Институт по математика и информатика (ИМИ) – БАН

 0129c-imi

История на ИМИ в периода 1947-1988

Институтът по математика и информатика (ИМИ) е един от първите научно-изследователски институти при Българската Академия на науките (БАН). Основан през 1947 г., в първите години след края на Втората световна война, той става център на математическата наука у нас, а през 60-те и 70-те години на ХХ в. – в него се поставя началото на информатиката и изчислителната техника в България.

Основаването, развитие и успехите на ИМИ в първите две десетилетия се дължат на усилията и високия професионализъм на второто и третото поколения български математици и в частност – на неговите първи директори – акад. Любомир Чакалов и акад. Никола Обрешков.

Възходът на ИМИ през 60-те и 70-те години на ХХ в. се дължът на дълновидността на неговото ръководство в лицето на акад. Любомир Илиев, на усилията и ентусиазма на млади и талантливи математици, част от които – първите информатици в България.

0061-P-Chakalov

акад. Л. Чакалов

0084-P-Obreshkov-BIG

акад. Н. Обрешков

0113-P-Iliev

акад. Л. Илиев

Институтът по математика и информатика (ИМИ) променя името си няколко пъти през годините в зависимост от своята структура и съдържание:1949-1961  Математически институт (МИ)
1961-1971  Математически институт с Изчислителен център (МИ с ИЦ)
1972-1977  Институт по математика и механика с Изчислителен център (ИММ с ИЦ)
1978-1993  Институт по математика с Изчислителен център (ИМ с ИЦ)
1994-1995   Институт по математика (ИМ)
От 1995 –  Институт по математика и информатика (ИМИ)
За краткост, в текста по-долу той често е само Институтът, независимо от името му в даден период.

Директори на Института в разглеждания период са акад. Любомир Чакалов (1947-1950), акад. Никола Обрешков (1951-1963) и акад. Любомир Илиев (1964-1988).

НАЧАЛОТО (1947-1960)

0129e-protokol-1945

Протокол № 14 / 1.VII.1945

През 1945 г. възниква идеята да се създадат научно-изследователски институти по отделни научни направления към Природо-математичния клон на Академията (Протокол № 14/01.08.1945).

На 27.Х.1947 г. Управителният съвет на БАН приема план за научната дейност на Академията през 1947/1948 г., в който математическите науки са обособени отделно с три комисии в различни математически направления и индивидуалните научни планове на четиримата академици в областта на математическите науки – Иван Ценов, Любомир Чакалов, Никола Обрешков и Кирил Попов.

Комисии:

  • Комисия за демографски изучавания – ръководител акад. Кирил Попов;
  • Комисия за математически изучавания на репрезентативния метод в статистиката –  ръководител акад. Никола Обрешков;
  • Комисия за финансово математическо проучване на държавнитесори е и гарантираните от държавата външни облигационни заеми – ръководител акад. Кирил Попов.

Индивидуални научни планове:

  • акад.Ив. Ценов – Изследвания върху общите уравнения на ди­намиката (срок 1. 09. 1948 г.);
  • акад. Л. Чакалов – Изследване на сходимостта на някои фор­мули за интерполация и приближена квадратура, Изследване на разпределението и броя на нулите па някои класи от полиноми и цели функ­ции, Приготвяне на ръкописа на една научно- популярна книжка върху някои математически проблеми, завещани от древността (срок 30. 10. 1948 г.);
  • акад. Н. Обрешков – Асимптотични закони за вероятностите и някои особени интегрални уравнения (срок 1. 04. 1948 г.), Апроксимация на функциите (срок до края на академичната година), Неравенства за производните на реалните функции ( срок до края на академичната година), Популярни брошури върху теорията на ве­роятностите (срок 1. 05. 1948 г.);
  • акад. К. Попов – Изследвания върху основните принципи на термодинамиката (срок декември 1948 г.).

Датата 27 октомври 1947 г. се приема за рожденна дата на Института по математика и информатика. Официалното му обособяване като Математически институт към Физико-математичния клон на Академията е вписано в Дневник 490/24.03.1949 г. на Управителния съвет на БАН.

0129d-dnevnik-1949

Дневник 490/24.03.1949

Акад. Иван Ценов

0075-P-K_Popov

акад. К. Попов

За ръководител на Математическия институт е посочен акад. Любомир Чакалов, който остава на този пост до 1951 г. През този период институтът няма щатен състав. Нещатни сътрудници са академиците Любомир Чакалов, Никола Обрешков, Кирил Попов, Иван Ценов, професорите Аркадий Стоянов, Боян Петканчин, Благовест Долапчиев, Георги Брадистилов, Любомир ИлиевЯрослав Тагамлицки и доц. Алипи Матеев ([4]).

