Физико-математическо дружество (1898-1977)

ПРЕДИСТОРИЯТА

Веднага след Освобождението през 1878 г. в новата българската държава започва да се чувства остра нужда от собствена интелигенция и развитие на националната култура. Българите получили образование в чужбина са малцина. Ръководните служби и отговорни постове в държавата, в частност и в прос­ветното дело, се заемат в повечето случаи от чужденци – руси, чехи и др.

За преодоляване на острата нужда от квалифицирани кадри в образованието, през декември 1888 г. се открива Висшето училище (преименувано 1904 г. в Софийски университет), чиято главна цел е да подготвя учители за средните училища и да дава по-високо образование.

Преподаването на физико-математически науки във Висшето училище започва още от началото на 1890 г. Негов недостатък обаче е, че кандидатите за учители не получават никакви методически указания с изключение на кратки лекции по методика на математиката – един час седмично през последния семестър. Не се провежда учебна практика с тях, недостатъчна е и педагогическата литература. ([3])

Възниква идеята за създаване на едно обединяващо учите­лите по математика и физика звено, което в определен смисъл да бъде нещо като допълнение след Висшето училище. В него да се провеждат сбирки с реферати върху учебния материал по матема­тика и физика, да се насърчава интересът на учителите към физико-математическите науки, да се насочват към научно творчество. Идеята се възприема положително от професорите във Висшето училище, от учителите в двете столични гимназии (мъжка и девическа) и намира подкрепа от Министерството на народното просвещение в лицето на неговия главен секретар Стефан Лафчиев.

Идеята

Създаването на ФМД в София не е изолирано и случайно за онова време явление в България ([13], с. 9]). Последователно се появяват редица съсловни организации Русенско техническо общество (1885), Българското инженерно-архитектурно дружество (1893), местни учителски дружества в различни градове на страната (80-те години на XIX в.), учредяват се Българският учителски съюз (1895), Българският лекарски съюз (1901) и пр.  Тяхната единствена цел, обаче, е защита на съсловните интереси. Акад. Петър Кендеров в [13], с. 9:
ФМД в София се отличава от тях по това, че дейността му е безкористна и е насочена към задоволяване на насъщна потребност на цялото общество – издигане на равнището на образованието и науката. […] В този смисъл ФМД в София е уникално за България явление в края на 19. век и началото на 20. век. 

От друга страна, идеята за създаването на ФМД в София е в резултат и на вече утвърдила се световна тенденция, породена от бурното развитие на математиката през 18 и 19 век и от важната роля, която тази наука започва да играе в останалите науки и в обществения живот. През 19 в. възникват  редица математически общества: Лондонско (1865), Финландско (1868),  Френско (1872), Датско (1873), в Палермо (1884), Американско (1888),  Немско (1890), Румънско (1895) (вж. [13], с. 9-10).
Доц. Чавдар Лозанов в [6] по повод 100-години от учредяванего на  ФМД през 1898 г.:

Това става няколко месеца след провеждането на Първия международен математически конгрес през август 1897 г. в Цюрих. СМБ е само няколко години по-младо от известното Гьотингенско математическо дружество, основано от Ф. Клайн и X. Вебер през 1892 г. [. . . ] Поколения математици, физици и информатици са дълбоко благодарни на онези родолюбиви техни предци, които още в края на XIX век слагат началото на едно обединение, което вече 100 години дава своите плодове.

НАЧАЛОТО

проф. Емануил Иванов

По инициатива на професор Емануил Иванов, през март 1897 г. се свиква събрание във Физико-математическия факултет (дн. ФМИ) на Висшето училище, на което професорът излага мотивите за учредяване на Физико-математическо дружество (ФМД) в София.
Присъстващите 39 души преподаватели и учители, наречени основателни членове на дружеството, одобряват идеята (вж. списъка на основателите  на с. 4 в [1]).

