Кирил Попов (1880–1966)

Биография*

Един голям учен оставя дълбоки следи в паметта на своите ученици не само с ориганалното си творчество, а и с личното си обаяние. Поколенията често се питат как се е изградила една богата личност, откъде е произлязъл големият талант – дали е генетична обусловеност, или е просто труд и само труд?

Ще се опитаме да хвърлим малко светлина по този въпрос, като разгърнем няколко неизвестни страници от биографията и родословието на Кирил Попов – големия български математик, учен и човек.

Семейството

Кирил Атанасов Попов е роден на 3 май 1880 г. в Шумен. Какви са неговите корени? За съжаление далечното минало – тъмната епоха на османското робство, без архиви и регистри за безправното българско население – не може да ни даде подробни и пълни сведения за произхода му. Това, което сигурно се знае за родословието му, започва от дядо му по бащина линия поп Стоян и от прадядо му по майчина линия хаджи Сава Караманлията.

Бащата на Кирил Попов – Атанас, учи първо в новооснованото българско училище в Шумен, а по-късно в гръцкото. След завършване на образованието си се отдава на търговия. Заминава за Цариград, където започва търговия с жито.
През целия си 18-годишен престой в Цариград Атанас участва активно в българските социални борби, в резултат на което идва и поредната неудача – арест от страна на турските власти и местене от затвор в затвор. Накрая успява да се измъкне от турския затвор с помощта на подкупи. Санстефанският мир го заварва в Цариград.
След Освобождението се завръща в Шумен. Тук се оженва и му се раждат първите три деца: Кирил, Методи и Екатерина. През 1884/5 г. се преселва във Варна.

Майката на Кирил Попов – Анаста е внучка на хаджи Сава Караманлията, (вж. статиите на Ст. Д. Танев за хаджи Сава Караманлията във вестник „Утро” (от 24 февруари 1938 г. , с. 1 и 3 и от 27 февруари 1938 г., с. 1 и 6) Анаста, умна и културна българка и любеща майка, е била силна личност и опора на семейството. Имала и артистични наклонности. Омъжва се за Атанас Попов и се заселват в къщата на поп Стоян, която се намирала в центъра на града и в която Кирил Попов се е родил.

Според самия Кирил Попов детските му спомени са свързани с тази къща. Там се е сьбирало цялото семейство. Хранели се на кръгла софра с оловни съдинки. Четирите стени на тази голяма стая били покрити с рафтове, върху които били наредени книгите на чичовците му Иван и Георги, на баща му и дядо му.

Ученик

През 1884 г. семейството му се настанява за постоянно във Варна. Първите и най-живи спомени на Кирил Попов от Варна са свързани със Сръбско-българската война през 1885 г., с вълнуващото изпращане на войниците на фронта и с тържественото им посрещане като победители

През есента на 1886 г. Кирил и брат му Методи (с 11 месеца по-малък от Кирил) тръгват едновременно на училище или по-точно на забавачница. Кирил е на 6 години, а Методи – на 5. Главното занимание в забавачницата е пеене. Това съвсем не задоволява малкия Кирил.
Един прекрасен ден, някъде по средата на годината, Кирил се промъква в основното училище, нарежда се на опашката на учениците, които влизат в клас, и сяда на първия чин. От този ден Кирил Попов става ученик от първо отделение на съседното основно училище. След това го преместват в новопостроеното училище Свети Кирил, където завършва трето и четвърто отделение с учител Никола Славев. Изглежда, че този учител има най-голям дял в духовното и умственото му оформяне. До самия край на живота си Кирил Попов си спомня за него с дълбоко уважение и благодарност.

Гимназист

По време на гимназиалните години Кирил Попов, който вече свири сравнително добре на цигулка, участва в различни литературно-музикални вечеринки. Диригент на гимназиалния оркестър е младият учител по музика Добри Христов. По-късно го замества Кирил Попов, който заедно с Васил Коларов води първите цигулки. Освен това Кирил, Методи и по-малкият им брат Коста пеят в гимназиалния и черковния хор. Естествено, тази музикална атмосфера допринася за развитието на музикалната култура на тримата братя Попови.

Освен музиката Кирил Попов цени високо и художествената литература. Общинската и гимназиалната библиотека му дават възможност да се запознае с много от световните класици. За да може да чете руските списания и писатели, той научава сам руски език. Към края на гимназиалните години освен руски чете вече свободно и френски език и се запознава подробно с творчеството на Мопасан и Зола. Освен това чете в руски превод Шели, Гьоте, Шекспир и др.