Първият Научен съвет

През 1951 г. се създава длъжността щатен директор на Математическия институт. За директор е назначен (22.III. 1951) акад. Н. Обрешков. Първият Научен съвет е избран на 27.06.1951 в състав (посочените титли са към момента на назначаване):
Председател – акад. Н. Обрешков
Секретар – проф. Б. Петканчин
Членове – акад. Л. Чакалов, акад. К. Попов, акад. Ив. Ценов, проф. Л. Илиев, проф. Я. Тагамлицки, проф. Г. Брадистилов, проф. Арк. Стоянов, доц. Ал. Матеев.

През 1954 г. са назначени първите двама щатни сътрудници в института. През 1958 г. щатните сътрудници са вече шест: акад. Н. Обрешков, акад. К. Попов, акад. Ив. Ценов, акад. Л. Чакалов и младшите научни сътрудници Рачо Денчев и Боян Пенков ([16], с.  32-33). През 1960 г. щатът се състои от единадесет души ([4]). Едни от първите щатни сътрудници на института са (в азбучен ред):  Ап. Обретенов, Вл. Чакалов, Г. Каратопраклиев, Ив. Байчев, Ив. Димовски, К. ДочевП. Бърнев, Петър Русев.

РАСТЕЖЪТ (1961-1970)

През 1955 и 1956 г. у нас отделни лица започнаха системни международни контакти по проблемите на изчислителната математика и техника и кибернетиката. В света беше станала научна революция, която се превръщаше в научнотехническа с огромни икономически и културни последици. Мате­матиката добиваше нови възможности и получаваше изключителна роля. Световният математически фронт трудно възприемаше и почти не призна­ваше раждането на нови математически науки и новите мощни методи. У нас положението беше много по-лошо. Постепенно и трудно, с грижливо под­биране бяха намерени ентусиазирани млади математици и инженери, които бяха ориентирани към новите научни направления. Затвърдяваха се личните контакти със специалистите и се изучаваше на място у тях опитът на Съ­ветския съюз и другите социалистически страни, опитът на западните страни. Изпратиха се първите аспиранти по математика в Съветския съюз и пър­вите млади кадри на специализация по новите математически направления.

Акад. Любомир Илиев в [1], с.266

Първият Изчислителен център в България (1961)

Тласък в развитието на Математическият институт дава създаденият към него Изчислителен център – първият в България. Това става възможно поради дългата и придружена с мното трудности предварителна подготовка от страна на акад. Любомир Илиев (вж. [1]).
По това време той е зам. директор на Математиче­ския институт при БАН и ръководител на Катедрата по висш анализ на Математическия факултет (дн. ФМИ) на Софийския университет. Именно към тези две звена, с решение на Министерски съвет от 1961 г., се създава първият Изчислителен център у нас.

Още в края на същата година Изчислителният център преминава изцяло към Математическия институт. Институтът променя името си на Математически институт с Изчислителен център (МИ с ИЦ).
За ръководител на Изчислителния център е назначен акад. Любомир Илиев

[…] акад. Любомир Илиев е несъмнено най-плодотворният организатор в областта на математиката и информатиката у нас. […] Благодарение на неговия научен авторитет и пословична любов към България, той успя да наложи много рано развитието на компютърните науки в нашата страна. Един от неговите най-амбициозни проекти бе построяването на първия български компютър.

Акад. Бл. Сендов в [12], с. 114

Още със създаването на Изчислителния център, математици и инженери в МИ с ИЦ започват разработването на логични схеми на електронни изчислителни устройства, които успяват да реализират технически с помощта на висококвалифицирани технически кадри.

Ламповата ЕСМ Витоша

  • Витоша. В периода 1962-1963 г. се осъществява един от най-амбициозните проекти на акад. Л. Илиев – български компютър. Това е цифровата електронно-изчислителна машина Витоша (лампова) с програмно управление (вж [15]).
  • ЕЛКА. През 1965 г. се създава първият български електронен калкулатор Елка 6521, а през 1966 г. и калкулаторите Елка 22 и Елка 25.

