Благовест Сендов (1932)

Биография

Благовест Сендов е роден на 8 февруари 1932 г. в гр. Асеновград в заможно многодетно семейство – трима братя и две сестри, от които Благовест е вторият по възраст. Баща му Христо Сендов е преуспяващ търговец, а майка му Марушка Сендова е възпитаник на Американския колеж в Самоков.

ДЕТСТВО и ЮНОШЕСТВО

Още четиригодишен Благо разбира механизма на назоваване на числата – разхожда се с часове в двора на къщата и брои. Записва до кое число е стигнал, за да продължи на следващия ден от там докъдето е стигнал. На 5 г., покрай по-големия си брат, се научава да умножава. Цялата му увереност, че е напълно наясно със смятането се сгромолясва, когато в IV-то отделение (дн. IV клас) учителката запознава учениците с отрицателните числа. По думите му, той преживява това като лична драма и дълго време не може да ги възприеме. Още тогава той иска да вниква в нещата, да ги осмисля, да разбира за какво служат – още от малък – през годините и до днес, независимо в коя област и на кое поприще.

Благо на 6 г. (1938)

С брат си Стоян и сестра си Йорданка (1941)

Родителите – Марушка и Христо Сендови

 За яркото присъствие на Сендов в научния и обществения живот могат да се чуят различни обяснения. Онова, което никой не може да отрече обаче е, че в основата на неговите изяви и успехи са изключителните му лични качества. Сред тях най-силно изпъкват способността му да улавя точно тенденциите в развитието на света, бързо да се добира до същността на проблемите и да предлага (и успешно прилага) практически реализуеми решения, които въздействат върху решавания проблем в дългосрочен план. Тези му качества го правят подходящ човек за най-различни дейности и обясняват впечатляващото разнообразие на неговите изяви.  Акад. П. Кендеров в [2]

Директор на 12 г. Баща му оценява неговите качества и през лятната ваканция го прави директор на приемателен пункт с 40 души работници. Благовест е на 12 години, живее в селска къща без течаща вода, мие се в близката река, често стои на кантара до полунощ.
Тогава получава може би най-ценния съвет в живота си. Един ден загубва часовника си (скъпа и  рядка вещ по онова време). Баща му не се скарва, а казва: Благо, трябва да се научиш и да губиш. Станалото станало. Гледай да не се повтаря, но повече не мисли за това, забрави. Бащина заръка, която Благовест запомня и прилага при всички превратности в живота си – да губи без да се вайка, без да таи омраза към себе си или към другите, а да се поучи и продължи напред.

17 годишен абсолвент

Гимназист. Учи в Асеновградската гимназия.
Една случка в гимназията го кара да се срамува, но от друга страна може би хвърля мост към бъдещето. По повод заниманията му с авиомоделизъм, той прочита за съвършените числа (числа равни на сумата от делителите си, включително единицата; такива са например 6 и 28). След много мъки съчинява доказателство, че съвършените числа са краен брой.

Радостен от успеха, изпраща доказателството по пощата направо до акад. Никола Обрешков в Софийския университет. Почти веднага след това осъзнава, че е допуснал грешка.
След години, като асистент на Обрешков,  много се страхува професорът да не се сети за писмото.

През 1949г. завършва с отличие Асеновградската гимназия.

В УНИВЕРСИТЕТА

Студент.След завършване на гимназия (1949), властите в Асеновград не го пускат да следва поради буржоазния му произход. За разлика от мнозина други, той преодолява пречките с находчивост и много труд (по софийските улици) като напуска родния си град, работи около три години в отдел Чистота на Благоевски райсъвет в София и получава софийско жителство – това му осигурява възможността да постъпи в университета.

През есента на 1952 г. постъпва във Физико-математическия факултет (дн. ФМИ) ) на Софийския университет, специалност математика – производствен профил.
Необикновените му математически заложби се проявяват още в първи курс – приет е в студентския кръжок на проф. Тагамлицки след като конструира контрапример на известна негова хипотеза. Още като студент пише и първата си научна работа, която е предложена за публикуване в Доклади на Съветската академия на науките от световноизвестния математик – акад. С. Н. Бернщайн.
Завършва една година предсрочно (1956), с отличен успех. Спечелва конкурсите за асистент и за аспирант, но по политически причини не го назначават и го пращат на работа като учител.

