Благовест Сендов (1932-2020)
[su_row][su_column size=”1/4″]
[/su_column] [su_column size=”3/4″]
[su_list icon=”icon: play” icon_color=”#e8531c”]
[/su_list]
[/su_column] [/su_row]
Биография
Благовест Сендов е роден на 8 февруари 1932 г. в гр. Асеновград в заможно многодетно семейство – трима братя и две сестри, от които Благовест е вторият по възраст. Баща му Христо Сендов е преуспяващ търговец, а майка му Марушка Сендова е възпитаник на Американския колеж в Самоков.
Още четиригодишен Благо разбира механизма на назоваване на числата – разхожда се с часове в двора на къщата и брои. Записва до кое число е стигнал, за да продължи на следващия ден от там докъдето е стигнал. На 5 г., покрай по-големия си брат, се научава да умножава. Цялата му увереност, че е напълно наясно със смятането се сгромолясва, когато в IV-то отделение (дн. IV клас) учителката запознава учениците с отрицателните числа. По думите му, той преживява това като лична драма и дълго време не може да ги възприеме. Още тогава той иска да вниква в нещата, да ги осмисля, да разбира за какво служат – още от малък – през годините и до днес, независимо в коя област и на кое поприще.[su_row][su_column size=”3/8″]
[/su_column][su_column size=”2/8″]
[/su_column][su_column size=”3/8″]
[/su_column] [/su_row][su_spacer size=”10″][su_quote] За яркото присъствие на Сендов в научния и обществения живот могат да се чуят различни обяснения. Онова, което никой не може да отрече обаче е, че в основата на неговите изяви и успехи са изключителните му лични качества. Сред тях най-силно изпъкват способността му да улавя точно тенденциите в развитието на света, бързо да се добира до същността на проблемите и да предлага (и успешно прилага) практически реализуеми решения, които въздействат върху решавания проблем в дългосрочен план. Тези му качества го правят подходящ човек за най-различни дейности и обясняват впечатляващото разнообразие на неговите изяви. Акад. П. Кендеров в [2][/su_quote]
Директор на 12 г. Баща му оценява неговите качества и през лятната ваканция го прави директор на приемателен пункт с 40 души работници. Благовест е на 12 години, живее в селска къща без течаща вода, мие се в близката река, често стои на кантара до полунощ.
Тогава получава може би най-ценния съвет в живота си. Един ден загубва часовника си (скъпа и рядка вещ по онова време). Баща му не се скарва, а казва: Благо, трябва да се научиш и да губиш. Станалото станало. Гледай да не се повтаря, но повече не мисли за това, забрави. Бащина заръка, която Благовест запомня и прилага при всички превратности в живота си – да губи без да се вайка, без да таи омраза към себе си или към другите, а да се поучи и продължи напред.
[su_row][su_column size=”1/4″]
[/su_column][su_column size=”3/4″]
Гимназист. Учи в Асеновградската гимназия.
Една случка в гимназията го кара да се срамува, но от друга страна може би хвърля мост към бъдещето. По повод заниманията му с авиомоделизъм, той прочита за съвършените числа (числа равни на сумата от делителите си, включително единицата; такива са например 6 и 28). След много мъки съчинява доказателство, че съвършените числа са краен брой.
Радостен от успеха, изпраща доказателството по пощата направо до акад. Никола Обрешков в Софийския университет. Почти веднага след това осъзнава, че е допуснал грешка.
След години, като асистент на Обрешков, много се страхува професорът да не се сети за писмото.
През 1949г. завършва с отличие Асеновградската гимназия.[/su_column][/su_row]
В УНИВЕРСИТЕТА
Студент.След завършване на гимназия (1949), властите в Асеновград не го пускат да следва поради буржоазния му произход. За разлика от мнозина други, той преодолява пречките с находчивост и много труд (по софийските улици) като напуска родния си град, работи около три години в отдел Чистота на Благоевски райсъвет в София и получава софийско жителство – това му осигурява възможността да постъпи в университета.[su_row][su_column size=”1/4″]
[/su_column][su_column size=”3/4″]През есента на 1952 г. постъпва във Физико-математическия факултет (дн. [su_tooltip style=”light” position=”north” rounded=”yes” content=”Факултет по математика и информатика”]ФМИ[/su_tooltip]) ) на Софийския университет, специалност математика – производствен профил.
