СОФИЙСКИ УНИВЕРСИТЕТ
Факултет по математика и информатика
Наричат Софийския университет алма матер на българското образование. С право Факултетът по математика и информатика (ФМИ) на Софийския университет може да се нарече алма матер на образованието по математика и по информатика у нас.
Софийският университет “Св. Климент Охридски”, бул. Руски 15
Софийският университет – началото
Начало на висшето образование в България слага Висшият педагогически курс, основан на 01.Х.1888 г. с единствен отдел – историческо-филологически. Още в края на същата година Висшият курс става Висше училище, а през 1904 г. – Софийски университет.
Със закон от 1894 г. във Висшето училище се създават факултети и факултетни съвети, въвеждат се длъжността декан и званията професор и доцент.
Ректори математици
Емануил Иванов (1890-1894), Любомир Чакалов (1943-1944), Благовест Сендов (1973-1979).
проф. Емануил Иванов
акад. Любомир Чакалов
акад. Благовест Сендов
Факултетът по математика и информатика
Факултетът по математика и информатика (ФМИ) е основан през 1889 г. като Физико-математически отдел във Висшето училище и прекръстен след 1894 г. на Физико-математически факултет (ФМФ). Той е един от трите факултета на Софийския университет през 1904 г.
Факултетът по математика и информатика на Софийския университет “Св. Климент Охридски”
В началото ФМФ обединява специалностите математика, физика и химия, по-късно и специалности по природни науки. С времето тези специалности се отделят в самостоятелни факултети – Медицински факултет (1918), Агрономически и Ветиринарен факултети (1921), Биолого-геолого-географски факултет (1951), Химически факултет (1962), Физически факултет (1963).
Това води до промени в името на факултета съобразно неговата структура и съдържание: Физико-математически факултет (1894-1947), Природоматематически факултет 1947-1962), отново Физико-математически факултет (1962-1963), Математически факултет (1963-1971), Факултет по математика и механика (1971-1986), Факултет по математика и информатика (от 1986) – вж История на ФМИ.
Първите 70 години (1889-1959)
Това са годините на първите три поколения преподаватели математици във Факултета. Първото поколение (1889-1913) създава организация и съдържание на обучението по математика близки до тези във водещите европейски университети. Второто (1914-1939) и третото (1940-1959) поколения издигат научната работа по математика у нас на високо ниво. Особена заслуга на третото поколение е, че слага началото на информатиката в България.
Начало на информатиката в България (1959)
акад. Любомир Илиев
Развитието на информатиката (тогава Изчислителна математика и кибернетика) в България започва през 1959 г. по инициатива на акад. Любомир Илиев, ръководител на Катедрата по висш анализ във Факултета и директор на Математическия институт (дн. Институт по математика и информатика) на Българската академия на науките.
През 1959 г. към Катедрата по висш анализ се открива специализацията Изчислителна математика, а през 1961 г. към Факултета и Математическия институт на БАН се създава първият Изчислителен център в България, който служи за обучение на студентите и в който се слага началото на електронно-изчислителната техника у нас.
През 1961 г. се дипломират първите студенти специализирали Изчислителна математика, а през 1962 г. завършва първият випуск с тази специалност (вписана в дипломите им – вж Начало на информатиката в България).
Декани
До отделянето на математиката в самостоятелен факултет през 1963 г., има само трима декани-математици на Факултета (тогава Физико-математически факултет): Aнтон Шоурек (1908-1909), Любомир Чакалов (1923-24) и Иван Ценов (1925-1926; 1929-1930).
проф. Антон Шоурек
акад. Любомир Чакалов
акад. Ив. Ценов
Декани след 1963 г.:
1966–1968 – Александър Гьонов
1968–1971 – Дойчин Дойчинов
1971–1973 – Благовест Сендов
1973–1979 – Димитър Димитров
1979–1983 – Рачо Денчев
1983–1989 – Генчо Скордев
1991-1995 – Михаил Гаврилов
1995–1999 – Емил Хорозов
1999–2003 – Йордан Митев
2003–2007 – Борислав Боянов
2007–2013 – Иван Сосков
от 2013 – Евгения Великова
Наименования
През годините Факултетът по математика и информатика няколкократно сменя името си, в зависимост от своята структура и съдържание:
Физико-математически факултет (1894-1947)
Природо-математически факултет (1947-1962)
Физико-математически факултет (1962-1963)
Факултет по математика и механика (1971-1986)
Факултет по математика и информатика.
ЕЦММ. В края на 1970 г. Математическият Факултет на Софийския университет и Математическият институт с Изчислителен център (МИ с ИЦ) при Българската академия на науките (БАН) се обединяват в Единен център по математика и механика (ЕЦММ), който прекратява съществуването си през 1988 г. (вж История на ФМИ).
(Съставил: Р. Калтинска)