ФАКУЛТЕТ ПО МАТЕМАТИКА И ИНФОРМАТИКА – СУ

0104-FMI

ИСТОРИЯ на ФМИ в периода 1889-1988

Факултетът по математика и информатика (ФМИ) навърши 125 години през 2015 г. Основан като Физико-математическо отдел във Висшето училище в София на 28 ноември 1889 г. и прекръстен на Физико-математически факултет през 1894 г., той е един от трите факултета на Софийския университет през 1904 г. През годините Факултетът по математика и информатика няколкократно сменя името си, в зависимост от своята структура и съдържание, но в текста по-долу ФМИ е само Факултетът, независимо от името му в даден период:

Физико-математически отдел (1889-1894)
Физико-математически факултет (1894-1947)
Природо-математически факултет (1947-1962)
Физико-математически факултет (1962-1963)
Математически факултет (1963-1971)
Факултет по математика и механика (1971-1986)
Факултет по математика и информатика

НАЧАЛОТО (1889-1913)

В началото Факултетът обединява специалностите математика, физика и химия, по-късно и специалности по есте­ствени (природни) науки. Студентите завършват с две специалности – естественици и физико-математици. През 1926 г. специалността физико-математици се разделя на математици и физици. 

През първата учебна 1889/90 г. във Факултета има само двама преподаватели-математици – проф. Емануил Иванов, който чете кypс Алгебрически анализ и Тодор Монин – лектор по Геометрия. Първият випуск физико-математици завършва през 1892 г. Постепенно броят на  преподавателите расте и се формира първото поколение преподаватели-математици във Факултета (1889-1913), което полага основите на висшето математическо образование у нас.

През 1892 г. завършва първият випуск физико-математици – 16 души на Висшето училище от различви краища на страната ([15], с. 14; вж. снимките на част от първия випуск 1892).

Математическият институт във Факултета. През 1900 г. във Висшето училище се обособяват катедри. Близките по направление катедри се обединяват в институт – с един общ кабинет и библиотека по специалността. 

0104d-FMI-Moskovska-13

Сградата на ул. Московска 13, в която се помещават отначало един, после няколкото професорски кабинета и класни стаи на факултета през 1889-1904 г.

Математическият институт, с уредник (директор) Антон Шоурекобединява три катедри:

  1. Основи на висшата математика (Диференциално и интегрално смятане от 1922 г.) с ръководител проф. Атанас Тинтеров (1900-1909).
  2. Висш анализ с ръководител проф. Емануил Иванов (1900-1910);
  3. Геометрия с ръководител проф. Антон Шоурек  (1900-1926), който допринася много за създаване на библиотеката на Математическия институт.

По-късно се създават още две катедри – Висша алгебра и Аналитична механика с ръководител (до 1910) Спиридон Ганев , който чете първите лекции по Висша алгебра и по Аналитична механика.

Тези пет катедри са единствените до края на Втората световна война (1945) – вж подробности за развитието и състава на катедрите в [1][4], [6].

Атанас Тинтеров

Емануил Иванов

Антон Шоурек

КРИЗАТА (1907-1913)

През 1907 г. цар Фердинанд затваря Софийския университет за шест месеца (поради освиркване от студентите), а след отварянето му, преподавателите са уволнени и заменени с нови. По-късно старите преподаватели са възстановени. В перода 1910-1911 напускат четирима преподаватели от първото поколение – професорите Емануил Иванов, Атанас Тинтеров и Спиридон Ганев, а доц. Георги Стоянов (първият доцент, възпитаник на Факултета) умира през 1912 г. в Балканската война.

ВЪЗХОДЪТ (1914-1939)

В началото на 1914 г. в Математическия институт на Факултета остава само един професор – Антон Шоурек и асистентите Кирил Попов, Любомир Чакалов и Иван Ценов, които още през есента на същата година стават доценти.

0104b-FMI-Moskovska-49

Сградата на ул. Московска 49, в която се помещава факултетът през 1904-1912 , 1931-1934 (или 1941)

Постепенно постъпват нови преподаватели – млади асистенти – възпитаници на Факултета, специализирали в чужбина. Формира се второто поколение (1914-1939) преподаватели-математици във Факултета един много силен състав от творци, които издигат научната работа по математика у нас на високо ниво.