На 14 февруари 1898 г. (нов стил) се избира комисия, която да изработи проект за Устав на дружеството.
Тази дата  се приема за рождена дата на Физико-математическото
дру­жество (ФМД) в София.

Иван Салабашев

ПЪРВОТО НАСТОЯТЕЛСТВО на ФМД

През март 1898 г. Уставът на ФМД в София е приет на извънредно заседание, а през април се провежда и първото събрание на ФМД.

На събранието е избрано първото Настоятелство (управител­но тяло) на ФМД в София в състав:

Председател –  Иван Салабашев
Секретар –  проф. Емануил Иванов
Касиер-библиотекар – Куню Кутинчев (вж. по-долу);
Съветници –  Иван Гюзелев и Стефан Лафчиев.

Иван Гюзелев

Стефан Лафчиев

Куню Кутинчев

Куню В. Кутинчев (1851‒1927) е роден в гр. Русе, където получава основното си образование. Гимназия завършва в гр. Табор (Чехия), след което учителствува в Русе. След Освобождението е окръжен управител (1878-1881), учител и директор в Пловдив и София (1881‒1908). От 1908 г. заема важни постове в Българска народна банка.

УСТАВЪТ на ФМД

Цели

Според чл. 1 (вж. оригинала в [13], с. 8) на Устава ([14]) , дружеството си поставя следните цели:

  • да спомага за усъвършенстване на членовете си и да ги поощрява към самостоятелни научни трудове;
  • да следи развитието на литературата по физико-математическите науки;
  • да възбужда и обсъжда въпроси по учебното дело относително обуче­нието по физико-математическите науки в училищата и да указва средства и методи за подобрение на обучението изобщо;
  • да изработва обща научна и учебна терминология по физико-матема­тическите науки;
  • да разглежда критически учебници и съчинения по физика и матема­тика;
  • да спомага морално и материално за напечатване и разпространение на самостоятелни научни трудовеи добри ръководства и учебници.

Според чл. 2 на Устава, дружеството урежда своя Библиотека, която ще снабдява с необходимите книги и списания.
Според чл. 3 на Устава, членовете на дружеството са три вида – почетни, основатели и действителни. Действителен член може да бъде всеки специалист и любител на физико-математическите науки, както и студенти по математика и физика.

Събрания

За постигане на целите си Дружеството провежда събрания, в кои­то се изнасят сказки и реферати, разискват се научни и педагогически въпроси (пълно описание виж в [4], с. 14 и 32-41).

С реферати участват главно проф. Емануил Иванов, проф. Антон Шоурек, проф. Спиридон Ганев, Стефан Лафчиев, Георги Кирков и други. По-късно се включват и бъдещите професори Димитър Табаков, Любомир Чакалов и Аркадий Стоянов.

В събранията се разглеждат и въпроси от мето­диката на преподаване на математика и физика в училищата, обсъж­дат се учебните програми у нас и в други по-напреднали в образованието страни, правят се предложения за реформи в нашето учи­лище. Това предизвиква интерес не само в учителите. Освен математици и физици в събранията участвуват и инженери, геодезисти, метеоролози, офицери, студенти и други.

Събранията се провеждат в различни частни помещения (предоставени от любезни стопани), понякога във Висшето училище, в Мъжката или в Девическата гимназии, в Техническото училище, а когато не се намери свободно помещение в учебно заведение – в отделна стаичка на чешката пивница на ул. Московска ([1]).

