КОНСТАНТИН КОСТЕНЕЧКИ (ок. 1380-1435)*
Константин Костенечки е роден в Костенец, недалеч от Ихтиман около 1380 г., откъдето идва и прозвището му. Починал е през 1435 г.
Образование
Учи в Бачковския манастир при Андроник (Андрей), от който усвоява гръцкия език и принципите на Търновската книжовна школа.
След завършване на учението е служител в Пловдивската митрополия. Тук става свидетел на насилствената смърт на пловдивския епископ Дамян, убит по време на междуособните войни на Баязидовите синове – Сюлейман и Муса. Муса е известен в народните песни като Муса Кесаджия, който опожарява родопския край, а Сюлейман запалва Пловдив. Тези събития го принуждават да напусне България (1416 г.).
Заминава за Сърбия, където радушно е приет от сръбския владетел Стефан Лазеревич. Изпратен е да учи при патриарх Ником в Ерусалим. След завръщането си за кратко време е в Расовския манастир.
Учител и книжовник
Оттук заминава за Белград, където става учител и се отдава на книжовна дейност. След кончината на Ст. Лазеревич се премества в Смедарево, после в Ново Бърдо, а по-късно в Куртово. По-нататък следите му се губят.
Константин Костенечки е книжовник с богата обща култура, добър познавач на чуждата и славянската историографска книжнина. От древните писатели изследва творчеството на Омир, Платон и Аристотел. Автор на оригинални и компилативни съчинения.
В съчинението му Отломки от средновековната космография и география за първи път се използват символи за означение на различни геометрични фигури, включително и някои определения.
* Динов, Йордан. История на математиката в България : Кн. 4 : Биографии (815–1915). – Плевен : ЕТ Време – Любомир Духлински, 1999, с. 6-7 (тук извадка с добавени подзаглавия; съставители – Р. Калтинска и В. Григорова)