Статистика  за преподавателите от всички специалности на Факултета за периода 1889-1939 г. вж в [16] – общ брой преподаватели, разпределението им по научни звания, по родни места и пр.

СЛЕД ВОЙНАТА (1945-1959)

След 1939 г. и особено след войната (1945) постепенно се формира новото, трето поколение  (1940-1959) преподаватели-математици във Факултета, които продължават традициите на второто поколение в образованието и в науката, а през 1959 г. полагат началото на информатиката в България.

През 1947 г. Факултетът със закон е преименуван в Природо-математически факултет, включващ специалностите математика, физика, химия, биология, геология и география. През следващите години повечето специалности се отделят в самостоятелни факултети – Биолого-геолого-географски факултет (1951), Химически факултет (1962). Фкултетът за кратко възвръща старото си име – Физико-математически факултет (1962-1963) , но след създаването на Физически факултет през 1963 г., той остава само като Математически факултет.

Катедри

До края на  1944 г. съществуват само споменатите в началото пет катедри, но вече с ръководители от второто, а по-късно – от третото поколение математици:

  1. Диференциално и интегрално смятане – проф. Кирил Попов (1922-1952), проф. Ярослав Тагамлицки (1954-1983).
  2. Висша алгебра – проф. Никола Обрешков (1928-1963), доц. Йордан Дуйчев (1963-1966), доц. Кирил Дочев (1966-1976).
  3. Висш анализ – проф. Любомир Чакалов (1922-1952), проф. Любомир Илиев (1952-1971).
  4. Геометрия – проф. Димитър Табаков (1929-1948), проф. Боян Петканчин (1948-1971).
  5. Аналитична механика проф. Иван Ценов (1922-1951), проф. Благовест Долапчиев (1951-1974).

В катедрите основно се развиват класическите универсални направления на математиката, а членовете и главно ръководителите им са крупни учени в класическата математика.

След войната се появяват нови висши учебни заведения и нуждата от математически кадри стремително нараства. Някои от преподавателите на Факултета се преместват в новосъздадените висши училища, за да създат и оглавят математическите катедри в тях.

0106-REKTORAT_SEGA

Сградата на Ректората на СУ, в северно крило на която се помещава Факултетът 1951–1960

Във връзка с тези промени във Факултета се създават три нови катедри:

  1. Математическа статистика и застрахователна математика (1945) с ръководител проф. Никола Обрешков (1945-1963). През 1963 г. катедрата е преименувана в Теория на вероятностите и математическа статистика с ръководител проф. Алипи Матеев.
  2. Обща и приложна математика (1952) с ръководители акад. Иван Ценов (1952-1958), проф. Алипи Матеев (1958-1971).
  3. Методика на математиката, химията и физиката (1955) с  ръководители доц. Петко Иванов (1955-1968), проф. Алипи Матеев (1968-1976 ). От 1963 г. катедрата носи името Методика на обучението по математика.

Така до края на 1955 г. броят на катедрите във Факултета нараства на осем -вж подробно описание на развитието и състава на катедрите в [4][1], [6], [10].

Семинари 

Няколко научни семинари във Факултета са оставили дълбоки следи в неговата история и са способствали за израстването по-нататък на много млади преподаватели и студенти като учени и педагози. Учебният и (отделно) изследователски семинар по Диференциално и интегрално смятане (до 1983) на проф. Я. Тагамлицки,  Обединен научен семинар по теоретична и приложна механика (до 1974) на проф. Бл. Долапчиев, Общ семинар по изчислителна математика (1962-1989) на проф. Бл. Сендов – вж [11].

Студентите 

Първите студентки по математика (4 на брой) постъпват през учебната 1901/1902 г. ([3]). В следващите години броят им прогресивно нараства. През 1948 г. се открива и задочно обучение по математика ([1]).

До 1950 г. студентите по математика във Факултета завършват с една специалност – физико-математиции (1892-1926) и математици (1926-1950). През учебната 1950/51 г. в специалността математика се въвеждат два профила – педагогически (подготовка на учители за средните училища) и производствен (подготовка на специалисти математици).

Графиката по-долу показва ръста на студентите (по ординатната ос) в периода 1890-1960 (вж [20]). Пикът през 1955 г. вероятно се дължи на отмяната на задължителната военна служба за студенти.

