БЛАГОВЕСТ ДОЛАПЧИЕВ (1905-1974)
БИОГРАФИЯ*
Професор доктор Благовест Долапчиев, член-кореспондент на Българската академия на науките, принадлежеше на третата генерация български математици и на второто поколение активно разработващи науката български математици.
Първата генерация – онази на професорите Атанас Тинтеров, Емануил Иванов, Антон Шоурек и Спиридон Ганев – имала орисията да разоре целината, в която пуснали корени Димитър Табаков, Кирил Попов, Иван Ценов, Любомир Чакалов и Никола Обрешков. Било е време на пионери и делата им са пионерски: макар и скромни не само от днешни, а и от позициите на съвременната им математика, те не могат да бъдат надценени, ако се разглеждат от историческите аспекти на българската математическа наука.
Поколението на Благовест Долапчиев – онова на професорите Аркадий Стоянов, Георги Брадистилов, Боян Петканчин, Алипи Матеев, Ярослав Тагамлицки, Любомир Илиев и др. – имало щастливата участ да жъне на вече засята и грижливо отглеждана нива.
Семейството
Благовест Иванов Долапчиев е роден в Сливен на 16 декември 1905 г. Той е най-малкото дете на Иван Димитров Канев-Долапчията и на Съба Драганова Гагова, и двамата от с. Ичера, Котелско (днес Сливенски окръг), които през 1900 г. се преместили в Сливен.
Баща му (1869–1935) бил син на долапчия (тепавичар, от долап – тепавица) и имал един брат и три сестри. Той придобил солидно за времето образование – VI гимназиален клас (сега X) на Сливенската мъжка гимназия, което му давало право дори да бъде преподавател в начално училище. На 16-годишна възраст той станал най-младият участник доброволец в Сръбско-българската война (от ноември 1885 г.) и взел участие в боевете при Сливница–Драгоман; награден бил с орден за храброст. По професия бил закупчик посредник. Бил едър и снажен, изключително любознателен. Владеел перфектно турски и малко руски. Четял много (дори осъмвал над книгите) и пишел като калиграф. След тежко заболяване през 1934 г. умрял в София на 22 март 1935 г. През 1970 г. тленните му останки били преместени в специално оформен парцел в Централните софийски гробища, където са погребани само опълченци от Руско-турската освободителна война и поборници от Сръбско-българската война.
Семейството: родителите (седнали), Бл Долапчиев (вдясно от тях), брат му (вляво от тях), трите сестри (прави)
Жена му (1870–1955) надживяла съпруга си с цели 20 години въпреки крехкото си здраве. Тя била дребна, слабичка, но много пъргава и работлива, ученолюбива и със силно развито чувство за хумор.
Ученик
Благовест Долапчиев имал три сестри и един брат. Като дете и ученик Благовест Долапчиев бил тих, спокоен и твърде любознателен; помагал много на родителите си в работата им. Гимназиалното си образование завършил в родния си град с отличен успех през 1924 г. Особен интерес проявявал към математическите дисциплини и литературата.
Като ученик бил деен член – секретар на въздържателната организация (той остана пълен въздържател до края на живота си) и отличен стенограф: през 1922/23 г. (в VII гимназиален клас) бил председател на ученическото стенографско дружество Бързопис, а през 1923/24 г. (VIII клас) – председател на ученическия стенографски съюз в България.
Преди записването си за студент поради липса на средства бил волнонаемен (нередовен) гимназиален учител по стенография (с допълнителни часове по немски и математика) в Самоков (1924–1925).
Студент
Дори и след постъпването си в тогавашния Физико-математически факултет (дн. ФМИ) на Софийския университет Климент Охридски през учебната 1925/26 година, работел като парламентарен стенограф в Народното събрание, за да се издържа. Срещу храна работел и във вегетарианския ресторант. В продължение на две години бил на пансион в дом Иван Гешев, където при почти спартански условия били подслонени студенти – деца на опълченци и поборници.
