Просветители до ХIX век*

Турското робство откъснало българския народ от бурното развитие на математическите знания в Европа от ХV до ХІХ век. Няма сведения за съществуването на български училища през XV и XVI век.

През ХVІІ век в Чипровци се появило българско католическо училище, за което  няма никакви сведения, освен че се е изучавало смятане.
До края на ХVІІІ век единствените места, където организирано се преподавали елементарни математически знания са манастирите. Математика се изучавала в създадените до края на ХVІІІ век гръцки училища, в които постъпвали и българчета.

ХІV-ХV в. 

Георги Геометър създава ръкопис по геометрия, а Константин Костенечки (ок. 1380 –1435) в съчинениeто Отломки от средновековна космография и география използва за първи път символи за означаване на геометрични фигури и дава техни определения

XVII в. 

Високо образованите за времето си учители  Евгени Булгарис (Вулгарис), Никифор Теодосиев и Никола Черчел създават ръкописни съчинения, записки и учебни помагала, някои от които на чужд език. И тримата са българи, но са учителствали в различни други европейски държави и са писали основно на гръцки език.

0080-U-E_Bulgaris-Metafizika-1806

Метафизиката на Евгeни Булгарис

Евгени Булгарис (1716–1806) е автор на 71 работи, от които 53 отпечатани и 18  в ръкопис. В публикуваните работи са застъпени различни области на знанието, между които математика и астрология. Негови са и първите изследвания върху основите на математиката.

Никифор Теодосиев (1731–1800) е автор на капиталния труд Елементи на математиката в три тома. Този математически курс е сред най-добрите в Европа, защото използва новостите в математиката и преподаването й.

Никола Черчел е автор на ръкописи по геометрия, тригонометрия, аритметика, логаритми и логаритмични таблици (на гръцки).

XVIII в.

През 1792 г. Марко Теодорович (ок. 1760–ок. 1840) издава своя Буквар, в помощ на българските манастирски училища в западните покрайнини. В него за аритметични знания са отделени 9 страници.

В края на XVIII в. започва разпадането на феодалните отношения по българските земи, развиват се  занаятите и търговията. Все по-остра става нуждата от училища, които да дават необходимите за тези дейности познания по аритметика. Поради липса на български учебници, през този период се използват ръководства за хърватски, руски, гръцки или сръбски училнща.
Сведения за писмени съчинения в периода до края на  ХVІІІ в., включващи математически познания,  почти липсват.

Библиография

  1. Ганчев, Иван. Математическите знания у нас до 1878 г. //  Български математици. – София : Народна просвета,  1987, с. 5-15 (тук извадки от текста с добавени подзаглавия и снимка; съставил: Р. Калтинска).
  2. Иванов, Петко. Исторически бележки върху обучението по математика в България. // Юбилеен сборникъ на физико-математическото
    дружество въ София по случай 40 годишния му юбилей, София, 1939, с. 42-54.
  3. Ганчев, Иван. Цифри и средства за смятане използвани в България. // Математика, кн. 3, 2005, с. 73-77.
  4. Динов, Йордан. Математическите знания през средните векове (VІІ – ХVІІІ). // Кратък очерк за развитие на математиката в България. –Плевен, 2007, с. 14-16.

начало