КИРИЛ ПОПОВ (1880–1966)

Кирил Атанасов Попов е роден на 3 май 1880 в гр. Шумен. Почива на 1 май 1966 г. в гр. София. Завършва класическия отдел на Варненската мъжка гимназия през 1897 г.

Следва математика и физика (1902) във Висшето училище (от 1904 г. – Софийски университет), Сорбоната и Collége de France в Париж (1907-1909).
Специализира астрономия в университетите и обсерваториите на:
Мюнхен (1906), Хайделберг и Ница (1907);
Гринуич и Страсбург (1909), Париж (1910);
Гьотинген и Берлин (1920-1921).

Научни степени и звания

Асистент (1904), доцент (1914), извънреден професор (1920), професор (1922) във Физико-математическия факултет (дн. ФМИ) на Софийския университет.

Доктор по небесна механика на Сорбоната, Париж (1912). Professeur agréé на Парижкия университет (1926). Член кореспондент на Националната академия на точните, физическите и естествените науки в гр. Лима, Перу (1939). Академик на Българска академия на науките (1947).

Ръководни длъжности

Ръководител на Катедрата по диференциално и интегрално смятане (1922-1952) във Физико-математическия факултет (дн. ФМИ) на Софийския университет.

Основни научни интереси

Астрономия, Балистика, Термодинамика, Демография.

0065a-O-Chakalov_Cenov_Popov_stud

Седнали от ляво надясно: Л. Чакалов, Ив. Ценов, М. Бъчеваров, последен – К. Попов

Лекции

Небесна механика, Външна балистика, Диференциално и интегрално смятане, Застрахователна математика, Термодинамика на необратимите процеси, Реален и комплексен анализ.
Чете лекции в Парижкия университет (1924), Берлинския университет (1925) и в други висши учебни заведения в чужбина.

0074-U-K_Popov-Uvod_v_Integrala-1941

Увод в Модерните теории на интеграла (1941)

Членство в научни организации

Берлинското математическо дружество (1917);
Варшавското научно дружество (1929);
Кралското чешко дружество на науките (1935);
Физико-математическото дружество (ФМД) в София;
Съюза на математиците в България (СМБ);
Националния комитет по математически науки в България (1958);
Международния комитет по теоретична и приложна механика.

0047-O-Visshe_Obr-II_pok-1933

Преподаватели и студенти . от ФМФ-СУ, 1933 г. Седнали от ляво надясно: втори – Н. Бонев, пети – Ив. Ценов, следван от Л. Чакалов, К. Попов, Д. Табаков, последен – Г. Брадистилов. На втория ред последен – Бл. Долапчиев, непосредствено зад него Б. Петканчин. На петия ред, последен вдясно – Хр. Караниколов.

Отличия

Лауреат на Парижката академия на науките (1926).
Награди: Монтион за изследвания върху балистиката (1926)
Анри дьо Парвил на Френската академия на науките за изследвания върху термодинамиката (1957), Лауреат на Димитровска награда – I ст. (1950 и 1962).
Ордени: Червено знаме на труда (1959), Народна република България – I ст. (1960).

0047a-O-Vipusk-1943

Випуск 1943 г. на ФМФ-СУ. На втория ред от ляво надясно: трети – Бл. Долапчиев, следван от Б. Петканчин, К. Попов, Л. Чакалов, Д. Табаков, Н. Обрешков, Л. Илиев.

Библиография

  1. Алманах на СУ Св. Климент Охридски. УИ Климент Охридски, 1988, том І, с. 481 и том ІII, с. 283 (извадки от текста).
  2. 100 години Българска академия на науките (1869-1969). Издателство на БАН, 1969, том 1, с. 573-578.
  3. Енциклопедия България. Издателство на БАН, 1986, том 5, с. 354.

(Съставил: Р. Калтинска)

начало