МЕЖДУНАРОДНИ ОЛИМПИАДИ ПО МАТЕМАТИКА 1959-1978

Началото

Идеята за провеждане на международни олимпиади по математика (МОМ) възниква на IV конгрес на румънските математици през 1956 година. Целта е да се постави началото на научно сътрудничество между млади и талантливи математици и така да се подпомогне изграждането на новото поколение изследователи в областта на математиката. Международните олимпиади по математика дават възможност за личен контакт между участниците – ученици и ръководители, за размяна на мнения относно преподаването на математиката в училищата и неговото развитие, за съревно­вание между млади математици от различни страни, за изводи относно тяхната подготовка.

Първите 20 международни олимпиади по математика МОМ I-XX се провеждат в периода 1959-1978 г. Те оказват силно влияние върху развитието на математическото образование в България – вж тук.

Брой на страните участнички в първите 20 олимпиади (МОМ I-XX)

Първата международна олимпиада по математика (МОМ I) се про­вежда през 1959 година в Румъния. В нея вземат участие седем европейски страни (само от социалистическия лагер), между които и България. Постепенно в МОМ I-XX (1959-1978) се включват страни от различни части на света (общо 24):
Австрия, Алжир, Англия, Белгия, България, Виетнам, ГДР (Германска демократична република), Гърция, Италия, Куба, Монголия, Полша, Румъния, САЩ, СССР (Съюз на съветските социалистически републики), Турция, Унгария, Финландия, Франция, ФРГ (Федерална република Германия), Холандия, Чехия, Швеция, Югославия.

Организация на МОМ

На първата международна математическа олимпиада в Румъния (1959) се определят правилата за участие и общата организация на МОМ. Вземат се решения относно провеждането на олимпиадите, числеността на отборите, подборът на конкурсните задачи, оценяването, наградите, журирането.

Провеждане. Олимпиадите се провеждат всяка година през м. юли в някоя от страните участнички, в два състезателни дни, като всеки е с продължителност четири часа и с три задачи.

Отбори. Всяка страна има право да участвува с отбор най-много от осем ученици до двадесетгодишна възраст, които определя чрез вътрешна олимпиада или по друг начин. Всеки отбор трябва да има научен и педагогически ръководители. В частност, българският отбор се подбира измежду участниците с най-добри резултати в Националната олимпиада (вж Българското участие).

Международно жури. Олимпиадата се ръководи от Международно жури, съставено от научните ръководители на страните участнички и председател от страна на домакините. Решенията се вземат с явно гласуване. При равен брой гласове се приема мнението на групата, в която е председателят на журито.

Подбор на конкурсните задачи. Всяка страна изпраща от три до пет задачи, които се разглеждат от страната домакин и след предварителен подбор се пред­ставят пред международното жури. То избира шест задачи (по три за всеки състезателен ден), определя броя на точките за всяка от тях и уточнява изискванията към решенията на отделните задачи. Ръководителите на всеки отбор превеждат избраните задачи на съот­ветния език.

Класиране, награди. Преглеждането и оценяването на задачите се извършва от ръководителите на отборите. Страната домакин определя свои математици за координатори, кои­то също преглеждат решенията на задачите на всички участници в състезанието и уеднаквяват оценките. При координирането на оценките на учениците от страна­та домакин участвуват и ръководителите на отбори от страните, от които са включените в състезанието задачи. Окончателните оценки се уточняват на разширено съве­щание на международното жури, на което присъствуват и координаторите.

Класирането е индивидуално. На всяка олимпиада международното жури определя критериите и минималния брой точки, за които се присъждат I-ва, II-ра и III-та награди. Съотношението между трите награди е приблизително 1 : 3 : 5. В зависимост от резултатите, журито има право да присъжда и специални награди (например за оригинално решение), да дава грамоти и материални награди.

Закриване на олимпиадата

Всяка олимпиада завършва с тържествен акт, на който освен участниците, ръководителите и организаторите, присъстват преподаватели по математика, обществени дейци и др. Отчитат се резултатите и се връчват наградите на учениците. Поднасят се поздравления. Определя се страната-домакин на следващата олимпиада.

Източници

1. Будуров, Стоян. Математически олимпиади. – София : Народна просвета, 1972, 533 с.
2. Кендеров, П., Д. Серафимов, П. Димитрова. Международни олимпиади по математика. – София : Народна просвета, 1981, 224 с.

(Съставил: Р. Калтинска)

начало