Физико-математическо дружество (1898-1977)

ПРЕДИСТОРИЯТА

Веднага след Освобождението през 1878 г. в новата българската държава започва да се чувства остра нужда от собствена интелигенция и развитие на националната култура. Българите получили образование в чужбина са малцина. Ръководните служби и отговорни постове в държавата, в частност и в прос­ветното дело, се заемат в повечето случаи от чужденци – руси, чехи и др.

За преодоляване на острата нужда от квалифицирани кадри в образованието, през декември 1888 г. се открива Висшето училище (преименувано 1904 г. в Софийски университет), чиято главна цел е да подготвя учители за средните училища и да дава по-високо образование.

Преподаването на физико-математически науки във Висшето училище започва още от началото на 1890 г. Негов недостатък обаче е, че кандидатите за учители не получават никакви методически указания с изключение на кратки лекции по методика на математиката – един час седмично през последния семестър. Не се провежда учебна практика с тях, недостатъчна е и педагогическата литература. ([3])

Възниква идеята за създаване на едно обединяващо учите­лите по математика и физика звено, което в определен смисъл да бъде нещо като допълнение след Висшето училище. В него да се провеждат сбирки с  реферати върху учебния материал по матема­тика и физика, да се насърчава интересът на учителите към физико-математическите науки и да се насочват към научно творчество. Идеята се възприема положително от професорите във Висшето училище, от учителите в двете столични гимназии (мъжка и девическа) и намира подкрепа от Министерството на народното просвещение в лицето на неговия главен секретар Стефан Лафчиев.

НАЧАЛОТО

проф. Емануил Иванов

По инициатива на професор Емануил Иванов, през март 1897 г. се свиква събрание във Физико-математическия факултет (дн. ФМИ) на Висшето училище, на което професорът излага мотивите за учредяване на Физико-математическо дружество (ФМД) в София.
Присъстващите 39 души преподаватели и учители, наречени основателни членове на Дружеството, одобряват идеята (вж. списъка на основателите в [1]).

На 14 февруари 1898 г. (нов стил) се избира комисия, която да изработи проект за Устав на дружеството.
Тази дата  се приема за рождена дата на Физико-математическото дру­жество (ФМД) в София.

През март 1898 г. Уставът (вж. [8]) е приет на извънредно заседание, а през април се провежда и първото събрание на ФМД. На събранието е избрано първото Настоятелство (управител­но тяло) на ФМД в състав:
председател –  Иван Салабашев;
секретар –  проф. Емануил Иванов;
касиер-библиотекар – Куню Кутинчев;
съветници –  Иван Гюзелев и Стефан Лафчиев.[/su_column] [/su_row]

Иван Салабашев

Иван Гюзелев

Стефан Лафчиев

Куню Кутинчев

Куню В. Кутинчев (1851‒1927) е роден в гр. Русе, където получава основното си образование. Гимназия завършва в гр. Табор (Чехия), след което учителствува в Русе. След Освобождението е окръжен управител (1878-1881), учител и директор в Пловдив и София (1881‒1908). От 1908 г. заема важни постове в Българска народна банка. Член-основател на ФМД и член на първото му настоятелство (касиер и библиотекар).

Цели

Според чл. 1 на Устава, дружеството си поставя следните цели ([8], [3][6]):

  • да спомага за усъвършенстване на членовете си и да ги поощрява към самостоятелни научни трудове;
  • да следи развитието на литературата по физико-математическите науки;
  • да възбужда и обсъжда въпроси по учебното дело относително обуче­нието по физико-математическите науки в училищата и да указва средства и методи за подобрение на обучението изобщо;
  • да изработва обща научна и учебна терминология по физико-матема­тическите науки;
  • да разглежда критически учебници и съчинения по физика и матема­тика;
  • да спомага морално и материално за напечатване и разпространение на самостоятелни научни трудове и добри ръководства и учебници.

