Атанас Тинтеров (1857-1927)

БИОГРАФИЯ*

На улица Аксаков в София се е запазила триетажна къща в стил сецесион от началото на века. Това е къщата на професор Атанас Видулов Тинтеров – единият от четиримата, които съграждат първите две десетилетия на висшето образование по математика в България.

Данните, които са стигнали до нас, са не само противоречиви, но и представят основните факти от неговия живот без всякакви подробности: нямаме сведения за повечето от курсовете, които е чел, и не знаем дали нещо е написал или пък с какво се е занимавал през последните седемнадесет години от живота си.

Семейството

Според [5] той е роден в Калофер на 11 май 1856 г., а според [6] – на 10 юли 1857 г. Майка му е от Карлово и моминското й име е Кунчева, поради което е възможно да е леля на Васил Левски. Баща му Видул навива гайтани на чекрък – работа, която осигурява само насъщния. Положението обаче съвсем се влошава, когато той умира твърде млад – през 1862 г. – и оставя жена си с три деца – две момчета (шестгодишният Атанас с по-малкия му брат) и едно момиче.

Ученик

Само защото още от дете започва да си изкарва хляба – било като работи заедно с майка си, било като помага срещу храна и дрехи на по-слабите си съученици – Атанас успява да получи цялото образование, което родният му град може да даде: около 1870 г. завършва взаимното и трикласно училище на даскал Ботьо Петков (бащата на Христо Ботев) и подпомогнат от общината с 2 турски лири, поема пътя към Болград (тогава в Румъния, днес в Украйна), за да постъпи в тамошната българска гимназия. Парите обаче стигат само до Измаил.

В Болградската гимназия

0043-F-Bolgradskata_ gimnazia

Болградската гимназия

Намира се все пак благороден съгражданин и Тинтеров успява да пристигне в Болград, но тук го чака нова мъка – месецът е вече ноември и стипендиите са отдавна раздадени. За щастие приемат го във II клас (макар и като своекощен ученик, т. е. на свои разноски), което означава, че признават прогимназиалното му образование. Засега покрив и храна получава от учителя си по рисуване, на когото прислужва. Но когато учебната година завършва и на годишния акт лично префектът на града връчва на новия ученик голямата награда за отличен успех, вече няма проблеми и с приемането му в пансиона. Разбира се, това не го отказва от полската работа през ваканциите.

Студент

След като завършва гимназията, Тинтеров учителства една година в Тулча и изпраща спечелените пари на майка си. Така той отново пристига в Измаил без всякакви средства. Този път обаче великодушният съгражданин му дава само 2 рубли, колкото за храна до Одеса. И когато през 1877 г. престъпва прага на Новоросийския университет, започва познатата история: стипендиите на руско-българския комитет са изчерпани. Подслонява го някакъв негов братовчед печатар, а прехраната може да си изкара, както и в отделенията – с частни уроци. На втората година се освобождава половин стипендия и това донякъде решава битовите му въпроси.

Учител

През 1881 г. Атанас Тинтеров завършва с отличие следването си и се завръща в България. Първоначално се заселва в Източна Румелия и една година е учител в Сливенската реална гимназия, след което две години учителства в Пловдивската гимназия заедно с Петко Каравелов, Трайко Китанчев, Антон Шоурек и др. В Пловдив той се оженва за Мария Овчарова, основна учителка, и има от нея три деца: Видул, Гена и Сава.

След като се премества в Княжеството, Тинтеров е назначен в Силистренското педагогическо училище, но само след няколко месеца, в началото на учебната година, е преместен в Софийската мъжка гимназия. Едновременно с учителската си дейност през 1885-1886 г. той ръководи преподаването на математика във Военното училище, а от 1893 г. по настояване на Емаиуил Иванов е извънреден преподавател по алгебрически анализ във Висшето училище.

Професор и лектор

През 1899 г. той окончателно напуска гимназията, за да се отдаде изцяло на работата със студентите: отначало (пак по предложение на Ем. Иванов) като извънреден професор, а от януари 1904 г. като редовен професор, титуляр на катедрата по основи на висшата математика. В [7] (с. 602-603) са изброени 5 курса, които Тинтеров е чел в университета: диференциално и интегрално смятане, алгебричен анализ, теория на вероятностите, основи на висшата математика и геометрични приложения на интегралното смятане. За съжаление за някои от тях (например за толкова ранен курс по теория на вероятностите) нищо не знаем. Разписът на лекциите [8] съобщава само за 4 часа лекции по първа част и 4 часа по втора част диференциално смятане.

В университетската библиотека се пазят два тома литографски издадени записки на студенти и от тях можем да научим повече за лекциите по основи на висшата математика. Заглавието на първия том [14] е от по-късна дата: нанесено е с мастило заедно с добавката София, 15.VI.37г. Дар от тогавашния студент Н. А. Бучков. Включени са записки (с някои повторения, понеже са правени от различни студенти) по следните теми: теория на числата (делимост, конгруенции, верижни дроби), ирационални числа, функции, граници, редове, геометрични приложения на производните, развиване на ирационалните числа във верижни дроби, безкрайни произведения, различни и сборни редове (т. е. от вида νn= un+1 – un  и  vn = un + un-1   + . . . + u1) и оттук аритметични редове и цели функции, детерминанти, комплексни числа – включително елементарни функции и комплексни редове.