Като студент Бл. Долапчиев взел участие в създаването на показни чертежи табла (с туш и акварел) по дескриптивна геометрия. Още като студент втора година започнал да публикува решения на задачи в Списанието на Физико-математическото дружество, както и свои задачи и да участва в научния семинар на професорите Любомир Чакалов и Никола Обрешков, където всеки семестър изнасял поне по един доклад. Също като второкурсиик бил избран за председател на студентското академично физико-математическо дружество със секретар Никола Карабашев (по-късно професор по физика в Медицинска академия – София). По време на студентстването си за най-близки колеги имал Боян Петканчин (сега академик), Никола Колев (по-късно редактор в държавно издателство Народна просвета) и Васил Цървенков (по-късно референт в Министерството на просветата).
Асистент
През 1929 г. Бл. Долапчиев завършил с отличен успех специалността математика на Физико-математическия факултет (дн. ФМИ). След стаж в III софийска мъжка образцова гимназия в продължение на месец и половина той бил назначен за асистент при катедрата по аналитична механика със задължението да подпомага и катедрата по геометрия. Като асистент е водил упражнения по аналитична механика, висша математика (за химици), аналитична, проективна, дескриптивна и диференциална геометрия, както и по висша алгебра.
По време на стопанската стагнация в България през 1932 г. бил уволнен поради съкращения в бюджета на Министерството на народното просвещение. От тази дата до юли 1933 г. се числял учител в III софийска мъжка гимназия и като такъв бил командирован за асистентска работа в университета.
Доцент
Встъпителната лекция на доц. Бл. Долапчиев (1943)
През юли 1933 г. бил отново назначен за асистент при катедрата по аналитична механика и изпълнявал тази длъжност до 1943 г., когато чрез конкурс се хабилитирал за редовен доцент по аналитична механика при същата катедра с титуляр професор Иван Ценов; две години преди това извънредният професор при катедрата Аркадий Стоянов я бил напуснал, за да поеме ръководството на катедрата по техническа механика в новооснованото тогава Висше техническо училище в София.
По време на асистентстването си Бл. Долапчиев бил член на управата на университетската кооперация Солидарност с председател д-р Даки Йорданов (по-късно академик и ректор на университета). Като асистент продължавал да публикува решения на задачи и в чуждестранните списания Jahresbericht der Deutschen Mathematiker-Vereinigиng и Zeitschrift für mathematische Unterricht – дейност, която бил започнал още като студент.
Бл. Долапчиев не само пишел научнопопулярни статии по различни въпроси на математиката, които публикувал главно в Списание на Физико-математическото дружество, но и започнал съвместно с колегата си Боян Петканчин поредицата Бележити математици на същото списание, като е написал научните биографии на Архимед, Аполоний, Алхаями, Кардано-Тарталия-Ферари, Декарт, Ферма, Паскал, Жуковски, Чебишов и др.
През 1934 г. Бл. Долапчиев написал първата си научна работа – За някои криви, трасирани върху дадена повърхиина, която била публикувана на френски през 1935 г. в съветското списание Математический сборник. Появата й била отбелязана с обширен реферат рецензия на известния математик Кон Фосен, а по-късно за работата се споменава и в юбилейното издание Математика в СССР за 30 лет.
Специализант
През 1935 г. Бл. Долапчиев бил изпратен на специализация по механика, в Гьотингенския университет и в института Макс Планк за изследване на теченията при световноизвестния хидро-аеродинамик Лудвиг Прандтл, сподвижиик и приятел на Жуковски и създател на теорията за пограничния слой.
Бл. Долапчиев (последен ред, втори от ляво надясно), Потсдам (1935)
Тук той престоял година и половина. През това време съвършено самостоятелно изработил докторска дисертация на тема Принос към стабилитета на кармановите вихрови улици и траекториите на отделните вихри, две предварителни съобщения от които Прандтл изпратил за публикуване в Zeitschrift für angewandle Mathematik und Mechanik (ZAMM). Те излезли от печат съответно през 1937 и 1938 г. под заглавия (на български език) съответно Върху стабилитета на кармановата вихрова улица и Смутени движения (траектории) на отделните вихри на кармановата вихрова улица.
