ФАКУЛТЕТ МАТЕМАТИКА И ИНФОРМАТИКА
През 40-те години в световната математическа наука се роди информатиката, построени бяха първите изчислителни машини, появиха се и развиха направления като изследване на операциите, топология, стохастика в теоретичен и практичен аспект и др. Проф. Боян Димитров в [6] Развитието на информатиката (тогава Изчислителна математика и кибернетика) в България започва по инициатива на акад. Любомир Илиев с откриването на специализацията Изчислителна математика през 1959 г. във Факултета по математика и информатика на Софийския университет и създаването на първия Изчислителен център в България през 1961 г. в Института по математика и информатика на Българската академия на науките. Терминологията у нас по това време е различна – вместо информатика се използва изчислителна математика и кибернетика, вместо компютри – АСМ, ЕСМ, ЕИМ. В текста по-долу Факултетът по математика и информатика се назовава кратко Факултетът, независимо от името му в даден период. През учебната 1959/60 г. към Катедрата по висш анализ на Факултета с ръководител проф. Любомир Илиев се открива двугодишна специализация по Изчислителна математика, която по замисъл тогава и в нейното развитие по-нататък създава спецалисти по информатика. На следващата 1961 г. към катедрата се създава и сектор Изчислителна математика. Първите лекции по Изчислителна математика (числени методи) чете ст. ас. Благовест Сендов през летния семестър на учебната 1959/60 г. за студенти от III курс производствен профил (постъпилите 1957/58), избрали тази специалност – около десетина, между които (по азбучен ред): Захари Златев, Илия Цветанов, Мара Апостолова, Румена Калтинска, Светла Милушева. Слушатели са и студентите от IV курс производствен профил (по азбучен ред): Веселин Спиридонов, Георги Пенчев, Димитър Шишков, Стефан Генчев. ([13]). Първите студенти приети с конкурс в специализацията Изчислителна математика са от II курс (постъпилите 1958/59), 25 на брой, между които (по азбучен ред): Георги Петков, Георги Русинов, Дора Карабаджакова, Емил Бончев, Елена Вранска, Мими Келбечева, Рашко Ангелинов, Стефка Димова ([13]). Студентите слушат лекции по Изчислителна математика (числени методи на диференциални уравнения) с лектор Т. Генчев (зимен семестър на 1960/61), Линейно програмиране – лектор Боян Пенков (летен семестър на 1961/62), ЕСМ и програмиране – лектор Бл. Сендов (летен семестър на 1961/62) – вж студентска книжка 1959-1962. Организирана е лаборатория (1959) с механични сметачни машини за упражненията по числени методи и за решаване на някои практически задачи. Студентите програмират на машинен език за румънската ЕСМ CIFA (ЕСМ – електронно-сметачни машини, дн. компютри). Всяка седмица Бл. Сендов лично ги носи за текуща проверка в Букурещ. Проф. Дойчин Дойчинов в [1] Първият випуск студенти завършили специалността Изчислителна математика (постъпилите 1957/58) се дипломират през 1962 г. със специалност изчислителлна математика (вж диплома от 1962). През 1963 г. с тази специалност се дипломират още 14 студенти (постъпилите 1958/59). Измежду дипломиралите се от двата випуска са студентите споменати по-горе. Темите на дипломните работи в периода 1962-1965 г. на специализантите по Изчислителна математика показва тяхната непосредствена връзка с информатиката (вж. списъка – в него темите са оцветени в синьо). През учебната 1961/62 г. Бл. Сендов създава първия студентски семинар по Изчислителна математика. През есента на 1962 г. шестима студенти от семинара (представили решения на някои от поставяните в семинара задачи) заминават да продължат образованието си в Московския държавен университет (МГУ), специалност Изчислителна математика и кибернетика (дн. информатика) – по азбучен ред: Васил Коларов, Израел Митрани, Петър Петров, Радостин Иванов, Стоян Бъчваров и Тодор Боянов ([13]). През 1961 г. група инженери и математиците Петър Бърнев, Маргарита Бърнева, Димитър Шишков и Георги Пенчев заминават на работа в Лабораторията по теоретична физика на ОИЯИ в гр. Дубна, Русия (тогава СССР), за да се запознаят с работата на автоматични сметачни