Просветители през ХІХ век
Училища
В началото на XIX век Българското възраждане навлиза в етап на ръзгръщане на просветителските идеи. През 1822 г. в Копривщица се открива първото мъжко училище, а през 1840 г. в Плевен – първото девическо училище. През 1835 г., по своя инициатива и със свои средства, Васил Априлов и Никола Палаузов откриват в Габрово първото светско училище. Появяват се училища в Плевен, Копривщица, Ямбол.[su_row][su_column size=”1/3″]
[/su_column][su_column size=”2/3″]
Първото класно училище основава Найден Геров в Копривщица през 1846 г. По негов образец се откриват класни училища и в други градове. Тези училища са обикновено трикласни, но някои имат четвърти, пети, шести и седми клас.
Девическото образование е доста по-скромно в сравнение с мъжкото. Броят на девическите училища и продължителността на обучението в тях e по-малък. Например, Габровското мъжко класно училище има 7 класа, докато девическото класно училище има само 5 класа.[/su_column][/su_row]
През 1859 г. в Болград (Украйна) се открива първата българска гимназия, а през 1868 г. в гр. Щип – първото българско педагогическо училище.
От всички училища в България само Габровското (1872) и Пловдивското мъжко училище се развиват до пълни гимназии преди Освобождението, като Пловдивското е духовна семинария.
Учебно съдържание
Представа за учебното съдържание, предвидено в българските класни училища в навечерието на Освобождението (1878), дава Програма за Габровските училища, одобрена през 1872 г.
Подробно описание на учебния материал по математика в нея за мъжкото класно училище от първи до шести клас (в седми клас няма математика) и на учебния материал за девическото класно училище от първи до четвърти клас (в пети клас няма математика) са дадени в [2].
Учебни пособия
Възниква необходимостта от учебници, учебни и методически помагала за новосъздадените български училища. От методически помагала се нуждаят учениците и особено учителите, които преподават по няколко учебни предмета.
Пълен библиографски преглед на издадената на български език математическа литература до 1886 г. прави Никола Начов (учител в държавното практическо земеделско училище в Садово) в статията си Библиографический преглед ([3]). Статията е публикувана в три броя на списание Искра от 1889 г.
В бр. 3, с. 184-189 се прави преглед на излезлите учебници и сборници по аритметика, в бр. 4, с. 248-252 – на учебните помагала по алгебра, геометрия, тригонометрия, логаритмични таблици.
Интересни данни от библиографския преглед на Н. Начов използва и цитира Петко Иванов в [2].
Там, на стр. 51-52 прави и кратък преглед на методите на обучение в училищата до Освобождението, а относно учебниците четем (стр. 51 ):[su_spacer size=”10″][su_quote]Изобщо казано, учебниците по аритметика, алгебра и геометрия, които са печатани на български език преди Освобождението, носят безспорно недостатъците на първи работи от тоя вид, предназначени за току-що започналия да се възражда български народ. Неоспоримото чуждо влияние на добри ръководства виждаме вече след седемдесетте години, в навечерието на Освобождението.[/su_quote]
Виж също Първите учебници по аритметика, по алгебра и по геометрия.
Просветители
Със създаването на учебни пособия преди Освобождението се заемат мнозина български учители, преводачи, книгоиздатели. Често съставителите на учебници са едновременно и преводачи, и издатели. Сред най-изявените от тях в този период са (в азбучен ред по колони):
[su_row][su_column size=”1/4″]
Йоаким Груев
Неофит Бозвели[/su_column][su_column size=”1/4″]
Тодор Шишков[/su_column][su_column size=”1/2″]
Христо Ботев
[/su_column][/su_row]
и други.
Библиография
- Ганчев, Иван. Математическите знания у нас до 1878 г. // Български математици. – София : Народна просвета, 1987, с. 5-15.
- Иванов, Петко. Исторически бележки върху обучението по математика в България. //Юбилеен сборникъ на физико-математическото дружество въ София по случай 40 годишния му юбилей, София, 1939, с.42-68.
- Начов, Никола. Библиографический преглед на нашата математическа литература от самото ѝначало до края на 1886 г. // сп. Искра (Шумен, 1888-1897), год. II, 1889: бр. 1, с. 52-57; бр. 3, с. 184-189; бр. 4, с. 248-252.
Съставил: Р. Калтинска