През 1964 г. Изчислителният център получава първата си електронно-изчислитена машина Минск  2, произведена в СССР (дн. Русия). На Минск 2 се обучават голям брой студенти и специалисти, които след завършването си формират първото основно ядро информатици в страната.
Постепенно изчислителният парк се увеличава и в началото на 70-те години Изчислителният център на МИ с ИЦ е един от най-модерните в страната (вж Първият ИЦ).

Нови направления

През 1963 г. директор на МИ с ИЦ става акад. Л. Илиев. Той насочва развитието на Института в три направления формулирани кратко от него в [1], с. 266:

След създаването на първия в страната Изчислителен център към него (Институтът по математика – бел ред.) се постави задачата той да развие трите основни направления на математиката и условията за тяхното приложение: математически структури, математически основи на изчислителната техника и кибернетика, математическо моделиране.

Научните направления , особено в областта на информатиката, обхващат нови области на изследвания – основи на кибернетиката и теория на управлението, автоматизация на програмирането, математическо моделиране, операционни изследвания и др. Изчислителният център е от изключително значение за изпълнението на задачите по тези направления и за развитието на научния потенциал на Института.
Наред с изследователската дейност се поддържат контакти с научни и производствени институти, внедряват се програмни продукти и разработки от приложен характер. (вж Първият ИЦ).

От друга страна, в Математическият факултет (дн. ФМИ) на Софийския университет се създават специализации в новите области и Изчислителният център е базата за обучение по тях.  Научните кадри на Института активно участват в учебния процес на Факултета – провеждат занятия (лекции, упражнения) със студенти и специализанти, ръководят дипломанти и аспиранти, създават общи научни семинари за двете институции (вж Начало на информатиката в България).

От 1962 г. започват да завършват първите випуски специалисти по информатика. В Института постъпват млади талантливи и висококвалифицирани кадри – математици и информатици завършили Математическия факултет и/или аспиранти към него, голяма част специализирали и в чужбина (главно в СССР, дн. Русия).

В началото на 1965 г. Математическият институт с Изчислителен център вече наброява вече 248 човека, между които инженери и технически персонал. ([1]).

Секциите  до 1970 г.

Секциите в МИ с ИЦ в края на 60-те години на ХХ в. дадени по-долу характеризират научните и приложни направления в Института. В скоби е годината на създаване и съответният ръководител.

•  Алгебра, теория на числата, теория на вероятностите и математическа статистика (1951-1954, Н. Обрешков). Няма щатни сътрудници. От нея произлизат секциите:

Алгебра (1954, Н. Обрешков). Първите й членове са Рачо Денчев (1954) и Петър Русев (1958);
Вероятности и статистика (1954, Н. Обрешков). Първите й членове са Б. Пенков (1954), Ап. Обретенов, М. Андреева, Е. Симеонов. През 1962 г. постъпват Л. Бонева и И. Миразчийски. След 1968 г. са назначени младите математици (по азбучен ред): Б. Димитров, Д. Въндев, Е. Панчева, М. Върбанова, М. Узунов, П. Петров, Хр. Павлов и Цв. Игнатов, а през 1969 т. – Н. Янев.

• Висш анализ (1947-1958, Л. Чакалов). От нея произлизат секциите:

Реален и функционален анализ (1958, проф. Я. Тагамлицки). 
Комплексен анализ (1962, чл.-кор. Л. Илиев). 
Диференциални уравнения (1967-1971, проф. Г. Брадистилов.

• Геометрия (1947, Б. Петканчин).

• Математическа логика. (1959, Б. Петканчин). Първите й членове (1970) са Вл. Сотиров и Р. Павлов.

• Числени методи и програмиране (Бл. Сендов). Първите й членове са (по азбучен ред): А. Андреев, В. Попов, М. Петков, М. Цветанов, М. Касчиев, Р. Калтинска, Р. Лазаров, Р. Малеев, Св. Марков, Ст. Димова, Т. Боянов и др. От нея произлизат секциите:

Автоматизация на програмирането (1968, П. Бърнев). Произлиза от групата Автоматизация на програмирането, създадена през юли 1963 г. към секция Числени методи и програмиране.
Теоретични въпроси на кибернетиката (1966, Д. Добрев). Произлиза от групата Теория на крайните автомати, създадена през 1963 г. към секция Числени методи и програмиране. През 1970 г. става секция Основи на кибернетиката и теория на управлението.
Изследване на операциите (1968, Бл. Сендов). Произлиза от групата Изследване на операциите, създадена през 1964 г. към секция Числени методи и програмиране. Нейни първи членове са (по азбучен ред): В. Спиридонов, Вл. Кючукова, Г. Христов, З. Карамитева, М. Германов,  М. Димитрова, Р. Калтинска, Т. Боянов, Т. Гичев.
Повече за секциите, за техният първоначален състав и развитието им до 2007 г. вж [6].