Според Устава на ФМД (чл. 3), членовете на дружеството са три вида – почетни, основатели и действителни. Действителен член може да бъде всеки специалист и любител на физико-математическите науки, както и студенти по математика и физика.

Почетни членове

проф. Емануил Иванов

проф. Ат. Тинтеров


За почетни членове се избират (чл. 4) лица, които имат особени заслуги към дружеството или са го подпомогнали финансово като са внесли наведнъж 5000 лв. в касата му.
През целия период от основаването (1898) до закриването на дружеството (1950), то има само шест почетни членове ([4], с. 76-77):
проф. Емануил Иванов,
проф. Атанас Тинтеров,
проф. Антон Шоурек, Иван Салабашев,
Стефан Лафчиев и Христо Г. Данов

проф. Антон Шоурек

Иван Салабашев

Стефан Лафчиев

Христо Г. Данов

Събрания

За постигане на целите си Дружеството провежда събрания, в кои­то се изнасят сказки и реферати, разискват се научни и педагогически въпроси (пълно описание виж в [4], с. 14 и 32-41).

С реферати участват главно проф. Емануил Иванов, проф. Антон Шоурек, проф. Спиридон Ганев, Стефан Лафчиев, Георги Кирков и други. По-късно се включват и бъдещите професори Димитър Табаков, Любомир Чакалов и Аркадий Стоянов.

В събранията се разглеждат и въпроси от мето­диката на преподаване на математика и физика в училищата, обсъж­дат се учебните програми у нас и в други по-напреднали в образованието страни, правят се предложения за реформи в нашето учи­лище. Това предизвиква интерес не само в учителите. Освен математици и физици в събранията участвуват и инженери, геодезисти, метеоролози, офицери, студенти и други.

Събранията се провеждат в различни частни помещения (предоставени от любезни стопани), понякога във Висшето училище, в Мъжката или в Девическата гимназии, в Техническото училище, а когато не се намери свободно помещение в учебно заведение – в отделна стаичка на чешката пивница на ул. Московска ([1]).

СПИСАНИЕТО

През 1900 г. се взема решение да започне издаването на Годишници на ФМД, с цел членовете да получават сведения за живота и дейността на Дружеството. Идеята е Годишникът да съдържа в сбита форма разискванията в събранията, резюмета от изнасяните сказки и реферати, научни съобщения и пр. Излизат само два тома на Годишника (1900–1902).

Скоро става ясно, че за учителите по математика и физика е по-полезно да се издава месечно списание с научно-педагогически характер, чрез което те да следят развитието на физико-математическите науки, но и да бъде техен методически помощник в пряката им работа

Така през 1904 г. започва да излиза Списание на Физико-математическото дружество  в София (СФМД), с  главен редактор Стефан Лафчиев.

Редакционният коми­тет е в състав:
проф. Емануил Иванов, проф. Антон Шоурек, проф. Спиридон Ганев, Стефан Лафчиев, Георги Кирков, Благой Димитров, Петър Пенчев (асистент по физика, по-късно професор ), Димитър Попов (асистент по математика, по-късно професор ), Йордан Ковачев (асистент по геодезия, по-късно про­фесор ), доц. Георги Стоянов и Радой Великов (учител)
(вж. [1][3], [2], [4]- с. 16-32).

Списанието става трибуна на математическата и физическата мисъл на Дружеството.

Независимо, че формално Физико-математическото дружество е само софийско, то не се ограничава само с проблемите на физиците и математиците в гр. София. Броят на абонатите му непрекъснато се увеличава и след 1930 г. достига над 3000 души.

