Физико-математическо дружество (1898-1977)

ПРЕДИСТОРИЯТА

Веднага след Освобождението през 1878 г. в новата българската държава започва да се чувства остра нужда от собствена интелигенция и развитие на националната култура. Българите получили образование в чужбина са малцина. Ръководните служби и отговорни постове в държавата, в частност и в прос­ветното дело, се заемат в повечето случаи от чужденци – руси, чехи и др.

За преодоляване на острата нужда от квалифицирани кадри в образованието, през декември 1888 г. се открива Висшето училище (преименувано 1904 г. в Софийски университет), чиято главна цел е да подготвя учители за средните училища и да дава по-високо образование.

Преподаването на физико-математически науки във Висшето училище започва още от началото на 1890 г. Негов недостатък обаче е, че кандидатите за учители не получават никакви методически указания с изключение на кратки лекции по методика на математиката – един час седмично през последния семестър. Не се провежда учебна практика с тях, недостатъчна е и педагогическата литература. ([3])

Възниква идеята за създаване на едно обединяващо учите­лите по математика и физика звено, което в определен смисъл да бъде нещо като допълнение след Висшето училище. В него да се провеждат сбирки с реферати върху учебния материал по матема­тика и физика, да се насърчава интересът на учителите към физико-математическите науки, да се насочват към научно творчество. Идеята се възприема положително от професорите във Висшето училище, от учителите в двете столични гимназии (мъжка и девическа) и намира подкрепа от Министерството на народното просвещение в лицето на неговия главен секретар Стефан Лафчиев.

Идеята

[su_row][su_column size=”1/4″]

[/su_column][su_column size=”3/4″]Създаването на ФМД в София не е изолирано и случайно за онова време явление в България ([13], с. 9]). Последователно се появяват редица съсловни организации – Русенско техническо общество (1885), Българското инженерно-архитектурно дружество (1893), местни учителски дружества в различни градове на страната (80-те години на XIX в.), учредяват се Българският учителски съюз (1895), Българският лекарски съюз (1901) и пр.  Тяхната единствена цел, обаче, е защита на съсловните интереси. Акад. Петър Кендеров в [13], с. 9:[/su_column] [/su_row][su_spacer size=”10″][su_quote]ФМД в София се отличава от тях по това, че дейността му е безкористна и е насочена към задоволяване на насъщна потребност на цялото общество – издигане на равнището на образованието и науката. […]
В този смисъл ФМД в София е уникално за България явление в края на 19. век и началото на 20. век. [/su_quote]

От друга страна, идеята за създаването на ФМД в София е в резултат и на вече утвърдила се световна тенденция, породена от бурното развитие на математиката през 18 и 19 век и от важната роля, която тази наука започва да играе в останалите науки и в обществения живот. През 19 в. възникват  редица математически общества: Лондонско (1865), Финландско (1868),  Френско (1872), Датско (1873), в Палермо (1884), Американско (1888),  Немско (1890), Румънско (1895) (вж. [13], с. 9-10).
Доц. Чавдар Лозанов в [6] по повод 100-години от учредяванего на  ФМД през 1898 г.:[su_spacer size=”10″][su_quote]Това става няколко месеца след провеждането на Първия международен математически конгрес през август 1897 г. в Цюрих. СМБ е само няколко години по-младо от известното Гьотингенско математическо дружество, основано от Ф. Клайн и X. Вебер през 1892 г. [. . . ] Поколения математици, физици и информатици са дълбоко благодарни на онези родолюбиви техни предци, които още в края на XIX век слагат началото на едно обединение, което вече 100 години дава своите плодове.[/su_quote]

НАЧАЛОТО

[su_row][su_column size=”1/4″]

[/su_column][su_column size=”3/4″]По инициатива на професор Емануил Иванов, през март 1897 г. се свиква събрание във Физико-математическия факултет (дн. [su_tooltip style=”light” position=”north” rounded=”yes” content=”Факултет по математика и информатика”]ФМИ[/su_tooltip]) на Висшето училище, на което професорът излага мотивите за учредяване на Физико-математическо дружество (ФМД) в София.
Присъстващите 39 души преподаватели и учители, наречени основателни членове на дружеството, одобряват идеята (вж. списъка на основателите  на с. 4 в [1]).

