Рашко Димитров Ангелинов е роден на 4.Х.1935 г. в гр. Смолян. Завършва (1954) Механо-електротехникум в Пловдив. Работи като стругар (1954-1955) в Авторемонтния завод Антов Иванов – Пловдив и като компресорист (1955-1956) в ураниева мина Барутин. Отбива военната си служба (1956-1958) в танковата бригада в Горна баня, Софийско.
Следва Математика (1958-1963)със специализация (първи випуск) Изчислителна математика и програмиране за ЕИМ в Математическия факултет (дн. ФМИ) на Софийския университет. Дипломната му работа на тема Симулиране дейността на живи организми – програмиране на играта БЕЛОТ, с ръководител Благовест Сендов, програма за [su_tooltip style=”light” position=”north” rounded=”yes” content=”Електронна изчислителна машина”]ЕИМ[/su_tooltip] СЕТУНЬ (компютър, който работи в троична числова система (-1,0,+1) в Москва.
Негово хоби са ски и тенис.[su_row][su_column size=”1/2″]
Акад. Бл. Сендов на 8о г.(2012): Св. Маргенов, Р. Калтинска, Бл. Сендов, ??, Ст. Димова, Р. Ангелинов, ВасилКоларов; отзад ??
[/su_column][su_column size=”1/2″]Специализации
Обучение (1964-1965) в гр. Минск (Русия) за работа с първия компютър [su_tooltip style=”light” position=”north” rounded=”yes” content=”Електронна изчислителна машина”]ЕИМ[/su_tooltip] МИНСК-2, внесен в България през 1964 г. След 1966 г. (като служител на [su_tooltip style=”light” position=”north” rounded=”yes” content=”International Business Machines”]IBM[/su_tooltip]) – обучение на програмните езици Assembler, Fortran, Cobol, PL1 и операционните системи DOS и OS в учебни центрове и институти на [su_tooltip style=”light” position=”north” rounded=”yes” content=”International Business Machines”]IBM[/su_tooltip] в Англия, Австрия, Германия и САЩ.
Научни степени
Почетен доктор (2006) по икономика, статистика и информатика на Московския Държавен Университет по икономика, статистика и информатика.[/su_column][/su_row]Месторабота
1963–1966: [su_tooltip style=”light” position=”north” rounded=”yes” content=”Математически институт с Изчислителен център “]МИ с ИЦ[/su_tooltip] (дн. ИМИ-БАН), където участва в разработването и усвояването на първия български компютър – [su_tooltip style=”light” position=”north” rounded=”yes” content=”Електронна изчислителна машина”]ЕИМ[/su_tooltip] ВИТОША. 1966–1977: Представителството на [su_tooltip style=”light” position=”north” rounded=”yes” content=”International Business Machines”]IBM[/su_tooltip]) в България (първият назначен млад специалист след спечелен конкурс). Работи последователно като системен инженер, системен инженер-мениджър и мениджър за България (Country manager).
[su_row][su_column size=”1/2″]
Българо-английска работна комисия по Електроника и информатика (1980). Рашко Ангелинов (прав), Роберт Лан -представител на Ранг Ксерокс за България и Савина Манолова.
[/su_column][su_column size=”1/2″]
1974–1977: Държавен съвет на [su_tooltip style=”light” position=”north” rounded=”yes” content=”Народна Република България”]НРБ[/su_tooltip] – старши съветник в Съвет на Главните конструктори.
1977–1984: Комитет по Единна Система за Социална Информация (КЕССИ), под чието управление са 28 териториални информационно-изчислителни центрове (ТИИЦ).
1984–1992: Корпорация Програмни продукти и системи(вж. по-долу Приложна дейност).
Ръководни длъжности
Старши съветник и ръководител (1974) на Концепция за Национална информационна система към Съвета на главните конструктори в Държавния съвет на България.[/su_column] [/su_row] Първи зам.-председател (1977–1984) на Комитет по Единна система за социална информация (КЕССИ). Председател (1984–1985) на Комитет по Информатика към Министерския съвет на [su_tooltip style=”light” position=”north” rounded=”yes” content=”Народна Република България”]НРБ[/su_tooltip].
Основател и Президент (1984–1992) на корпорация Програмни Продукти и Системи (ППС) (вж. по-долу Приложна дейност).
[su_row][su_column size=”1/2″]
Американският астронавт Луис Авмстронг (в бяло) в комбинат Приложни Системи към Корпорация [su_tooltip style=”light” position=”north” rounded=”yes” content=”Програмни продукти и системи”]ППС[/su_tooltip] (1988) и Рашко Ангелинов (в дясно).[/su_column][su_column size=”1/2″]
Американският астронавт Луис Авмстронг (в средата) в комбинат Приложни Системи към Корпорация [su_tooltip style=”light” position=”north” rounded=”yes” content=”Програмни продукти и системи”]ППС[/su_tooltip] (1988) и Рашко Ангелинов (в дясно).[/su_column] [/su_row]
Ръководител (1974–1992) на българската част от Надзорния ръководен съвет на Българо-съветския Научно-изследователски и проектантски институт ИНТЕРПРОГРАМА. Зам.-председател (1980–1986) на Българската федерация по тенис. Президент (1977–1997) на тенис клуб Левски, понастоящем Почетен президент.
Преподавателска дейност
Автор на един от първите учебници в областта на информатиката –Основи на програмирането, издание на Икономическия университет К. Маркс, 1966 г.