ИФИП (1960)

В разглеждания период, Институтът участва в организирането на конгреси на българските и на балканските математици, както и на редица местни и международни мероприятия. Неговите сътрудници поддържат връзки с много научни институции у нас и в чужбина, участват в наши и международни научни мероприятия, публикуват научни статии в наши и международни списания.

Важно място в тези връзки заема участието на Института в ИФИП – Международната федерация по обработка на информация (International Federation for Information Processing – IFIP). България е страна съоснователка на ИФИП – федерцията е създадена под егидата на ЮНЕСКО през 1960 г.

Ръководни постове в IFIP заемат акад. Любомир Илиев (отличен с най-престижната за IFIP награда на името на неговия основател И. Ауербах) и акад. Благовест Сендов.
Институтът има представители (Д. Добрев, Б. Пенков, К. Боянов, Ив. Станчев, В. Спиридонов, П. Кендеров, А. Ескенази и други) в различни технически комитети на IFIP и участват активно в неговите мероприятия и до днес.

Джон Атанасов в България (1970)

В края на 1970 г., по инициатива на проф. Бл. Сендов (декан на Математическия факултет на СУ) и акад. Л. Илиев (директор на МИ с ИЦ при БАН) и по покана на Българската академия на науките, в България идва Джон Атанасов – българин по баща, живущ в САЩ, един от създателите на компютъра.
Тук той получава от българското правителство орден Кирил и Методий, I ст.
Пълни подробности за биографията и българските корени на Джон Атанасов, както и за неговия принос в създаването на компютъра са дадени в [13].

Джон Атанасов

0142f-o-iliev-ja8

Джон Атанасов (вляво) и Л. Илиев

Дж. Атанасов (вляво) и Бл. Сендов

 

ЕДИНЕН ЦЕНТЪР по МАТЕМАТИКА и МЕХАНИКА (1971-1988)

С разпореждане на Министерския съвет от 30 декември 1970 г. се създава Единен център по математика и механика (ЕЦММ), който обединява Математическия факултет на Софийския университет и Математическия иститут с Изчислителен център при Българската академия на науките (БАН).
През 1972 г. към Института (тогава МИ с ИЦ) се присъединява Институтът по механика и биомеханика при БАН. Институтът се преименува на Институт по математика и механика с Изчислителен център (ИММ с ИЦ).
Инициативата и усилията за създаването на ЕЦММ принадлежат на акад. Любомир Илиев, обосновани кратко в [1], с. 265:

Математическият институт на БАН е единственият научноизследовател­ски институт по математика в страната. Поради това той има задълженията а) да развива на най-високо съвременно ниво математическите науки и тяхното приложение и внедряване в другите науки и производството по основните проблеми на всички математически направления, които са необходими за на­шето културно и икономическо развитие, б) да участвува дейно при създа­ването, специализирането и усъвършенствуването на математическите кадри в страната. Съответното учебно заведение, дейността на което обхваща всички тези направления, е Математическият факултет при Софийския университет. [] Поради това дейностите на Математическия факултет на Софийски университет и на Ма­тематическия институт на БАН трябва да са свързани и координирани по същество.

Ръководни органи на ЕЦММ. През януари 1971 г. са назначени първите ръководни органи на ЕЦММ:

Директор – акад. Любомир Илиев
Зам. директор по учебната част – проф. Благовест Сендов; от Х.1973 г. –  доц. Димитър Димитров
Зам. директор по научната част – сн.н.с. Петър Бърнев
Научен секретар – ст.н.с. Атанас Анчев

Факултетният съвет на Математическия факултет и Научният съвет на Института се закриват и заменят с Научен съвет на ЕЦММ. Катедрите във Факултета и секциите в двата института се обединяват в сектори. Сътрудниците на институтите получават правото и задължението да преподават във Факултета (дотогава те са хонорувани преподаватели в него), а тези от Факултета – да участват в научните проекти на БАН.

Структура на ЕЦММ

Пред ЕЦММ са поставени следните три комплексни проблеми, описани подробно в [2]):

  • Комплексен проблем I – Математически структури. Целите са свързани с повишаване нивото на математическите науки у нас и с подпомагане дейностите при другите два комплексни проблема.
  • Комплексният проблем II – Математически основи на изчислителната техника и кибернетиката. Целите са свързани с производство, усъвършенствуване, снабдяване и прило­жение на изчислителната техника у нас.
  • Комплексен проблем III – Математическо моделиране. Целите са свързани с използуване на универсалния и техническия апарат на съвременната математика чрез конкретни разработки за повишаване нивото и ефектив­ността на резултатите на другите науки, на производствените процеси, на обществените и културните дейности.