На 14 февруари 1898 г. (нов стил) се избира комисия, която да изработи проект за Устав на дружеството.
Тази дата  се приема за рождена дата на Физико-математическото
дру­жество (ФМД) в София. [/su_column] [/su_row]

[su_row][su_column size=”1/4″]

[/su_column][su_column size=”3/4″]

ПЪРВОТО НАСТОЯТЕЛСТВО на ФМД

През март 1898 г. Уставът на ФМД в София е приет на извънредно заседание, а през април се провежда и първото събрание на ФМД.

На събранието е избрано първото Настоятелство (управител­но тяло) на ФМД в София в състав:

Председател –  Иван Салабашев
Секретар –  проф. Емануил Иванов
Касиер-библиотекар – Куню Кутинчев (вж. по-долу);
Съветници –  Иван Гюзелев и Стефан Лафчиев.[/su_column] [/su_row]

[su_row][su_column size=”1/4″]

[/su_column][su_column size=”1/4″]

[/su_column][su_column size=”1/2″]

[/su_column] [/su_row]

Куню В. Кутинчев (1851‒1927) е роден в гр. Русе, където получава основното си образование. Гимназия завършва в гр. Табор (Чехия), след което учителствува в Русе. След Освобождението е окръжен управител (1878-1881), учител и директор в Пловдив и София (1881‒1908). От 1908 г. заема важни постове в Българска народна банка.

УСТАВЪТ на ФМД

Цели

Според чл. 1 (вж. оригинала в [13], с. 8) на Устава ([14]) , дружеството си поставя следните цели:

• да спомага за усъвършенстване на членовете си и да ги поощрява към самостоятелни научни трудове;
• да следи развитието на литературата по физико-математическите науки;
• да възбужда и обсъжда въпроси по учебното дело относително обуче­нието по физико-математическите науки в училищата и да указва средства и методи за подобрение на обучението изобщо;
• да изработва обща научна и учебна терминология по физико-матема­тическите науки;
• да разглежда критически учебници и съчинения по физика и матема­тика;
• да спомага морално и материално за напечатване и разпространение на самостоятелни научни трудовеи добри ръководства и учебници.

Според чл. 2 на Устава, дружеството урежда своя Библиотека, която ще снабдява с необходимите книги и списания.
Според чл. 3 на Устава, членовете на дружеството са три вида – почетни, основатели и действителни. Действителен член може да бъде всеки специалист и любител на физико-математическите науки, както и студенти по математика и физика.

Събрания

За постигане на целите си Дружеството провежда събрания, в кои­то се изнасят сказки и реферати, разискват се научни и педагогически въпроси (пълно описание виж в [4], с. 14 и 32-41).

С реферати участват главно проф. Емануил Иванов, проф. Антон Шоурек, проф. Спиридон Ганев, Стефан Лафчиев, Георги Кирков и други. По-късно се включват и бъдещите професори Димитър Табаков, Любомир Чакалов и Аркадий Стоянов.

В събранията се разглеждат и въпроси от мето­диката на преподаване на математика и физика в училищата, обсъж­дат се учебните програми у нас и в други по-напреднали в образованието страни, правят се предложения за реформи в нашето учи­лище. Това предизвиква интерес не само в учителите. Освен математици и физици в събранията участвуват и инженери, геодезисти, метеоролози, офицери, студенти и други.

Събранията се провеждат в различни частни помещения (предоставени от любезни стопани), понякога във Висшето училище, в Мъжката или в Девическата гимназии, в Техническото училище, а когато не се намери свободно помещение в учебно заведение – в отделна стаичка на чешката пивница на ул. Московска ([1]).

Почетни членове

[su_row][su_column size=”1/4″]

[/su_column][su_column size=”1/4″]

[/su_column][su_column size=”1/2″]Според чл. 4 на Устава на ФМД, за почетни членове се избират лица, които имат особени заслуги към дружеството или са го подпомогнали финансово като са внесли наведнъж 5000 лв. в касата му.
През целия период от основаването (1898) до закриването на дружеството (1950), то има само шест почетни членове ([4], с. 76-77):
проф. Емануил Иванов,
проф. Атанас Тинтеров,
проф. Антон Шоурек, Иван Салабашев,
Стефан Лафчиев и Христо Г. Данов. [/su_column] [/su_row]

[su_row][su_column size=”1/4″]

[/su_column][su_column size=”1/4″]

[/su_column][su_column size=”1/4″]

[/su_column][su_column size=”1/4″]

[/su_column] [/su_row]

СПИСАНИЕТО на ФМД

През 1900 г. се взема решение да започне издаването на Годишници на ФМД, с цел членовете да получават сведения за живота и дейността на Дружеството. Идеята е Годишникът да съдържа в сбита форма разискванията в събранията, резюмета от изнасяните сказки и реферати, научни съобщения и пр. Излизат само два тома на Годишника (1900–1902).

