Просветители през ХІХ век

Училища

В началото на XIX век Българското възраждане навлиза в етап на ръзгръщане на просветителските идеи. През 1822 г. в Копривщица се открива първото мъжко училище, а през 1840 г. в Плевен – първото девическо училище. През 1835 г. , по своя инициатива и със свои средства, Васил Априлов и Никола Палаузов откриват в Габрово първото светско училище. Появяват се училища в Плевен, Копривщица, Ямбол.

0043-F-Bolgradskata_ gimnazia

Болградската гимназия

Първото класно училище основава Найден Геров в Копривщица през 1846 г. По негов образец се откриват класни училища и в други градове. Тези училища са обикновено трикласни, но някои имат четвърти, пети, шести и седми клас.

Деви­ческото образование е доста по-скромно в сравнение с мъжкото. Броят на девическите училища и продължителността на обучението в тях са по-малки. Например, Габровското мъжко класно училище има 7 класа, докато девическото класно училище има само 5 класа.

През 1859 г. в Болград  (Украйна) се открива първата българска гимназия, а през 1868 г. в гр. Щип – първото българско педагогическо училище.
От всички училища в България, само Габровското (1872) и Пловдивското мъжки училища се развиват до пълни гимназии преди Освобождението, като Пловдивското е духовна семинария.

Учебно съдържание

Представа за учебното съдържание предвидени в българските класни училища в навечерието на Освобождението (1878) дава Програма за Габровските училища, одобрена през 1872 г.
Подробно описание на учебния материал по математика в нея за мъжкото класно училище от първи до шести клас (в седми клас няма математика) и на учебния материал за девическото класно училище от първи до четвърти клас (в пети клас няма математика) са дадени в  [2].

Учебни пособия

Възниква необходимостта от учебници, учебни и методически помагала за новосъздадените български училища. От методически помагала се нуждаят учениците и особено учителите, които преподават по няколко учебни предмета.

Пълен библиографски преглед на издадената на български език математическа литература до 1886 г. прави Никола Начов (учител в държавното практическо земеделско училище в Садово) в статията си Библиографический преглед ([3]). Статията е публикувана в три броя на списание Искра от 1889 г.
В бр. 3, с. 184-189 се прави преглед на излезлите учебници и сборници по аритметика, в бр. 4, с. 248-252 – на учебните помагала по алгебра, геометрия, тригонометрия, логаритмични таблици.

Интересни данни от библиографския преглед на Н. Начов използва и цитира Петко Иванов в [2].
Там, на стр. 51-52 прави и кратък преглед на методите на обучение в училищата до Освобождението, а относно учебниците четем (стр. 51 ):

Изобщо казано, учебниците по аритметика, алгебра и геометрия, които са печатани на български език преди Освобождението, носят безспорно недостатъците на първи работи отъ тоя вид, предназначени за току-що започналия да се възражда български народ. Неоспоримото чуждо влияние на добри ръководства виждаме вече след седемдесетте години, ъ навечерието на Освобождението.

Виж също Първите учебници по аритметикапо алгебра и по геометрия.

Просветители

Със създаването на учебни пособия преди Освобождението се заемат мнозина български учители, преводачи, книгоиздатели. Често съставителите на учебници са едновременно и преводачи, и издатели. Сред най-изявените от тях в този период са (в азбучен ред по колони):

и други.

Библиография

  1. Ганчев, Иван. Математическите знания у нас до 1878 г. //  Български математици. – София : Народна просвета,  1987, с. 5-15.
  2. Иванов, Петко. Исторически бележки върху обучението по математика в България. //Юбилеен сборникъ на физико-математическото дружество въ София по случай 40 годишния му юбилей, София, 1939, с.42-68.
  3. Начов, Никола. Библиографический преглед на нашата математическа литература от самото ѝначало до края на 1886 г. // сп. Искра (Шумен, 1888-1897),  год. II, 1889:  бр. 1, с. 52-57;  бр. 3, с. 184-189; бр. 4, с. 248-252.

Съставил: Р. Калтинска

начало