Асистент. Благодарение на едно писмо в негова подкрепа до тогавашния министър на просветата, подписано от професорите-математици във факултета, Благовест Сендов постъпва през 1958 г. като асистент в Катедрата по висша алгебра на Природо-математическия факултет (дн. ФМИ) ) на Софийския университет, чийто ръководител е акад. Никола Обрешков.

РАЗВИТИЕТО

Така от 1958 година Софийският университет се сдобива с талантлив математик, който в бъдеще ще създаде световно известна школа по Теория на апроксимациите, ще бъде избран за декан на Факултета по математика,ще провежда обновителни реформи в областта на образованието и науката, ще бъде ректор на университета, ще ръководи Държавния комитет за наука, ще председателства Българската академия на науките в един от най-тежките за нея периоди, ще е активен и нестандартен представител на политическия елит, ще представя България в редица влиятелни международни организации и в много от тях също ще се озове в първите редици. Акад. П. Кендеров в [2]
Със своите интелектуални качества, трудоспособност и административни заложби, Благовест Сендов извървява само за 15 години трудния път от асистент, доцент (1963), професор (1968), декан на Математическия факултет (дн. ФМИ; 1970-1973) до ректор (1973-1979) на Софийския университет. Междувременно придобива необходимите научни степени кандидат на науките (1964; дн. д-р) и доктор на математическите науки (1967).

Ректор (1973)


Бл. Сендов е най-младият доктор на науките, най-младият професор, най-младият ректор по онова време.

Той има не по-малко успешно развитие и в Българската академия на науките – старши математик (1961-1963), ръководител на секция Числени методи (1967-1970), зам.-директор на Института по математика с Изчислителен център (1967-1970; дн. ИМИ); зам.-председател и гл. научен секретар (1982-1988) и председател (1988-1991) на Академията.
Междувременно става член-кореспондент (1974) и академик (1981).

По време на интеграцията (1970-1988) на Математическия факултет (дн. ФМИ) на Софийския университет и Математическия институт с Изчислителен център (дн. ИМИ) на БАН в Единен център по математика и механика (ЕЦММ; вж История на ФМИ, История на ИМИ), Бл. Сендов заема длъжностите: зам.-директор (1970-1973) и ръководител на секторите Математическо моделиране (1971-1988), Теория на управлението и операционните изследвания (1972-1978), Математическо образование (1981-1983).

Благовест Сендов е автор на над 270 публикации, от които 170 научни труда, 4 монографии, издадени в авторитетни международни издателства, написал е много учебници, книги, популярни статии.

Като декан с проф. Ал. Матеев

С проф. Я. Тагамлицки (1977)

ОБЛАСТИ, ИНТЕРЕСИ, ПРИНОС

Трудно е да се обхванат всички области на интереси, инициативи и принос на Благовест Сендов в науката и за обществото. По-долу са изброени само някои от тях.

ИНФОРМАТИКА

По думите на акад. П. Кендеров ([2]), освен забележителните си качества, Бл. Сендов има и късмета да започне своето развитие на научен работник и преподавател в един изключителен момент, когато се изясняват възможностите на компютрите за развитието на икономиката и науката и за нарастващата им роля в противоборството между двете политически системи по онова време –  ИзтокЗапад. Държавното ръководство у нас започва да осъзнава нуждата от кадри в новите области, свързани непоследствено с математиката. През учебната 1959/60 г. към Катедрата по висш анализ на Физико математическия факултет (дн. ФМИ) ) се открива специализацията Изчислителна математика (вж Начало на информатиката), която по замисъл тогава и в нейното развитие по-нататък създава спецалисти по информатика. Изпращат се млади кадри (в това число и Сендов) в СССР (дн. Русия) и други страни, където вече има електронно-сметачни машини, към БАН и Софийския университет се създава първият изчислителен център у нас, започва строителството на първата българска електронно-сметачна машина(1962-1963).

