Първите учебници на български език по Геометрия

Според Библиографический преглед ([2]) от 1889 г. на Н. Начов, до Освобождението (1877) на български език излизат 28 учебника по аритметика, 2 сборника по аритметика, 2 учебника по алгебра и 3 учебника по геометрия. Почти всички печатани в чужбина – в Сърбия, в Австрия, в Русия и др.

1847

Геометрията става самостоятелен учебен предмет в България.

1867

Издаден е първият български учебник по геометрия – Начални познания по геометрия на Веселин Груев. Напечатан е във Виена, съдържа 72 страници, в които има и чертежи. В основни линии книгата съдържа геометрични знания, преподавани у нас до към 1960 г. (без доказателства). Кратки сведения за права, окръжност, ъгли и измерването им, триъгълници, многоъгълници, кръг и намиране на лицата им, някои тела в пространството, инструменти за измерване.
Задачите в учебника са разпределени по теми и се чувства осъзнаване на дидактичната им роля. 

1868 

Излиза вторият учебник по геометрия Теоретическа и практическа числителница на Христо Данов, който съдържа и по-цялостно изложени геометрични знания. В него са дадени определения на основните равнинни геометрични фигури и са формулирани без доказателст­ва някои техни свойства, като се стига до теоремата на Питагор и до подобие на два триъгълника.

0017b-U-Markov-Geom-1871

Геометрията преведена от Нестор Марков

1871 

Излиза  български превод на френския учебник Геометрия, праволинейна триго­нометрия и статика на Оливие. Преводач е Нестор Марков, който внася и някои допълнения в учебника.

Това е първият учебник на български език, който съдържа сведения по тригонометрия и механика. За разлика от учебника на Веселин Груев тук твърденията имат доказателства. В тригонометрията липсва известната днес символика на тригонометричните функции.

1873 

Излиза третият учебник по геометрия на български език Кратка елементарна геометрия. По същество това е авторизиран превод със съкращения на руския учебник по геометрия на А. Ю. Давидов, направен от Иван Гюзелев.


Този учебник се различава съществено отъ геометрията на Веселин Груев. Иван Гюзелевъ е руски възпитаник, с висше образование по математика и това обяснява различието. Сравнение между двата учебника прави Петко Иванов на стр. 50-51 в [3].

Учебникът на Иван Гюзелев по изложение и оформление е по-близък до съвременните. Изложението на планиметрията и стереометрията в него е систематично и в повечето случаи твърденията са придружени с необходимите доказателства.

Пълен библиографски преглед на издадената на български език математическа литература до 1886 г. прави Никола Начов (учител в държавното практическо земеделско училище в Садово) в статията си Библиографический преглед ([2]). Статията е публикувана през 1889 г. в три броя на списание Искра (издавано в Шумен, 1888-1897). В бр. 4, с. 248-252 се прави преглед на излезлите учебници и сборници по  геометрия и тригонометрия.
Информация включваща и части от библиографския преглед на Н. Начов е дадена и цитирана в [3].

Библиография

  1. Ганчев, Иван. Математическите знания у нас до 1878 г. // Български математици. – София : Народна просвета, 1987, с. 5-15 (тук извадки от текста с добавени подзаглавия и снимка; съставил: Р. Калтинска).
  2. Начов, Никола. Библиографический преглед на нашата математическа литература от самото ѝ начало до края на 1886 г. // Искра (Шумен), год. II, 1889:  бр. 1, с. 52-57 бр. 3, с. 184-189;  бр. 4, с. 248-252.
  3. Иванов, Петко. Исторически бележки върху обучението по математика в България. //Юбилеен сборникъ на физико-математическото дружество въ София по случай 40 годишния му юбилей, София, 1939, с.42-68.

(Съставил: Р. Калтинска)

начало