Иван Димовски (1934)

БИОГРАФИЯ*

Иван Христов Димовски е роден на 7 юли 1934 г. в с. Патрешко, Троянска околия.


Основно образование завършва в с. Орешак (1948), а средно образование –  в смесената гимназия в гр. Троян (1952).

Като ученик, Иван Димовски проявява повишен интерес към математиката, пробуден от учителя му по математика Пенчо Балев.
През учебната 1950/51 г. се явява на Първата национална математическа олимпиада и заема първо място.

ОТ СТУДЕНТ ДО ПРОФЕСОР

В периода 19521957 Иван Димовски следва математика (научно-производствен профил) във Физико-Математическия Факултет (ФМФ, дн. ФМИ) на Софийския университет. По време на следването си той посещава през ден руските книжарници в София, които редовно се зареждат с нова математическа литература, както от съветски така и в превод на руски западни и други автори. Димовски се включва активно в работата на известния кръжок на професор (тогава доцент) Ярослав Тагамлицки. в който участват и други студенти, станали по-късно известни математици. В по-късно време Димовски и проф. Тагамлицки имат срещи не само в учебните аудитории, но и на научни конференции.

С чл.-кор проф. дмн Ярослав Тагамлицки, вероятно през 1981 г.

След завършване на университета през 1957 г. е разпределен като учител в V-то средно училище, гр. Русе. В периода 19581959 г. е асистент по математика във ВИМЕСС  Русе (дн. Русенски университет Ангел Кънчев).
В края на 1959 г. Димовски е назначен с конкурс за младши научен сътрудник към Математическия институт (дн. ИМИ) при  БАН в секцията по Аналитична механика, с ръководител проф. Бл. Долапчиев. През учебната 1961/62 г. е на специализация в Московския държавен университет, в катедрата по Теория на еластичността.
Хабилитира се като ст.н.с. II ст. (дн. доцент) в секцията по Комплексен анализ през 1969 г., защитава докторска дисертация (дмн) на тема Конволюционен метод в операционното смятане през 1977 г. и е избран за професор по математически анализ през 1982 г.

НАУЧНИ ПОСТИЖЕНИЯ

Конволюционен метод и приложения

Професор Димовски е автор на повече от сто научни публикациr в наши и чуждестранни списания и на монографията (на английски език) I. Dimovski, Convolutional Calculi, публикувана от Издателството на БАН (първо издание, 1982) и от престижното холандско издателство Kluwer (второ издание, 1990). В нея се съдържат повечето от резултатите му от този период върху т.нар. конволюционно смятане, ключова роля в което играе въведеното от него през 1966 г. понятие конволюция на линеен оператор, откриващо пътя за широки обобщения на операционното смятане на Микусински.
Поради тяхната значимост, тези резултати стават известни, цитирани са многократно (над 700 пъти) и са обект на изследвания и приложения от широк кръг специалисти от цял свят. Значителна част от цитиранията са в научни монографии, издадени от известни издателства в чужбина, в списъка им фигурират над 20 монографии и редица дисертации в чужбина, в които резултатите на Димовски се използват съществено. Така Димовски получава широко международно признание, като създател на ново научно направление в математическия анализ – конволюционен метод, споменаван като конволюционния метод на Димовски в редица книги, обзори, статии, вкл. в заглавия на дисертации в чужбина.

В математическата физика. Въз основа на конволюционния метод, авторът му и неговите сътрудници (М. Спиридонова, Е. Бажлекова, Ю. Цанков и др.) разработват  нов вариант на принципа на Дюамел за редица важни нелокални гранични задачи за частни диференциални уравнения на математическата физика (вж. [1]).

За функциите на Грийн. Важни са приложенията на конволюционния метод за разкриване на структурата на функциите на Грийн за нелокални гранични задачи, тъй като напоследък има засилен интерес, свързан както с възможностите за използване на нови софтуерни приложения, така и с теорията на управлението на системи с разпределени параметри. С голяма популярност се ползват таблици на други автори за фунции на Грийн на редица важни за приложенията гранични задачи (вж. [1]).

