Съюз на математиците в България


Прародител на Съюза на математиците в България (СМБ) е Физико-математическото дружество (ФМД), основано на 14 февруари (нов стил) 1898 г. с единствена секция в София.

Закрито е през октомври 1950 г. от Софийския народен съд и възстановено десет години по-късно (1960) като Българско Физико-математическо дружество (БФМД).

Възтановяването на ФМД се дължи на неуморните усилия на един от най-активните му членове през 30-те години на ХХ в. доц. Петко Иванов от Физико-математическия факултет (дн. ФМИ) на Софийския университет. То става възможно поради променената конюнктура в света и унас в края на 50-те години на ХХ в. Тогава започва да се осъзнава значението на компютрите за развитието на икономиката и науката, както и нуждата от кадри в нови научни и приложни области, в чиито основи лежат математиката и физиката (вж. повече в [11], с. 16-17).
Възстановеното Дружество минава през три етапа на развитие:

  • Българско Физико-Математическо Дружество – БФМД (19601971);
  • Българско Математическо Дружество – БМД (197011977);
  • Съюз на мате­матиците в България – СМБ (1977).

През всички етапи на своето съществуване, Дружеството запазва духът и мисията заложени от основателите му  да бъде обществена организация на математиците, която се грижи за издигане равнището на образованието и науката в страната.

БЪЛГАРСКО ФИЗИКО-МАТЕМАТИЧЕСКО ДРУЖЕСТВО (19601971)

Учередителното събрание свикано на 15.XII. 1960 г. възстановява ФМД, избира Централно ръководство и Контролна комисия и приема нов Устав на Дружеството. Новият Устав (чл. 24 и чл. 25) преименува ФМД на Българско физико-математическо дружество (БФМД).

Доц. Петко Иванов

Централното ръководство: 
Председатеп  доц. Петко Иванов
Зам.-председатели  проф. Петър Паунов и Иван Драганов
Секретар  Цветан Бончев
Касиер  Борис Попов
Библиотекар проф.  Иван Димовски
Членове  Елена Турулейкова, Събина Ченчева и Иван Петков.

Контролната комисия:
Председател  проф. Георги Брадистилов
Членове  – Малина Малчева и Кина Попова.

До края на 1961 г. се създават около 40 секции ва БФМД – във всички окръжни и в други градове на страната.

Проф. Георги Брадистилов

Чл.-кор Иван Димовски

Дейности

БФМД става колективен член на Съюза на научните работници в България. 

Дружеството развива многостранна дейност в сферата на образованието:
лекционна дейност чрез специално създадената през 1964 г. Централна лекторска група, участва в подготовката на ученици и в провеждането на международни, репу­бликански, регионални и местни олимпиа­ди по математика и физика, провежда курсове за подготовка на кандидат-студенти и пр.

Друга дейност на БФМД е в сферата на науката – научни конкурси, национални конференции с науч­на програма и др. (вж. [6] и [11], с. 16-19). БФМД осъществява връзки със сродни организации в социалистическите страни, които позволяват обмен на колеги, на научна и педагогическа информация изключително важно за 60-те и 70-те години на ХХ в. Пълно описание на създаването и дейностите на БФМД виж в [4], с. 81-127. Акад. П. Кендеров в [11], с. 19:
По честота на случващите се нови неща, по разширяването на дейностите и по обхващането на цялата страна, този период от живота на организацията е уникален.
През него се появяват и укрепват секциите, засилва се взаимодействието помежду им въз основа на сходство в дейностите […]
Нарастването на членския състав на БФМД през 60-те години, както и на обемът на дейностите му, водят до неговото разделяне на две дружества.

БЪЛГАРСКО МАТЕМАТИЧЕСКО ДРУЖЕСТВО (1971-1977)

На 17. X. 1971 г. се свиква извънредно общо събрание на БФМД, на което дружеството се разделя на две отделни самостоятелни дружества – Българско математическо дружество (БМД) и Дружество на физиците в България (ДФБ). Разделят се и секциите в страната. Веднага след взетото решение, в отделни зали, се състоят учередителните събрания и двете нови дружества.
Учередителното събрание на БМД избира Централно ръководство от 31 души и Контролна комисия.