Необикновените му математически заложби се проявяват още в първи курс – приет е в студентския кръжок на проф. Тагамлицки след като конструира контрапример на известна негова хипотеза. Още като студент пише и първата си научна работа, която е предложена за публикуване в Доклади на Съветската академия на науките от световноизвестния математик – акад. С. Н. Бернщайн.
Завършва една година предсрочно (1956), с отличен успех. Спечелва конкурсите за асистент и за аспирант, но по политически причини не го назначават и го пращат на работа като учител.[/su_column][/su_row]
Асистент. Благодарение на едно писмо в негова подкрепа до тогавашния министър на просветата, подписано от професорите-математици във факултета, Благовест Сендов постъпва през 1958 г. като асистент в Катедрата по висша алгебра на Природо-математическия факултет (дн. [su_tooltip style=”light” position=”north” rounded=”yes” content=”Факултет по математика и информатика”]ФМИ[/su_tooltip]) ) на Софийския университет, чийто ръководител е акад. Никола Обрешков.
РАЗВИТИЕТО
[su_spacer size=”10″][su_quote] Така от 1958 година Софийският университет се сдобива с талантлив математик, който в бъдеще ще създаде световно известна школа по Теория на апроксимациите, ще бъде избран за декан на Факултета по математика, ще провежда обновителни реформи в областта на образованието и науката, ще бъде ректор на университета, ще ръководи Държавния комитет за наука, ще председателства Българската академия на науките в един от най-тежките за нея периоди, ще е активен и нестандартен представител на политическия елит, ще представя България в редица влиятелни международни организации и в много от тях също ще се озове в първите редици. Акад. П. Кендеров в [2][/su_quote]Със своите интелектуални качества, трудоспособност и административни заложби, Благовест Сендов извървява само за 15 години трудния път от асистент, доцент (1963), професор (1968), декан на Математическия факултет (дн. ФМИ; 1970-1973) до ректор (1973-1979) на Софийския университет. Междувременно придобива необходимите научни степени кандидат на науките (1964; дн. д-р) и доктор на математическите науки (1967).[su_row][su_column size=”1/3″]
[/su_column][su_column size=”2/3″]
Бл. Сендов е най-младият доктор на науките, най-младият професор, най-младият ректор по онова време.
Той има не по-малко успешно развитие и в Българската академия на науките – старши математик (1961-1963), ръководител на секция Числени методи (1967-1970), зам.-директор на Института по математика с Изчислителен център (1967-1970; дн. [su_tooltip style=”light” position=”north” rounded=”yes” content=”Институт по математика и информатика”]ИМИ[/su_tooltip]); зам.-председател и гл. научен секретар (1982-1988) и председател (1988-1991) на Академията.
Междувременно става член-кореспондент (1974) и академик (1981).
По време на интеграцията (1970-1988) на Математическия факултет (дн. [su_tooltip style=”light” position=”north” rounded=”yes” content=”Факултет по математика и информатика”]ФМИ[/su_tooltip]) на Софийския университет и Математическия институт с Изчислителен център (дн. [su_tooltip style=”light” position=”north” rounded=”yes” content=”Институт по математика и информатика”]ИМИ[/su_tooltip]) на БАН в Единен център по математика и механика (ЕЦММ; вж История на ФМИ, История на ИМИ), Бл. Сендов заема длъжностите: зам.-директор (1970-1973) и ръководител на секторите Математическо моделиране (1971-1988), Теория на управлението и операционните изследвания (1972-1978), Математическо образование (1981-1983).[/su_column] [/su_row]
Благовест Сендов е автор на над 270 публикации, от които 170 научни труда, 4 монографии, издадени в авторитетни международни издателства, написал е много учебници, книги, популярни статии.