0103c-BROJ_STUDENTI-PLAMEN

МАТЕМАТИКА И ИНФОРМАТИКА (1959-1970)

През 1959 г. във Факултета се слага началото на обучението по информатика в България със създаването на специализацията Изчислителна математика към катедрата по Висш анализ, чиито ръководител е проф. Любомир Илиев. Специализанти са студенти от IV курс – производствен профил. През 1961 към катедрата се създава и сектор Изчислителна математика. 

От 1960 година, с цел привличане на способни млади хора към професионална реализация в тази област, започва да провеждането на извънреден конкурс, чрез който част от успешно представилите се на математическите олимпиади ученици стават студенти по математика без предварително отбиване на абсолютно задължителната по онова време двугодишна военна служба.
Редица млади специалисти, в това число и Сендов, са изпратени на специализация в СССР и в други страни, където вече действат електронно-сметачните машини. Ежегодно значителен брой студенти биват изпращани да продължат образованието си във водещи университети в СССР.
Открива се първият изчислителен център в страната, започва строителството на първата българска електронна сметачна машина.

акад. П. Кендеров в [22]

Студентите слушат първите лекции по Числени методи, Линейно програмиранеЕСМ и програмиране (ЕСМ – електронно-сметачни машини, дн. компютри). База на обучението е Изчислителният център към Института по математика с Изчислителен център (ИМ с ИЦ, дн. ИМИ) на БАН (вж Начало на информатиката).

Първият випуск информатици са студентите специализирали Изчислителна математика (5 души), дипломирани през 1961 г. ([7]). През 1962 г. завършва вторият випуск с тази специализация вписана вече в дипломите им – специалист Изчислителна математика.

Много от завършващите талантливи математици и информатици постъпват на работа в Института по математика с Изчислителен център (ИМ с ИЦ, дн. ИМИ) при БАН.

Факултетът започва да придобива съвременна структура с учебните си планове за 1964/65 г. Въвеждат се специализации по всички универсални структури (алгебра, геометрия, анализ, диференциални уравнения), както и по механика ([1]). Създават се нови катедри свързани с информатиката.  

0104e-ChemFac

Сградата на ул. Джеймс Баучер 1, в която се помещава факултетът през 1961-1970 г.

Катедра Изчислителна математика. През учебната 1968/69 г. секторът Изчислителна математика към катедра Висш анализ се обособява в самостоятелна катедра с ръководител проф. Благовест Сендов.

Катедри. През 1970  Факултетът  има вече осем катедри –  Висша алгебра, Геометрия, Диференциално и интегрално смятане, Висш анализ, Механика, Обща и приложна математика, Изчислителна математика, Методика на обучението по математика (вж подробности в [4][1], [6], [10]).

ЕДИНЕН ЦЕНТЪР ПО МАТЕМАТИКА И МЕХАНИКА (1971-1988)

В края на 1970 г. Математическият Факултет на Софийския университет и Математическият институт с Изчислителен център (МИ с ИЦ) при Българската академия на науките (БАН) се обединяват в Единен център по математика и механика (ЕЦММ). Това обединение се дължи на инициативата и усилията на акад. Любомир Илиев, обосновани кратко в [13, с. 265]:

 Математическият институт на БАН е единственият научноизследовател­ски институт по математика в страната. Поради това той има задълженията а) да развива на най-високо съвременно ниво математическите науки и тяхното приложение и внедряване в другите науки и производството по основните проблеми на всички математически направления, които са необходими за на­шето културно и икономическо развитие, б) да участвува дейно при създа­ването, специализирането и усъвършенствуването на математическите кадри в страната. Съответното учебно заведение, дейността на което обхваща всички тези направления, е Математическият факултет при Софийския университет. [] Поради това дейностите на Математическия факултет на Софийски университет и на Ма­тематическия институт на БАН трябва да са свързани и координирани по същество.

С разпореждане на Министерския съвет от 30 декември 1970 г. се създава Единен център по математика и механика (ЕЦММ), обединяващ Факултета и Института по математика с Изчислителен център (ИМ с ИЦ, дн. ИМИ) на БАН.

0113-P-Iliev

акад. Л. Илиев

Ръководство на ЕЦММ

Директор – акад. Любомир Илиев
Зам.-директор по учебната част – проф. Благовест Сендов, от Х.1973 г. – доц. Димитър Димитров
Зам.-директор по научната част – сн.н.с. Петър Бърнев
Научен секретар – ст.н.с. Атанас Анчев.