Обновителните процеси обхващат цялата математическа колегия в БАН и СУ и дават възможност на много млади хора да изявят качествата си. С особена сила това важи за Благовест Сендов, който постепенно от участник в процеса се превръща в основен двигател и инициатор на промените. Реформаторските усилия са всекидневие в дейността на Сендов и като учен, и като ръководител. Акад. П. Кендеров в [2]

Бл. Сендов се включва с ентусиазъм в новото направление – изчислителна математика. Чете първите лекции по числени методи (1959/60) и по Електронно-сметачни машини и програмиране (летен семестър на учебната 1961/62). По-късно в съавторство с Васил Попов, написва първите учебници по Числени методи за студенти – I част (1976) и II част (1978).
През учебната 1961/62 г. създава първия Студентски семинар по изчислителна математика, измежду чиито участници са първите студенти заминали да продължат образованието си в Московския държавен университет, специалност Изчислителна математика и кибернетика (дн. информатика).
Едновременно ръководи и Общ семинар по изчислителна математика (1962-1989), който има основна роля за развитието на българската информатика.

Бл. Сендов пред ЕСМ Витоша (1963)

На 1 юни 1961 г. към Математическия факултет (дн. ФМИ) на Софийския университет и Математическия институт (дн. ИМИ) при БАН се създава първия Изчислителен център в България, който още в края на 1961 г. минава изцяло към Математическия институт, койт се преименува на Математически институт с Изчислителен център (МИ с ИЦ).
Бл. Сендов  е назначен за старши математик в Изчислителния център още на третия ден от създаването му. Той е проектантът (1962-1963) на математико-логическата част и отговарящ за математическото осигуряване на първия български компютър – цифровата електронно-сметачна машина Витоша. На изложбата в Москва (1963) я демонстрира лично. (вж Първият ИЦ)

През 1963 г. в МИ с ИЦ се създава секция Числени методи с ръководител Бл. Сендов. Под негово ръководство секцията се попълва с талантливи млади хора, които оформят силен и сплотен научен колектив. През учебната 1968/69 г. в Математическия факултет (дн. ФМИ) на университета специалността Изчислителна математика се обособява в самостоятелна катедра, също с ръководител Бл. Сендов. Той става ръководител и на обединението на секцията и катедрата през 1971 г. в сектор Математическо моделиране към новосъздадения ЕЦММ (1970-1988; вж ИМИ и ФМИ).

Сектор Математическо моделиране. Първи ред: Т. Боянов, Б. Боянов, Бл. Сендов, К. Иванов. Втори ред:А- Андреев, В. Попов, М. Николчева. Трети ред: П. Петрушев, Сп. Ташев, Г. Илиев. Най-горе вдясно –  Вл. Христов.

В сектора се създават и изследват математически модели в икономиката, биологията, медицината, химията, астрономията. Под ръководството на Бл. Сендов се създава и развива българската школа по теория на апроксимациите. Изграждат се специалисти в направленията числен анализ, числени методи за решаване на диференциални уравнения, функционален анализ, аналитична теория на числата. С активното съдействие на Бл. Сендов се използват всички възможности за научното израстване на сътрудниците – специализации в най-силните институти на Русия (тогава СССР) и при възможност на запад, както и широко участие в научни форуми.
[С всичко казано до тук отдаваме дължимото на акад. Бл. Сендов като основоположник на изчислителната математика в България във всичките й аспекти: организация, подбор на кадри, обучението им, грижа за развитието им. Проф. Стефка Димова в [5]
Ръководи Общ семинар по изчислителна математика (1962-1989) и Общ семинар по изчислителна математикаматематика и механика (1970-1988).

Популяризатор.  Бл. Сендов не само води активни научни изследвания, но полага усилия и за популяризирнето на информатиката у нас – участва в радиошколи, в телевизионни предавания, в пропагандирането на компютрите и приложенията на математиката, пише популярни статии, брошури, книги. Още в зората на иформатиката у нас написва книгите Машини–помощници на човешкия ум (1963), Електронни сметачни машини (1966; в съвторство), Изчислителна математика – стара и нова (1972) и др.