[su_row][su_column size=”1/3″]
[/su_column][su_column size=”1/3″]
[/su_column][su_column size=”1/3″]
[/su_column] [/su_row]
ОБЛАСТИ, ИНТЕРЕСИ, ПРИНОС
Трудно е да се обхванат всички области на интереси, инициативи и принос на Благовест Сендов в науката и за обществото. По-долу са изброени само някои от тях.
ИНФОРМАТИКА
По думите на акад. П. Кендеров ([2]), освен забележителните си качества, Бл. Сендов има и късмета да започне своето развитие на научен работник и преподавател в един изключителен момент, когато се изясняват възможностите на компютрите за развитието на икономиката и науката и за нарастващата им роля в противоборството между двете политически системи по онова време – Изток–Запад. Държавното ръководство у нас започва да осъзнава нуждата от кадри в новите области, свързани непоследствено с математиката. През учебната 1959/60 г. към Катедрата по Висш анализ на Физико математическия факултет (дн. [su_tooltip style=”light” position=”north” rounded=”yes” content=”Факултет по математика и информатика”]ФМИ[/su_tooltip]) ) се открива специализацията Изчислителна математика (вж Начало на информатиката), която по замисъл тогава и в нейното развитие по-нататък създава спецалисти по информатика. Изпращат се млади кадри (в това число и Сендов) в СССР (дн. Русия) и други страни, където вече има електронно-сметачни машини, към [su_tooltip style=”light” position=”north” rounded=”yes” content=”Българска академия на науките”]БАН[/su_tooltip] и Софийския университет се създава първият изчислителен център у нас, започва строителството на първата българска електронно-сметачна машина(1962-1963).
[su_spacer size=”10″][su_quote]Обновителните процеси обхващат цялата математическа колегия в БАН и СУ и дават възможност на много млади хора да изявят качествата си. С особена сила това важи за Благовест Сендов, който постепенно от участник в процеса се превръща в основен двигател и инициатор на промените. Реформаторските усилия са всекидневие в дейността на Сендов и като учен, и като ръководител. Акад. П. Кендеров в [2][/su_quote]
Бл. Сендов се включва с ентусиазъм в новото направление – изчислителна математика. Чете първите лекции по Числени методи (1959/60) и по Електронно-сметачни машини и програмиране (летен семестър на учебната 1961/62). По-късно в съавторство с Васил Попов, написва първите учебници по Числени методи за студенти – I част (1976) и II част (1978).
През учебната 1961/62 г. създава първия Студентски семинар по Изчислителна математика, измежду чиито участници са първите студенти заминали да продължат образованието си в Московския държавен университет, специалност Изчислителна математика и кибернетика (дн. информатика).
Едновременно ръководи и Общ семинар по Изчислителна математика (1962-1989), който има основна роля за развитието на българската информатика.[su_row][su_column size=”1/2″]
Бл. Сендов е назначен за старши математик в Изчислителния център още на третия ден от създаването му. Той е проектантът (1962-1963) на математико-логическата част и отговарящ за математическото осигуряване на първия български компютър – цифровата електронно-сметачна машина Витоша. На изложбата в Москва (1963) я демонстрира лично. (вж Първият [su_tooltip style=”light” position=”north” rounded=”yes” content=”Изчислителен център”]ИЦ[/su_tooltip])[/su_column] [/su_row]
През 1963 г. в МИ с ИЦ се създава секция Числени методи с ръководител Бл. Сендов. Под негово ръководство секцията се попълва с талантливи млади хора, които оформят силен и сплотен научен колектив. През учебната 1968/69 г. в Математическия факултет (дн. [su_tooltip style=”light” position=”north” rounded=”yes” content=”Факултет по математика и информатика”]ФМИ[/su_tooltip]) на университета специалността Изчислителна математика се обособява в самостоятелна катедра, също с ръководител Бл. Сендов. Той става ръководител и на обединението на секцията и катедрата през 1971 г. в сектор Математическо моделиране към новосъздадения [su_tooltip style=”light” position=”north” rounded=”yes” content=”Единен център по математика и информатика “]ЕЦММ[/su_tooltip] (1970-1988; вж ИМИ и ФМИ).
