Любомир Илиев (1913-2000)
[su_row][su_column size=”1/4″]
[/su_column] [su_column size=”3/4″]
[su_list icon=”icon: play” icon_color=”#e8531c”]
[/su_list]
[/su_column] [/su_row]
Любомир Илиев е роден на 7.IV.1913 г. в гр. Велико Търново. Почива на 6.VI. 2000 г. в гр. София. Завършва Великотърновската мъжка гимназия (1932) и специалност математика (1936) във Физико- математическия факултет (дн. [su_tooltip style=”light” position=”north” rounded=”yes” content=”Факултет по математика и информатика”]ФМИ[/su_tooltip]) на Софийския университет.
Като студент участвува в семинара, воден от акад. Любомир Чакалов и проф. Никола Обрешков, където изработва първите си две научни работи, публикувани в чуждестранни списания.
През учебната 1936/37 г. е стажант-учител в III софийска мъжка образцова гимназия. В периода 1938-1941, след конкурс за софийски учители, става учител в V-та и VI-та софийски мъжки гимназии.
В същия период той има две специализации – при проф. Никола Обрешков през учебната 1937/38 г., която завършва със защита на дисертация (1938) за степента доктор по математика (от стар тип) и в Мюнхенския университет при професорите Оскар Перон и Константин Каратеодори (X.1940-IX.1941).
[su_row][su_column size=”1/3″]
[/su_column][su_column size=”1/3″]
[/su_column][su_column size=”1/3″]
[/su_column][/su_row]От 19.IX.1941 г. е асистент но математика във Физико-математическия факултет (дн. [su_tooltip style=”light” position=”north” rounded=”yes” content=”Факултет по математика и информатика”]ФМИ[/su_tooltip]) на Софийския университет. Старши асистент (1944), Главен асистент (1946).
Научни степени и звания
Доцент (1947), професор (1952) в Природо-математическия факултет (дн. [su_tooltip style=”light” position=”north” rounded=”yes” content=”Факултет по математика и информатика”]ФМИ[/su_tooltip] на [su_tooltip style=”light” position=”north” rounded=”yes” content=”Софийски университет”]СУ[/su_tooltip]).
Докторска степен (от стар тип; 1938), доктор на физико-математическите науки (1958).
Член-кореспондент на [su_tooltip style=”light” position=”north” rounded=”yes” content=”Българска академия на науките”]БАН[/su_tooltip] (1958), академик (1967).
Чуждестранен член на академиите на науките на [su_tooltip style=”light” position=”north” rounded=”yes” content=”Съюз на съветските социалистически републики”]СССР[/su_tooltip] (1976) и [su_tooltip style=”light” position=”north” rounded=”yes” content=”Германска демократична република “]ГДР[/su_tooltip] (1977).
Почетен член на Унгарската академия на науките (1983).
Почетен член на Техническия университет в Дрезден (1977).
[su_row][su_column size=”1/4”]
[/su_column][su_column size=”1/4″]
[/su_column][su_column size=”1/2″]
[/su_column][/su_row]
Ръководни длъжности
В Софийския университет: зам.- ректор (1951-1960), зам.-декан (1949-1951) на Природо-математическия факултет(дн. [su_tooltip style=”light” position=”north” rounded=”yes” content=”Факултет по математика и информатика”]ФМИ[/su_tooltip]), ръководител на Катедрата по висш анализ (1953-1970).
В Българска академия на науките: главен научен секретар (1961-1968), зам.-председател (1968-1972); зам.-директор (1961-1963) и директор (1963-1988) на Математическия институт с Изчислителен център (дн. [su_tooltip style=”light” position=”north” rounded=”yes” content=”Институт по математика и информатика”]ИМИ[/su_tooltip]), ръководител (1961-1963) на Изчислителния център.
Единен център по математика и механика (ЕЦММ): директор (1970-1988), ръководител на сектор Комплексен анализ (1971-1988).