Информатика в гимназиите. По негова инициатива, изчислителната математика навлиза и в средното образование. Министерството на просветата организира курсове в София за учители от страната, на които те слушат лекции по Числени методи в различни области на математиката.

В тяхна помощ, през 1972 г., под общата редакция на Бл. Сендов, излизат първите учебници в областта на изчислителната математика за Х и ХI клас на гимназиите. Вж.  Начало на информатиката.

ТЕОРИЯ НА АПРОКСИМАЦИИТЕ

От особено значение за професионалната кариера на Сендов е  специализацията му в Московския държавен университет през 1961 г. Там той посещава семинарите на Колмогоров, Николски, Стечкин, изучава новите дисциплини като изчислителна математика, кибернетика, програмиране, компютри.Тази среда предопределя за години творческите му интереси – те се насочват към теория на апроксимациите.

Сендов посвещава най-продуктивните си и млади години на изграждането на теорията на хаусдорфовите приближения. По покана на акад. Колмогоров публикува голяма обзорна статия върху апроксимациите на функции относно Хаусдорфовото разстояние в едно от най-авторитетните математически списания в света Успехи математических наук. Акад. П. Попиванов в [3]:
Датата на излизане на въпросната статия е рождена за създадената от акад. Сендов българска школа по теория на апроксимациите.

 


В средата на 60-те години Бл. Сендов организира семинар по теория на апроксимациите в Софийския университет, който работи до края на миналия век.
Творческата атмосфера, интересните дискусии, ентусиазмът на Сендов и многобройните задачи, които той поставя, привличат много млади математици от Софийския университет,БАН, както и в други вузове. Тук те правят първите си стъпки в сериозни научни изследвания, докладват своите резултати, участват в дискусии, срещат се с водещи учени от чужбина. Скоро този семинар става център по апроксимации с международна значимост. Там именно се ражда българската школа по теория на апроксимациите. И нейният безспорен основател и признат учител е Благовест Сендов. Акад. Борислав Боянов в [6]

През 1979 г. Сендов издава на руски език в БАН своята първа монография Хаусдорфови приближения. Впоследствие тя е преведена на английски език и издадена от Kluwer Academic Publishers, 1990. Вж повече в [4].

С Ердьош (втори от ляво надясно)


Хипотезата на Ердьош. Една задача в страни от основните му интереси е хипотезата на унгарския математик Ердьош за долната граница на ъглите, определени от n точки в равнината, никои три от които не лежат на една права.
Задачата остава нерешена повече от 40 години. Като използва Хаусдорфовото разстояние между точки в равнината, Сендов успява да реши задачата за minimax-а на ъглите (вж [3]).

Константата на Уитни. Един вълнуващ период от творческата дейност на Сендов, спечелил му име и международно признание е свързан с константата на Уитни.

Тя участва в оценката при приближаване на непрекъсната функция с полиноми ([6], [3]).
Въз основа на компютърни експерименти Сендов изказва хипотеза, че тази константа не зависи от стпента на полинома. Мнозина не я приемат сериозно и това амбицира Сендов. Много от неговите ученици и сътрудници се включват в битката за константата на Уитни и подобряват оценката й. Накрая Сендов доказва хипотезата си и резултатът е публикуван в американското списание Constructive Approximation.

НУЛИ НА ПОЛИНОМИТЕ

Пребиваването на Сендов в катедрата по алгебра го насочва към тематика свързана с разпределението на нулите на полиномите и на целите функции.

Хипотезата на Сендов. Известна е знаменитата хипотеза на Сендов, която повече от 50 години привлича вниманието на специалистите в тази област, обект е на повече от 100 изследвания и стотици цитати, които продължават да се появяват и сега ([3]). Тя е свързана с разположението на нулите на произволен полином с комплексни коефициенти и нулите на неговия производен полином. Това е най-известната задача с български адрес, а нарастващият интерес към нея я превръща вече в една от знаменитите задачи в геометрията на полиномите ([6], [3]).
Бл. Сендов публикува нови и интересни резултати в това направление и досега.