[su_spacer size=”10″][su_quote]В сектора се създават и изследват математически модели в икономиката, биологията, медицината, химията, астрономията. Под ръководството на Бл. Сендов се създава и развива българската школа по Теория на апроксимациите. Изграждат се специалисти в направленията Числен анализ, Числени методи за решаване на диференциални уравнения, Функционален анализ, Аналитична теория на числата. С активното съдействие на Бл. Сендов се използват всички възможности за научното израстване на сътрудниците – специализации в най-силните институти на Русия (тогава СССР) и при възможност на запад, както и широко участие в научни форуми.
[…] С всичко казано до тук отдаваме дължимото на акад. Бл. Сендов като основоположник на Изчислителната математика в България във всичките й аспекти: организация, подбор на кадри, обучението им, грижа за развитието им. Проф. Стефка Димова в [5][/su_quote]Ръководи Общ семинар по Изчислителна математика (1962-1989) и Общ семинар по Изчислителна математика, математика и механика (1970-1988).
Популяризатор. Бл. Сендов не само води активни научни изследвания, но полага усилия и за популяризирнето на информатиката у нас – участва в радиошколи, в телевизионни предавания, в пропагандирането на компютрите и приложенията на математиката, пише популярни статии, брошури, книги. Още в зората на иформатиката у нас написва книгите Машини–помощници на човешкия ум (1963), Електронни сметачни машини (1966; в съвторство), Изчислителна математика – стара и нова (1972) и др.[su_row][su_column size=”1/4″]
[/su_column][su_column size=”1/4″]
[/su_column][su_column size=”1/2″]
[/su_column] [/su_row]
Информатика в гимназиите. По негова инициатива, изчислителната математика навлиза и в средното образование. Министерството на просветата организира курсове в София за учители от страната, на които те слушат лекции по Числени методи в различни области на математиката.
В тяхна помощ, през 1972 г., под общата редакция на Бл. Сендов, излизат първите учебници в областта на изчислителната математика за Х и ХI клас на гимназиите. Вж. Начало на информатиката.
ТЕОРИЯ НА АПРОКСИМАЦИИТЕ
От особено значение за професионалната кариера на Сендов е специализацията му в Московския държавен университет през 1961 г. Там той посещава семинарите на Колмогоров, Николски, Стечкин, изучава новите дисциплини като изчислителна математика, кибернетика, програмиране, компютри.Тази среда предопределя за години творческите му интереси – те се насочват към Теория на апроксимациите.
Сендов посвещава най-продуктивните си и млади години на изграждането на теорията на хаусдорфовите приближения. По покана на акад. Колмогоров публикува голяма обзорна статия върху апроксимациите на функции относно Хаусдорфовото разстояние в едно от най-авторитетните математически списания в света Успехи математических наук. Акад. П. Попиванов в [3]:
Датата на излизане на въпросната статия е рождена за създадената от акад. Сендов българска школа по теория на апроксимациите.[su_row][su_column size=”2/5″]
[/su_column][su_column size=”1/5″]
[/su_column][su_column size=”2/5″]
[/su_column] [/su_row]В средата на 60-те години Бл. Сендов организира семинар по Теория на апроксимациите в Софийския университет, който работи до края на миналия век.