Докторант
През 1937 г. Бл. Долапчиев положил с отличен успех академичен изпит при екзаменатори професорите Л. Чакалов, Н. Обрешков и А. Стоянов и устна тема Теория и приложение на линейните интегрални уравнения и защитил успешно докторска дисертация върху устойчивостта на кармановите вихрови улици. Това била първата учена степен доктор на математическите науки, присъдена в Софийския университет. По-късно, през 1958 г., поради промяна в статута на научните степени той отново бе удостоен с докторска степен по физико-математическите науки по съвкупност на научните му трудове.
В Будапеща
Преа 1942/43 г. Бл. Долапчиев бил командирован за научна работа в аеродинамичния институт на Будапещенския технически университет, където подготвил хабилитационния си труд Двупараметрови вихрови улици и изнесъл доклади върху теорията на вихровите улици и произхода на турбуленцията, с което бил приет за научен сътрудник на института; по това време той вече имал 12 научни публикации в СССР, Германия, Унгария и България. По-тесни връзки там поддържал с Йожеф Бьодей (дългогодишен директор на унгарския културен институт в София след войната – до 1952 г.), с покойния бележит унгарски математик проф. Керекярто, както и с Георг Хайош (по-късно професор и декан на Физико-математическия факултет на университета в Будапеща).
Доцент
Както вече бе споменато, през 1943 г. Бл. Долапчиев бил избран за доцент при катедрата по аналитична механика. Като такъв четял лекции по теория на потенциала, механика на флуиди и висша математика за нематематици (химици, биолози и лесовъди).
Поради липса на редовни преподаватели в току-що създаденото тогава висше техническо учебно заведение във Варна в продължение на около 3 години (1945–1948) преподавал там висша математика, дескриптивна геометрия и техническа механика в качеството на хонорован професор. Асистенти му били Ганчо Ганев (по-късно министър на просветата), Георги Петров (по-късно професор в Строително-архитектурния факултет във Варна) и Марин Маринов (Чифудов). Във Варна Бл. Долапчиев поддържал близки връзки с тамошния професор по физика Стоян Петров.
Първи ред: А. Матеев (втори), следват Б. Петканчин, Бл. Долапчиев, П. Иванов
Професор
През 1945/46 г. Бл. Долапчиев бил директор на Математическия институт при Физико-математическия факултет (дн. ФМИ) на университета, а през 1946/47 г. – член на ръководството на факултетската профорганизация.
През 1947 г. Бл. Долапчиев бил повишен в извънреден професор при катедрата по аналитична механика. През 1948/51 г. той изпълняваше длъжността заместник-декан на Физико-математическия факултет (междувременно и временно преименуван в Природо-математически факултет на университета – дн. ФМИ) при декани проф. Д. Йорданов и проф. А. Дацев и втори зам.-декан проф. Л. Илиев.
През 1951 г., поради емеритирането на дотогавашния титуляр на катедрата по аналитична механика акад. Иван Ценов, Бл. Долапчиев бе назначен за професор – ръководител на същата катедра. От тогава до края на живота си той четеше основния курс по аналитична механика и спецкурсове по хидро- и аеродинамика.
През 1951 г. Бл. Долапчиев публикува в Доклади на Съветската академия на науките трите статии: Обобщаващ метод за установяване на устойчивостта на произволно наредени вихрови улици, Прилагане на методите на Н. Е. Кочин за изследване на състоянието на равновесие на двупараметровите вихрови улици и Устойчивост на вихровите улици, с които разширява и задълбочава изследванията си върху проблема за стабилността на вихровите улици. През 1952 г. той получи за тях Димитровска награда за наука II степен.