В БИОЛОГИЯТА

С акад. Румен Цанев (1989)

През 60-те и началото на 70-те години Бл. Сендов заедно с акад. Румен Цанев създадават математически модел на еокариотните клетки, обединяващ механизмите на клетъчната диференциация и карциногенезата.

Техните резултати имат широко международно признание, публикувани са в „Journal of Theoretical Biology“ (три статии) и други авторитетни списания.

Тяхната хипотеза за съществуването на епигенетичен код получи по-нататъшно развитие и уточнение от биолозите десетилетия по-късно ([3]). За други приноси в биологията вж [7].

НОВАТОР ВЪВ ВИСШЕТО ОБРАЗОВАНИЕ

Тристепенна система на обучение

С името на Сендов се свързва реформата в Математическия факултет (дн. ФМИ),  която стартира веднага след избора му за декан на факултета. През 1971-1972 г. се въвежда Нов модел за висше образование по математика и механика, напълно различен от практикуваните в другите висши учебни заведения в страната до тогава. То е степенувано и профилирано. Степените се наричат Блок А, Блок В  и Блок С. След завършване на Блок А (3,5– 4 години) се получава диплома за завършено висше образование, след Блок В (1,5–2 години) – диплома за магистър, а след Блок С (3 години) и успешна защита на дисертация се дава научната степен Кандидат на науките (вж. История на ФМИ).

Лесно е, дори само по тези формални белези, да се разпознае приликата между този Модел на образование и действащата днес у нас система за висше образование, описвана с ключовите думи „бакалавър – магистър – доктор“ и „Болонски процес“. Нека веднага напомним, че днешната система, която има англосаксонски произход, е наложена с големи усилия и огромни средства в континенталната част на Европейския съюз едва в края на 90-те години на миналия век, т.е. повече от 25 години след като е започнало използването й в България. Акад. П. Кендеров в [2]

Проблемна група по образованието (ПГО)

През 1979 година, със заповед на Министерството на народната просвета, малък колектив оглавяван от Сендов написва експериментален буквар и математика за I-ви клас. В тях са заложени идеите за образование, при което се поощряват въображението и творческото начало в децата, залагат се основите на трайни навици за самостоятелно учене. Възприет е интегралният подход, обединяващ знания от области, които дотогава се изучават поотделно (Български език, Родинознание, Математика, Рисуване и пр.). В колектива участват изтъкнати дейци на българската култура и наука, поети, езиковеди, психолози, педагози. Експериментът с шестгодишни деца е обнадеждяващ.

След докладна записка на Сендов до министъра на просветата се създава работна група, която в следващите 10 години разработва един от вариантите за реформа на образованието. Групата предлага добре структурирана цялостна образователна система, с добре поднесено и интересно учебно съдържание, в което компютърните технологии са естествен елемент, с нови взаимоотношения между учител и ученик, със стимулиране на самостоятелната работа на учениците. Образователният процес се фокусира не върху преподаването на готови знания, а върху усвояването на навици за самостоятелно придобиване (откриване) на необходимата информация и проникване в същността на изучавания материал. През 1992 г. ПГО е закрита, независимо че направеното по поръчка на министерството изследване показва, че учениците учили по системата на ПГО  показват по-добри резултати от обучаваните по традиционната система.

Образователната система на ПГО съдържа основните белези на нещо, което днес се нарича “Изследователски подход към образованието” (Inquiry Based Education). […] През последните 5 години Европейският съюз инвестира десетки милиони евро за разпространението на този метод в европейските училища, включително и в България. Отново се налага да усвояваме неща, в развитието на които България има международно признат принос. Акад. П. Кендеров в [2]

Акад. Бл. Сендов на 50 години – 8.II.1982. С колеги от секторите Математическо моделиране и Теория на управлението и операционните изследвания, също и няколко други колеги. На първия ред: М. Николчева, Ж. Сендова, Бл. Сендов, Ст. Димова, В. Попов и Н. Дренска (зад нея М. Петков, най-вдясно – Ст. Консулов).