[su_spacer size=”10″][su_quote]Творческата атмосфера, интересните дискусии, ентусиазмът на Сендов и многобройните задачи, които той поставя, привличат много млади математици от Софийския университет,[su_tooltip style=”light” position=”north” rounded=”yes” content=”Българска академия на науките”]БАН[/su_tooltip], както и в други вузове. Тук те правят първите си стъпки в сериозни научни изследвания, докладват своите резултати, участват в дискусии, срещат се с водещи учени от чужбина. Скоро този семинар става център по апроксимации с международна значимост. Там именно се ражда българската школа по теория на апроксимациите. И нейният безспорен основател и признат учител е Благовест Сендов. Акад. Борислав Боянов в [6][/su_quote]
През 1979 г. Сендов издава на руски език в [su_tooltip style=”light” position=”north” rounded=”yes” content=”Българска академия на науките”]БАН[/su_tooltip] своята първа монография Хаусдорфови приближения. Впоследствие тя е преведена на английски език и издадена от Kluwer Academic Publishers, 1990. Вж повече в [4].[su_row][su_column size=”1/2″]
[/su_column][su_column size=”1/2″]
Хипотезата на Ердьош. Една задача в страни от основните му интереси е хипотезата на унгарския математик Ердьош за долната граница на ъглите, определени от n точки в равнината, никои три от които не лежат на една права.
Задачата остава нерешена повече от 40 години. Като използва Хаусдорфовото разстояние между точки в равнината, Сендов успява да реши задачата за minimax-а на ъглите (вж [3]).
Константата на Уитни. Един вълнуващ период от творческата дейност на Сендов, спечелил му име и международно признание е свързан с константата на Уитни.[/su_column] [/su_row]Тя участва в оценката при приближаване на непрекъсната функция с полиноми ([6], [3]).
Въз основа на компютърни експерименти Сендов изказва хипотеза, че тази константа не зависи от стпента на полинома. Мнозина не я приемат сериозно и това амбицира Сендов. Много от неговите ученици и сътрудници се включват в битката за константата на Уитни и подобряват оценката й. Накрая Сендов доказва хипотезата си и резултатът е публикуван в американското списание Constructive Approximation.
НУЛИ НА ПОЛИНОМИТЕ
Пребиваването на Сендов в катедрата по алгебра го насочва към тематика свързана с разпределението на нулите на полиномите и на целите функции.
Хипотезата на Сендов. Известна е знаменитата хипотеза на Сендов, която повече от 50 години привлича вниманието на специалистите в тази област, обект е на повече от 100 изследвания и стотици цитати, които продължават да се появяват и сега ([3]). Тя е свързана с разположението на нулите на произволен полином с комплексни коефициенти и нулите на неговия производен полином. Това е най-известната задача с български адрес, а нарастващият интерес към нея я превръща вече в една от знаменитите задачи в геометрията на полиномите ([6], [3]).
Бл. Сендов публикува нови и интересни резултати в това направление и досега.
В БИОЛОГИЯТА
[su_row][su_column size=”1/2″]
[/su_column][su_column size=”1/2″]
През 60-те и началото на 70-те години Бл. Сендов заедно с акад. Румен Цанев създадават математически модел на еокариотните клетки, обединяващ механизмите на клетъчната диференциация и карциногенезата.
Техните резултати имат широко международно признание, публикувани са в Journal of Theoretical Biology (три статии) и други авторитетни списания.
Тяхната хипотеза за съществуването на епигенетичен код получи по-нататъшно развитие и уточнение от биолозите десетилетия по-късно ([3]). За други приноси в биологията вж [7].[/su_column] [/su_row]
НОВАТОР ВЪВ ВИСШЕТО ОБРАЗОВАНИЕ
Тристепенна система на обучение
С името на Сендов се свързва реформата в Математическия факултет (дн. [su_tooltip style=”light” position=”north” rounded=”yes” content=”Факултет по математика и информатика”]ФМИ[/su_tooltip]), която стартира веднага след избора му за декан на факултета. През 1971-1972 г. се въвежда Нов модел за висше образование по математика и механика, напълно различен от практикуваните в другите висши учебни заведения в страната до тогава. То е степенувано и профилирано. Степените се наричат Блок А, Блок В и Блок С. След завършване на Блок А (3,5– 4 години) се получава диплома за завършено висше образование, след Блок В (1,5–2 години) – диплома за магистър, а след Блок С (3 години) и успешна защита на дисертация се дава научната степен Кандидат на науките (вж. История на [su_tooltip style=”light” position=”north” rounded=”yes” content=”Факултет по математика и информатика”]ФМИ[/su_tooltip]).
