Българска академия на науките

Институт по математика и информатика (ИМИ)

Българско книжовно дружество (БКД) – 1869

През есента на 1867 г. Марин Дринов и Васил Д. Стоянов замислят създаването на Българско книжовно дружество (БКД). През следващите две години те привличат многобройни съмишленици от българските общини в Румъния, Русия и Австро-Унгария и през септември 1869 г. в Браила се провежда Учередителното събрание на БКД. На него са приети  Уставът и първото ръководство на Дружеството: председател – Марин Дринов, деловодител –  Васил Д. Стоянов и член – Васил Друмев. През 1870 г. започва да излиза печатният орган на Дружеството – Периодическо списание на БКД.

След Освобождението седалището на БКД се премества в София (октомври  1878). През 1881 г. са избрани първите дописни членове на Дружеството (32-ма), между които Христо Г. Данов, Йоаким Груев, Иван Вазов, Иван Салабашев, Васил Василиев.

Българска академия на науките (БАН) – 1911

На 6-ти март 1911 г. Българското книжовно дружество се преобразува в Българска Академия на Науките (БАН) с  председател Иван Гешов. За един кратък период (1940-1947) Академията носи името Българска Академия на Науките и Изкуствата (БАНИ), след който възвръща старото си име – Българска Академия на Науките.

0129-BAN

Българска академия на науките, бул. “Цар Освободиител”

Високи постове в ръководството на БАН заемат математиците: акад. Любомир Чакалов – секретар (1934, 1936-1937), председател на Природо-математическия клон (1937-1938), ковчежник (1939-1947), секретар на Физико-математическия клон (1947-1949) и на Отделението за математически и физически науки (1949-1962); акад. Любомир Илиев – главен научен секретар (1961-1968), зам. председател (1968-1973); акад. Благовест Сендов – зам. председател и главен научен секретар (1980-1988), председател (1988-1991); акад. Ст. Додунеков – председател (2012); акад. Юлиян Ревалски – председател (от 2017).

Акад. Любомир Чакалов

0113-P-Iliev

Акад. Л. Илиев

Сендов Благовест Христов (Sendov Blagovest)

Акад. Бл. Сендов

Акад. Стефан Додунеков

През 1945 г.  Управителният съвет на Академията приема план за нейното преустройство, в който се предвижда създадаването на научно-изследователски институти по отделни научни направления. Още през 1946 г. се създават първите научно-изследователски институти при БАН.

ИНСТИТУТ по МАТЕМАТИКА и ИНФОРМАТИКА (ИМИ) – 1947

 

 

Институтът по математика и информатика (ИМИ) на БАН е един от първите институти на Академията, създаден като Математически институт към Природо-математичния клон на БАН през 1947 г.
Още с основаването си той става център на математическата наука у нас. Неговите първи директори са акад. Любомир Чакалов (1947-1950), акад. Никола Обрешков (1951-1963) и акад. Любомир Илиев (1964-1988).

Акад. Л. Чакалов

Акад. Н. Обрешков

Акад. Любомир Илиев

Сътрудничеството с ФМИ на СУ

Съществено значение за развитието на математиката и по-късно на информатиката в България има сътрудничеството на Института с Факултета по математика и информатика (ФМИ). То започва с неговото създаване през 1947 г.  и достига своя връх в периода 60-те – 80-те години на ХХ в. В този период голям брой сътрудници на Института провеждат занятия (лекции, упражнения) със студенти и специализанти, ръководят дипломанти и аспиранти, създават общи научни семинари за двете институции.

Първият Изчислителен център (1961)

През 1961 г. в Института се създава първият Изчислителен център в България и Институтът се преименува на Математически институт с Изчислителен център. През 60-те и 70-те години на ХХ в. в него се слага началото на информатиката и изчислителната техника у нас.
Изчислителният център е и базата за обучение на голям брой студенти, преподаватели и специалисти, които формират първото основно ядро информатици в страната. (вж Първият ИЦ)

Единен център по математика и механика (1971-1988)

През 1971 г. Математическият институт с ИЦ при БАН, Институтът по механика и биомеханика при БАН и Математическият факултет на Софийския университет се обединяват в Единен център по математика и механика (ЕЦММ), с директор акад. Любомир Илиев (вж История на ИМИ и История на ФМИ).

След 1988 г.

През 1988 г. ЕЦММ приключва съществуването си и Институтът отново става самостоятелно звено при БАН с името си към този момент – Институт по математика с Изчислителен център (ИМ с ИЦ).
През 1994 г. Изчислителният център се отделя като самостоятелно звено при БАН и Институтът получава настоящото си име (1995) – Институт по математика и информатика. (вж История на ИМИ)

Директори на ИМИ

Акад. Петър Кендеров

Проф. Николай Янев


1947-1950 – акад. Любомир Чакалов
1950-1963 – акад. Никола Обрешков
1963-1988 – акад. Любомир Илиев
1988-1993 – акад. Петър Кендеров
1993-1999 – проф. дмн Николай Янев
2000-2012 – акад. Стефан Додунеков
2012-2016 – акад Юлиан Ревалски
от 2017 – акад. Веселин Дренски

Акад. Стефан Додунеков

Акад. Юлиан Ревалски

Акад. Веселин Дренски

Родоначалник на други институти

В ИМИ се зараждат, развиват и в даден момент поемат своя самостоятелен път редица нови научни и научно-приложни формирования:

  • През 1966 г. от Института се отделя Цент­рален институт по изчислителна техника (ЦИИТ), към който преминава почти целия научно-технически и инженерен състав на Института.
  • През 1977 г. от Института се отделя Институт по механика и биомеханика.
  • През 1984 г. към БАН се създава Координационен център по информатика и изчислителна техника – КЦИИТ (дн. Институт по информационни и комуникационни технологии – ИИКТ).

Наименования

Институтът по математика и информатика (ИМИ) променя името си няколко пъти през годините в зависимост от своята структура и съдържание:1949-1961  Математически институт (МИ)
1961-1971  Математически институт с Изчислителен център (МИ с ИЦ)
1972-1977  Институт по математика и механика с Изчислителен център (ИММ с ИЦ)
1978-1993  Институт по математика с Изчислителен център (ИМ с ИЦ)
1994-1995  Институт по математика (ИМ)
От 1995 –  Институт по математика и информатика (ИМИ)

(Съставил: Р. Калтинска)

начало