Спиридон Ганев (1869-1961)

БИОГРАФИЯ*

Спиридон Ганев Райчев е роден на 12 април 1869 г. в Сливен. Той е първото от деветте деца на Ганю и Марийка Райчеви. Макар и неграмотни, родителите му са с прогресивни разбирания и възпитават децата си в любов към знанието и просвещението. Сам Спиридон Ганев подпомага братята и сестрите си да получат образование, а двама от тях издържа до завършване на висшето им образование в чужбина.

Ученик

Основно училище завършва в родния си град. Там започва и средното си образование, последните два класа на което завършва в Пловдивската мъжка гимназия. Математическите му способности се проявяват още тук и се повлияват благотворно от учителя му, известния чешки математик Антон Шоурек. Плодотворните им контакти продължават и по-късно при съвместната им преподавателска дейност в Софийския университет, както и при учредяването и дългогодишното ръководство на Физико-математическото дружество в София.

Студент и доктор по математика

През 1888 г. Спиридон Ганев следва математика в Прага, а през следващата година заминава за Белгия, където завършва висше образование по математика и физика. През 1893 г. в град Лиеж защитава докторска дисертация по математика.

Преподавател

След завръщането си в България той е назначен за учител в Софийската мъжка гимназия, а скоро след това и за хоноруван доцент във Физико-математическия факултет на Софийския университет. През 1897 г. става професор по висша алгебра и аналитична механика. През 1900 г. е изпратен на едногодишна специализация в Лайпциг. Участва като делегат на университета на третия и четвъртия международни конгреси по математика, проведени съответно в Хайделберг и Рим.

Освен на работата Върху алгебрическото решение на кубическото уравнение Спиридон Ганев е автор на множество статии и рецензии, публикувани предимно в Списание на Физико-математическото дружество в София, и на учебници. Заедно с Г. А. Миндов превежда курса Алгебра и задачник за средните училища на Емил Борел. В предговора, написан от самия автор, се казва:

Финансист

В университета Спиридон Ганев остава до 1911 г. След това постъпва на работа в Българската народна банка на длъжност началник отдел Финансови изучавания. Тук той публикува в бюлетините на банката, във френски списания и в нашия ежедневен и периодичен печат множество статии върху финансовото и икономическото положение на страната. Значителен брой от тях са насочени срещу репарациите, с които нашата страна е била обременена след Първата световна война. Предмет на много от публикациите му са разширяване на спестовността и нуждата да се поеме от държавата застрахователното дело. На работа в Българската народна банка той остава до пенсионирането си през 1925 г.

Общественик

Спиридон Ганев работи за делото на народните читалища. Участва в дейността на сливенското дружество Зора и на читалища Славянска беседа в София. Провъзгласен е за почетен член на народното читалище Зора, на което прави многократни дарения, а приживе му предоставя и ценна част от библиотеката си.

Защитник на отечеството

Участвал е в Балканската и в Първата световна война и е награждаван с орден за храброст.

Учередител на физико-математическото дружество

Научните интереси на Спиридон Ганев в областта на математиката са тясно свързани с преподавателската му дейност, както и с проблемите на образованието в България. Той е един от учредителите на Физико-математическото дружество (ФМД) в София (основано на 2 февруари 1898 г.), като е негов председател през периода 24 ноември 1909 г. – 24 октомври 1910 г. Голям е приносът му в издаването н редактирането на списанието на дружеството (СФМД), започнало да излиза през 1904 г. Така измежду балканските математици и физици, българските първи се организират в дружество и започват издаването на свой печатен орган.

Икономическите затруднения, предхождащи Първата световна война, се отразяват върху работата на дружеството. Липсата на кредит затруднява издаването на списанието му. Като председател на дружеството, Спиридон Ганев многократно се обръща към Министерството на народното просвещение и настоява за отпускане на по-рано даваната субсидия. Усилията му се увенчават с успех и след двугодишно прекъсване министерството предвижда в бюджета си за 1910 г. необходимите средства.

Реформатор в образованието

На общото годишно събрание на Физико-математическото дружество в София състояло се на 2 февруари 1908 г., Спиридон Ганев прави предложение дружеството да свика и организира събор на учителите по математика и физика и на любители математици, който да се занимае с терминологията и обучението по математика в училищата. Предложението е одобрено и прието. На друго събрание на дружеството той излага целите на Международната комисия за математическо образование и предлага да се създаде българска подкомисия, с което България да отговори на направената ѝ чест да вземе участие в международното предприятие за анкета на математическото образование във всички културни страни на света (Международна комисия за математическо образование. Спис. Физ.-мат. д-во, год. IV, с. 187-191, 197-203).

На страниците на списанието на ФМД Спиридон Ганев се изявява като научен и обществен деятел, съзнаващ нуждата от реформи в образователната система и по-специално в преподаването на математиката. Той изучава задълбочено опита на по-напредналите страни, като Франция, Русия, Германия, Австрия и др. и се стреми да го приложи творчески съобразно особеностите на българското училище. Той пръв излага и защищава необходимостта от въвеждането на понятието функция в елементарната алгебра:

Спиридон Ганев умира на 1 ноември 1961 г. в София.

Поклон

По време на целия си творчески път проф. д-р Спиридон Ганев се изявява като неуморен просветител и радетел за обновяване и усъвършенстване на българската образователна система.

---

* Танушев, Мирослав, Марков, Любомир. Спиридон Ганев. // Български математици. – София : Народна просвета, 1987, с. 55-57 (тук с разместване на два параграфа, добавени подзаглавия и снимка; съставил: Р. Калтинска)

начало