През 1951/52 г. бе председател на Българо-съветското дружество при Физико-математическия факултет, а през 1952/53 г. – на студентското научно дружество при същия.
Международни изяви
През 1955 г. Бл. Долапчиев бе на едномесечна научна командировка в Германската демократична република по линията на немско-българската културна спогодба. Там той изнася доклади в институтите по приложна математика и механика в Хумболдовия университет и в Германската академия на науките, в университета в Хале и във висшето техническо училище в Дрезден.
Бива поканен и в Западен Берлин от проф. инж. Рудолф Виле, директор на института Фьогингер за изследване на теченията, където се разработват проблеми, свързани с научната тематика на Бл. Долапчиев. Там той присъства на демонстрации на процеса вихрообразуване във водни канали.
През 1956 г. Бл. Долапчиев е поканен от професорите Кринес и Албринг на научна сесия по приложна математика и изследване на теченията по случай 750-годишнината на Дрезден.
През същата година участва в научната сесия на българските математици, както и в IX международен конгрес по теоретична и приложна механика в Брюксел, където изнася доклад на тема Върху интегралите на движение на флуидни маси при наличие на карманови вихрови улици.
През 1957 г. Бл. Долапчиев се отзовава на поканата от Института по корабостроение в Хамбург, за да вземе участие в научна сесия по приложна математика и механика и по-специално за събеседване в тесен кръг от специалисти върху вихрообразуването и протичането на вихрови конфигурации зад дълги корабни тела.
Годишна сбирка на Немското д-во по приложна математика и механика (Хамбург, 1957): Бл. Долапчиев – трети от ляво.
Годишна сбирка на Немското д-во по приложна математика и механика (Хамбург, 1957): Бл. Долапчиев – трети от ляво.
Той участва и в научната сесия на Съюза на немските математици в Дрезден, където изнася доклад на тема Точно решение на хидродинамичния проблем цилиндър – вихрова двойка, както и в юбилейната сесия на математическото дружество Янош Бояй в Сегед и Будапеща, на която изнася същия доклад.
Благовест Долапчиев е участвал и в множество други научни прояви в чужбина, за които е оставил 243 машинописни страници извънредно интересни лични впечатления, озаглавени Леки скици от пътуванията ми в чужбина“. Тях той е диктувал през последните месеци от живота си на племенника си Иван Долапчиев въз основа на стенографски бележки. От тези спомени узнаваме, че – освен на изброените по-горе научни командировки той е взел участие и в редица други научни инициативи, като е посетил Букурещ и Брашов (1959, 1961), Москва и Стреза (1960), Прага, Бърно, Братислава и Истанбул (1961), Варшава и Краков (1962), Блед, Белград и Загреб (1960, 1964), Виена (1965), Хановер и Хамбург (1969), Копенхаген, Брюксел, Лиеж, Париж, Ница и Монте Карло (1970).
IX международен конгрес по приложна механика (Брюксел, 1956): Бл. Долапчиев – трети от ляво.
Колоквиум по механика (Букурещ, 1959): Бл. Долапчиев – втори от ляво.
Педагог
До последните си дни Бл. Долапчиев се интересуваше живо от проблемите на математическото образование и научното изследване у нас. След извънредно тежка операция, едва движейки се той настоя да чете и наистина чете курса по аналитична динамика през летния семестър на учебната 1972/73 г. Превода на книгата Развитие на математиката през XIX век на Феликс Клайн извърши на легло.
За Единния център за наука и подготовка на кадри по математика и механика (ЕЦММ – вж. ФМИ, ИМИ) и за българската математика и механика изобщо преждевременната му смърт на 3 февруари 1974 г. бе изключително тежка загуба.