Структурата на ЕЦММ съответства на поставените комплексни проблеми. Тя се състои от:

Ръководство, Научен съвет, Секрета риат;
Отдели: Научно-техническа информация и доку­ментация, Финансово-икономически и административен;
Комисии: Комисия за планиране и прогнозиране на научните изследвания, Комисия по проблемите на образованието;
Национални комитети: Национален коми­тет по математикаНационален комитет по механика;
Сектори: обединяват катедрите на Математическия факултет и секциите на Института по математика и механика – 18 на брой.

Секторът е основната организационна единица за изпълнението на дейностите по трите комплексни проблеми. В даден сектор се обединяват трите вида дейности (научна, приложна и образователна) в една еднородна област от ком­плексните направления.  Акад. Л. Илиев пише в [2]:

Тук следователно думата сектор е употребена в смисъл на организацията на дейностите в един тематичен сектор. В състава на един сектор (в смисъл на организация) влизат всички специалисти от факултета и института от профила на тоя сектор (в смисъл на еднородна научна област). Секторът се ръководи от ръководител, по възможност най-изтъкнатия от тия специалисти независимо в кое учреж­дение на центъра служи. В секторите следователно е съсредоточен ос­новният научен потенциал на центъра. [ . . . ]  Всеки сътруд­ник, бил той от института или факултета, член на съответен сектор, има в баланса на своята научна дейност трите съставки: изследователска, при­ложна и учебна заетост.

Секторите в ЕЦММ

В ЕЦММ има 13 сектори по математика и 5 сектори по механика, разпределени в пет направления (в скоби – ръководителите със званията им тогава):

  1. Математически структури (7 сектори):
    Алгебра (доц. К. Дочев)
    Топология (доц. Д. Дойчинов)
    Математическа логика (доц. Д. Скордев)
    Комплексен анализ (акад. Л. Илиев)
    Реален и функционален анализ (чл.-кор. Яр. Тагамлицки),
    Диференциални уравнения (ст. н. с. Р. Денчев – до 1972, доц. Т. Генчев – от 1973)
    Геометрия (акад. Б. Петканчин)
  2. Информатика (2 сектора): Математическо осигуряване(ст. н. с. П. Бърнев)
    Основи на кибернетиката и теория на управлението (доц. Д. Добрев)
    Лаборатория по математическа лингвистика (ст. н. с. А. Людсканов)
  3.  Моделиране (3 сектора):
    Теория на вероятностите и математическа статистика(ст. н. с. А. Обретенов)
    Математическо моделиране (проф. Бл. Сендов)
    Изследване на операциите (проф. Бл. Сендов, от 1979 –  ст.н.с. П. Кендеров.
  4. Математическо образование (един сектор) – проф. Ал. Матеев (1972-1978), проф. Бл. Сендов (1979-1982) проф. Г. Скордев (1982-1989) – вж повече в [11]
  5. Механика(5 сектора):
    Механика на твърдото деформируемо тяло(Д. Коларов)
    Аналитична механика (чл. кор. Бл. Долапчиев)
    Механика на непрекъснатите среди на твърдото деформируемо тяло (чл. кор. Г. Бранков)
    Механика на флуидите (доц. З. Запрянов)
    Автоматично регулиране и управление на механични системи (ст. н. с. Ат. Анчев).

В най-добрите си години ЕЦММ наброява около 530 души, от които 17 доктори на матемематическите науки (дмн), 199 кандидати на науките (дн. д-р) и 221сътрудници с научни степени ([13], с. 174). Подробно описание за произхода, развитието и състава на секторите вж в [8], [9][10], [11]).