Бюро на Централното ръководство:
Председател – проф. Алипи Матеев, Зам.-председатели – проф. Спас Манолов, доц. Боян Пенков и доц. Петър Бърнев, Научен секретар – доц. Райко Петров (след година – доц. Геро Геров),  Секретар – Александър Николов и членове – доц. Станчо Димитров, Иван Ганчев, Константин Петров, Минчо Колчев, Руси Русев и Елена Турулейкова.

Контролна комисия:
 Председател – Николина Попова и членове – Грозьо Станилов , Ана Барбарова ([4], с. 133)

Проф. Алипи Матеев

Проф. Спас Манолов

Проф. Петър Бърнев

Доц. Геро Геров

Дейности

БМД започва дейността си с 40 секции в страната и над 2000 членове. В секциите се осъществяват редица инициативи: кръжоци, школи, лагер-школи, състезания, олимпиади, месец на математиката и други, някои от които придобиват национален характер. Създават се Национален колоквиум (от 1973) с ръководител  Г. Брадистилов (след смъртта му –  Сп. Манолов) и Национален семинар по проблемите на образованието (1975) с ръководител Иван Ганчев (след 1981 – Генчо Скордев).

Едно от най-големите мероприятия на БМД, с начало през 1972 г., са ежегодните Пролетни конференции – национални конференции по математика през м. април, на които присъствуват  преподаватели по математика от всички степени учебни заведения в страната ([12]). Пълно описание на създаването и дейностите на БМД вж. в [4], с. 128-163 и [11], с. 19-20.

СЪЮЗ НА МАТЕМАТИЦИТЕ В БЪЛГАРИЯ (от 1977)

На 6 април 1977 г. (един ден преди VI-та Пролетна конференция във Варна) се провежда Учредителен конгрес, на който БФМД променя името си на Съюз на мате­матиците в България (СМБ).
На конгреса  присъстват делегати от секциите на БФМД в цялата страна.
Учредителният конгрес избира Централно ръко­водство от  54 души, 12 от които  членове на секции в страната и Контролно-ревизионна комисия от 5 души.

Акад. Любомир Илиев

Проф. Алипи Матеев

Бюро на Централното ръко­водство:

Председа­тел – акад. Любомир Илиев;
Зам.- председатели:
проф. Алипи Матеев, проф. Спас Манолов,
ст.н.с. Петър Бърнев, доц. Иван Ганчев;

Главен секретар – доц. Геро Геров;
Секретари: доц. Райко Петров,
доц. Друми Байнов, н.с. Христо Хитов,
н.с. Петър Петров, София Димитрова;

Членове – доц. Александър Гьонов,
доц. Боян Пенков.

Проф. Спас Манолов

Проф. Петър Бърнев

Доц. Иван Ганчев

Доц. Геро Геров

ЦЕЛИ НА СМБ

Учредителният конгресът одобрява представения проект за Устав на СМБ и документите за бъдещата му дейност, която през всичките години на съществуване на организацията винаги е насочена към изпълнение и обогатяване на чл. 1 от първия й Устав (приет през 1898 г., вж. [2] и [11], с. 8).
В този дух е и представения на учередителния конгрес документ Система на основните дейности на Съюза. В него СМБ поставя на съвременни научни основи организацията и уп­равлението на своите дейности, които обхващат всичко свързано с математиката и информатиката у нас:

  • Провеждане на научни мероприятия;
  • Подпо­магане квалификацията на учители, преподаватели, научни работници, студенти и ученици;
  • Разработване на въпроси от преподаването и обучението;
  • Организиране на олимпиади, състезания и конкурси за студенти, ученици и учители;
  • Популяризиране на математиката и информатиката сред младежите и обществеността.

Но СМБ си поставя и още една изключително важната цел – да бъде обществен коректив при вземането на решения относно образованието и науката в България. Това я прави не само професионална, но и организация от общонационално обществено значение.