В многомерните конволюции. Съществен принос на Димовски са възможностите, които конволюционният метод дава за намиране и на многомерни конволюции. Те позволяват да се обобщи принципа на Дюамел не само за времевата променлива при еволюционни уравнения, но и за пространствените променливи. Димовски представя произволно решение на такава задача като конволюция на частно решение с дадена гранична функция или дясна страна. Това разкрива структурата на съответната функция на Грийн, като тя е заместена с функция на два пъти по-малко променливи (вж. [1]).  Основателно е очакването този метод да навлезе широко в инженерната практика.

В интегралните трансформации.  Други приложения на своя конволюционен метод Димовски предложи в областта на интегралните трансформации – освен с налагането на приоритета на българската математика в тази област чрез използваната и изследвана от него трансформация на Обрешков, така и с намирането на нови конволюции на редица известни вече интегрални трансформации (вж. [1]).

Хипербеселови оператори

Въведеният от Димовски най-общ клас оператори от беселов тип от произволен цял ред (понастоящем наричани хипербеселови оператори) обхваща всички частни случаи на такива оператори, разглеждани преди и след това от редица други автори. Значимостта на диференциалните оператори от беселов тип и разработките за тях се определят от факта, че те са основните сингулярни диференциални оператори от произволен ред, възникващи в задачи на математическата физика.
Важната първа стъпка на Димовски е разработването на аналог на трансформацията на Лаплас за такива оператори, международно известен вече повече от половин век като трансформация на Обрешков.
Освен това, обобщението на операторите на Поасон и Сонин (известни сега като трансформации на Поасон-Сонин-Димовски) позволява свеждане на изучаването на редица задачи за общия оператор от беселов тип до задачи за оператора за кратно диференциране, и обратно.
С това беше решен също и проблемът за конструирането на трансмутационни оператори, поставен в посмъртно публикувана работа на Ж. Делсарт, един от основателите на групата Бурбаки. Получените резултати дадоха основание на редица чуждестранни автори да ги цитират многократно и да говорят за българска школа в теорията на хипербеселовите оператори и на интегралните трансформации (вж. [1]).

Чл.-кор проф. дмн Иван Димовски, проф. дтн Ангел Балтов, проф. дбн Йордан Йорданов, проф. дтн Кольо Минков, проф. дмн Николай Божинов

НАУЧНО-ОРГАНИЗАЦИОННА ДЕЙНОСТ

Проф. Димовски има активна научно-организационна дейност за укрепването и развитието на Института по математика и информатика (ИМИ) при БАН. От 1986 до 2004 г. е ръководител на секция Комплексен анализ към института.
През 1975 г. организира Международна конференция по обобщени функции и операционно смятане във Варна, събра там най-известните в света експерти в тази област и издаде сборник е трудовете на конференцията, което е първото издание на трудове на математическа конференция у нас, изцяло на английски език.
През 1991 г. организира във Варна Международна конференция по комплексен анализ и приложения, съчетана със Симпозиум по обобщени функции и операционно смятане.
През 1994, 1996, 1999 и 2003 г. беше съорганизатор на международните работни срещи Трансформационни методи и специални функции (ТМСФ) в България, чиято традиция е успешно продължена през 2010, 2011, 2014 и 2017 г.
Ръководил е 4 научни проекта към Фонд научни изследвания на МОН и няколко международни научни проекти между институтите по математика на БАН, на Полската академия на науките и на Сръбската академия на науките и изкуствата.
В периода 20052009 г. е председател на Специализирания научен съвет по приложна математика и механика към ВАК.
Професор Димовски сътрудничи на редица известни чуждестранни издателства и списания като рецензент и като член на редакционните колегии на Integral Transforms and Special Functions, Fractional Calculus and Applied Analysis, Journal of Inequalities and Special Functions и др.

ПЕДАГОГИЧЕСКА ДЕЙНОСТ

Професор Димовски има значима научно-преподавателска и методическа дейност. Освен асистентската му практика от (1958–1959) във ВИМЕСС  Русе, той чете (1963–1973) основните курсове за специализацията Механика към Факултета по математика и механика (дн. ФМИ) на Софийския университет: Теория на еластичността, Механика на непрекъснатите среди, Теория на потенциала, Операционно смятане, Вариационно смятане, Специални функции и др.
Чете лекции по Математически анализ за фармацевти, биолози, химици и физици в Софийския и Пловдивския университети.
От 1987 до 2007 г. чете лекции в Шуменския университет Епископ Константин Преславски по История на математиката, Основи на математиката, Числови системи и операционно смятане.
Бил е гост професор в Унгария, Полша, ГДР, СССР, Югославия, Испания, Кувейт, Венецуела и др.