Никой отчет за дейността на Бл. Долапчиев не би бил пълен, ако не съдържа поне кратки сведения за организирания и ръководения от него в продължение на много години Обединен научен семинар по теоретична и приложна механика. Тъй като в момента пред мен лежи един доклад за този семинар, съставен от самия него, предпочитам, що се отнася до този въпрос, да пия от извора и да приведа една извадка от доклада:
Семинарът е спомогнал за израстването на немалък брой млади научни работници, някои от които сега заемат места в катедрите по механика на различните висши учебни заведения като доценти и професори, а други – в съответните научни институти към Академията на науките (математическия, геофизическия, по техническа механика) като старши научни сътрудници.
Върху дейностата на семинара ежегодно се публикуват сведения на страниците на физико-математическото списание, издавано от Математическия институт с изчислителен център към БАН.
Ролята, която Обединеният научен семинар по теоретична и приложна механика играе в нашия научен живот, съдейства за развитието на математическите ни науки, служи за критерий за научна работа по механика и подготвя създаването и у нас на административна институция, за да се ускори инициативата за свикване и у нас на периодични научни сесии по механика.
Научни резултати
Научното творчество на Благовест Долапчиев се простира главно в две направления – математическа теория на кармановите вихрови улици и уравнения и принципи на аналитичната динамика, по-специално на нехолономните механични системи.
В началото – геометрията. Вярно е, че първата математическа любов, както сам той обичаше да казва и както си припомня в спомена си за него близкият му приятел професор Стоян Петров, е била геометрията. На геометрични изследвания са посветени работите му под номера 5–7, 21, 22, 25–27, 50, 53, 61 и 73 от приложения към настоящите бележки списък (вж [3] ).
С най-близкия си колега – Б. Петканчин (вляво)
Бл. Долапчиев бе така да се каже геометрик синтетик по дух и навремето съм се удивлявал от сръчността и умението му в областта на дескриптивната геометрия, както и в проективната и елементарната геометрия. (Не бива да се забравя, че по времето, когато той е бил студент, относителното тегло на геометрията в общата маса на преподаваните тогава предмети е било значително по-голямо, отколкото днес, а геометричната традиция на А. Шоуреκ и Д. Табаков направо е доминирала над останалите.)
Кармановите вихрови улици. След специализацията си в Гьотинген при Лудвиг Прандтл обаче Бл. Долапчиев посветил значителни усилия на математическата теория на кармановите вихрови улици, в която област е и докторската му дисертация. Освен дисертацията си на тази тема той посвещава и работите под номера 1, 13, 16, 30, 33, 35, 37, 39, 41, 44, 47, 51, 59, 60, 69 и 77 (вж [3]).
Що се отнася до кармановата схема за определяне на вихровото съпротивление, на нея са посветени работите под номера 2, 9, 17, 46 и 63 (вж [3]). Най-после, на други аспекти на математическата теория на вихровите конфигурации (траектории на отделните вихри, интеграли на движението на флуида, флуиден транспорт, двупараметрови – не непременно шахматни – карманови вихрови улици и др.) са посветени работите под номера 8, 11, 12, 14, 18, 19, 45, 48, 49, 55, 56, 67, 74 и 76 (вж [3]).
Аналитична динамика. Втората група работи на Долапчиев, засягащи принципите и уравненията на аналитичната динамика, обхваща 22 публикации, а именно онези под номера 3, 20, 23, 28, 29, 31, 32, 34, 38, 40, 42, 43, 52, 54, 57, 58, 64, 65, 68, 70, 71 и 75 (вж [3] в Библиография на трудовете – бел. ред.). Във връзка с тях трябва, първо да кажа, че спадат към втория период от творческия живот на Бл. Долапчиев и, второ, че с тези си изследвания той продължи динамичната традиция в катедрата по аналитична механика, чиито основи бяха заложени от изследванията на акад. Иван Ценов и която е поддържана в същата катедра до ден днешен.