[su_spacer size=”10″][su_quote]Лесно е, дори само по тези формални белези, да се разпознае приликата между този Модел на образование и действащата днес у нас система за висше образование, описвана с ключовите думи „бакалавър – магистър – доктор“ и „Болонски процес“. Нека веднага напомним, че днешната система, която има англосаксонски произход, е наложена с големи усилия и огромни средства в континенталната част на Европейския съюз едва в края на 90-те години на миналия век, т.е. повече от 25 години след като е започнало използването й в България. Акад. П. Кендеров в [2][/su_quote]
Проблемна група по образованието (ПГО)
През 1979 година, със заповед на Министерството на народната просвета, малък колектив оглавяван от Сендов написва експериментален буквар и математика за I-ви клас. В тях са заложени идеите за образование, при което се поощряват въображението и творческото начало в децата, залагат се основите на трайни навици за самостоятелно учене. Възприет е интегралният подход, обединяващ знания от области, които дотогава се изучават поотделно (Български език, Родинознание, Математика, Рисуване и пр.). В колектива участват изтъкнати дейци на българската култура и наука, поети, езиковеди, психолози, педагози. Експериментът с шестгодишни деца е обнадеждяващ.
След докладна записка на Сендов до министъра на просветата се създава работна група, която в следващите 10 години разработва един от вариантите за реформа на образованието. Групата предлага добре структурирана цялостна образователна система, с добре поднесено и интересно учебно съдържание, в което компютърните технологии са естествен елемент, с нови взаимоотношения между учител и ученик, със стимулиране на самостоятелната работа на учениците. Образователният процес се фокусира не върху преподаването на готови знания, а върху усвояването на навици за самостоятелно придобиване (откриване) на необходимата информация и проникване в същността на изучавания материал. През 1992 г. ПГО е закрита, независимо че направеното по поръчка на министерството изследване показва, че учениците учили по системата на ПГО показват по-добри резултати от обучаваните по традиционната система.
[su_spacer size=”10″][su_quote]Образователната система на ПГО съдържа основните белези на нещо, което днес се нарича “Изследователски подход към образованието” (Inquiry Based Education). […] През последните 5 години Европейският съюз инвестира десетки милиони евро за разпространението на този метод в европейските училища, включително и в България. Отново се налага да усвояваме неща, в развитието на които България има международно признат принос. Акад. П. Кендеров в [2][/su_quote]
ОБЩЕСТВЕНА ДЕЙНОСТ
Благовест Сендов е председател (1986-1988) на Комитета за наука при Министерския съвет, депутат (1986-2003, 6 мандата), председетел (1995-1997) и зам.-председател (1997-2003) на Народното събрание на Република България. В периода 2003-2009 г. е посланик на България в Япония.
По-долу разглеждаме само две важни за колегията придобивки, плод на неговата многостранна обществена дейност.
Проектно финансиране в науката
[su_row][su_column size=”1/4″]
[/su_column][su_column size=”3/4″]
Безспорна заслуга на акад. Бл. Сендов е създаването на Национален фонд за научни изследвания (НФНИ) през 1986 г. и неговото оглавяване в качеството му на председател на Държавния комитета за наука. НФНИ е организиран по модела на американския NSF (National Scientific Foundation) и е първият в рамките на тогавашните социалистически страни.
