ЕВГЕНИ  БУЛГАРИС (1716–1806)*

 

Евгени Булгарис (Вулгарис) е роден на 11.VIII.1716 на остров Корфу/Керкида, починал на 10.VII.1806. С това име той е известен в европейските научни среди. Рожденото му име е Евгени Петров Димитров и принадлежи на български род. Учи при частни учители и продължава в гр. Петавион (някои изследователи го отъждествяват с гр. Падуа). Тук изучава зъдълбочено философия и теология. Завършва образованието си през 1736 г. и става дякон.

Директор на училищe 

През 1740 г. става директор на училището в гр. Янина, важен духовен и търговски център. В училището прави и преобразования за синхронизиране на обучението с духа на епохата. Застъпва задълбоченото изучаване на математика, физика и прогресивните философски учения на Джон Лок и Лайбниц. Тази му дейност не се харесва на местните управляващи и духовенство. Напуска Янина (1750) и става директор на училището в гр. Кожани. И тук, както в Янина, Евгени Булгарис се изявява като добър организатор и името му става известно в цяла Гърция.

Ректор на Атонската академия

Заради тези  му качества основателят на Атонската академия, патриарх Кирил, назначава Евг. Булгарис за директор (ректор) на академията през 1753 г. Под  негово ръководство Атонската академия става разсадник на образовани люде. В нея идват да се учат ученици (студенти) не само от подвластни на Турция страни, но и от Русия, Румъния, Италия и Франция. Идват да слушат Новия Платон –  Евг. Булгарис, който преподава математика, естествени науки, философия и богословски науки по нови методи. Той е принуден да напусне (1759) академията по причини, сходни с тези в гр. Янина, и се установява в гр. Солун. През 1761 г. става преподавател в Патриаршеското училище в Константинопол. След две години напуска, установява се в Лайпциг и се отдава на научна работа. 

0079a-P-Evg_Bulgaris

 

Херсонски архиепископ       

През 1770, под влиянието на генерал Орлов, Евг. Булгарис заминава за Русия. Първоначално е библиотекар на императрица Екатерина, впоследствие става Херсонски архиепископ. В началото на 80-те години на XVIII в. напуска тази длъжност, за да се отдаде изцяло на научнотворческа дейност.

Научна дейност

Евгени Булгарис е автор на 71 труда, от които е отпечатал 53, а останалите 18 остават в ръкопис. В публикуваните работи са застъпени различни области на знанието, като математика, астрология, литература, езикознание, философия, история, логика и метафизика. На него принадлежат първите изследвания върху основите на математиката и логиката.

0080-U-E_Bulgaris-Metafizika-1806

Метафизиката на Е. Булгарис

Академик

Евг. Булгарис е член на Британската академия на науките, на Петербургската академия на науките и на Московското икономическо дружество.

Съчинения

  1. Ʌογɩκɳ, 1766
  2. Ʃενυερου πραγματεται των μαθηματικων στοτγειων, 1768
  3. Ταουκετιου οτοιγεια γεωμετριαζ, 1806

По времето когато Евгени Булгарис е в Атон, Паисий Хилендарски е монах в Атонския манастир. Интересни изследвания свързани с живота на Евгени Булгарис и с История славяноболгарская на Паисий са дадени в [2].

Библиография

  1. *Динов, Йордан. История на математиката в България : Т. 4. : Биографии (815-1915). – Плевен, 1999, с. 8 (тук извадка от текста с добавени подзаглавия, допълнения и снимки; съставили: Р. Калтинска, В. Григорова).
  2. Чилингиров, Асен. Размисли около един юбилей (200 години от смъртта на Евгени Вулгарис). //сп. Историческо бъдеще, 2007, кн. 1-2, стр. 250-263.