Всъщност изучаването на принципите и уравненията на аналитичната динамика съставя ядрото на научноизследователската работа, извършвана в катедрата по аналитична механика от самото й създаване до днес, допълнено с усилия около решаването на шестия проблем на Хилберт за аксиоматическото изграждане на тази наука, необходима предпоставка за което са обширни изследвания върху логическите ѝ основи.
За съжаление по тези въпроси ще трябва да се откажа от каквото и да е навлизане в същността на работата, която предполага специални познания по аналитична механика. Ще се огранича със забележката, че се отнася за математическо описание на движенията на механични системи, състоящи се от масови точки и твърди тела. По същество основните проблеми тук са решени още през втората половина на XVIII в. с откриването през 1775 г. от Ойлер на две динамични аксиоми (така наречените закони или принципи на Ойлер за количеството на движението и за кинетичния момент на твърдо тяло). Съвсем не може да се каже обаче, че по тях засега е внесена достатъчна яснота в механичната литература от водещите автори през последвалия смъртта на Ойлер период и на динамичните принципи и уравнения на движението е посветен огромен брой научни публикации, който продължава да нараства.
Признание
Бл. Долапчиев бе дългогодишен член на академичния съвет на Софийския университет и на научните съвети на три института на Българска академия на науките (БАН): математическия, геофизическия и по техническа механика.
През 1963/65 г. бе избран за зам. ректор на Софийския университет, а през 1967 – за член-кореспондент на Българска академия на науките (БАН). От 1960 до 1971 г. (когато се извърши интеграция на Математическия факултет на университета (дн. ФМИ) с Математическия институт (дн. ИМИ) на БАН и сливане на катедрите на факултета със секциите на института в така наречените сектори) той завеждаше секцията ио механика при Математическия институт на БАН и в това си качество привлече на работа значителен брой млади хора, които преди това поощряваше за специализиране в областта на механиката.
Дълго време бе член на комисията по математика при Висшата атестационна комисия. Член бе на националните комитети по математика и механика. От 1958 г. бе организатор и ръководител на Обединения научен семинар по теоретична и приложна механика в страната. Член бе на генералната асамблея на Международния съюз по механик
Отличия
Награден бе с орден Кирил и Методий III степен за дългогодишна дейност в областта на стенографията, II степен по случай 15-годишнината на 9 септември 1944 г. и І степен по случай 1100-годишнината на славянската писменост.
За преподавателската, научноизследователската и обществената си дейност бе награждаван с почетни медали от Българската академия на науките и Съюза на научните работници в България, с орден Червено знаме на труда и бе удостоен със званието Заслужил деятел на науката.
Човекът Благовест Долапчиев
Всеки от нас, независимо дали си дава ясна сметка или не, е бил – да оставим настрана родителите – под доминиращото влияние на поне един човек, без който животът му би протекъл в съвсем друго русло.
За мен такава личност е Благовест Долапчиев. Самото споменаване на името му е достатъчно, за да не мога да остана равнодушен.
Думата велик е отдавна изтъркана до втръсване от неуместни злоупотреби, но аз ще дръзна да я използвам тук. Защото за мен Долапчиев беше велик пример за висши житейски принципи и граждански добродетели. Всяка несправедливост предизвикваше у него почти физическа болка.
Той имаше алергия към лицемерието и фалша, към конюнктурната адаптация и политиката на момента, към административната кариера и сластохолизма и беше от различна кръвна група с техните бацилоносители.
Той беше доброжелателен и толерантен и тези му качества се ограничаваха само от чуждата недоброжелателност и нетолерантност.
Чувствата на завист и ревност му бяха напълно чужди и той се радваше на успехите на другите като на свои собствени. Под привидно суровата му външност се криеше едно безкрайно отзивчиво и чувствително сърце и когато то престана да бие, българската матаматика осиротя.
* Чобанов, Иван. Благовест Долапчиев. // Български математици. – София : Народна просвета, 1987. с. 165-178 (тук с малки съкращения, преместен параграф, добавени подзаглавия и снимки; съставил: Р. Калтинска).