На национално ниво: зам.-председател на Държавния съвет за наука (1959-1962);
председател на Висшата атестационна комисия (ВАК) в България (1972-1980), зам.-председател на ВАК (1966-1972), и. д. председател на ВАК (1971-1972); член на Президиума на ВАК (1958-1980);
председател на Националния комитет по математика (1963-1988);
председател на Съюза на математиците в България (от 1974);
зам.-председател (1971-1973) и председател (от 1974) на Съюза на научните работници в България;
председател на Националния комитет за [su_tooltip style=”light” position=”north” rounded=”yes” content=”Международната федерация за обработка на информация”]IFIP[/su_tooltip] (1965-1981).
[su_row][su_column size=”1/4″]
[/su_column][su_column size=”3/4″]Международни: зам.-председател (1966-1974), председател (1974-1977) и постоянен пост председател (от 1978) на Балканския математически съюз;
председател на Научния съвет на Международния математически център Ст. Банах във Варшава (1972-1977);
зам.-председател на Международната федерация за обработка на информация – IFIP (1974-1977), член на Съвета на IFIP (1971-1974, 1978-1981), представител на България в Общото събрание на IFIP (1965-1982);
член на Управителния съвет на Международния институт по приложен системен анализ – IIASA във Виена (1972-1975);
член на Международната комисия по научни въпроси на изчислителната техника на многостранното сътрудничество между академиите на науките на социалистическите страни (от 1962).[/su_column][/su_row]
Основни научни направления
Комплексен анализ – теория на целите функции, аналитична непродължимост на редове, теория на еднолистните функции. Философско-гносеологически и методологически проблеми на математиката и на наукознанието.
Лекции
Елементарна математика (1951-1966), Обикновени диференциални уравнения (1951-1971), Теория на аналитичните функции (1953-1971), Теория на целите функции, Конструктивна теория на функциите, Комплексен анализ, Теория на целите функции, Теория на мероморфните функции.
Спецкурсове: Аналитична непродължимост, Нули на цели функции и полиноми, Конструктивна теория на целите функции на Лагер, Неравенства на Туран, Еднолистни функции.
Членство в научни организации
[su_row][su_column size=”1/2″]
Съюз на математиците в България (СМБ)
Съюз на научните работници в България
Балкански математически съюз
Международен математически център Ст. Банах във Варшава
Международната федерация за обработка на информаци (IFIP)
Международния институт по приложен системен анализ (IIASA)
Сътрудничество
Главен редактор на:
Serdica — Mathematical Journal (от 1974);
Pliska — Studia Mathematica Butgarica (от 1975);
Физико-математическо списание (1958-1991);
поредицата Съвременна математика (от 1972).[/su_column][/su_row]
Основател на поредицата АЗБУКИ (1980). Член на редколегиите на списанията:
Mathematika Balkanika, Belgrad (от 1971);
Elektronische Informationsverarbeitung tind Kybernetik, Berlin Akademie-Verlag (от 1965);
Problems of the Science of Science, Polish Academy of Science Press (1970-1980).
Отличия
[su_row][su_column size=”1/4″]
[/su_column][su_column size=”1/4″]
[/su_column][su_column size=”1/2″]
Награди:
За наука от Камарата на народната култура (1948),
Лауреат на Димитровска награда
(II ст. – 1951, I ст. -1969),
Заслужил деятел на науката (1965),
Народен деятел на науката (1969),
Герой на социалистическия труд (1983).
Ордени:
Червено знаме на труда (1956),
Кирил и Методий (II ст. – 1954, I ст. – 1963),
Народна република България (II ст. – 1963, I ст. – 1973) ,
Георги Димитров (1983).[/su_column][/su_row]Международни: медал Коперник на Полската академия на науките (1977), златен медал за наука Бернард Болцано на Чехословашката академия на науките (1978), почетен знак Silver Core (1974) на [su_tooltip style=”light” position=”north” rounded=”yes” content=”Международната федерация за обработка на информация “]IFIP[/su_tooltip] и най-престижната награда на името на неговия основател Исаак Ауербах.
Библиография
- Алманах на СУ Св. Климент Охридски: Т. 2, И-О. – София: УИ Св. Климент Охридски, 2000,
с. 87-98. - 100 години Българска академия на науките (1869-1969): Т. 1. – София: БАН,
1969, с. 488-496. - Енциклопедия България: Т. 3. – София: БАН, 1984, , с. 102-103.
(Съставил: Р. Калтинска)