Проф. Димовски има 10 докторанти (от тях трима професори и доктори на науките, други четири са хабилитирани), множество дипломанти и редица сътрудници от различни научни институции у нас.
Проф. Димовски развива активна популяризаторска дейност като автор и преводач на научна и учебна математическа литература.

В средното образование

Проф. Димовски проявява интереси и в областта на училищната математика и проблемите на обучението. Публикува статии в различни списания, най-много в сп. Математика. Изнася много доклади на традиционните Пролетни конференции на СМБ.
Автор е на учебници и учебни пособия за средните училища и съавтор на много учебници и учебни помагала: Съвременна аритметика, Съвременна алгебра за учители, Математика за 4-ти, 6-ти, 11-ти и 12-ти класове и още много други.
Активно участва в различни етапи на реформата на средното образование по математика. През 1972 г. прави радикално предложение за заменяне на разделното изучаване на курсовете по алгебра и геометрия в средното училище с единен курс по математика. Въпреки първоначалната отрицателна реакция на някои среди, това предложение оказва значително влияние върху понататъшния ход на реформата на обучението по математика в средното училище и е принос от гледище на приближаването на България към Европа и другите цивилизовани страни.

ЛИТЕРАТУРНА ДЕЙНОСТ

Професор Димовски е дал най-много преводи на математически книги у нас (сам, или съвместно с Петър Русев, Милко Петков, Михаил Гаврилов, Виржиния Кирякова, и най-вече с Иван Чобанов) от английски, немски и френски на български (над 50 книги) и oт български на английски – три монографии и поредици от избрани трудове на видни български математици (вж. [2]).
Така той направи достояние на българската колегия на голям брой шедьоври на световната математика, които преди епохата на Интернет и на свободното разпространение на литература биха останали недостъпни.

ЗАСЛУЖЕНО ПРИЗНАНИЕ

 

Професор Димовски е канен като гост на редица престижни университети и международни конференции в чужбина, в страни като Русия, Германия, Полша, Кувейт, Испания, Венецуела, Сърбия, Македония и др.
Сред основните заслуги на чл.-кор. проф. Димовски към нашата наука са:

  • създаването на българска математическа школа в направление на математическия анализ с подчертано международно признание;
  • налагането на българския приоритет в понятия като интегрална трансформация на Обрешков, конволюционен метод, нелокални гранични задачи, комутант, хипербеселови оператори и др.;
  • забележителната му преводаческа и популяризаторска дейност.

Професор Димовски е носител на наградата (1979) на Софийския университет и БАН на името на акад. Никола Обрешков и на почетния знак Марин Дринов (2004) на БАН.

 

2004 г., отдясно-наляво : юбилярът чл.-кор. проф. дмн Иван Димовски,  доц. д-р Любомир Бояджиев , гл. ас. д-р Йорданка Панева,  доц. д-р Радка Петрова


* ) Текстът е взет основно от [1], с вмъкнати пасажи и снимки от [2] и добавени подзаглавия; редакторските корекции са съгласувани с проф. Виржиния Кирякова. Съставил: Р. Калтинска.

Библиография

  1. Кирякова, Виржиния. 80-годишен юбилей на чл.-кор. Иван Димовски. // Списание на БАН, кн. 5, 2014, с. 80-82.
  2. Тонков, Тонко. Проф. дмн Иван Христов Димовски. // Математически форум, т. VI, бр. 5, 2004, с. 151-160.
  3. Kiryakova, Virginia. On the Occasion of Prof. I. Dimovski’s 70th Anniversary, // Fractional Calculus & Applied Analysis, Volume 7, No. 3, 2004, pp. 247-255.
  4. Kiryakova, Virginia.//Fractional Calculus & Applied Analysis, Volume 17, No. 4, 2014, pp. 923-935.

начало