Със създаването на ЕЦММ, сътрудниците на ИМ с ИЦ получават възможвостта да преподават във Факултета, а тези от Факултета – да участват в научните проекти на БАН.

Факултет по математика и механика. Веднага след създаването на ЕЦММ, през 1971 г., Факултетът приема името Факултет по математика и механика (ФММ), а ИМ с ИЦ – името Институт по математика и механика (ИММ). Факултетният съвет на ФMM и научният съвет на ИММ се закриват и заменят от Научен съвет на ЕЦММ [11].

Сектори

Катедрите във Факултета и секциите в ИММ са закрити и обединени (1971) в 13 сектора по математика и 5 сектора по механика, разпределени в 5 направления (по-долу в скоби са ръководителите на сектори със званията си тогава).

I. Математически структури (7 сектора):  Алгебра ( доц. Кирил Дочев), Топология (доц. Д. Дойчинов), Математическа логика (доц. Димитър Скордев), Комплексен анализ (акад. Любомир Илиев), Реален и функционален анализ (чл.-кор. Ярослав Тагамлицки), Диференциални уравнения (ст. н. с. Рачо Денчев,  от 1973 – доц. Тодор Генчев), Геометрия (акад. Боян Петканчин).

II. Информатика (2 сектора): Математическо осигуряване (ст. н. с. Петър Бърнев), Основи на кибернетиката и теория на управлението (доц. Димитър Добрев); Лаборатория по математическа лингвистика (ст. н. с. Александър Людсканов).

III. Математическо моделиране (3 сектора): Теория на вероятностите и математическа статистика (ст. н. с. Апостол Обретенов), Математическо моделиране (проф. Благовест Сендов), Изследване на операциите (проф. Благовест Сендов, от 1979  ст.н.с. Петър Кендеров).

IV. Математическо образование (един сектор) – проф. Алипи Матеев.

V. Механика (5 сектора): Механика на твърдото деформируемо тяло (Д. Коларов), Аналитична механика (чл. кор. Благовест Долапчиев), Механика на непрекъснатите среди на твърдото деформируемо тяло (чл. кор. Георги Бранков), Механика на флуидите (доц. З.апрян Запрянов), Автоматично регулиране и управление на механични системи (ст. н. с. Атанас Анчев).

За задачите и структурата на ЕЦММ вж. повече в История на ИМИ. Подробно описание за произхода, развитието и състава на секторите вж в  [67, 10], [21], [14, с. 33-50], [2].

Нов модел на обучение (1970)

През 1970 г. във Факултета се въвежда Нов модел за висше образование по математика и механика, напълно различен от практикуваните в другите висши учебни заведения в страната – степенувано и профилирано:

Блок A (три години) – обща подготовка по математика и информатика. След завършване на блок А се провежда стаж в изчислителен център (един семестър). Завършилите стажа или полагат дължавен изпит и получават диплома за завършено висше образование (дн. степен бакалавър), или продължават обучението си в блок В.

Блок В (три семестъра) – специализация с учебно-изследователски характер в някоя еднородна област на математиката. Завършилите получават званието магистър.

Блок С (три години след блок В) – заменя дотогавашната аспирантура и се ръководи индивидуално от секгорите.  При успешна защита на дисертация студентите получават научната степен кандидат на науките (дн. доктор).

Блок Д (една година след блок А) – подготовка на учители за средните училища.

Блок Д1 (една година след блок Д) – специализация за подготовка на висококвалифицирани учители. Завършилите получават званието магистър.

Лесно е, дори само по тези формални белези, да се разпознае приликата между този Модел на образование и действащата днес у нас система за висше образование, описвана с ключовите думи „бакалавър – магистър – доктор“ и „Болонски процес“. Нека веднага напомним, че днешната система, която има англосаксонски произход, е наложена с големи усилия и огромни средства в континенталната част на Европейския съюз едва в края на 90-те години на миналия век, т.е. повече от 25 години след като е започнало използването й в България.

Акад. П. Кендеров в [22]

Настъпват съществени промени в обучението. Броят на студентите в една група не надминава 15 души, занятията се водят само сутрин и без празни часове между тях. Всяка седмица студентите получават помощни учебни материали, размножени на циклостил. В обучението е въведен текущ контрол, който включва редовно даване и оценяване на домашни, както и провеждане на контролни работи през семестъра.