ДЕЙНОСТИ НА СМБ

Подробни материали за създаването и дейността на СМБ до 1984 г. са дадени в книгата на Петко Иванов и Александър Николов [1], с. 164-230. Дейностите на СМБ като професионална организация са подробно описани от акад. Стефан Додунеков в [7] по повод 110 г. СМБ. Той ги обобщава така:

В духа на традициите и новите изисквания на общественото развитие СМБ активно работи за реализация на целите, залегнали в неговия устав. Дейности­те, свързани с популяризиране на най-новите научни постижения в областта на математиката и информатиката, с образованието и извънкласната работа по ма­тематика и информатика, със защита на професионалния статут и интересите на учители, преподаватели и научни работници в тези области, …

Един от примерите за дейност на СМБ от общонационално значение е свързана със запазването на специализираните гимназии в страната.
СМБ организира национална среща с директорите на математическите гимназии и с народни представители от Комисията по образование и наука, на която се изготвя аргументирано становище за запазването на най-добрите български училища. След многократни срещи с Министъра на образованието и науката, експерти и народни представители, специализираните гимназии са запазени.
Голяма чст от  дейностите на СМБ се извършват под ръководството на следните комисии:

  • Комисия за извънкласна работа (с две подкомисии – съответно по математика и по информатика);
  • Комисия за наука и висше образование;
  • Комисия за средно образование по математика и информатика.

СМБ осъществява много от дейностите си в сътрудничество с други обществени организации като фондациите ЕВРИКА, Св. Св. Кирил и Методий, Бъдеще за България и др.
Подробен преглед на дейностите на СМБ до наши дни прави акад. Кендеров в [11], с. 21-29.

Пролетните конференции на СМБ

Идеята за ежегодна конференция възниква още при ФМД през 1908 г. и по-късно – през 1923 г., 1927 г., 1928 г., но не се осъществява (вж. подробности в [11], с. 13-14). Днес, Пролетните конференции на СМБ са най-значителното събитие в живота на организацията.

Началото на Пролетните конференции  е положено през 1972 г. и от тогава те се провеждат ежегодно, през месец април.

Конференциите са най-широкият вътрешен форум на българските матема­тици и информатици.
На тях присъствуват по-голямата част от преподавателите по математика и информатика от всички степени на обучение в страната.
Докладите от всяка конференция се публикуват в том Математика и математическо образование.

Наука и образование

СМБ има пряко участие в развитието на науката и нейните приложения. Почти всички конференции по математика и информатика в страната се провеждат със съдействието и финансовата помощ на СМБ. (вж. [11], с. 21-25).

Съюзът е организатор и съорганизатор на научни мероприятия в страната, свързани с редица направления на математиката и на информатиката: Национален колоквиум по математика (1973 – ), Семинар по проблемите на образованието по математика (1975), Национален семинар по математика и информатика (2000 – ), Семинар за образованието по математика и информатика , Семинар по информатика, Семинар по стохастика, Семинар по проблемите на образованието във висшите учебни заведения и други.

СМБ провежда редовно Национална студентска олимпиада по математика, в която участват почти всички университети с преподаване по математика в страната и др. ([6]).

СМБ e организатор и съорганизатор на международни мероприятия по математика и по информатика: Първи международен конгрес по математика на MASSEE (Боровец, 2003), Втори конгрес по математика на MASSEE (Кипър, 2006) и др. ([6]).
СМБ издава поредицата Mathematics and Its Applications от научни монографии на английски език.

Един пример за мащаба на дейностите на СМБ: в периода 1968-1998 са проведени над 200 научни конференции, летни школи, симпозиуми, семинари и др. с над 30 000 представители на повече от 40 страни ([4], [5]).

Извънкласна работа в училищата

Една от най-активните дейности на СМБ е да бъде организатор, съорганизатор или участник в редица международни прояви свързани със средното образование: втори конгрес на Световна федерация на математическите състезания, международен семинар Информатиката в средното училищеднес и утре и др. ([5]; [11], с. 20-21)



От особено значение е работата на СМБ с талантливите ученици и техните учители. Чрез своите комисии за извънкласна работа по математи­ка и по информатика, състоящи се от учени от БАН, висши учебни заведения и изявени учители, СМБ осигурява научното ръководство на всички Национални олимпиади и състезания, както и подготовката на българските отбори за Международни олимпиади по математика (МОМ), Международни олимпиади по информатика (МОИ; началото им се поставя в България през 1989 г. )за Балканиади и др.