Скоро става ясно, че за учителите по математика и физика е по-полезно да се издава месечно списание с научно-педагогически характер, чрез което те да следят развитието на физико-математическите науки, но и да бъде техен методически помощник в пряката им работа. Така през 1904 г. започва да излиза Списание на Физико-математическото дружество в София (СФМД).
[su_row][su_column size=”1/4″]

[/su_column][su_column size=”3/4″]Главен редактор: Стефан Лафчиев.

Редакционен коми­тет:
Проф. Емануил Иванов, проф. Антон Шоурек, проф. Спиридон Ганев, Стефан Лафчиев, Георги Кирков, Благой Димитров, Петър Пенчев (асистент по физика, по-късно професор ), Димитър Попов (асистент по математика, по-късно професор ), Йордан Ковачев (асистент по геодезия, по-късно про­фесор ), доц. Георги Стоянов и Радой Великов (учител),
(вж. [1], [3], [2], [4]- с. 16-32).

Списанието става трибуна на математическата и физическата мисъл на Дружеството. Сътрудници на Списанието са професори, учители, студенти, офицери, геодези, инженери и др., което показва големият интерес към него.[/su_column] [/su_row]Независимо, че формално Физико-математическото дружество е само софийско, то не се ограничава само с проблемите на физиците и математиците в гр. София. Броят на абонатите му непрекъснато се увеличава и след 1930 г. достига над 3000 души.

[su_row][su_column size=”1/4″]

[/su_column][su_column size=”1/4″]

[/su_column][su_column size=”1/4″]

[/su_column][su_column size=”1/4″]

[/su_column] [/su_row]

Един пример за всеотдайността на членовете на ръководството на Дружеството и на редколегията на Списанието четем в [2]: [su_spacer size=”10″][su_quote]Не може да се премълчат също заслугите на г. проф. д-р Сп. Ганев, който от основаването на Дружеството до 1911 г. работи неуморно въ Списанието и в Дружеството. Презъ време на отсъствието на г. Лафчиев отъ България [ . . . ], проф. Ганевъ бе душата на Списанието и на Дружеството. Когато не постъпваха статии, той сам се запретваше да напише; ако нямаше готов реферат, той тичаше неуморно да търси референчик и, ако не намираше, сам изнасяше някой реферат. Така животът на Дружеството винаги кипеше, и нямаше опасност то да загине.[/su_quote]По повод 40-годишния юбилей на [su_tooltip style=”light” position=”north” rounded=”yes” content=”Физико-математическо дружество”]ФМД[/su_tooltip] (1939), Ст. Лафчиев (дългогодишен председател на ФМД и редактор на списанието) пише в [1]:[su_spacer size=”10″][su_quote]Главната творческа дейност на Дружеството ни се изрази най-главно в редактирането и издаването на списанието, което беше нагодено да стане негова жива трибуна, чрез която то да пръска между своите просветени читатели светлината на науката, да буди към дейност живата математическа и физическа мисъл, да дава най-широка гласност на най-новите изобретения и открития и последното слово на науката в широката област на физико-математическите науки и да запознае членовете си с възприетите от съвременната педагогическа наука принципи по възпитанието и методически похвати при обучението. . . Списанието на Българското физико-математическо дружество представлява от себе си архив на българската математическа и физическа мисъл; то може да служи за най-добра илюстрация на постепенното развитие и възход на тази мисъл; то е неръкотворният паметник за дейност в това поле за един период от 40 години.
Този паметник е пред очите ви; той изглежда наглед малък, но той е велик по съдържание, дух и възход. Бъдещият обективен историк ще му даде надлежното место в историята на българската култура в началото на III Българско царство.[/su_quote]С прекъсвания от по няколко години (вж. [1], [4]- с. 16-32), списанието излиза до 1950 г., когато ФМД в София е закрито.