За всеки курс и поток се назначава отделен екип, който отговаря за всички аспекти на образователния процес – от програмата до подбора на преподавателите по отделните предмети. Чрез анонимно анкетиране на студентите се осъществява „обратната връзка“. […]  Тази своеобразна демократизация отприщва забележителна съзидателна енергия и у преподавателите, и у студентите, а и при ръководителите.

Традиционните невидими стени, ограждащи и ограничаващи дейностите в различните катедри във Факултета и секциите в Института (ИММ – бел. ред.), започват да отстъпват място на интердисциплинарното взаимодействие. […]

Преодолян е и традиционният за БАН недостатък – липсата на пряк и масов контакт на учените със студентите. Чрез този контакт и с помощта на съветската математическа школа за кратко време у нас се подготвят специалисти във всички модерни области на математиката и информатиката. Българската математика и информатика преживяват небивал и непознат до онзи момент разцвет, резултатите от който се виждат и днес.

Съблазнено от този успех, но без да направи съдържателен анализ на предпоставките и причините за него, държавното и партийно ръководство на страната решава да проведе аналогични реформи и в другите науки, където също биват създадени Единни центрове, без общественото развитие у нас да изисква това в онзи момент и без да са налице други важни предпоставки за успешна интеграция на БАН и СУ – например наличието на мотивирани лидери като Благовест Сендов и Любомир Илиев. След почти 10-годишни опити да бъдат наложени, след търкания и борби, става ясно, че повечето Единни центрове са неефективни. Това компрометира самата идея за тези центрове и те биват закрити.

Закрит е и математическият Единен център, който дотогава е продължавал да дава добри плодове. . .

Акад. П. Кендеров в [22]

 (вж също [11]).

ФАКУЛТЕТ ПО МАТЕМАТИКА И ИНФОРМАТИКА – 1986

Още преди закриването на ЕЦММ (1988), през 1986 г. във Факултета се открива нова специалност Приложна математика със специализации по Информатика, Математическа икономика, Механика и Приложна статистикаФакултетът получава сегашното си име –  Факултет по математика и информатика (ФМИ).

0104a-FMI

Сградата на ул. Джеймс Баучер 5, в която се помещава Факултетът по математика и информатика от 1971 г. Статуята е на проф. Емануил Иванов.

През 1989 г. започва да функционира факултетен съвет на ФМИ. Формират се 14 самостоятелни катедри и три лаборатории (вж [12]).

Същата година се възстановява предишното петгодишно обучение. Приемат се студенти в специалностите математика, информатика, математика и информатика (за подготовка на учители) и механика.

Магистърски програми. През 2002 година се създава първата магистърска програма във ФМИ – Математическо моделиране в икономиката. Студентите завършили ФМИ могат да продължат обучението си в неговите магистърски програми. Избралите академична кариера могат да защитят докторска теза – последната научно-образовтелна степен във ФМИ. Вж [12].

Факултетът днес. Понастоящем Факултетът по математика и информатика обучава над 2000 студенти в 8 бакалаварски специалности, множество магистърски програми и 15 докторски програми – вж [12] и сайта на Факултет по математика и информатика.

ЧЕТВЪРТОТО ПОКОЛЕНИЕ (1960-1980)

В периода 1959-1980 млади преподаватели и студенти на Факултета се насочват към една нова област – информатика (тогава изчислителна математика и кибернетика). Те са пионерите – първото поколение информатици в България, което полага основите на информатиката у нас (вж Начало на информатиката в Българя).

Така във Факултетът се създава четвъртото поколение – вече не само математици, но и първите информатици в България (вж Хабилитирани 1960-1980).

 СГРАДИТЕ ОБИТАВАНИ ОТ ФАКУЛТЕТА

Факултетът мени мястото на кабинените и класните си стаи през различните периоди от време многократно и едва след 1971 г- се сдобива със своя самостоятелна сграда на ул. Джеймс Баучер 5. Сградите, които са го приютявали са ([17]):

