Благовест Долапчиев


БЛАГОВЕСТ ДОЛАПЧИЕВ (1905-1974)

[su_row][su_column size=”1/4″]

0096a-P-Dolapchiev

[/su_column] [su_column size=”3/4″]

[su_list icon=”icon: play” icon_color=”#e8531c”]

[/su_list]

[/su_column] [/su_row]

Благовест Иванов Долапчиев е роден на 16 декември 1905 в гр. Сливен. Почива на 3 февруари 1974 в гр. София. Завършва гимназия в Сливен (1924).

Следва математика (1925-1929) във Физико-математическия факултет (ФМФ; дн. [su_tooltip style=”light” position=”north” rounded=”yes” content=”Факултет по математика и информатика”]ФМИ[/su_tooltip]) на Софийския университет. Специализира хидро- и аеродинамика в Института по математика и приложна механика при Университета в Гьотинген и в Кайзер-Вилхелмовия институт за проучване на теченията (1935-1937), в Университета на Будапеща (1942-1943).

Научни степени и звания 

Във [su_tooltip style=”light” position=”north” rounded=”yes” content=”Физико- математически факултет”]ФМФ[/su_tooltip] (дн. [su_tooltip style=”light” position=”north” rounded=”yes” content=”Факултет по математика и информатика”]ФМИ[/su_tooltip]) на Софийския университет: асистент (1929), редовен доцент (1943), извънреден професор (1947), редовен професор (1951).
Доктор на математическите тауки (1937), Доктор на физико-математическите науки (1958).
Член-кореспондент на Българска академия на  науките (1967).
Член-кореспондент на Международната академия по астронавтика в Париж (1973).

Ръководни длъжности

Заместник ректор на Софийския университет (1963-1965).
Във  Физико- математически факултет (дн. [su_tooltip style=”light” position=”north” rounded=”yes” content=”Факултет по математика и информатика”]ФМИ[/su_tooltip]) на Софийския университет – ръководител на Катедрата по аналитична механика (1951-1970).
В Институт по математика с Изчислителен  център (дн. [su_tooltip style=”light” position=”north” rounded=”yes” content=”Институт по математика и информатика”]ИМИ[/su_tooltip]) при Българската академия на науките – ръководител на Секцията по Механика (1960-1970).
В Единния център по математика и информатика (вж. [su_tooltip style=”light” position=”north” rounded=”yes” content=”Факултет по математика и информатика”]ФМИ[/su_tooltip], [su_tooltip style=”light” position=”north” rounded=”yes” content=”Институт по математика и информатика”]ИМИ[/su_tooltip]) – ръководител на Сектора по аналитична механика (1970-1974).

 

0047a-O-Vipusk-1943
Випуск 1943 г. На втория ред отляво надясно: втори – Благовест Долапчиев, следван от Боян Петканчин, Кирил Попов, Любомир Чакалов, Димитър Табаков, Никола Обрешков, Любомир Илиев.

Основни научни интереси

Хидромеханика – карманови вихрови образувания (устойчивост, вихрово съпротивление, вихров транспорт и вихрови движения), аналитична динамика – уравнения на движение на холономни и нехолономни механични системи и техните приложения, обобщени вариационни принципи на механиката, геометрия.

[su_row][su_column size=”1/2″]

0098-O-Dolapch-1959
Бл. Долапчиев (втори) на колоквиум по механика в Букурещ, 1959 г.

[/su_column][su_column size=”1/2″]

0097b-O-Dolapch-1962
Бл. Долапчиев (втори в лице)) на XIII международен конгрес по астронавтика във Варна (1962)

[/su_column][/su_row]

Лекции

Във Физико-математическия факултет (дн. [su_tooltip style=”light” position=”north” rounded=”yes” content=”Факултет по математика и информатика”]ФМИ[/su_tooltip]) на Софийския университет:
Висша магематика (1943-1948), Аналитична механика (1943-1974), Аналитична динамика (1972-1973); спецкурсове по хидродинамика и аеродинамика.
Във Висшия машинно-електротехнически институт на гр. Варна: Дескриптивна геометрия (1945-1948).

[su_row][su_column size=”1/4″]

0096b-L-Dolapchiev

[/su_column][su_column size=”3/4″]

 Членство в научни организации

Член на:
Съюза на математиците в България (СМБ);
Германското математическо дружество (1936;
Германското дружество по приложна математика и механика във Федерална Република Германия (1957).

Отличия

Лауреат на Димитровска награда II ст. (1952).
Заслужил деятел на науката (1972).
Ордени: За гражданска заслуга  V ст. (1939), Кирил и Методий III ст.  (1959), II ст. (1959)  и  I ст. (1963), Червено знаме на труда  (1966).[/su_column][/su_row]

Библиография

  1. Алманах на СУ „Св. Климент Охридски”. Университетско издателство
    „Климент Охридски”, 1988, том І, с. 178-430 и том ІІІ, с. 857-865.
  2. 100 години Българска академия на науките (1869-1969). Издателство на БАН, 1969, т. 1, с. 211-214.
  3. Енциклопедия България. Издателство на БАН, 1981, т. 2, с. 397-398.

(Съставил: Р. Калтинска)

начало

 

WordPress Appliance - Powered by TurnKey Linux