Учител и студент

През 1897 г. Кирил Попов завършва гимназия и става учител във варненското основно училище „Отец Паисий”. Води трето отделение. През първата учителска година Кирил Попов успява да спести от заплатата си значителна сума. Това му дава възможност да се запише във Висшето училище в София. Така през октомври 1898 г. той е вече студент във Физико-математическия факултет, специалност математика и физика. Спестената сума му стига за първата година, а в началото на втората се явява и спечелва конкурс за стипендия, с която се издържат двамата с Методи, който вече също е студент (по биология). Освен това по време на студентските си години двамата братя увеличават доходите си с преводи от френски език.

През юни 1902 г. Кирил Попов завършва университета и е назначен за учител в Свищовското мъжко училище. От заплатата си помага на семейството си във Варна и на брат си Методи, който е студент последна година.
През тази учебна година се засилват особено много интересите му към съвременната физика, за което допринасят съчиненията на Ернст Мах и Анри Поанкаре – предшественик на Айнщайн в теорията на относителността.
Следващата учебна 1903/4 година е учител по физика в Казанлъшкото педагогическо училище. По това време Казанлък е един от най-будните културни центрове в България. Читалище Искра развива голяма просветна, научнопопулярна и музикална дейност. Кирил Попов изнася научни сказки в читалището и уроци по обща физика пред участниците в работническите курсове.

В края на учебната година получава съобщение, че е избран за асистент в катедрата по астрономия на Физико-математическия-факултет в София, ръководена тогава от проф. Марин Бъчеваров.

Асистент

Последвалите две асистентски години са първите крачки на Кирил Попов в голямата наука. Единствено практическите занятия със студентите му създават големи грижи – няма точни измерителни уреди, а добрите резултати от астрономическите наблюдения зависят именно от точността на приборите. Обсерваторията към университета разполага с един секстант, един мартинов кръг, два теодолита и един малък пасажен инструмент. Иска се много труд, за да се определят грешките на числовите измервания, след което вече резултатите могат да се сравнят с тези от големите европейски обсерватории. И все пак този труд не отива напразно. Придобитият опит му помага извънредно много при работата му по-късно в обсерваториите на Мюнхен, Хайделберг, Ница, Париж, Гринуич и др.

Специализации в Мюнхен и Хайделберг

Посещава лекциите на проф. Зелингер по небесна механика, на проф. Корн по електромагнитна теория на светлината и някои лекции на известния Рьонтген.

През януари 1907 г. със съгласието на проф. М. Бъчеваров и с препоръки от проф. Зелингер Кирил Попов заминава за Хайделберг, където престоява също около половин година. В Хайделберг го посрещат много добре. Уреждат му квартира в обсерваторията и отлични условия за работа. Тук се среща с редица изтъкнати астрономи. Изглежда, че именно тук Кирил Попов се сблъсква за пръв път с новите идеи на астрономията – проблема за трите тела, изучаването на орбитата на малката планета Хекуба (от прочулия се с това астроном Симонен) и теорията за пертурбациите на Поанкаре – които оказват огромно влияние върху по-нататъшното му развитие. Всъщност точно тези идеи той развива по-късно в докторската си теза. Най-сетне, след едногодишно очакване, специализацията в Ница е уредена и Кирил Попов заминава за Франция.

В Обсерваторията в Ница

Обсерваторията в Ница е живописно разположена и много богато обзаведена. Той работи съвместно с директора на обсерваторията генерал Басо, със заместник-директора М. Симонен и с астрономите Шарлоа, Прим, Жакобини, Кретиен и Фонтапие.

Веднага след пристигането си е зачислен към меридианната служба и работи с големия меридианен кръг, който е поверен на Прим. Фактът, че идва тук с голяма предварителна подготовка, му помага да се ориентира бързо в работата и скоро да задмине някои от колегите си. В усърдието си той използва дори част от нощите си за наблюдения на Марс и Уран през меридианната тръба. Всички свои наблюдения завършва и обработва с голямо старание и прецизност, поради което те биват отпечатани паралелно с тези на Прим. Басо е извънредно доволен от младия учен и иска да го задържи, но за Попов в момента Сорбоната има много по-голяма привлекателна сила. Тогава Басо се среща с професорите от Сорбоната и ги убеждава, че Кирил Попов е достигнал равнище, при което може да започне докторска теза без предварителен изпит.

