БАН – Институт по математика и информатика (ИМИ)
Институтът по математика и информатика (ИМИ) на Българска академия на науките (БАН) е един от първите институти на Академията, създаден през 1947 г. като Математически институт към Природо-математичния клон на БАН. Още с основаването си той става център на математическата наука у нас. Неговите първи директори са акад. Любомир Чакалов (1947-1950), акад. Никола Обрешков (1951-1963) и акад. Любомир Илиев (1964-1988).
Сътрудничеството с ФМИ на СУ
Съществено значение за развитието на математиката и по-късно на информатиката в България има сътрудничеството на Института с Факултета по математика и информатика (ФМИ) на Софийския университет “Св. Климент Охридски”. То започва с неговото създаване през 1947 г. и достига своя връх в периода 1960–1980 г. В този период голям брой сътрудници на Института провеждат занятия (лекции, упражнения) със студенти и специализанти, ръководят дипломанти и аспиранти, създават общи научни семинари за двете институции (вж. История на ИМИ).
Първият Изчислителен център (1961)
През 1961 г. в Института се създава първият Изчислителен център в България и Институтът е преименуван на Математически институт с Изчислителен център. През 60-те и 70-те години на ХХ в. в него се слага началото на информатиката и изчислителната техника у нас.
Изчислителният център е и базата за обучение на голям брой студенти, преподаватели и специалисти, които формират първото основно ядро информатици в страната. (вж Първият ИЦ)
Единен център по математика и механика (1971-1988)
През 1971 г. Математическият институт с ИЦ при БАН, Институтът по механика и биомеханика при БАН и Математическият факултет на Софийския университет се обединяват в Единен център по математика и механика (ЕЦММ), с директор акад. Любомир Илиев (вж История на ИМИ и История на ФМИ).
След 1988 г.
През 1988 г. ЕЦММ приключва съществуването си и Институтът отново става самостоятелно звено при БАН с името си към този момент – Институт по математика с Изчислителен център (ИМ с ИЦ).
През 1994 г. Изчислителният център се отделя като самостоятелно звено на БАН и Институтът получава настоящото си име (1995) – Институт по математика и информатика. (вж История на ИМИ)
Директори на ИМИ
1947-1950 – акад. Любомир Чакалов
1950-1963 – акад. Никола Обрешков
1963-1988 – акад. Любомир Илиев
1988-1993 – акад. Петър Кендеров
1993-1999 – проф. дмн Николай Янев
2000-2012– акад. Стефан Додунеков
2012-2016 – акад Юлиан Ревалски
от 2017 – акад. Веселин Дренски
Родоначалник на други институти
В ИМИ се зараждат, развиват и в даден момент поемат своя самостоятелен път редица нови научни и научно-приложни формирования:
- През 1966 г. от Института се отделя Централен институт по изчислителна техника (ЦИИТ), към който преминава почти целия научно-технически и инженерен състав на Института.
- През 1977 г. от Института се отделя Институт по механика и биомеханика.
- През 1984 г. към БАН се създава Координационен център по информатика и изчислителна техника – КЦИИТ (дн. Институт по информационни и комуникационни технологии – ИИКТ).
Наименования
Институтът по математика и информатика (ИМИ) променя името си няколко пъти през годините в зависимост от своята структура и съдържание:1947-1961 Математически институт (МИ)
1961-1971 Математически институт с Изчислителен център (МИ с ИЦ)
1972-1977 Институт по математика и механика с Изчислителен център (ИММ с ИЦ)
1978-1993 Институт по математика с Изчислителен център (ИМ с ИЦ)
1994-1995 Институт по математика (ИМ)
От 1995 – Институт по математика и информатика (ИМИ)
За ИМИ
Повече информация виж в История на ИМИ и Първият Изчислителен център в България. За развитието на ИМИ, неговия състав и дейности днес виж в Интернет страницата на ИМИ.
Съставил: Р. Калтинска