Заглавието на вторите записки също е условно и е добавено с молив [15]. Съдържанието включва (пак с повторения): теория на детерминантите, функции, редове, верижни дроби, безкрайни произведения, интерполация, комплексни числа. Цял един дял е озаглавен Въведение в диференциалното смятане с добавката чел през 1899-1900. Следва дял Интегрално смятане. Отделно има Задачи за двойни и тройни интеграли и накрая има глава Елиптични интеграли. Общото впечатление е, че това са два подобни курса, но четени по различно време.

А освен тези единствени научни извори, Нестор Вучков ни е оставил описание за едрата и мощна фигура на професор Ат. Тинтеров. Бързо говори, нервно се сепва и ни изгледва, той е вдълбочен в своя алгебрически анализ и го преподава, като че свещенодейства ([1], с. 91).

Преподаватели и студенти от специалност физика и математика на Висшето училище в София, випуск 1899/1900. Седнали от ляво надясно: Марин Бъчеваров (астрономия), Атанас Тинтеров (математика), Антон Шоурек (дескриптивна геометрия), Емануил Иванов (висш анализ), Порфирий Бахметиев (физика), Спиридон Ганев (аналитична механика).

Преподаватели и студенти от специалност физика и математика на Висшето училище в София, випуск 1899/1900. Седнали от ляво надясно: Марин Бъчеваров (астрономия), Атанас Тинтеров (математика), Антон Шоурек (дескриптивна геометрия), Емануил Иванов (висш анализ), Порфирий Бахметиев (физика), Спиридон Ганев (аналитична механика).

След напускане на университета

Тинтеров заема професорската катедра до 15 октомври 1910 г., когато в знак на протест срещу факултетското решение по един недостоен инцидент между професор Спиридон Ганев и студентите подава оставка – така, както четвърт век по-рано бе взел страната на своите възпитаници.

Две години по-късно скръбта по големия му син, загинал на фронта, кара Тинтеров съвсем да се откъсне от суетата на града и да заживее в Бояна, отдаден на толстоистки настроения: до самата му смърт на 13 август 1927 г. селяните ще виждат дядо професор в потури да помага в коситбата или да носи дърва.

Дарител

Но мисълта за онези, които – както беше и с него самия на младини – имат любов към математиката, но нямат пари за нея, не го напуска до последния му ден: на 24 декември 1926 г. той дарява на Физико-математическото дружество в София (на което е един от основателите) 25 000 лв. за подпомагане на бедни студенти и за издаване на книги, а на 23 февруари 1927 г. оставя дарение от 50 000 лв. в памет на Видул, пак за бедни студенти. Жена му също образува от пенсията си фонд Мария и Атанас Тинтерови.

Библиографски бележки

Основните източници за живота на Атанас Тинтеров са [1] и [5] (по линия на Физико-математическото дружество  в София), [6] и [9] (по линия на Софийския университет) и [2]; от своя страна академик Кирил Попов се позовава на спомени на инж. Сава Тинтеров, предадени на библиотеката на Математическия факултет (дн. ФМИ); за съжаление те сега не се откриха. Разминаването от една година, което правят различните източници, започва от раждането на Ат. Тинтеров и се запазва до отиването му в Одеса. Използвал съм и някои архивни материали, без да ги цитирам изрично. В [11] има хубава снимка на Тинтеров заедно с първите учители в Сливенската гимназия. Твърде благодарен съм на снахата на Атанас Тинтеров Сийка и на внучката му Лиляна, които ме снабдиха с някои данни.

  1. Юбилеен сборник на Физико-математическото дружество в София по случай 40-годишния му юбилей. София, 1939.
  2. Попов, Кирил. Атанас Видулов Тинтеров. – Математика и Физика, IV (1961), Кн. 2, 54-55.
  3. Второ издание на [2] в: Математика, XX (1981), Кн. 6, 2–4.
  4. Константинов, Георги. Благоев в Русия. – Простори, 11(1946–47). Кн. 5, 107-110.
  5. Проф. Ат. Тинтеров (биографични бележки). – Спис. Физ. мат. друж., XII (1927). Кн. 4 и 5 (януари), 113–115.
  6. Алманах на Софийския университет, 1888–1928. Кратка история на университета с животописни и книгописни сведения за преподавателите и асистентите от основаването на Висшето училище насам. София, 1929.
  7. Второ издание на [6] нa петдесетгодишнината на университета, 1888–1939. София, 1940.
  8. Ковачев, Асен. Библиография на Софийския университет Климент Охридски, 1904–1942. София, 1943.
  9. Арнаудов, Михаил. История на Софийския университет Климент Охридски през първото му полустолетие, 1888–1938. София, 1939.
  10. Няколко думи за Пловдивската гимназия. Пловдив, 1884.
  11. Юбилеен сборник на Сливенската мъжка гимназия ”Добри П. Чинтулов” (по случай 55-годишнината от основаването й). София, 1934.
  12. Стателова, Елена. Източна Румелия (1879–1885). Икономика, политика, култура, София, 1983.
  13. Вестник „Марица”, бр. 578 от 28 февруари 1884.
  14. Тинтеров, Атанас. Алгебрически анализ. Лекции, четени в Софийското висше училище през учебните 1893 – 1896 години от професор Атанас Тинтеров.
  15. Тинтеров, Атанас. Диференциално и интегрално смятане, 1900–1901.

* Сотиров, Владимир. Атанас Тинтеров. // Български математици. – София: Народна просвета, 1987, с. 30-33 (тук с незначителни съкращения, добавени подзаглавия и снимки; съставил: Р. Калтинска).

начало