По инициатива и под ръководството на Благовест Сендов се въвежда раздаването на държавни средства за научни проекти, което върви паралелно с институционалното финансиране на научните организации. Учените за първи път получават възможност самостоятелно да управляват научни проекти и финансови средства, да купуват апаратура и литература, да пътуват и да участват в конференции в чужбина.[/su_column] [/su_row] Придобитият опит е много полезен за българската научна общност по-късно, когато се отварят възможностите за разработка на проекти в рамките на европейските програми, финансирани също на проектен принцип. ([2]).[/su_column] [/su_row]
Жилища за преподаватели и научни работници
През 70-те години на миналия век жилищният проблем стои много остро пред преподаватели и научни работници. [su_spacer size=”10″][su_quote]Стотици млади семейства живееха при тежки условия. Една част успяваха да вземат студентски общежития и там живееха в една стая семейства с по две деца. [ … ] Тогава ректорът на СУ акад. Благовест Сендов се зае с проблема, постави го смело и аргументирано в цялата му острота. Той успя да издейства 250 апартамента за преподавателите от Университета. Те получиха двустайни, тристайни апартаменти. Същото той направи по-късно и за служителите на БАН, вече като председател. [6][/su_quote]
МЕЖДУНАРОДНО ПРИЗНАНИЕ
Благовест Сендов получава достойно признание в Европа и света. Той е президент и пожизнен почетен президент (от 1985) на Международната асоциация на университетите (AIU), председател (1984-1992) и почетен председател на Международната федерация за обработка на информацията (IFIP), Вицепрезидент (1986-1990) на Международна програма по информатика на ЮНЕСКО, Член (1986-1990) на Изпълнителното бюро и Генералния комитет на Международния съвет на научните съюзи (ICSU), Зам-председател на Балканския математически съюз. Член на украинската академия на науките.
Член на Американското математическо дружество (AMS) и на Британското компютърно дружество.
Той е зам.-председател (1980-1990) на Световния съвет на мира, член (1986-1990) на Изпълнителния комитет на Борда на директорите на Международната фондация за оцеляване и развитие на човечеството.
ЧОВЕКЪТ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ
[su_row][su_column size=”1/4″]
[/su_column][su_column size=”3/4″]
Една негова сентенция:
Всичко може, но не всеки го може.
Той е от тези, които могат. С каквото и да се захване. Природата го е надарила с интелигентност и ум, с изключителна работоспособност. Той е успял да ги подчини на желязна самодисцициплина (вж дневното му разписание в [6]). И резултатите са на лице.
Но тук става дума за неговото човеколюбие и съпричастнаст към хората – живи или не.
Акад. Борислав Боянов си спомня в [6]за един разговор със своя по-възрастна колежка:[/su_column] [/su_row]
[su_spacer size=”10″][su_quote]Току-що бях назначен на работа във Факултета по математика [ … ] Попитах защо не виждам Иван Байчев, мой бивш асистент по алгебра, един от талантливите представители на младото поколение. „Зарази се в болницата от хепатит и си отиде много млад“ – каза колежката. След настъпилото мълчание тя продължи, повече на себе си, отколкото към мен: „Благо Сендов толкова бяга тогава по болници да търси лекари, толкова се бори да го спасят, но не успяха“. По-късно съм имал възможност сам да се убедя, че Сендов не жали усилия, когато трябва да помогне.[/su_quote]Плод на тази съпричастност са и издействаните от него 500 жилища за семействата на млади учени и преподаватели от Софийския университет и [su_tooltip style=”light” position=”north” rounded=”yes” content=”Българска академия на науките”]БАН[/su_tooltip].[su_row][su_column size=”1/4″]
[/su_column][su_column size=”3/4″]
Чарлз Бабедж. По време на 7-месечната си специализация в Лондон (1968), Сендов с часове броди из Лондонското гробище Кенсъл грийн да търси гроба на Чарлз Бабедж – бащата на автоматичните сметачни машини. Открива го – буренясъл и забравен. Пише писмо до дружеството на английските специалисти по автоматични сметачни машини с молба да поемат грижата за гроба. Вече в България, получава отговор, че тържествено са открили и паметна плоча на мястото, където е живял Чарлз Бабедж.