ОБЩЕСТВЕНА ДЕЙНОСТ

Благовест Сендов е председател (1986-1988) на Комитета за наука при Министерския съвет, депутат (1986-2003, 6 мандата), председетел (1995-1997) и зам.-председател (1997-2003) на Народното събрание на Република България. В периода 2003-2009 г. е посланик на България в Япония.
По-долу разглеждаме само две важни за колегията придобивки, плод на неговата многостранна обществена дейност.

Проектно финансиране в науката

Безспорна заслуга на акад. Бл. Сендов е създаването на Национален фонд за научни изследвания (НФНИ) през 1986 г. и неговото оглавяване в качеството му на председател на Държавния комитета за наука. НФНИ е организиран по модела на американския NSF (National Scientific Foundation) и е първият в рамките на тогавашните социалистически страни.

По инициатива и под ръководството на Благовест Сендов се въвежда раздаването на държавни средства за научни проекти, което върви паралелно с институционалното финансиране на научните организации. Учените за първи път получават възможност самостоятелно да управляват научни проекти и финансови средства, да купуват апаратура и литература, да пътуват и да участват в конференции в чужбина.

Придобитият опит е много полезен за българската научна общност по-късно, когато се отварят възможностите за разработка на проекти в рамките на европейските програми, финансирани също на проектен принцип. ([2]).[/su_column] [/su_row]

 Жилища за преподаватели и научни работници

През 70-те години на миналия век жилищният проблем стои много остро пред преподаватели и научни работници.

Стотици млади семейства живееха при тежки условия. Една част успяваха да вземат студентски общежития и там живееха в една стая семейства с по две деца. [ ] Тогава ректорът на СУ акад. Благовест Сендов се зае с проблема, постави го смело и аргументирано в цялата му острота. Той успя да издейства 250 апартамента за преподавателите от Университета. Те получиха двустайни, тристайни апартаменти. Същото той направи по-късно и за служителите на БАН, вече като председател. [6]

МЕЖДУНАРОДНО ПРИЗНАНИЕ

Благовест Сендов получава достойно признание в Европа и света. Той е президент и пожизнен почетен президент (от 1985) на Международната асоциация на университетите (AIU), председател (1984-1992) и почетен председател на  Международната федерация за обработка на информацията (IFIP), Вицепрезидент (1986-1990) на Международна програма по информатика на ЮНЕСКО, Член (1986-1990) на Изпълнителното бюро и Генералния комитет на Международния съвет на научните съюзи (ICSU), Зам-председател на Балканския математически съюз. Член на украинската академия на науките.
Член на Американското математическо дружество (AMS) и на Британското компютърно дружество.
Той е зам.-председател (1980-1990) на Световния съвет на мира, член (1986-1990) на Изпълнителния комитет на Борда на директорите на Международната фондация за оцеляване и развитие на човечеството.

ЧОВЕКЪТ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ

Една негова сентенция:

Всичко може, но не всеки го може.

Той е от тези, които могат. С каквото и да се захване. Природата го е надарила с интелигентност и ум, с изключителна работоспособност. Той е успял да ги подчини на желязна самодисцициплина (вж дневното му разписание в [6]). И резултатите са на лице.

Но тук става дума  за неговото човеколюбие и съпричастнаст към хората – живи или не.
Акад. Борислав Боянов си спомня в [6]за един разговор със своя по-възрастна колежка:

Току-що бях назначен на работа във Факултета по математика [ … ] Попитах защо не виждам Иван Байчев, мой бивш асистент по алгебра, един от талантливите представители на младото поколение. „Зарази се в болницата от хепатит и си отиде много млад“ – каза колежката. След настъпилото мълчание тя продължи, повече на себе си, отколкото към мен: „Благо Сендов толкова бяга тогава по болници да търси лекари, толкова се бори да го спасят, но не успяха“. По-късно съм имал възможност сам да се убедя, че Сендов не жали усилия, когато трябва да помогне.
Плод на тази съпричастност са и издействаните от него 500 жилища за семействата на млади учени и преподаватели от Софийския университет и БАН.

