Обучението по математика през ХIX в.*
Обучението по математика в българските училища преди Освобождението достига връхна точка с програмата на Габровското класно училище от 1872 г., отпечатана в Цариград през 1873 г. Според тази програма математика се изучава до последния VI (сега X) клас.
Аритметика. Изучава се в първите три класа. При сегашната терминология, учениците се запознават с естествените числа, делимост, обикновените и десетичните дроби, просто и сложно тройно правило.
Алгебра. Изучават се рационалните числа, степенуване (включително с отрицателен степенен показател), алгебрични изрази. Решават се уравнения и системи от уравнения от първа степен. Подробно се изучава коренуване, ирационални числа, извличане на квадратни и кубични корени от естествени числа, квадратни уравнения и комплексни числа.
Планиметрия. Изучават се отсечки, ъгли, еднаквост на триъгълници, успоредни прави, успоредник, трапец, подобни фигури, метрични зависимости, вписани и описани многоъгълници, лице на многоъгълник, дължина на окръжност и лице на кръг.
Стереометрия. Изучават се прави и равнини в пространството, обем и повърхнина на многостени и на някои ротационии тела. Въвеждат се тригонометрични функции с таблици за стойностите им и се използват за „решаване на триъгълник“.
Поклон
Извършеното от нашите възрожденци за развитието на обучението по математика осигурило на тогавашното българско общество необходимата за времето елементарна математическа подготовка като важна съставна част на общата култура.
С полагането на началото на българската математическа терминология и с подготовката на кадри била осигурена добра база за сериозно обучение по математика у нас след Освобождението ни от Османско иго през 1878 г.
* Ганчев, Иван. Математическите знания у нас до 1878 г. // Български математици. – София : Народна просвета, 1987, с. 15 (тук извадка от текста с добавени подзаглавия)