Евгений Булгарис. Пак тогава, ровейки из каталозите на библиотеката на Бритиш музеум среща името на неизвестен за него математик Евгений Булгарис (1716-1806), ректор на Атонската академия, когото считат за грък. Сендов се усъмнява, че всъщност той е българин.[/su_column] [/su_row]По-късно заминава за Ленинград (дн. Петербург). Губи часове в Ленинградската библиотека и с помощта на отзивчивите библиотекарки успява да открие документи доказващи, че Евгений Булгарис е българин – момчето на бай Петър Димитров, фурнаджията … Донася в България копия на негови биографии и портрет.
Джон Атанасов. През 1970 г. Благовест Сендов, вече декан на Математическия факултет (дн. ФМИ), Кирил Боянов и Георги Алипиев – инженери в Изчислителния център на МИ с ИЦ (дн. ИМИ) при БАН, срещат името на Джон Атанасов (един от откривателите на компютъра) в една книга на Р. К. Ричардс (в руски превод).
Сендов пише писмо до ректора на Айова Стейт Юнивърсити, получава сведения за Дж. Атанасов и се свързва с него. Оказва се, че баща му е българин от с. Бояджик, Ямболско.
[su_row][su_column size=”1/3″]
С Джон Атанасов (1970)
[/su_column][su_column size=”2/3″]
[/su_column] [/su_row]
По късно, заедно с журналистката Тамара Джеджева, откриват негови роднини в селото. По покана на Сендов, Джон Атанасов идва в България в края на 1970 г., получава нужното признание на академично и държавно ниво, награден е с орден Кирил и Методий I ст. След години Бл. Сендов му гостува в Айова.
Акад. Сендов ни напусна на 87 години. Внезапно. Работеше до последния си дъх. Ходеше всеки ден в кабинета си в ИПОИ (Институт по паралелна обработка на информацията при БАН), много често и в кабинета си в ИМИ. Срещаше се с колеги, изнасяше доклади на семинари за нови резултати в работата си, публикуваше. Внезапната му смърт пресече един активен и плодотворен живот.
[su_row][su_column size=”1/2″]
[/su_column][su_column size=”1/2″]
[/su_column] [/su_row]
Едно интервю с житейски въпроси, на които Благовест Сендов отговаря, ни дава известна представа и за някои негови възгледи върху живота.
Можем само да се възхищаваме и гордеем, че ученият и човекът Благовест Сендов е един от нас – математиците.
Съставил: Р. Калтинска
Цитирана литература
- Сендов, Благовест. Алгоритъм на живота. Изд. “Захарий Стоянов”, София, 2001, 254 с.
- Кендеров, Петър. Академик Благовест Сендов – реформатор на образованието в България.//Доклади на 41-та Пролетна конференция на Съюза на математиците в България, 2012, с. 7-12.
- Попиванов, Петър. Академик Благовест Сендов на 80 години. //Списание на БАН, 125, 2012, № 2, с. 69-71.
- Андреев, Андрей. Академик Благовест Сендов и българският принос в Теорията на апроксимациите. //Доклади на 41-та Пролетна конференция на Съюза на математиците в България, 2012, с. 12-16.
- Димова, Стефка. Академик Благовест Сендов и изчислителната математика в България. //Доклади на 41-та Пролетна конференция на Съюза на математиците в България, 2012, с. 16-19.
- Боянов, Борислав. Академик Благовест Сендов на 70 години. //Списание на БАН, 115, 2002, № 2, с. 59-62.
- Марков, Светослав. Академик Благовест Сендов – пионер в математическото моделиране в България: приноси в биоматематиката и интервалния анализ. //Доклади на 41-та Пролетна конференция на Съюза на математиците в България, 2012, с. 19-22.
- Маналова, Наташа, Стефанова, Вера. Благовест Сендов. // Съкровеното, София 1978, Български писател, с. 240-245.