машини (АСМ, дн. компютри). Математиците работят на АСМ М-20. След завръщането си, от учебната 1963/64 г., част от тази група започва да чете самостоятелен курс по АСМ и програмиране ([7]). База в обучението по информатика през 60-те и 70-те години на ХХ в. е първият Изчислителен център в България. В началото, през 1961 г. той е създаден съвместно при Факултета и Математическия институт (дн. ИМИ) на БАН. Още същата година Изчислителният център преминава изцяло към Математическия институт при БАН и нститутът се преименува на Математически институт с Изчислителен център (МИ с ИЦ) при БАН. Между първите кадри на МИ с ИЦ са някои споменати по-горе математици от първите випуски специалисти по изчислителна математика. ЕСМ Витоша В периода 1962-1963 г. се осъществява един от най-амбициозните проекти на Любомир Илиев – български компютър. Създава се цифровата електронно-сметачна машина Витоша (лампова) с програмно управление (вж [7]). Проектант на математико-логическата й част и отговарящ за математическото й осигуряване е Бл. Сендов. Създават се сервизни програми, програми за пресмятане на елементарни функции, за намиране корените на уравнения и др. Решават се и някои прости практически задачи. През 1964 г. от завода в гр. Минск, Русия (тогава СССР) пристига специално изработен екземпляр от първата съветска серийна ЕСМ Минск-2. Това е първият редовно екплоатиран в България компютър. Студентите се обучават на Минск-2 като пишат програмите си на машинен език. Това налага в МИ с ИЦ да се създаде оригинално математическо осигуряване за нея – автокод МИКОД и съответен транслатор (1964), диспечерски системи МИД-1 (1965) и МИД-2 (1966), език за символично програмиране и съответен транслатор (1966) и др. (вж [14] и [17] ). За Минск-2 се реализира също студентската информационна система СИС, а по-късно – финансово-счетоводната система ФИКС. На Минск-2 са обучени голям брой студенти и специалисти, които след завършването си формират първото основно ядро информатици в страната. По-нататък Изчислителният център получава последователно компютрите Минск-22, Минск-32 и ЕС-1040, които също се използват при обучението на студенти (вж Първият изчислителен център в България). С времето към Факултета също се създава Изчислителен център, оборудван първоначално с компютър ЕС-1020, а по-късно и с друга техника. През учебната 1968/69 г. специалността Изчислителна математика се обособява като катедра с ръководител проф. Благовест Сендов. Особено благоприятна роля за развитието на българската информатика изиграва неговият Общ семинар по изчислителна математика (1962-1989). Разписанието на занятията към катедрата през летния семестър на учебната 1968/69 г. дава представа за разнообразието от лекции, упражнения и семинари свързани с информатиката. Част от лекциите и упражненията се водят от сътрудници на МИ с ИЦ. Лекции и упражнения: (АСМ – автоматични сметачни машини, дн. компютри) Практикум по програмиране – Маргарита Бърнева. Спецкурсове: Семинари: В разписанието личат и имената на много математици, асистенти и научни сътрудници от Факултета (дн. ФМИ) и Математическия институт (дн. ИМИ) на БАН, водили занятията през летния семестър на учебната 1968/69 г. – по азбучен ред: Владя Кючукова, Дора Кирпикова, Донка Петрова, Иво Мицев, Мара Апостолова, Мария Шишкова, Светослав Марков, Стефка Димова, Стоян Бъчваров, Тодор Гичев. След създаването на Единния център по математика и механика (ЕЦММ) през 1970 г. , в тристепенното обучение на студентите (вж. История на ФМИ) се въвеждат учебни дисциплини по информатика: Учебните планове постоянно се допълват с дисциплини по информатика и това продължава и след закриването на ЕЦММ през 1988 г. Първите дисертации по информатика Първите кандидатски дисертации по информатика са на аспирантите на самоподготовка – Валентин Томов, Маргарита Бърнева и Димитър Добрев (1975-1976). Първата докторска дисертация по Математическо осигуряване е на Ататанас Раденски, защитена през 1988 г. ([7]). Първите семинари и конференции Първият семинар по Изчислителна математика, на който се разглеждат и въпроси от информатиката, е