проф. Спиридон Ганев

Георги Кирков

Благой Димитров

доц. Георги Стоянов

Сътрудници на Списанието са професори, учители, студенти, офицери, геодези, инженери и др., което показва големия интерес към него. Един пример за всеотдайността на членовете на ръководството на Дружеството и на редколегията на Списанието четем в [2]

Не може да се премълчат също заслугите на г. проф. д-р Сп. Ганев, който от основаването на Дружеството до 1911 г. работи неуморно въ Списанието и в Дружеството. Презъ време на отсъствието на г. Лафчиев отъ България [ . . . ], проф. Ганевъ бе душата на Списанието и на Дружеството. Когато не постъпваха статии, той сам се запретваше да напише; ако нямаше готов реферат, той тичаше неуморно да търси референчик и, ако не намираше, сам изнасяше някой реферат. Така животът на Дружеството винаги кипеше, и нямаше опасност то да загине.
  В Юбилейния сборник по повод 40-годишния юбилей на ФМД (1939), Ст. Лафчиев пише в [1]:
Списанието на българското Физико-математическо двужество представлява от себе си архив на българската математическа и физическа мисъл; то може да служи за най-добра илюстрация на постепенното развитие и възход на тази мисъл; то е неръкотворният паметник за дейността в това поле за един период от 40 години. Този паметник е пред очите ви; той изглежда наглед малък, но той е велик по съдържание, дух и възход. Бъдещият обективен историк ще му даде надлежното място в историята на българската култура в началото на III Българско царство.
С прекъсвания от по няколко години (вж. [1], [4]- с. 16-32), списанието излиза до 1950 г., когато ФМД е закрито.

ДРУГИ ДЕЙНОСТИ 

Освен списанието, Дружеството развива творческа дейност и в редица други области:
изнасяне на реферати и сказки с висока научна и педагогическа стойнност, сътрудничество с други научни дружества у нас и в чужбина, участия в международни научни мероприятия, създаване и поддържане на библиотека на дружеството (към 1939 г. в нея има 360 тома и 25 списания) и др.

През първата половина на ХХ в. дружеството установява плодотворни връзки с различни чуждестранни организации, участва в международни конгреси и конференции. Един пример: проф. Антон Шоурек изнася доклад на тема Върху образованието по математика в България на Третия конгрес на Международния математически съюз, проведен през 1904 г. в Хайделберг (по-къс­но този доклад е публикуван в сп. L’enseignemant mathematique — орган на Международния математически съюз, както и в американското списание American Journal of Mathematics).

Дружеството получава покани за участияе в редица международни прояви: честване на Фарадей, организирано от Кралския институт по физика в Лондон през 1931 г.; Конгреса по техническо образование, организиран от Международното бюро по техническо образование в Париж, който през 1938 г. заседава в Берлин; Общославянския математически конгрес, заседавал във Варшава през септември 1928 г.; балканските математически конгреси в Атина през 1936 г. и в Букурещ през 1937 г. ([6]). За международната и за всестранната дейност на ФМД у нас до 1939 г. вж. [1] и [2] .

ЮБИЛЕЙНИ ГОДИШНИНИ

40 години ФМД

През 1939 г. се навършват 40 години от учредяването на ФМД и 53 години от откриването на Физико-математическия факултет (дн. ФМИ) на Софийския университет.
Настоятел­ството на Дружеството, под председателството на Стефан Лафчиев, провежда събор на преподавателите по мате­матика и физика от цялата страна, на който устройва тържествено юбилейно честване на двете годишнини.

По този повод излиза Юбилеен сборник ([9]), съдържащ някои от докладите изнесени на събора (тук статиите [1], [2], [11]), статии относно зараждането и развоя на българската математика и фи­зика, както и оригинални научни статии, които отразяват напредъка на математиката и физиката у нас по онова време.

За издаването на Юбилейния сборник заслуги има тогавашното Настоятелство на дружеството: Стефан Лафчиев — председател, проф. Иван Ценов — подпредседател, Петко Иванов — секретар,  Атанас Димитров — касиер,  Аркадий Стоянов — библиотекар.
Редакционен комитет на Юбилейния сборник е с председател проф. Любомир Чакалов и членове проф. Георги Наджаков, проф. Аркадий Стоянов, Кирил Сеизов и Атанас Димитров ( [4], с. 63-64).