Почетни членове

проф. Емануил Иванов

проф. Ат. Тинтеров

Според чл. 4 на Устава на ФМД, за почетни членове се избират лица, които имат особени заслуги към дружеството или са го подпомогнали финансово като са внесли наведнъж 5000 лв. в касата му.
През целия период от основаването (1898) до закриването на дружеството (1950), то има само шест почетни членове ([4], с. 76-77):
проф. Емануил Иванов,
проф. Атанас Тинтеров,
проф. Антон Шоурек, Иван Салабашев,
Стефан Лафчиев и Христо Г. Данов

проф. Антон Шоурек

Иван Салабашев

Стефан Лафчиев

Христо Г. Данов

СПИСАНИЕТО на ФМД

През 1900 г. се взема решение да започне издаването на Годишници на ФМД, с цел членовете да получават сведения за живота и дейността на Дружеството. Идеята е Годишникът да съдържа в сбита форма разискванията в събранията, резюмета от изнасяните сказки и реферати, научни съобщения и пр. Излизат само два тома на Годишника (1900–1902).

Скоро става ясно, че за учителите по математика и физика е по-полезно да се издава месечно списание с научно-педагогически характер, чрез което те да следят развитието на физико-математическите науки, но и да бъде техен методически помощник в пряката им работа. Така през 1904 г. започва да излиза Списание на Физико-математическото дружество в София (СФМД).

Главен редактор: Стефан Лафчиев.

Редакционен коми­тет:
Проф. Емануил Иванов, проф. Антон Шоурек, проф. Спиридон Ганев, Стефан Лафчиев, Георги Кирков, Благой Димитров, Петър Пенчев (асистент по физика, по-късно професор ), Димитър Попов (асистент по математика, по-късно професор ), Йордан Ковачев (асистент по геодезия, по-късно про­фесор ), доц. Георги Стоянов и Радой Великов (учител),
(вж. [1][3], [2], [4]- с. 16-32).

Списанието става трибуна на математическата и физическата мисъл на Дружеството. Сътрудници на Списанието са професори, учители, студенти, офицери, геодези, инженери и др., което показва големият интерес към него.

Независимо, че формално Физико-математическото дружество е само софийско, то не се ограничава само с проблемите на физиците и математиците в гр. София. Броят на абонатите му непрекъснато се увеличава и след 1930 г. достига над 3000 души.

проф. Спиридон Ганев

Георги Кирков

Благой Димитров

доц. Георги Стоянов

Един пример за всеотдайността на членовете на ръководството на Дружеството и на редколегията на Списанието четем в [2]

Не може да се премълчат също заслугите на г. проф. д-р Сп. Ганев, който от основаването на Дружеството до 1911 г. работи неуморно въ Списанието и в Дружеството. Презъ време на отсъствието на г. Лафчиев отъ България [ . . . ], проф. Ганевъ бе душата на Списанието и на Дружеството. Когато не постъпваха статии, той сам се запретваше да напише; ако нямаше готов реферат, той тичаше неуморно да търси референчик и, ако не намираше, сам изнасяше някой реферат. Така животът на Дружеството винаги кипеше, и нямаше опасност то да загине.
По повод 40-годишния юбилей на ФМД (1939), Ст. Лафчиев (дългогодишен председател на ФМД и редактор на списанието) пише в [1]:
Главната творческа дейност на Дружеството ни се изрази най-главно в редактирането и издаването на списанието, което беше нагодено да стане негова жива трибуна, чрез която то да пръска между своите просветени читатели светлината на науката, да буди към дейност живата математическа и физическа мисъл, да дава най-широка гласност на най-новите изобретения и открития и последното слово на науката в широката област на физико-математическите науки и да запознае членовете си с възприетите от съвременната педагогическа наука принципи по възпитанието и методически похвати при обучението. . . Списанието на Българското физико-математическо дружество представлява от себе си архив на българската математическа и физическа мисъл; то може да служи за най-добра илюстрация на постепенното развитие и възход на тази мисъл; то е неръкотворният паметник за дейност в това поле за един период от 40 години.
Този паметник е пред очите ви; той изглежда наглед малък, но той е велик по съдържание, дух и възход. Бъдещият обективен историк ще му даде надлежното место в историята на българската култура в началото на III Българско царство.
С прекъсвания от по няколко години (вж. [1], [4]- с. 16-32), списанието излиза до 1950 г., когато ФМД в София е закрито.