Приятелски шарж от худ. Борис Димовски


Чарлз Бабедж. По време на 7-месечната си специализация в Лондон (1968), Сендов с часове броди из Лондонското гробище Кенсъл грийн да търси гроба на Чарлз Бабедж – бащата на автоматичните сметачни машини. Открива го – буренясъл и забравен. Пише писмо до дружеството на английските специалисти по автоматични сметачни машини с молба да поемат грижата за гроба. Вече в България, получава отговор, че тържествено са открили и паметна плоча на мястото, където е живял Чарлз Бабедж.

Евгений Булгарис. Пак тогава, ровейки из каталозите на библиотеката на Бритиш музеум среща името на неизвестен за него математик Евгений Булгарис (1716-1806), ректор на Атонската академия, когото считат за грък. Сендов се усъмнява, че всъщност той е българин.

По-късно заминава за Ленинград (дн. Петербург). Губи часове в Ленинградската библиотека и с помощта на отзивчивите библиотекарки успява да открие документи доказващи, че Евгений Булгарис е българин – момчето на бай Петър Димитров, фурнаджията … Донася в България копия на негови биографии и портрет.

Джон Атанасов. През 1970 г. Благовест Сендов, вече декан на Математическия факултет (дн. ФМИ), Кирил Боянов и Георги Алипиев – инженери в Изчислителния център на МИ с ИЦ (дн. ИМИ) при БАН, срещат името на Джон Атанасов (един от откривателите на компютъра) в една книга на Р. К. Ричардс (в руски превод).
Сендов пише писмо до ректора на Айова Стейт Юнивърсити, получава сведения за Дж. Атанасов и се свързва с него. Оказва се, че баща му е българин от с. Бояджик, Ямболско.

С Джон Атанасов (1970)

С Джон Атанасов (1985)

По късно, заедно с журналистката Тамара Джеджева, откриват негови роднини в селото. По покана на Сендов, Джон Атанасов идва в България в края на 1970 г., получава нужното признание на академично и държавно ниво, награден е с орден Кирил и Методий I ст. След години Бл. Сендов му гостува в Айова.

Можем само да се възхищаваме и гордеем, че ученият и човекът Благовест Сендов е един от нас – математиците.

Акад. Бл. Сендов на 8о г. (2012): Св. Маргенов, Р. Калтинска, Бл. Сендов, ?. Саботинов, Ст. Димова, Р. Ангелинов, В. Коларов; отзад ??

Честване акад. Бл. Сендов на 8о г. (2012): ???, Румена Калтинска, Благовест Сендов, Стефка Димова, Рашко Ангелинов, Васил Коларов.

Съставил: Р. Калтинска

Цитирана литература

  1. Сендов, Благовест. Алгоритъм на живота. Изд. “Захарий Стоянов”, София, 2001, 254 с.
  2. Кендеров, Петър. Академик Благовест Сендов – реформатор на  образованието в България.//Доклади на 41-та Пролетна конференция на Съюза на математиците в България, 2012, с. 7-12. 
  3. Попиванов, Петър. Академик Благовест Сендов на 80 години. //Списание на БАН, 125, 2012, № 2, с. 69-71.  
  4. Андреев, Андрей. Академик Благовест Сендов и българският принос в Теорията на апроксимациите. //Доклади на 41-та Пролетна конференция на Съюза на математиците в България, 2012, с. 12-16.
  5. Димова, Стефка. Академик Благовест Сендов и изчислителната математика в България. //Доклади на 41-та Пролетна конференция на Съюза на математиците в България, 2012, с. 16-19.
  6. Боянов, Борислав. Академик Благовест Сендов на 70 години. //Списание на БАН, 115, 2002, № 2, с. 59-62.
  7. Марков, Светослав. Академик Благовест Сендов – пионер в математическото моделиране в България: приноси вбиоматематиката и интервалния анализ. //Доклади на 41-та Пролетна конференция на Съюза на математиците в България, 2012, с. 19-22.

начало