1889–1904 – ул. Московска 13; там се помещават отначало един, после няколкото
професорски кабинета и класни стаи на факултета;
1904–1912 –  ул. Московска 49;
1912–1931 – ул. Сан Стефано 17;
1931–1940 – ул. Московска 13;
1941–1944 – пл. Народно събрание 10 (на третия етаж на Студентски дом – първата сграда вляво);
лято 1944 – есен 1944 – гр. Стара Загора (евакуация);
от края на 1944–1948 –  ул Раковски 98 (на четвъртия етаж на сградата на кино Роял/Република/Театър на армията) – само професорските кабинети; класните стаи са на ул. Московска 13 и ул.Московска 49;
1948–1951 –  ул. Стефан Караджа 4 (четвърти етаж и тавана) – преместени са само професорските кабинети; класните стаи остават на ул. Московска 13 и ул. Московска 49;
1951–1960 – бул Руски 15 (северното крило на Ректората на СУ);
1960–1971 – бул. Джеймс Баучер 1 (дн. Химически факултет на СУ);
От 1971 – бул. Джеймс Баучер 5.

(Съставил: Р. Калтинска)

Източници

  1. Дойчинов, Д. Развитието на Математическия факултет през периода 1944-1969 година. //Физико-математическо списание, 1969, № 12, с.189-205.
  2. Софийски университет 1944-1974, ред. Б. Сендов, УИ, София, 1974, 351 с.
  3. Василев, Мл. Из историята на факултета по математика и механика. //Математика, кн. 3, 1981, с. 6-10.
  4.  Дойчинов, Д. Деветдесет и пет години Математически факултет. //Обучението по математика, 3, 1984, с. 33-39.
  5.  Чобанов Ив., Русев, П. (съставители). Български математици.–София, ДИ „Народна просвета”, 1987, 312 с.
  6. Димитров, Б. Новата история на Математическия факултет. 100 години СМБ, секция БАН–СУ, 1990, 43–57.
  7. Бърнев, П. Развитие на информатиката във Факултета по математика и информатика. 100 години СМБ, секция БАН–СУ, 1990, 58-63.
  8. Илиев, Л. Сто години математика в Софийския университет „Климент Охридски”… и математици на този свят. –София, СМБ, 1990, 99 с.
  9. МаноловСп. Образованието по математика в Софийския университет преди половин век. //Математика и математическо образование,  23-та пролетна конференция на СМБ, 1994.
  10. Банков, Кирил, Витанов, Теодоси, Ганчев, Ив. и други. Половин век от създаването на катедра „Обучение по математика и информатика“ към ФМИ на СУ. 34-та Пролетна конференция на СМБ, 2005, с. 26-35.
  11. Скордев, Генчо. Фрагменти от паметта. //Математика и информатика, година LVI,  кн. I, 2013, 9-18.
  12. Великова, Евгения, Златева, Надя. 125 години математика и природни науки в Софийския университет “Свети Климент Охридски”. 44-та пролетна конференция на СМБ, 2015, с. 9-18.
  13. Илиев, Любомир. Математически институт с Изчислителен център при БАН. ФМС, 1969, т.12, кн. 4, с. 265-274
  14. Илиев, Любомир. Математиката в Народна република България 1944-1984. -София, Единен център по математика и механика и Съюз на математиците в България, 1984. 162 с.
  15. Ганчев, Иван. Сто и двадесет години факултет по математика и информатика при СУ “Св. Климент Охридски”. -София, УИ “Св. Климент Охридски”
  16. Христов Д. (съставител).  Математиците завършили Софийския университет„Св.Климент Охридски“.  Алманах т. 1  Физико- математически факултет 1892-1963.
  17. Христов, Д.,Апостолова, М. и други. Преподавателите във Физико-математическия факултет за времето 1889-1939. ФМС, 67 (1993),с. 299-307.
  18. Долапчиев, Благовест. Ново преселение. //Български математици.-София, ДИ “Народна просвета”, 1987, с. 187-193.
  19. Камишева, Ганка. Университетската физика в България (188901949).-София, ИФФТ, 2012. 200 с.
  20. Тодорова, Маруся, Матеев, Пламен. Математическият институт във физико-математическия факултет на Софийския университет. Доклад частично финансиран от ФНИ-СУ № 204/03.06.2011.
  21. Българска академия на науките, 60 години Институт по математика и информатика, основан 1947. –София, 2007. 63 с.
  22. Кендеров, П. Академик Благовест Сендов на 80 години, 41-ва Пролетна конференция на СМБ, 2012, с. 8-12.
  23. Сайт на Факултет по математика и информатика
  24. http://stara-sofia.com/
  25. Част от първия випуск 1892 на Висшето училище.

начало

Save

Save