В Парижката обсерватория

Така младият българин се озовава в Парижката обсерватория и се записва в Сорбоната за лекциите на Поанкаре по небесна механика. Парижката обсерватория, създадена от Касини, е изиграла голяма роля в историята на астрономията. В нея са работили и творили редица изтъкнати астрономи. Между другото именно там братята Анри първи достигат до идеята за фотографска карта на звездния небосвод. При постъпването си Кирил Попов е причислен към службата за предаване по радиото на Айфеловата кула на данни за времето (за нуждите на мореплаването). Това му налага да се запознае с уредбата на службата, която е свързана с меридианната служба и службата за точно време.

През юни 1908 г. възлагат на него и на опитния астроном Шателю службата при големия екваториал за наблюдение на планети, астероиди и комети. От юни до ноември двамата се редуват всяка нощ на окуляра. В края на периода публикуват в астрономическия бюлетин многобройните си наблюдения, които се отличават с голяма точност. По решение на научния съвет на обсерваторията той работи известно време в службата „Небесна карта” и след това в екваториалната служба, където основната задача е да се фотографират и изучават планетите и по-специално Луната. Ръководителите на тази служба Пизю и льо Мован му подаряват няколко оригинални плаки, които той подарява по-късно на катедрата по астрономия при Софийския университет.

В Сорбоната

Още с пристигането си в Париж Кирил Попов се записва за докторска защита. В Сорбоната посещава лекциите на проф. Е. Гурса, който чете едногодишен курс по диференциално и интегрално смятане, включващ също аналитична теория на функциите и диференциални уравнения. Кирил Попов посещава също лекциите на Емил Пикар върху избрани въпроси от анализа. Но най-важни за него са лекциите на Поанкаре.

През 1907/8 г. Поанкаре чете курс по теория на Луната, а през 1908/9 – по теория на морските приливи   Още в началото Кирил Попов моли Поанкаре да му посочи тема за докторска теза. Въз основа на новата, модерна теория на Поанкаре Кирил Попов старателно пресмята предизвиканите от Юпитер пертурбации върху движението на Хекуба и след година и половина предава готовата си теза на рецензентите си Поанкаре, Андоайе и Пизю. Скоро след това Андоайе го вика и му показва разликите между теоретичните му резултати и данните, получени при непосредствените наблюдения на Хекуба през последните 16 години. . Анализирайки отново пресмятанията си, Кирил Попов открива, че Поанкаре е пропуснал във формулите си един съществен член

Преди самия край на специализацията си той използва лятната си ваканция, за да посети обсерваториите на Гринуич и Щрасбург. Заминава за един месец в Лондон. Стажът на Попов протича в изучаването на алтазимутна тръба (с размери на голяма меридианна тръба), на която той работи обикновено до полунощ.

Докторант

Встъпителната лекция на доц. Кирил Попов (1914)

След Лондон Кирил Попов се връща в Париж, сбогува се и заминава за Щрасбург, откъдето след месец потегля за България и през септември 1909 г. отново заема асистентското си място.
След около двугодишен упорит труд той довършва тезата си, в която поправя недостатъка в теорията на Поанкаре, и с вече преработената теория получава резултати за Хекуба, които се покриват с наблюденията на планетата през периода 1869–1901 г. Сега вече тезата е приета от факултета в Париж. Веднага му дават като допълнителна теза темата Кометни форми (по това време докторската процедура в Сорбоната се състои в защита на две тези – една оригинална и една върху зададена от факултета тема: работата върху последната се състои в изложение на резултати от чужди трудове). Оригиналната му теза е одобрена през май 1912 г., а защитата е насрочена за края на септември.

След като се подготвя по втората теза, Кирил Попов заминава през юли за Париж. По същото време умира Поанкаре и за председател на комисията за докторска защита е назначен проф. Пол Апел.

Когато почти всичко по защитата е готово, Кирил Попов внезапно получава повиквателна мобилизационна заповед да се яви в I пехотен полк. Започва Балканската война и той трябва незабавно да се върне в България. Секретарят на факултета успява в невероятно кратък срок да събере академиците, пръснати през лятото из цяла Франция, и да осигури кворум на научния съвет. След три дни Кирил Попов защищава с голям успех тезата си пред многобройна публика от специалисти, познати и приятели, след което веднага се връща в София. Няколко дни по-късно получава от една френска агенция изрезки от различни френски, немски и английски вестници, съдържащи ласкави отзиви за неговата защита.