ДРУГИ ДЕЙНОСТИ 

Освен списанието, Дружеството развива творческа дейност и в редица други области:
изнасяне на реферати и сказки с висока научна и педагогическа стойнност, сътрудничество с други научни дружества у нас и в чужбина, участия в международни научни мероприятия, създаване и поддържане на библиотека на дружеството (към 1939 г. в нея има 360 тома и 25 списания) и др.

През първата половина на ХХ в. дружеството установява плодотворни връзки с различни чуждестранни организации, участва в международни конгреси и конференции. Един пример: проф. Антон Шоурек изнася доклад на тема Върху образованието по математика в България на Третия конгрес на Международния математически съюз, проведен през 1904 г. в Хайделберг (по-къс­но този доклад е публикуван в сп. L’enseignemant mathematique — орган на Международния математически съюз, както и в американското списание American Journal of Mathematics).

Дружеството получава покани за участияе в редица международни прояви: честване на Фарадей, организирано от Кралския институт по физика в Лондон през 1931 г.; Конгреса по техническо образование, организиран от Международното бюро по техническо образование в Париж, който през 1938 г. заседава в Берлин; Общославянския математически конгрес, заседавал във Варшава през септември 1928 г.; балканските математически конгреси в Атина през 1936 г. и в Букурещ през 1937 г. ([6]). За международната и за всестранната дейност на ФМД у нас до 1939 г. вж. [1] и [2] .
[su_spacer size=”10″][su_quote]Ако използваме съвременна терминология, според своя устав Дружеството е било едновременно Форум – място, където се споделят идеи, възгледи и информации за постигане на определени цели,  но и Семинар за придобиване и разпостраняване на нови  знания. Чрез списанието си, Дружеството е и Медия за разпостраняване на научни знания и добри образователни практики.

Акад. Петър Кендеров  в [13], с. 8:

[/su_quote]

ЮБИЛЕЙНИ ГОДИШНИНИ

40 години ФМД

[su_row][su_column size=”1/4″]

[/su_column][su_column size=”3/4″]През 1939 г. се навършват 40 години от учредяването на [su_tooltip style=”light” position=”north” rounded=”yes” content=”Физико-математическо дружество”]ФМД[/su_tooltip] и 53 години от откриването на Физико-математическия факултет (дн. [su_tooltip style=”light” position=”north” rounded=”yes” content=”Факултет по математика и информатика”]ФМИ[/su_tooltip])  на Софийския университет.
Настоятел­ството на Дружеството решава през есента на 1939 г. да се проведе събор на преподавателите по мате­матика и физика от цялата страна, на който да се честват двете годишнини.
По случая да се издаде Юбилеен сборник ([10]) съдържащ някои от докладите изнесени на събора –  статии относно зараждането и развоя на българската математика и фи­зика, както и оригинални научни статии отразяващи напредъка на математиката и физиката у нас.

На 1 септември 1939 г. Германия напада Полша и започва Втората световна война. Правителството забранява всякакви конгреси и събори в страната.[/su_column][/su_row]Съборът не се провежда, но Редакционният комитет се обръща с молба към 14 изтъкнати представители на физико-математическата общност у нас да се включат със свои статии в сборника (тук статиите [1], [2], [11]). Сборникът е отпечатан ([10]). Той е забележително събитие в българската математика и физика и дава автентична картина както за състоянието на българската наука по онова време, така и за изминатия възходящ път на Дружеството.
За издаването на Юбилейния сборник заслуги има тогавашното Настоятелство на дружеството: Стефан Лафчиев — председател, проф. Иван Ценов — подпредседател, Петко Иванов — секретар,  Атанас Димитров — касиер,  Аркадий Стоянов — библиотекар.
Редакционен комитет на Юбилейния сборник е с председател проф. Любомир Чакалов и членове проф. Георги Наджаков, проф. Аркадий Стоянов, Кирил Сеизов и Атанас Димитров ( [4], с. 63-64).[su_row][su_column size=”1/4″]

[/su_column][su_column size=”1/4″]

[/su_column][su_column size=”1/4″]

[/su_column][su_column size=”1/4″]

[/su_column] [/su_row]