Също и за участието на ученици в състезанията Кенгуру и Бобър (по информатика и компютърна грамотност, в което България участва от 2012 г.). Резултатите не закъсняват (вж. [11], с. 20-22, 24-26).
(В ляво са емблемите на МОМ VIII – София и МОМ XVII – Бургас). 

За подпомагане на учениците и учителите при подготовката за участие в състезанията редовно се издават книгите от поредиците Подготовка за олимпиади и Кенгуру. За провеждане на някои от големите състезания Управителният съвет на СМБ избира нарочни комисии ([6]).

Описание на национални и международни състезания организирани от Министерството на образованието и науката или РИО (дн. РУО) със съдействието на СМБ е дадено в [5], с. 6:

  • Зимни математически празници, които включват състезания по математика, информатика и математическа лингвистика за ученици от IV до XI клас
  • Пролетни турнири по математика и по информатика за ученици от VIII до XI клас
  • Национални олимпиади по математика (в 4 кръга) и по информатика (в 3 кръга)
  • Балкански олимпиади по математика и по информатика
  • Международни олимпиади по математика и по информатика
  • Европейско математическо състезание Кенгуру 

На местно ниво, редица секции на СМБ също са инициатори и организатори на национални и регионални състезания. Такива са например състезанията Иван Салабашев (Стара Загора), Хитър Петър (Габрово), турнирът Георги Победоносец (Монтана), състезанието за малки ученици в Пазарджик и др.

Ученически институт по математика и информатика (УчИМИ)

През 2000 г., по инициативите на математическата колегия в страната и със съвместните усилия на СМБ, Фондация Еврика, Международна фондация Св. Св. Кирил и Методий и Института по математика и информатика (ИМИ) при БАН, се основава Ученически институт по математика и информатика (УчИМИ).
Ученическият институт е тясно свързан с работата на СМБ в средното образование. Той става среда за откриване, поощряване и развитие на способностите на ученици в страната, чиито интереси са в областта на математиката, информатиката и информационните технологии. Това се постига чрез включването им в учебно-изследователска работа (вж. [9][10]; [11], с. 25-26, [13]). Дейността и резултатите на ученическия институт могат да се проследят в сайта http://www.math.bas.bg/hssi/

Професионална квалификация на учителите

Две от най-важните цели на СМБ са от една страна – повишаване на квалификацията и стимулиране на учителите по математика и информатика, и от друга –  издигане на техния престиж в обществото.
В изпълнението на първата цел, СМБ организира ежегодно Пролетни конференции и Национален семинар за извънкласна работа по математика и по информатика, а в последните две десетилетия подпомага квалификацията на младите учители и чрез стипендии за след-дипломна квалификация.

От друга страна, СМБ заедно с фондация Св. Св. Кирил и Методий е учредител на ежегодни награди за най-изявени учители по математика и информатика, на стипендии за млади научни работници и за учители.

Международна дейност

 СМБ е един от учредителите на Европейското математическо дружество заедно с още 32 математически дружества в Европа и има статут на колективен член. Членува и в Американското математическо общество.
СМБ си сътрудничи със сродни организации в Гър­ция, Люксембург, САЩ, Македония, Канада, Румъния, Сърбия, Турция и др., както и с отделни университети и институти от Русия, Румъния, Чехия, Германия и др. Връзките се основават на преки контакти и размяна на специалисти, както и на провеждането на съвместни мероприя­тия.

СМБ ДНЕС

През 2001 г. СМБ е регистриран като юридическо лице по Закона за юридическите лица с нестопанска цел, което осъществява общественополезна дейност с над 80 секции в страната ([6]).
Върховен орган на СМБ е Общото събрание, което се свиква на всеки четири години.
В периодите между общите събрания ръководството се осъществява от 27-членен Управителен съвет и 9-членно Изпълнително бюро.