Стефан Лафчиев

проф. Иван Ценов

проф. Л. Чакалов

проф. Арк. Стоянов

50 години ФМД

Десет години по-късно на Юби­лейния конгрес (31. Х – 2. XI, 1948) по случай половинвековната дейност на Дружеството присъстват 1000 български математици и физици от висшите учебни заведения, научни и други институти, учители от всички гимназии в страната и много студенти. Изнесени са 35 доклада и съобщения по проблеми на математиката и физиката, а също и по проблеми на обучението по тези дисциплини. Дружеството е наградено от Президиума на Народното събрание с орден За граж­данска заслуга – II сепен (Указ № 55/22. IX. 1948).

ЗАКРИВАНЕ НА ФМД (1950)

През октомври 1950 г. Софийският народен съд завежда дело срещу ФМД, че дублира целите на МНПСНР и СБУ и че нару­шава законите на държавата. Дружеството е закрито.

Подробно описание на създаването, ръководства на ФМД и на Списанието, както и цялостната сфера от дейности (международни връзки, реферати, фондове, библиотека) на ФМД виж в  [1][2] и [4], с. 6-80.

БЪЛГАРСКО ФИЗИКО-МАТЕМАТИЧЕСКО ДРУЖЕСТВО (1960-1977)

Към края на 50-те години един от най-активните членове на ФМД от 30-те години и доцент във Физико-математическия факултет (дн. ФМИ) на Софийския университет — Петко Иванов, започва упорита борба за възстановяване на дружеството, която се увенчава с успех.

На 15 декември 1960 г., на Учередително събрание в присъствието на 48 души, е възстановено Физико-Математическото Дружество (ФМД). Избрано е Централно ръководство на дружеството и Контролна комисия. Централното ръководство е в състав: председател – доц. Петко Иванов, зам.-председатели – проф. Петър Паунов и Иван Драганов, секретар – Цветан Бончев, касиер – Борис Попов, библиотекар – Иван Димовски и членове – Елена Турулейкова, Събина Ченчева и Иван Петков. Контролната комисия се състои от: председател – проф. д-р Георги Брадистилов и членове Малина Малчева и Кина Попова.

доц. Петко Иванов

проф. Георги Брадистилов

проф. Иван Димовски

Приет е нов Устав, според който (чл. 24 и 25) ФМД се преобразува в Българско физико-математическо дружество (БФМД) със секции в страната. До края на 1961 г. в страната се образуват около 40 секции – в  Плевен, Ру­се, Варна, Пловдив, Бургас, Пазарджик и др.
БФМД става колективен член на Съюза на научните работници в България.

В периода 1961-1971 г. БФМД развива многостранна дейност: лекционна дейност чрез специално създадената (1964) Централна лекторска група, осъществява връзки със сродни организации в социалистическите страни, провежда курсове за подготовка на кандидат-студенти, участва в подготовката на ученици и в провеждането на международни, репу­бликански, регионални и местни олимпиа­ди по математика и физика, организира национални конференции и научни конкурси и пр.

Друга дейност на Дружеството са конференциите с науч­на програма. На тях през 1967 г. и 1970 г. са изнесени съответно 17 и 20 доклада по математика, физика и методиките на обучението по тези дисциплини ([6]).
Международните връзки с Източна Европа позволяват ежегодно да се разменят посещения на чле­нове на дружеството с колеги от съответните чуждестранни организации. Така се осигуряват условия за обмен на научна и педагогическа информация, която се оказва изключително важна в периода на 60-те и 70-те години.
Пълно описание на създаването и дейностите на БФМД е дадено в [4], с. 81-127.

