Хуморът на проф. Алипи Матеев
Битие и атмосфера
30-тe и 40-те години на ХХ в. Годините, в които Любомир Илиев и Алипи Матеев се срещат и затвърдяват приятелството си за цял живот.
Акад Любомир Илиев разказва (фрагменти)
Озарени от любовта към математиката, през един ноемврийски ден на 1932 г. ние не усетихме, че сме се запознали, не, че сме се свързали за цял живот, търсейки сумата на безкраен ред, седнали на един чин в южната аудитория на улица Московска 13.
Сградата на ул. Московска 13, в която се помещават отначало един, после няколкото професорски кабинета и класни стаи на факултета през 1889-1904 и 1931-1940 г.
Животът на студентите по това време се съсредоточаваше главно по улиците Царя (Цар Освободител), Раковски и успоредните или напречните им.
♦ Ние с Алипи се хранехме обед и вечер още като студенти от 1933 г. в аперитив Седемтях смока на ул. Славянска. Съдържател и готвач беше бай Колю. Келнери бяха Христо, Желю, Драган, …. Те просто ни обикнаха. По техния ред, ако внасяхме 200 лева, записвахме консумацията в едно тефтерче, докато станат 220 лева – десет на сто отстъпка. Много често келнерите, след като минеха 220 лева, казваха: Пиши, пък ние ще се оправим с бай Колю. Той също знаеше, но беше уверен, че ще си доплатим – това беше някогашното доверие между трудовите хора.
♦ […] В началото на следващия семестър – февруари 1933 година се записа в курса ни като студент по физика Бончо Беленски. По-късно, когато Алипи работеше в Централния метеорологичен институт, Бончо казваше, че на въпроса му по телефона там ли работи Алипи Матеев му отговаряли:
Тук е, ама не работи. Алипи използваше този оазис за своята научна работа.
♦ През 30-те и началото на 40-те години […] около 60-70 процента от посетителите на гостилница Средна гора (на ул. Раковски и ул.Славянска – ред. бел. ) бяха постоянни.
Като общителен човек Алипи имаше много познати българи сред тях от Париж, между които Илия Бешков, Иван Фунев, Живко Ошавков, Мара Георгиева, Васка Емануилова, Стефчо Василев, […].
В Париж Иван Фунев му разправял, че като си отишъл веднъж на село, забъркал глина в голямо количество и бос и по ръкави (Елин Пелин), почнал да прави модели. Дошли негови съселяни, приятели. Гедат го, клатят глава, цъкат с уста съжалително. И го запитали А бе, ти, какво работиш? Той им отговорил Не виждате ли, правя статуи. Не те питаме с какво си играеш, Иване, ами с какво си изкарваш хляба. Така беше тогава.
♦ Хората в гостилница Средна гора показваха духовна и интелектуална широта. Те търсеха и лекия хумор, и сериозната тема. Тогава и по-късно съм се убеждавал, че в Средна гора съм се срещал с талантливи, с правилен, но широк мироглед хора.
♦ На ул. Раковски имаше две сладкарници, които наричаха американски. Аналогично на кафенетата за писатели на Царя, там се събираха културни представители. След пет часа след обед нашата група често биваше в някоя от тях. Всичхи живеехме далеч и до вечерята в Средна гора нямаше време да отидем до в къщи и се върнем. В една от тях често биваха проф. Обрешков, проф. Иван Странски, проф. Александър Балабанов, Елин Пелин, […] Бивали сме при тях.
♦ Алипи обичаше да играе табла. Аз не играя и досега табла, но след лекции като студенти или след работа по-късно се отбивах на кафе в кафенетата на ул. Аксаков. Едно от тях беше малко и Алипи му викаше кенефа. Друго кафене беше на Магардич – на ъгъла между Аксаков и Раковски. Виждайки ме и там да си пия кафето (когато имах два лева), като казал някой на неговите посетители, че съм станал доктор, един от тях реагирал: от кафеджия доктор става ли?
Алипи Матеев на първия ред, четвърти oт дясно наляво
♦ Две учебни години, от 1938 г., Алипи беше на специализация в Париж. Той тръгва от Париж буквално предния ден преди влизането на немските войски. Алипи си беше разсеян. Особено често търсеше документи из портфейла си. Като седнал във влака, на Парижката гара видял, че му няма билета (когато немците идват!). Тръгнал обратно по стъпките си на гарата и на едно място вижда, че пътниците заобикалят нещо на земята – неговия билет. Умни хора, брей, казваше Алипи. Ако бяха само акуратни, щяха да занесат билета на някое гише и после иди го търси. Влакът през това време ще тръгне. Последният преди окупацията!
♦ За разсеяността на Алипи, типично по професорски, вече стана дума. Върви си или стои замислен, а ръцете му автоматично нещо слагат някъде.
[…] Веднъж в Москва на улицата една жена го посочва и се провиква: Горите, горите! Оглежда се Алипи, джобът му пуши. Той поставил цигарето си с горящата цигара в него.
[…] Типична негова поза беше, загледан в портфейла си да преравя в него банкноти, квитанции, билети, търсейки нещо. Така е било и в случая, който отбелязах на Парижката гара.
[…] В Париж, връщайки се след новогодишна вечер в къщи, Алипи почувствал, че ключът му мъчно станал на вратата, но все пак отворил. Вижда, че холът е нещо променен и си казал колко е изменила хазайката къщата за Нова година. В дъното някой пробягал, но той продължил докато една жена изпискала. Оказало се, че той влязъл в апартамента на по-долния етаж. Въпросът се усложнил и бил отнесен до кварталната полиция. Хазаите му обаче казали: Той е разсеян математик. И всичко се оправило.
♦ Етажът, който катедрите но математика в Софийския университет обитаваха от 1944 до 1948 година на улица Раковски 98 (сградата на кино Роял, дн. Театър на армията, в която са само професорските кабинети – ред. бел.), се състоеше от дълъг коридор, от двете страни на който имаше стаи. В дъното беше клозетът. Като се влезе, отляво бяха кабинетите на Илиев, Долапчиев, Петканчин и Матеев (до клозета), а отдясно – библиотеката (в дъното до клозета срещу кабинета на Матеев). И след това в обратен ред – на Обрешков, Табаков (Манолов), Попов (Тагамлицки), Ценов и Чакалов. Срещу моя кабинет, непосредствено до входа имаше малка стаичка за разсилните, а до нея в коридора на стената закачен телефон – един за всички.
Сградата на кино Роял на ул. Раковски 98, в която на IV-тия етаж се помещават професорските кабинети (1944-1948)
Любимец на студентите, авторитет за колегите си, уважаван от учителите си, приятел на хората – това са качествата и на студента, и на професора Алипи Матеев, защото неговите добродетели бяха непреходни.
Такъв беше Алипи във всяка среда – студентска, колегиална, в кафенетата и ресторантите, на обикновени хора или авторитети. Стига хората в нея да бъдат естествени.
Извадки от [1, 2]; съставил: Р. Калтинска
Библиография
- Акад. Илиев, Любомир. Панорама жива в паметта ….. и математик на този свят. Съюз на математиците в България, 1986, с. 98-108.
- Акад. Илиев, Любомир. 100 г. математика в СУ и…математик на този свят. Съюз на математиците в България, 1986, с. 71-81.