Периодика

През 1869 г. в гр. Браила (Румъния) се основава Българското книжовно дружество (БКД) –  предтеча на Българската академия на науките (БАН). Още на следващата 1870 г. започва да излиза неговият печатен орган Периодическо списание на БКД, което е първото българско списание, поставило си изцяло научни цели.

През 1871 г. на страниците му вече се помества и първият значим принос на БКД към историческата наука – статията на Марин Дринов Отец Паисий. Неговото време, неговата история и учениците му.
Две години по-късно – през 1873 г., интерес към дружественото списание проявява Виенското антропологическо дружество, което се занимава и с етнографски проучвания, като оттам искат всички излезли до момента броеве и предлагат да рецензират тяхното етнографско съдържание. Осъществяват се връзки и с други академии и научни учреждения в Европа, до които се изпраща Периодическо списание, като в замяна се получават различни техни издания.

До Освобождението (1878) в Браила се отпечатват 12 книжки (по две книжки годишно до 1872 г.  и по една двойна книжка през 1873, 1875 и 1876 г.). През 1878 г. БКД се премества в София, а през 1881 г. ръководството му взема решение  да поднови издаването на списанието.

В първите му годишнини математиката се споменава бегло – във връзка с учебното дело или появата на нови учебници и учебни пособия. От 1911 г., когато се преименува на Списание на Българската академия на науките, известен период то се подразделя на клонове в различните научни области. Така в годините 1912–1945 за математиката се отрежда място в  Клон природо-математичен. От 1953 г. списанието продължава да се издава като печатен орган на Българската академия на науките, обединило всички научни направления под заглавие Списание на БАН.

0138d-PerSpis_1870_1

Периодично списание, кн. I, Браила, 1870

0138e-PerSpis_1882_1a

Периодично списание, кн. I, София, 1882

0138e-PerSpis_1882_2

Съдържание на Периодично списание, кн. I, 1882

0139g-SpisBAN_1912_1a

Списание на БАН, Клон природо-математичен, кн. II, София, 1912

(Съставили: В. Григорова, Р. Калтинска)