, са били трудолюбиви и справедливи българи. Майка му е притежавала природна дарба да извършва устни математически пресмятания. Знаела е много народни мъдрости и поучителни приказки, които с вещина е предавала на петте си деца. Вуйчото на Табаков – Стефан Серткостов, е бил знаменосец на чета и е убит от турците през 1876 г. Семейната среда е благодатна почва за формиране у бъдещия математик на трудолюбие, висок патриотизъм, стремеж към справедливост, обич и уважение към обикновения трудов човек.

Възрожденските просветни традиции на Сливен се увенчават още в първите години след Освобождението с високо равнище на гимназиалното образование. Тук учителстват математиците чехи Теодор Монин (1858–1893) и Антон Шоурек (1857–1926). Първият е пионер в преподаването на геометрия през 1889–1891 г. в новооткрития Физико-математически факултет на Висшето училище (от 1904 – Софийски университет), а вторият е преподавател, създател и ръководител до края на живота си на катедрата по геометрия в същия факултет.

Образование

Димитър Табаков завършва с отличие основно образование в родния си град и продължава все така успешно учението си в мъжката гимназия, която се е отличавала със силни геометрични традиции. През последния гимназиален клас той учи в София и завършва с отличен успех Софийската мъжка гимназия през 1899 г.
След успешно положен конкурсен изпит за стипендиант Димитър Табаков следва математика във Висшето училище (дн. СУ) от 1899 до 1903 г. и е в редицата на най-добрите студенти. Насочен от професора си Шоурек, той прави като студент първите успешни крачки в научното творчество. През 1902 г. списанието Училищен преглед помества статията му Синтетични доказателства на Цвойдзинсковите теореми, в която са доказани три планиметрични теореми.

Специализант

Завършил математика с отличен успех, Димитър Табаков е назначен за учител в I-ва Софийска мъжка гимназия.
Поради доказан интерес към научната работа, по инициатива на проф. А. Шоурек Табаков е изпратен на специализация: в Щрасбург през учебната 1903/4 година и в Нанси през следващата. В Щрасбург чрез учителя си геометърът Теодор Райе той усвоява богатите традиции и постижения на немската школа по проективна геометрия. Тук окончателно се оформят и неговите трайни интереси и любов към геометрията.

Учител и асистент

През учебната 1905/6 година Табаков продължава учителстването си в гимназията и едновременно е командирован за асистент в университета. Към професията си той се е отнасял с чист идеализъм и стремеж да допринесе за духовния разцвет на свободната си родина. За съжаление той не е имал щастието да осъществява дълго преподавателските и научните си занимания в университета.

Поради известните събития от 1907 г. – организираното от прогресивни студенти освиркване на княз Фердинанд – по волята на монарха родната Алма Матер е закрита. Преподавателите са изгонени от университета. Същата съдба сполетява и Табаков. За да изкарва прехраната си, Табаков е принуден да се завърне в родния си град Сливен. Тук той е учител от 1908 до 1920 г.
Да си спомним, че през този период духовният устрем на нашия народ отново е прекършен поради войните. Несгодите и тежката участ на тези войни е понасял по окопите на бойните полета и Димитър Табаков, така че през времето, прекарано извън университета, той е бил учител не повече от 8 години.

Доцент и професор

През март 1920 г. след конкурс той е назначен за редовен доцент към катедрата по геометрия във Физико-математическия факултет (дн. ФМИ).

Встъпителната лекция на доц. Д. Табаков (1920)

Три години по-късно е повишен в извънреден професор, а от 1941 г. е редовен професор и завеждащ катедрата по геометрия, която фактически ръководи от 1926 г. до пенсионирането си през 1948 г.

Освен в Софийския университет проф. Димитър Табаков преподава дескриптивна геометрия във висшите технически училища във Варна (до 1951 г.) и Русе (до 1953 г.)

От 1929 г. е доктор по математика на университета в град Пиза, Италия.

Схематично посочените календарни данни сами по себе си не разкриват огромната по обем, съдържание и значение дейност на първия български професор по геометрия. Както сам Табаков по-късно си спомня, той заварва на 10 март 1920 г. катедрата по геометрия в много тежко състояние. Ръководителят й проф. А. Шоурек е бил години наред на лечение в Италия, откъдето се завръща през 1922 г. Асистентите, на които обучението по геометрия е било възложено, са напуснали университета.

Тези обстоятелства заставили Табаков да поеме лекциите по всички изучавани геометрични дисциплини (аналитична геометрия, проективна геометрия, дескриптивна геометрия, диференциална геометрия), а няколко години дори и съответните упражнения. Съгласно тогавашния хорариум преподавателската му заетост надхвърляла 30 часа седмично.
Всеки, който е добре запознат със спецификата на университетското образование, може добре да разбере какви огромни усилия и героическа издръжливост са били необходими на Табаков, за да се справи той успешно с възложените му отговорни преподавателски функции.