50 години ФМД

Десет години по-късно на Юби­лейния конгрес (31. Х – 2. XI, 1948) по случай половинвековната дейност на Дружеството присъстват 1000 български математици и физици от висшите учебни заведения, научни и други институти, учители от всички гимназии в страната и много студенти. Изнесени са 35 доклада и съобщения по проблеми на математиката и физиката, а също и по проблеми на обучението по тези дисциплини. Дружеството е наградено от Президиума на Народното събрание с орден За граж­данска заслуга – II сепен (Указ № 55/22. IX. 1948).
Подробно описание на създаването на ФМД в София, неговите ръководства и Списание, както и цялостната сфера от дейности (международни връзки, реферати, фондове, Библиотека) виж в [1], [2] и [4], с. 6-80. Много изчерпателен и обобщен преглед на дейността на ФМД през първите 50 десетилетия на съществуването му дава акад. Кендеров в [13], с. 11-16.

ЗАКРИВАНЕ НА ФМД (1950)

През октомври 1950 г. Софийският народен съд завежда дело срещу ФМД, че дублира целите на [su_tooltip style=”light” position=”north” rounded=”yes” content=”Министерство на народната просвета”]МНП[/su_tooltip], [su_tooltip style=”light” position=”north” rounded=”yes” content=”Съюз на научните работници”]СНР[/su_tooltip] и [su_tooltip style=”light” position=”north” rounded=”yes” content=”Съюз на българските учители”]СБУ[/su_tooltip] и че нару­шава законите на държавата. Дружеството е закрито.

ВЪЗРАЖДАНЕ (1960)

Физико-Математическото Дружество (ФМД) е възстановено през 1960 г. В развитието си по-нататък минава през няколко периода (за всеки от тях вж. [su_tooltip style=”light” position=”north” rounded=”yes” content=”Съюз на математиците в България “]СМБ[/su_tooltip]):

• Българско Физико-Математическото Дружество – БФМД (1960–1971)
• Българско Математическо Дружество – БМД (1971–1977)
• Съюз на мате­матиците в България – СМБ (от 1977 г.)

Духът и мисията на ФМД в София, заложени от основателите му, се пренасят през годините във всяко от горните му превъплощения, а именно да бъде обществена организация на математиците, която се грижи за издигане равнището на образованието и науката в страната.

Съставил: Р. Калтинска

Библиография

1. Лафчиев, Стефан Н. Странички из историята на физико-математическото дружество по случай 40-годишнина от основаването му.// Юбилеен сборник, 1939, с. 3-20.
2. Николов, Георги. Дейността на физико-математическото дружество в София. // Юбилеен сборник, 1939, с. 69-76.
3. Иванов, Петко, Ал. Николов, 80 години физико-математическото дружество в България.   // Обучението по математика, 1978, с. 40-47.
4. Иванов, Петко, Ал. Николов. История на СМБ. Под общата редакция на  Спас Манолов. – София: СМБ, 1984, 227 с.
5. Лозанов, Чавдар. 100 години Съюз на математиците в България. //Мат. и мат. образование, 27-ма Пролетна конференция на СМБ, 1998, с. 5-7.
6. Лозанов, Чавдар. 100 години Съюз на математиците в България .  // Математика и информатика, 1998, № 6, с. 3-8.
7. Додунеков, Стефан. Съюзът на математиците в България – достоен наследник на българското физико-математическото дружество. //Математика и информатика, 2008, бр. 6, с. 14-19.
8. Наместо програма. Устав на Физико-математическото дружество в София. //Списание на ФМД, кн. 1, 1904, с. 1-4.
9. Тонков, Т. Преди създаването на БФМД. // Матеметически форум, Т. 1, бр. 1, 1999, с. 2-3.
10. Юбилеенъ сборникъ на физико-математическото дружество въ София по случай 40-годишния му юбилей. – София, 1939, 216 с.
11. Иванов, Петко. Исторически бележки върху обучението по математика в България. // Юбилеен сборникъ на физико-математическото дружество въ София по случай 40 годишния му юбилей, София, 1939, с.42-68.
12. Манолов, Спас. Първата обществена организация на математиците в България – Раждане и първи стъпки. София: СМБ, 1988.
13. Кендеров, Петър. 120 години обществена организация на математиците в България. // Мат. и мат. образование, 47-ма Пролетна конференция на СМБ, Доклад по покана, 1998, с. 7-31.
14. Наместо програма. Устав на физико-математическото дружество в София. //Списание на ФМД, Кн. 1, 1904, с. 1-4.
15. Пролетните конференции на СМБ.

начало