ДРУГИ ДЕЙНОСТИ 

Освен списанието, Дружеството развива творческа дейност и в редица други области:
изнасяне на реферати и сказки с висока научна и педагогическа стойнност, сътрудничество с други научни дружества у нас и в чужбина, участия в международни научни мероприятия, създаване и поддържане на библиотека на дружеството (към 1939 г. в нея има 360 тома и 25 списания) и др.

През първата половина на ХХ в. дружеството установява плодотворни връзки с различни чуждестранни организации, участва в международни конгреси и конференции. Един пример: проф. Антон Шоурек изнася доклад на тема Върху образованието по математика в България на Третия конгрес на Международния математически съюз, проведен през 1904 г. в Хайделберг (по-къс­но този доклад е публикуван в сп. L’enseignemant mathematique — орган на Международния математически съюз, както и в американското списание American Journal of Mathematics).

Дружеството получава покани за участияе в редица международни прояви: честване на Фарадей, организирано от Кралския институт по физика в Лондон през 1931 г.; Конгреса по техническо образование, организиран от Международното бюро по техническо образование в Париж, който през 1938 г. заседава в Берлин; Общославянския математически конгрес, заседавал във Варшава през септември 1928 г.; балканските математически конгреси в Атина през 1936 г. и в Букурещ през 1937 г. ([6]). За международната и за всестранната дейност на ФМД у нас до 1939 г. вж. [1] и [2] .

Ако използваме съвременна терминология, според своя устав Дружеството е било едновременно Форум – място, където се споделят идеи, възгледи и информации за постигане на определени цели,  но и Семинар за придобиване и разпостраняване на нови  знания. Чрез списанието си, Дружеството е и Медия за разпостраняване на научни знания и добри образователни практики.

Акад. Петър Кендеров  в [13], с. 8:

ЮБИЛЕЙНИ ГОДИШНИНИ

40 години ФМД

През 1939 г. се навършват 40 години от учредяването на ФМД и 53 години от откриването на Физико-математическия факултет (дн. ФМИ)  на Софийския университет.
Настоятел­ството на Дружеството решава през есента на 1939 г. да се проведе събор на преподавателите по мате­матика и физика от цялата страна, на който да се честват двете годишнини.
По случая да се издаде Юбилеен сборник ([10]) съдържащ някои от докладите изнесени на събора –  статии относно зараждането и развоя на българската математика и фи­зика, както и оригинални научни статии отразяващи напредъка на математиката и физиката у нас.

На 1 септември 1939 г. Германия напада Полша и започва Втората световна война. Правителството забранява всякакви конгреси и събори в страната.

Съборът не се провежда, но Редакционният комитет се обръща с молба към 14 изтъкнати представители на физико-математическата общност у нас да се включат със свои статии в сборника (тук статиите [1][2][11]). Сборникът е отпечатан ([10]). Той е забележително събитие в българската математика и физика и дава автентична картина както за състоянието на българската наука по онова време, така и за изминатия възходящ път на Дружеството.
За издаването на Юбилейния сборник заслуги има тогавашното Настоятелство на дружеството: Стефан Лафчиев — председател, проф. Иван Ценов — подпредседател, Петко Иванов — секретар,  Атанас Димитров — касиер,  Аркадий Стоянов — библиотекар.
Редакционен комитет на Юбилейния сборник е с председател проф. Любомир Чакалов и членове проф. Георги Наджаков, проф. Аркадий Стоянов, Кирил Сеизов и Атанас Димитров ( [4], с. 63-64).