БЪЛГАРСКО МАТЕМАТИЧЕСКО ДРУЖЕСТВО (1971-1977)

Нарастването на членския състав на БФМД през 60-те години както и на обемът на дейността му води до неговото разделяне на две дружества.
На 17. X. 1971 г. се свиква извънредно общо събрание на БФМД, на което дружеството се раздели на две отделни самостоятелни дружества – Българско математическо дружество (БМД) и Дружество на физиците в България (ДФБ). Разделят се и секциите в страната.
БМД и ДФБ остават колективни членове на Съюза на научните работници в България.

Веднага след взетото решение, в отделни зали, се състоят учередителните събрания на двете дружества. Учередителното събрание на БМД избира Централно ръководство от 31 души, в чието Бюро влизат: председател – проф. Алипи Матеев, зам.-председатели – проф. Спас Манолов, доц. Боян Пенков и доц. Петър Бърнев, научен секретар – доц Райко Петров, секретар – Александър Николов и членове – доц. Станчо Димитров, Иван Ганчев, Константин Петров, Минчо Колчев, Руси Русев и Елена Турулейкова. Контролна комисия в състав: председател Николина Попова и членове Грозьо Станилов и Ана Барбарова ([4], с. 133)

проф. Алипи Матеев

проф. Спас Манолов

проф. Петър Бърнев

Едно от най-големите мероприятия на БМД са ежегодните Пролетни конференции – национални конференции по математика, провеждани в продъл­жение на няколко дни през м. април. Първата се състои през 1972 г. в гр. Сливен (вж. [12]). Пролетните конференции се провеждат в по-големите окръжни (дн. областни) градове в страната и се органи­зират от Централно ръководство на БФМД съвместно със секцията в града-домакин. На конференциите присъствуват по-голямата част от преподавателите по математика от всички степени учебни заведения в страната. (Пълно описание на създаването и дейностите на БМД вж. в [4], с. 128-163).

Съюз на математиците в България (1977)

През 1977 г. се провежда Учредителен конгрес, на който БФМД променя името си на Съюз на мате­матиците в България (СМБ).

Подробни материали за създаването и дейността на ФМД, БФМД, БМД и СМБ до 1984 г. могат да се намерят в книгата История на СМБ ([4]) на Петко Иванов и Александър Николов, излязла под общата редакция на проф. дмн Спас Манолов.

Съставил: Р. Калтинска

Библиография

  1. Лафчиев, Стефан Н. Странички из историята на физико-математическото дружество по случай 40-годишнина от основаването му.// Юбилеен сборник, 1939, с. 3-20.
  2. Николов, Георги. Дейността на физико-математическото дружество в София. // Юбилеен сборник, 1939, с. 69-76.
  3. Иванов, Петко, Ал. Николов, 80 години физико-математическото дружество в България. Обучението по математика, 1978, с. 40-47.
  4. Иванов, Петко, Ал. Николов. История на СМБ. –София, изд. СМБ, 1984, 227 с.
  5. Лозанов, Чавдар. 100 години Съюз на математиците в България. //Мат. и мат. образование, 27-ма Пролетна конференция на СМБ, 1998, с. 5-7.
  6. Лозанов, Чавдар. 100 години Съюз на математиците в България, Математика и информатика, 1998, № 6, с. 3-8.
  7. Додунеков, Стефан. Съюзът на математиците в България – достоен наследник на българското физико-математическото дружество. //Математика и информатика, 2008, бр. 6, с. 14-19.
  8. Наместо програма. Устав на Физико-математическото дружество в София. //Списание на ФМД, кн. 1, 1904, с. 1-4.
  9. Тонков, Т. Преди създаването на БФМД. Матеметически форум, т. 1, брой 1, 1999, с. 2-3.
  10. Юбилеенъ сборникъ на физико-математическото дружество въ София по случай 40-годишния му юбилей. -София, 1939, 216 с.
  11. Иванов, Петко. Исторически бележки върху обучението по математика в България. //Юбилеен сборникъ на физико-математическото дружество въ София по случай 40 годишния му юбилей, София, 1939, с.42-68.
  12. Пролетните конференции на СМБ.

начало