Акад. Любомир Илиев

Доц. Любомир Давидов

Председатели на СМБ

Председатели на СМБ от учередяването му през 1977 г. до днес (в скоби е периодът на председателство) са:

акад. Любомир Илиев (XII.1977-III.1992)
доц. Любомир Давидов (IV.1992-V.1993)
доц. Чавдар Лозанов (VI.1993-III.2001)
акад. Стефан Додунеков (IV.2001-V.2012),
акад. Петър Кендеров (VI.2012-V.2017)
проф.Николай Николов (от VI.2017 г.).

Доц. Чавдар Лозанов

Акад. Стефан Додунеков

Акад. Петър Кендеров

Проф. Николай Николов

Към 100-годишнината си СМБ (1998) има 71 секции в странат , в които членуват около 5000 учители ([4]). През 2001 г. броят на секциите на СМБ  надхвърля 80 ([6]).

Послеслов на съставителя

В 120-годишното история на СМБ силно се откроява ролята на две научни институции – един ФАКУЛТЕТ на Софийския университет и един ИНСТИТУТ на Българската академия на науките.
Днес те носят имената Факултет по математика и информатика (ФМИ) и Институт по математика и информатика (ИМИ).
Учени от ФАКУЛТЕТА полагат основите на ФМД – една съсловна, но обществена по дух организация, с благородната цел да се грижи за издигане равнището на образованието и науката в България.
Те ръководят Дружеството, обединяват учителите за тази кауза и 50 години (1898-1950) я осъществяват успешно.
След едно прекъсване от 10 години, през 1960 г., учени от ФАКУЛТЕТА и ИНСТИТУТА възраждат и ръководят СМБ, продължавайки делото на неговите основатели.
Учени от тези две институции са инициатори и ръководители на много от дейностите на СМБ и днес.

Този послеслов е моят личен поклон пред тяхното дело за изминалите десетилетия.

Съставил: Р. Калтинска

БИБЛИОГРАФИЯ

  1. Иванов, Петко, Ал. Николов (Под общата редакция на Спас Манолов). История на СМБ. //София, изд. СМБ, 1984, 227 с.
  2. Наместо програма. Устав на физико-математическото дружество в София. //Списание на ФМД, кн. 1, 1904, с. 1-4.
  3. Иванов, Петко,  Ал. Николов, Осемдесет  години физико-математическото дружество в България. // Обучението по математика, 1978, с. 40-47.
  4. Илиев, Любомир. Математиката в Народна репулблика България. //Единен център по математика и механика. Съюз на математиците в България. София, 1984, 93-156.
  5. Лозанов, Чавдар. 100 години Съюз на математиците в България. //Мат. и мат. образование, 27-ма Пролетна конференция на СМБ, 1998, с. 5-7.
  6. Лозанов, Чавдар. 100 години Съюз на математиците в България. // Математика и информатика, 1998, № 6, с. 3-8.
  7.  Додунеков, Стефан. Съюзът на математиците в България –  достоен наследник на българското физико-математическото дружество. // Математика и информатика, 2008, № 6, с. 14-19.
  8. Доклад на акад. Ст. Додунеков в аулата на Софийския университет по случай 110-годишнината от основаването на Българското Физико-математическо дружество в България. 2008: http://www.trioiskar.com/gsk/g62-2008.pdf
  9. Кендеров, П., О. Мушкаров. Десет години ученически институт по математика и информатика. //Мат. и мат. образование, 39-та Пролетна конференция на СМБ, 2010,
  10. Кендеров, П., О. Мушкаров, Б. Паракозова. Петнадесет години Ученически институт по математика и информатика. //Мат. и мат. образование, 44-та Пролетна конференция на СМБ, 2015, с. 41-53.
  11. Кендеров, Петър. 120 години обществена организация на математиците в България. //Мат. и мат. образование, 47-ма Пролетна конференция на СМБ, Доклад по покана, 1998, с. 7-31.
  12. Пролетните конференции на СМБ
  13. Додунеков, Ст.  40 пролетни конференции на Съюза на математиците в България. //Мат. и мат. образование, 40-та Пролетна конференция на СМБ, 2011, с. 9-21.

начало