Стефан Лафчиев

проф. Иван Ценов

проф. Л. Чакалов

проф. Арк. Стоянов

50 години ФМД

Десет години по-късно на Юби­лейния конгрес (31. Х – 2. XI, 1948) по случай половинвековната дейност на Дружеството присъстват 1000 български математици и физици от висшите учебни заведения, научни и други институти, учители от всички гимназии в страната и много студенти. Изнесени са 35 доклада и съобщения по проблеми на математиката и физиката, а също и по проблеми на обучението по тези дисциплини. Дружеството е наградено от Президиума на Народното събрание с орден За граж­данска заслуга – II сепен (Указ № 55/22. IX. 1948).
Подробно описание на създаването на ФМД в София, неговите ръководства и Списание, както и цялостната сфера от дейности (международни връзки, реферати, фондове, Библиотека) виж в [1][2] и [4], с. 6-80. Много изчерпателен и обобщен преглед на дейността на ФМД през първите 50 десетилетия на съществуването му дава акад. Кендеров в [13], с. 11-16.

ЗАКРИВАНЕ НА ФМД (1950)

През октомври 1950 г. Софийският народен съд завежда дело срещу ФМД, че дублира целите на МНПСНР и СБУ и че нару­шава законите на държавата. Дружеството е закрито.

ВЪЗРАЖДАНЕ (1960)

Физико-Математическото Дружество (ФМД) е възстановено през 1960 г. В развитието си по-нататък минава през няколко периода (за всеки от тях вж. СМБ):

  • Българско Физико-Математическото Дружество – БФМД (19601971)
  • Българско Математическо Дружество – БМД (197011977)
  • Съюз на мате­матиците в България СМБ (от 1977 г.)

Духът и мисията на ФМД в София, заложени от основателите му, се пренасят през годините във всяко от горните му превъплощения, а именно да бъде обществена организация на математиците, която се грижи за издигане равнището на образованието и науката в страната.

Съставил: Р. Калтинска

Библиография

  1. Лафчиев, Стефан Н. Странички из историята на физико-математическото дружество по случай 40-годишнина от основаването му.// Юбилеен сборник, 1939, с. 3-20.
  2. Николов, Георги. Дейността на физико-математическото дружество в София. // Юбилеен сборник, 1939, с. 69-76.
  3. Иванов, Петко, Ал. Николов, 80 години физико-математическото дружество в България. Обучението по математика, 1978, с. 40-47.
  4. Иванов, Петко, Ал. Николов. История на СМБ. Под общата редакция на  Спас Манолов. –София, изд. СМБ, 1984, 227 с.
  5. Лозанов, Чавдар. 100 години Съюз на математиците в България. //Мат. и мат. образование, 27-ма Пролетна конференция на СМБ, 1998, с. 5-7.
  6. Лозанов, Чавдар. 100 години Съюз на математиците в България, Математика и информатика, 1998, № 6, с. 3-8.
  7. Додунеков, Стефан. Съюзът на математиците в България – достоен наследник на българското физико-математическото дружество. //Математика и информатика, 2008, бр. 6, с. 14-19.
  8. Наместо програма. Устав на Физико-математическото дружество в София. //Списание на ФМД, кн. 1, 1904, с. 1-4.
  9. Тонков, Т. Преди създаването на БФМД. Матеметически форум, т. 1, брой 1, 1999, с. 2-3.
  10. Юбилеенъ сборникъ на физико-математическото дружество въ София по случай 40-годишния му юбилей. -София, 1939, 216 с.
  11. Иванов, Петко. Исторически бележки върху обучението по математика в България. //Юбилеен сборникъ на физико-математическото дружество въ София по случай 40 годишния му юбилей, София, 1939, с.42-68.
  12. Манолов, Спас. Първата обществена организация на математиците в България – Раждане и първи стъпки. София, СМБ, 1988.
  13. Кендеров, Петър. 120 години обществена организация на математиците в България. //Мат. и мат. образование, 47-ма Пролетна конференция на СМБ, Доклад по покана, 1998, с. 7-31.
  14. Наместо програма. Устав на физико-математическото дружество в София. //Списание на ФМД, кн. 1, 1904, с. 1-4.
  15. Пролетните конференции на СМБ.

начало