След Балканската война

През 1914 г. Кирил Попов е избран за доцент по диференциално и интегрално смятане при същата катедра на Физико-математическия факултет при Софийския университет.
През същата година той написва известния си учебник по тази дисциплина, който без изменения претърпява 4 издания (посветени са на проф. Ат. Тинтеров – бел. на ред.).

Диференциално и интегрално смятане (I изд., 1923; липсва корицата)

Диференциално и интегрално смятане (II доп. изд., 1936)

Диференциално и интегрално смятане (III-то доп. изд., 1944)

Увод в модерните теории на интеграла (1941)

Лекции в Берлин и Париж

По време на Първата световна война Попов проявява интерес към балистиката и публикува първия си труд в тази област, както и един метод за бързо определяне на височината, на която летят самолетите

През учебната 1920/21 година К. Попов е командирован в Берлинския университет. Там се запознава с известния учен-механик Р. фон Мизес, който публикува новите му работи по балистика. В Париж също проявяват интерес към трудовете му по външна балистика и му възлагат да прочете свободен курс на тази тема в Сорбоната през 1925 г. Лекциите му се приемат много добре и биват отпечатани в отделна книга с предговор от проф. Е. Пикар.

През следващата година Кирил Попов е награден с премията Монтийон по механика за 1926 г. Лекциите и публикациите му по балистика не само му създават световна известност, но и му отварят вратите на всички европейски университети.

Попов гостува по един или два пъти всяка година в Парижкия университет, където чете лекции по балистика и небесна механика.През 1926 г. чете лекции в Берлинския университет, където за пръв път се среща с Айнщайн. След Берлин той е канен от 8 немски града да докладва балистичните си резултати. Изнася лекции по балистика и във Виена. Италия посещава за пръв път през 1928 г. като делегат на международния конгрес на математиците в Болоня.

В резултат на големите международни връзки на Кирил Попов много чужди професори посещават България, за да изнасят свои математически лекции.

Седнали от ляво надясно:Л. Чакалов, Ив. Ценов, М. Бъчеваров, последен – К. Попов.

На международни форуми

Редовен професор по диференциално и интегрално смятане от 1922 г., Кирил Попов е взел участие с доклади в следните математически конгреси: Потсдам (1921), Кисинген (1927), Болоня (1924), Варшава (1929), Атина (1931), Цюрих (1932), Прага (1934), Букурещ (1937), Харвард – САЩ (1938), Рим (1939), Лайпциг (1943), Прага (1955), Букурещ (1956), Брюксел (1956), Дрезден (1957) и Оксфорд (1958), както и в международните конгреси по теоретична и приложна механика в Париж (1946) и Лондон (1948).

Една от най-важните работи на Кирил Попов – Бележки върху понятието ентропия и върху някои формули, които следват от него, публикувана в Париж – засягат важни проблеми на термодинамиката.

От 1952 до 1958 г. той публикува 18 работи върху теорията на необратимите термодинамични процеси. На тяхна основа той изгражда мемоара си Математически основи на необратимите термодинамични процеси. Това е третият връх в творчеството на Кирил Попов. За тази работа през 1959 г. той получава наградата Анри дьо Парвил на Парижката академия на науките.

Последните работи са може би най-същественото, което Кирил Попов е създал, а огромният брой трудове, общо 155, характеризира неговата плодовитост.

Випуск 1943 г. на ФМФ-СУ. На втория ред от ляво надясно: трети – Бл. Долапчиев, следван от Б Петканчин, К. Попов, Л. Чакалов, Д. Табаков, Н. Обрешков, Л. Илиев.

Отличия

Кирил Попов е носител на наградата Анри дьо Парвил на Парижката академия на науките
Той е редовен член на Българската академия на науките от 1917 г., удостоен е със званието Народен деятел на културата, на два пъти е лауреат на Димитровска награда – първия път за трудовете му по балистика, а втория – по термодинамика.

* Бонева, Лиляна. Кирил Попов. Български математици. – София : Народна просвета, 1987, с. 65-73. (тук с малки съкращения, добавени подзаглавия и снимки; съставил Р. Калтинска)

начало