ВИСШЕТО ОБРАЗОВАНИЕ ПО МАТЕМАТИКА (1889-1959)
Начало на висшето образование в България слага Висшият педагогически курс, основан на 01.Х.1888 г. с единствен отдел – историческо-филологически. Още в края на същата година Висшият курс е преименуван на Висше училище, а през 1904 г. – на Софийски университет.
През 1889 г. във Висшето училище се създава Физико-математически отдел, преобразуван през 1894 г. във Физико-математически факултет (дн. Факултет по математика и информатика). След Втората световна война (1945) Физико-математическият факултет няколкократно променя името си, затова в текстовете по-нататък често е назоваван само Факултетът, независимо от името му през даден период.
В периода 1889-1959 г. във Факултета се открояват три поколения преподаватели-математици.
Първо поколение (1889-1913)
Първото поколение преподаватели-математици във Факултета са изтъкнати гимназиални учители, завършили висшето си образование в чужбина. Те полагат основите на висшето математическо образование у нас, като създават организация и съдържание на обучението близки до тези във водещите световни университети и осигуряват подбора и специализацията на достойни свои наследници.
Преподаватели и студенти от специалност физика и математика на Висшето училище в София, випуск 1899/1900. Седнали от ляво надясно: Марин Бъчеваров (астрономия), Атанас Тинтеров (математика), Антон Шоурек (дескриптивна геометрия), Емануил Иванов (висш анализ), Порфирий Бахметиев (физика), Спиридон Ганев (аналитична механика)
Второ поколение (1914-1939)
Второто поколение преподаватели-математици във Факултета се формира след кризата в Софийския университет (1907-1908) и Балканската война (1912-1914). Те са възпитаници на Факултета, специализирали в престижни европейски университети. Тяхната основна заслуга е, че издигат на високо ниво научната работа по математика у нас.
Преподаватели и студенти от ФМФ (1933). Седнали от ляво надясно: втори – Никола Бонев, пети – Иван Ценов, следван от Любомир Чакалов, Кирил Попов, Димитър Табаков, последен – Георги Брадистилов. На втория ред последен – Благовест Долапчиев, непосредствено зад него Боян Петканчин. На петия ред, последен вдясно – Христо Караниколов.
Трето поколение (1940-1959)
Третото поколение преподаватели-математици във Факултета продължава традициите, положени от първите две поколения – да поддържа високо научно ниво, да подготвя добре обучени учителски кадри за средното образование и достойни свои наследници. Особена заслуга на това поколение е, че слага началото на информатиката в България.
Алипи Матеев, Ярослав Тагамлицки, Боян Петканчин, Любомир Илиев, Спас Манолов
Библиография
- Иванов, Петко, Ганчев, Иван. Обучението по математика през 1300-годишната история на България. // Мат. и мат. образование: Доклади на Х-та Прол. конф. на СМБ, София, 1981, с. 24-39.