Курсове: Програмиране на [su_tooltip style=”light” position=”north” rounded=”yes” content=”Електронна изчислителна машина”]ЕИМ[/su_tooltip] МИНСК-2 (1965–1966) в [su_tooltip style=”light” position=”north” rounded=”yes” content=”Математически инситут с Изчислителен център”]МИ с ИЦ[/su_tooltip] при БАН (дн. ИМИ-БАН). Основи на програмирането (1966–1974) в курса за следдипломна квалификация към Икономически институт Карл Маркс, София. Числени методи и програмиране (1965–1977) във висши учебни заведения и изчислителни центрове: МЕИ- Габрово, Комитет по планиране, Балканкар, НИСтатистика, БНБ, Балкантурист, МВР. Курсът включва (в зависимост от нуждите) различни програмни езици – от машинен език и асемблер до Фортран, Кобол, ПЛ 1, както и операционните системи ДОС и ОС.
Обучение за компютри [su_tooltip style=”light” position=”north” rounded=”yes” content=”International Business Machines”]IBM[/su_tooltip] на програмистите в редица Изчислителни центрове (ИЦ) в страната, например ИЦ на: Балканкар (IBM 1460), Централен статистически институт (IBM 360-20), Балкантурист (IBM 360-30), Комитет по планиране (IBM 1130), Министерство на транспорта (IBM 360-40), Централен институт по изчислителна техника (IBM 360-25), Централен кооперативен съюз (IBM 360-30), Национален институт по социално управление (IBM 370-40) и др.
Създател (1980) на [su_tooltip style=”light” position=”north” rounded=”yes” content=”International Business Machines”]IBM[/su_tooltip] Учебен и тест център, оборудван с IBM 370-40, изиграл съществена роля във внедряването на електронно-изчислителната техника и на информационните технологии в страната и разработването на част от системния и приложния софтуер за компютрите от Единната серия (ЕС)
[su_row][su_column size=”1/2″]
Откриване на IBM учебен и тест център в София (1981): Рашко Ангелинов (вляво), Ойген Хан – директор на IBM за средна и източна Европа (IBM ROECE) и преводачка.
[/su_column][su_column size=”1/2″]
Откриване на IBM учебен и тест център в София (1981): Рашко Ангелинов (вляво), Чавдар Железов (зам.-предс. на [su_tooltip style=”light” position=”north” rounded=”yes” content=”Комитет за наука и технически прогрес”]КНТП[/su_tooltip] и председател на [su_tooltip style=”light” position=”north” rounded=”yes” content=”Съвет на главните конструктури”]СГК[/su_tooltip] на Държавния съвет на [su_tooltip style=”light” position=”north” rounded=”yes” content=”Народна Република България”]НРБ[/su_tooltip]), преводачка и Ойген Хан.[/su_column] [/su_row]
Създава (1979) първия Компютърен клуб в страната (ул. Магахан 69), оборудвани с персонални компютри Правец 8 ( 24 бр.) и Правец 16 (4 бр.).
Приложна дейност
Участва в разработването на Единна система за гражданска регистрация и административно обслужване на населението – ЕСГРАОН и на създаването на Единния Гражданска Номер (ЕГН).
Като основател (1984) и президент на корпорация Програмни продукти и системи (ППС) изгражда, без финансова помощ от държавата, 23 софтуерни къщи в страната, 16 смесени предприятия в СССР (дн. Русия), смесени предприятия в Полша, Чехословакия и ФРГ. В състава на Корпорацията влизат Централен институт по приложни системи /ЦИПС/, Национален учебен център /НУЦ/, Централен проектен и програмен фонд /ЦППФ/, Комбинат Приложни системи /директор Колчо Бояджиев-изтъкнат конструктор/ и Комбинат Програмни и технически услуги /КПГУ/ заедно със споменатите по-горе 23 софтуерни къщи.
Корпорация ППС разполага със супер модерна технология за дребно-серийно производство на 16-слойни платки с висока прицизност и е конкурент на едросерийното производство на заводите за Микро-процесорни системи в гр. Правец. Тук снимка на платката създадена в ППС.
Участва активно в развитието на българската електронно-изчислителна техника и софтуер с много разработки за компютрите от Единната серия (ЕС 1020, ЕС 1030, ЕС 1040) и появяващите се персонални къмпютри Правец 8 и INTELEXT (производство на Корпорация ППС).
Разработчик на редица приложни програми, участник и ръководител на екипи по разработка и внедряване на информационни системи, включително на такива с национално значение.
Сътрудничество
Представител (1974–1980) на България в секция Големи информационни системи на IFIP.
[su_row][su_column size=”1/3″]
Китайски семинар по нова икономическа политика и самоуправление (1986). Поздравление от министър председателя на Китай.
[/su_column][su_column size=”2/3″]
Съпредседател (1979–1992) на Българо-английската работна група по Електроника и информатика. Консултант (1986, заедно с изтъкнати лектори от още 11 страни) по покана и разноски на Китайското правителство, във връзка със създаването на Новата икономическа политика и самоуправление в Китай.
Съветник-консултант (1980) по изграждане на дуплекс информационна система (2хIBM 370/44 , 11 мини машини и 130 терминала, инсталирани на всички спортни терени, където се провежда Олимпиадата) за онлайн отчитане на резултатите и класирането на Олимпиада 1980 в Москва.
Участник в редица международни конференции с доклади в областта на Information Technology and Management.[/su_column] [/su_row]
Китайски семинар по нова икономическа политика и самоуправление (1986). В центъра министър-председателят на Китай, в ляво от него Питер Друкер (САЩ, носител на Нобелова награда по икономика), членове на Правителството и лектори от различни страни, Рашко Ангелинов (първи ред, вторият отдясно).
Отличия
Орден Народна Република България (1985), Грамота от Председателя на Организационния комитет на Олимпиада 1980 Москва и Знак Почета (1987).
