Българска академия на науките (БАН)

 

Българска академия на науките

1869 – БЪЛГАРСКО КНИЖОВНО ДРУЖЕСТВО (БКД)  

През есента на 1867 г. Марин Дринов и Васил Д. Стоянов замислят създаването на Българско книжовно дружество (БКД).

Периодичeско списание, кн. I, Браила, 1870

През следващите две години те привличат многобройни съмишленици от българските общини в Румъния, Русия и Австро-Унгария и през септември 1869 г. в Браила се провежда Учередително събрание на БКД.

На него са приети  Уставът и първото ръководство на Дружеството:
Марин Дринов – председател
Васил Д. Стоянов – деловодител и член
Васил Друмев – член. 

През 1870 г. започва да излиза печатният орган на Дружеството – Периодическо списание на БКД.

След Освобождението седалището на БКД се премества в София (октомври  1878). През 1881 г. са избрани първите дописни членове на Дружеството (32-ма), между които Христо Г. Данов, Йоаким Груев, Иван Вазов, Иван Салабашев, Васил Василиев.

Периодическо списание, кн. I, София, 1882

Съдържание на Периодическо списание, кн. I, 1882

Списание на БАН, Клон природо-математичен, кн. II, София, 1912

1911 – БЪЛГАРСКА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ (БАН) 

На 6-ти март 1911 г. Българското книжовно дружество се преобразува в Българска Академия на Науките (БАН) с  председател Иван Гешов. За един кратък период (1940-1947) Академията носи името Българска Академия на Науките и Изкуствата (БАНИ), след който възвръща старото си име – Българска Академия на Науките.

Математици в ръководството на БАН:

акад. Любомир Чакалов – секретар (1934, 1936-1937), председател на Природо-математическия клон (1937-1938), ковчежник (1939-1947), секретар на Физико-математическия клон (1947-1949) и на Отделението за математически и физически науки (1949-1962);
акад. Любомир Илиев – главен научен секретар (1961-1968), зам. председател (1968-1973);
акад. Благовест Сендов – зам. председател и главен научен секретар (1980-1988), председател (1988-1991);
акад. Ст. Додунеков – председател (2012);
акад. Юлиян Ревалски – председател (от 2017).

Акад. Любомир Чакалов

0113-P-Iliev

Акад. Л. Илиев

Сендов Благовест Христов (Sendov Blagovest)

Акад. Бл. Сендов

Акад. Стефан Додунеков

Акад. Юлиан Ревалски

През 1945 г.  Управителният съвет на Академията приема план за нейното преустройство, в който се предвижда създадаването на научно-изследователски институти по отделни научни направления.

Един от първите институти на Академията, създаден през 1947 г. към Природо-математичния клон на БАН, е Математическият институт (дн. Институт по математика и информатика – ИМИ), който в своето развитие става родоначалник на два нови института на БАН – на  Институт по механика и биомеханика (1977) и на Координационен център по информатика и изчислителна техника – КЦИИТ (дн. Институт по информационни и комуникационни технологии – ИИКТ).

(Съставил: Р. Калтинска)

начало