Преподаватели и студенти . от ФМФ-СУ, 1933 г. Седнали от ляво надясно: втори – Н. Бонев, пети – Ив. Ценов, следван от Л. Чакалов, К. Попов, Д. Табаков, последен – Г. Брадистилов. На втория ред последен – Бл. Долапчиев, непосредствено зад него Б. Петканчин. На петия ред, последен вдясно – Хр. Караниколов.

Лекциите на проф. Табаков

Лекциите му се отличаваха с богатство на съдържанието, стремеж към пълнота на изложениетο, с прегледност и естетичност в подреждане на текста върху черната дъска, с едновременното използване както на аналитични, така и на синтетични методи. Ако си послужим със сегашните понятия, то следва да подчертаем, че в лекциите му имаше много елементи на проблемност, които заставяха студента самостоятелно да извършва някои доказателства и да допълва други. Трайни материални свидетели за съдържанието на лекциите му, за използваните математически методи и за специфичния табаковски преподавателски почерк, са написаните от него учебници и сборници, за които ще стане дума по-долу.

Випуск 1943 г. на ФМФ. На втория ред отляво надясно: втори – Благовест Долапчиев, следван от Боян Петканчин, Кирил Попов, Любомир Чакалов, Димитър Табаков, Никола Обрешков, Любомир Илиев.

Автор на учебници

Изрично трябва да се изтъкне огромната работа на професор Димитър Табаков за написването и издаването на учебниците и сборниците от задачи  по всички четени от него геометрични дисциплини. Тази огромна и трудна дейност представя Табаков като човек с грижливо отношение към студентите и високо съзнание за преподавателски и граждански дълг.

Учебниците на проф. Д. Табаков съдържат класически материал по съответните дисциплини и по обем отразяват големия хорариум, който по онова време е определен за лекциите по геометрия. Най-голямото достойнство на тези учебници е богатството на изложените проблеми.

Математическите методи на изложението в общи черти съответстват на методите, които в началните десетилетия на века се използваха в много чуждестранни университети. На много места изложението е лаконично и в отделни пунктове може да представлява трудност за начинаещия читател.

Диференциална геометрия (1926)

Сборник по Аналитична геометрия (1945)

Дескриптивна геометрия (1945)

Основи на  Аналитичната геометрия (1947)

Онова, с което проф. Д. Табаков правеше особено впечатление на слушателите си и което силно доминира в трудовете му, е обладаването на голяма геометрична интуиция. Тя му позволява да очаква при третирането на математически проблеми получаването на определени резултати, които съвсем не личат предварително от сложните алгебрични конструкции. Може би това е една от причините в много от трудовете му да са поместени симултантни доказателства – както със синтетични, така и с алгебрични методи. Водеща е ролята на първите.

Научна дейност

Професор Димитър Табаков е пионер в научно-изследователската работа по геометрия у нас  (вж пълния текст на статията и  Библиография на трудовете в менюто – ред. бел.)

Отличия

Ползотворното дело на проф. Д. Табаков бе високо оценио. Той бе награден с високи правителствени отличия. Беше удостоен с почетното звание Народен деятел на науката. Делата и името му, което математическата гимназия в Сливен носи, ще напомнят на поколенията за достойния и ползотворно изживян живот на един от първостроителите на родното университетско образование по математика професор доктор Димитър Табаков.

Човекът Димитър Табаков

Нашият разказ ще бъде непълен, ако не се спрем специално на обаятелната личност на Димитър Табаков като човек и гражданин. Студентите уважаваха и обичаха своя професор и той им отвръщаше с взаимност. Контактите му със студентите не свършваха в аудиториите. С тях беше той и на често организираните екскурзии, с тях се хранеше в столовете на Mensa academica, в техните редици участваше на манифестации, играеше народни хора и т. н.

Много са нишките, които свързват живота и делата на професор Д. Табаков с тежненията на съгражданите му от Сливен. Като дългогодишен председател на сливенската културна дружба Доктор Иван Селимински в София той успешно отстоява културните и стопански инициативи на Сливен и сливенския край. Своята дейност в тази насока той схваща като отглас от възрожденската жар на именитите си съграждани д-р Ив. Селимински, Чинтулов, Хаджията, Добри Желязков и др.

* Гьонов, Александър. Димитър Табаков. // Български математици. – София : Народна просвета, 1987, с. 59-64  (тук с малки съкращения, добавени подзаглавия и снимки; съставил: Р. Калтинска).

начало