Любомир Илиев (1913-2000)


Любомир Илиев е роден на 7. IV.1913 г. в гр. Велико Търново. Почива на 6.VI. 2000 г. в гр. София.

Завършва Великотърновската мъжка гимназия (1932) и специалност математика (1936) в Физико- математическия факултет (дн. ФМИ) на Софийския университет.
Като студент участвува в семинара, воден от акад. Любомир Чакалов и проф. Никола Обреш­ков, където изработва първите си две научни работи, публикувани в чуждестран­ни списания.

През учебната 1936/37 г. е стажант-учител в III софийска мъжка образцова гимназия. В периода 1938-1941, след конкурс за со­фийски учители, става учител в V-та и VI-та софийски мъжки гимназии.

В същия период той има две специализации – при проф. Никола Обреш­ков през учебната 1937/38 г., която завършва със защита на дисертация (1938) за степента доктор по математика (от стар тип) и в Мюнхенския университета при професорите Оскар Перон и Константин Каратеодори (X.1940-IX.1941).

Дипломата от гимназията (1932)

Диплома за висше образование (1936)

Документ за докторска степен (1941)

От 19.IX.1941 г. е асистент но математика във Физико-математическия факултет (дн. ФМИ) на Софийския университет. Старши асистент (1944), Главен асистент (1946).

Випуск 1943 г. На втория ред от ляво надясно преподавателите: Бл. Долапчиев – трети,, следван от Б. Петканчин, К. Попов, Л. Чакалов, Д. Табаков, Н. Обрешков и Л. Илиев.

Научни степени и звания

Доцент (1947), професор (1952) в Природо-математическия факултет (дн. ФМИ на СУ).
Докторска степен (от стар тип; 1938), доктор на физико-математическите науки (1958).
Член-кореспондент на БАН (1958), академик (1967).
Чуждестранен член на академиите на науките на СССР (1976) и ГДР (1977).
Почетен член на Унгарската академия на науките (1983).
Почетен член на Техническия университет в Дрезден (1977).

Встъпителната лекция като доцент (1947)

Академик – БАН (1966)

Академик – АН на СССР (1976)

Ръководни длъжности

В Софийския университет: зам.- ректор (1951-1960), зам.-декан (1949-1951) на Природо-математическия факултет(дн. ФМИ), ръководител на Катедрата по висш анализ (1953-1970).

В Българска академия на науките: главен научен секретар (1961-1968), зам.-председател (1968-1972); зам.-директор (1961-1963) и директор (1963-1988) на Математическия институт с Изчислителен център (дн. ИМИ), ръководител (1961-1963) на Изчислителния център.

Единен център по математика и механика (ЕЦММ): директор (1970-1988), ръководител на сектор Комплексен анализ (1971-1988).

На национално ниво: зам.-председател на Държавния съвет за наука (1959-1962);
председател на Висшата атестационна комисия (ВАК) в България (1972-1980), зам.-председател на ВАК (1966-1972), и. д. председател на ВАК (1971-1972); член на Президиума на ВАК (1958-1980);
председател на Националния комитет по математика (1963-1988);
председател на Съюза на математиците в България (от 1974);
зам.-председател (1971-1973) и председател (от 1974) на Съюза на научните работници в България;
председател на Националния комитет за IFIP (1965-1981).

Международни: зам.-председател (1966-1974), председател (1974-1977) и постоянен пост председател (от 1978) на Балканския математически съюз;
председател на Научния съвет на Международния математически център Ст. Банах във Варшава (1972-1977);
зам.-председател на Международната федерация за обработка на информация – IFIP (1974-1977), член на Съвета на IFIP (1971-1974, 1978-1981), представител на България в Общото събрание на IFIP (1965-1982);
член на Управителния съвет на Международния институт по при­ложен системен анализ – IIASA във Виена (1972-1975);
член на Международната комисия по научни въпроси на изчислителната техника на многостранното сътрудничество между академиите на науките на социалистическите страни (от 1962).

Основни научни направления

Комплексен анализ – теория на целите функции, аналитична непродължимост на редове, теория на еднолистните функции. Философско-гносеологически и методологически проблеми на математиката и на наукознанието.

Лекции

Елементарна математика (1951-1966), Обикновени диференциални уравнения (1951-1971), Теория на аналитичните функции (1953-1971),  Теория на целите функции, Конструктивна теория на функциите, Комплексен анализ, Анализ III, Теория на целите функции, Теория на мероморфните функции.
Спецкурсове: Аналитична непродължимост, Нули на цели полиноми, Конструктивна теория на целите функции на Лагер, Неравенства на Туран, Еднолистни функции.

Членство в научни организации

С колеги на VIII Пролетна конференция на СМБ (1979): Ал. Матеев, Яр. Тагамлицки, Б. Петканчин, Л. Илиев, Сп. Манолов.

 

Съюз на математиците в България (СМБ),
Съюз на научните работници в България.
Балкански математически съюз.
Международен математически център Ст. Банах във Варшава.
Международната федерация за обработка на информаци (IFIP).
Международния институт по при­ложен системен анализ (IIASA).

Сътрудничество

Главен редактор на:
Serdica — Mathematical Journal (от 1974);
Pliska — Studia Mathematica Butgarica (от 1975);
Физико-математическо списание (1958-1991);
поредицата Съвременна математика (от 1972).


Основател на поредицата АЗБУКИ (1980). Член на редколегиите на списанията:
Mathematika Balkanika, Belgrad (от 1971);
Elektronische Informationsverarbeitung tind Kybernetik, Berlin Akademie-Verlag (от 1965);
Problems of the Science of Science, Polish Academy of Science Press (1970-1980). 

Отличия

Награди: За наука от Камарата на народната култура (1948), Лауреат на Димитровска награда (II ст. – 1951, I ст. -1969), Заслужил деятел на науката (1965), Народен деятел на науката (1969), Герой на социалистическия труд (1983).
Ордени: Червено знаме на труда (1956), Кирил и Методий (II ст. – 1954, I ст. – 1963), Народна република България (II ст. – 1963, I ст. – 1973) , Георги Димитров (1983).

Димитровска награда (1951)

Награда И. Ауербах на IFIP


Международни: медал Коперник на Полската академия на науките (1977), златен медал за наука Бернард Болцано на Чехословаш­ката академия на науките (1978), почетен знак Silver Core (1974) на IFIP и най-престижната награда на името на неговия основател Исаак Ауербах.

Библиография

  1. Алманах на СУ „Св. Климент Охридски”. УИ „Св. Климент Охридски”, 2000, том 2, И-О,
    с. 87-98.
  2. 100 години Българска академия на науките (1869-1969). Издателство ва БАН,
    1969, том 1, с. 488-496.
  3. Енциклопедия България. Издателство ва БАН, 1984, том 3, с. 102-103.

(Съставил: Р. Калтинска)

начало