семинарът организиран от Бл. Сендов през 1962 г. По-късно се появяват семинари по проблеми на информатиката, провеждат се специализирани конференции (някои с международно участие), организират се секции по информатика на Пролетните конферанции на СМБ . През 1975 г. Съюзът на математиците в България (СМБ) започва да организира ежемесечен национален семинар по информатика. През 1976 г. Математическият институт с Изчислителен център (дн. Институт по математика и информатика при БАН) започва да организира ежегодна школа по програмиране с международно участие ([7]). През 1963 г. излизат първите издания от български автори, свързани с информатика – някои научно-популярни, други в помощ на студентите. Първа е Машини–помощници на човешкия ум – Бл. Сендов, С., Народна просвета, 1963 г. , следвана от Електронни сметачни машини (с описание и инструкция за програмиране на „Минск-2″) – Д. Богданов, П. Бърнев, В. Василев, Бл. Сендов, С., Техника, 1966 г. През 1972 г. започва да излиза поредицата Съвременна математика на издателство Наука и изкуство. Първите две в поредицата (излезли последователно през 1972) са Изчислителна маттематика – стара и нова на Благовест Сенадов и Математическо оптимиране 1. Линейно оптимиране на Георги Христов и Румена Калтинска. Излизат още Изследване на операциите и Динамично оптимиране на Веселин Спиридонов, Теория на игрите от Тодор Гичев и Здравка Карамитева и други. Още в началото на 70-те години на ХХ в. по инициатива на Единния център по математика и механика (ЕЦММ – вж История на ФМИ) и лично на проф. Благовест Сендов в средното образование навлиза изчислителната математика. Министерството на просветата организира курсове в София за учители от страната, на които те слушат лекции по Числени методи в различни области на математиката. Лектори са сътрудници на ЕЦММ. През 1972 г. излизат първите учебници в областта на изчислителната математика за Х и ХI клас (второ издание през 1976) на гимназиите, под общата редакция на проф. Благовест Сендов: Числени методи за IX клас – 1972 г.: Действия с приближени стойности, Смятане с електронния калкулатор Елка-6521, Основни сведения от линейната алгебра, Числени методи на алгебрата. Автори Милко Петков и Стефка Боршукова (дн. Стефка Димова) (на щат в ИМИ-БАН); Числени методи за Х клас (Линейно оптимиране) – 1972 г.: Линейни екстремални задачи в практиката, Теоретични основи на линейното оптимиране, Симплекс метод, Транспортна задача. Автори Георги Христов и Румена Калтинска (на щат в ИМИ-БАН); Числени методи за XI клас – 1972 г.: Алгебрични полиноми на една променлива, Приближаване на функции, Числено решаване на уравнения, Приближено пресмятане на определени интеграли. Автори Милко Петков, Румена Калтинска, Стефка Боршукова (дн. Стефка Димова), Георги Христов (всички на щат в ИМИ-БАН). През 1986 г. излиза Приложна математика за XI клас, която включва приближено смятане и елементи от Теория на вероятностите, Теория на игрите и Математическа статистика. Автори са Геро Геров и Боян Димитров. Сътрудници на ЕЦММ започват да четат курсове по информатика и в други факултети на СУ. ЕЦММ подпомогна обучението по информатика в Пловдивския университет и във ВПУ – Шумен. Важна роля за подготовка на кадри от практиката изиграха и провежданите през втората половина на 60-те години краткосрочни курсове за следдипломна специализация. Проф. Петър Бърнев в [7] За първите специалисти по изчислителна математика и информатика, част от които споменати и тук, проф. Стефка Димова пише в [13]: Съставил: Р. Калтинска Начало на информатиката в България (1959-1980)
Специализацията Изчислителна математика (1959)
Първите лекции (1959/60)
Първите дипломи (1962-1965)
Първите студенти по информатика в Москва (1961/62)
В Дубна (1961)
Първият изчислителен център (1961)
Катедра Изчислителна математика (1968-1971)
Специалност Информатика (1970)
Първи издания по информатика
В съавторство на Благовест Сендов с Васил Попов са първите учебници по Числени методи за студенти – I част (1976) и II част (1978).Информатика в средното образование
За първите информатици
Библиография