Структурни промени

През 1988 г. Единният център по математика и информатика престава да съществува. Причините са разнообразни и мненията на съвременниците – противоречиви. Едно от тях:

През1970, когато Сендов вече е декан на Факултета по математика и механика на СУ, влиза в действие „Нов модел за висше образование по математика и механика“, който съществено се отличава от всичко, практикувано в България до онзи момент. Новото образование е „степенувано и профилирано“. Степените са наречени „Блок А“, „Блок В“ и „Блок С“. След успешно завършване на „Блок А“, където обучението продължава 3,5 – 4 години, се получава диплома за завършено висше образование. След „Блок В“ (с продължителност 1,5 – 2 години) дипломата е за „магистър“, а след „Блок С“ (3 години) и успешна защита на дисертация се дава научната степен „Кандидат на науките“ (дн. доктор – бел ред.).
Лесно е, дори само по тези формални белези, да се разпознае приликата между този Модел на образование и действащата днес у нас система за висше образование, описвана с ключовите думи „бакалавър – магистър – доктор“ и „Болонски процес“.
Нека веднага напомним, че днешната система, която има англосаксонски произход, е наложена с големи усилия и огромни средства в континенталната част на Европейския съюз едва в края на 90-те години на миналия век, т.е. повече от 25 години след като е започнало използването й в България.

[…] За реализацията на новия модел на математическо образование е необходимо почти да се утрои преподавателският състав във Факултета по математика и механика. Тъкмо тази необходимост е в основата на създаването и развитието на Единния център по математика и механика, обединяващ ресурсите на БАН и СУ с цел подобряване на висшето образование и засилванеи разширяване на изследователската дейност.

[…] Резултатите не закъсняват. […] Изграждащите се в онзи момент териториални и ведомствени изчислителни центрове приемат с охота и благодарност питомците на Блок А. Преодолян е и традиционният за БАН недостатък – липсата на пряк и масов контакт на учените със студентите. Чрез този контакт и с помощта на съветската математическа школа за кратко време у нас се подготвят специалисти във всички модерни области на математиката и информатиката.
Българската математика и информатика преживяват небивал и непознат до онзи момент разцвет, резултатите от който се виждат и днес.

Съблазнено от този успех, но без да направи съдържателен анализ на предпоставките и причините за него, държавното и партийно ръководство на страната решава да проведе аналогични реформи и в другите науки, където също биват създадени Единни центрове, без общественото развитие у нас да изисква това в онзи момент и без да са налице други важни предпоставки за успешна интеграция на БАН и СУ – например наличието на мотивирани лидери като Благовест Сендов и Любомир Илиев. След почти 10-годишни опити да бъдат наложени, след търкания и борби, става ясно, че повечето Единни центрове са неефективни. Това компрометира самата идея за тези центрове и те биват закрити.
Закрит е и математическият Единен център, който дотогава е продължавал да дава добри плодове. . .

Акад. П. Кендеров в [18]

0129f-imi_60g


Институтът по математика с Изчислителен център и Факултетът по математика и механика се разделят и  продължават своето развитие самостоятелно в рамките съответно на БАН и Софийския университет.

Институт по математика и информатика (1995) 

През 1994 г. Изчислителният център се отделя като самостоятелно звено към БАН и институтът се преименува на Институт по математика (ИМ), а през 1995 г. придобива настоящето си име –  Институт по матема­тика и информатика (ИМИ).

Подробна информация за състоянието на Института към 1995  вж в [17] и [19].

В заключение

Периодът до 1963 г., свързан с имената на първи­те двама директори — акад. Л. Чакалов и акад. Н. Обрешков, бихме могли да неречем период на съз­даване и утвърждаване на МИ към БАН. Тогава (както се е казвало през този период) „се наливаха основите“. За чест на нашите първооснователи трябва да кажем, че те полагат здрави основи, в ко­ито са влели своите високи разбирания за ролята на математиката и морала на математиците.

 Втория период (19641988), свързан с името на акад. Л. Илиев, бих нарекъл период на растеж и уз­ряване. През този период в института се вливат много млади и талантливи математици. Той се сдобива с нова сграда и укрепва в научно отноше­ние. Наш дълг е да отдадем дължимото признание на акад. Л. Илиев, който като директор на институ­та през този период отдаде много сили и организаторски талант.  [. . . ]

Периодът след 1989 г. бих нарекъл период на от­варяне на института към страната и света. Между­народните контакти рязко нарастват, задълбочават се и връзките с много университети и институти в страната, увеличават се рязко научните публикации в чужбина.

Проф. кмн Николай Янев в [4]

(Съставил: Р. Калтинска)

Източници

  1. Илиев, Любомир. Математически институт с Изчислителен център при БАН. ФМС, 1969, т.12, кн. 4, с. 265-274
  2. Илиев, Любомир. Единен център за наука и подготовка на кадри по математика и механика (ЕЦНПНММ). ФМС, т. 17, кн. 1,1974, с. 16-28.
  3. Илиев, Любомир. Първият изчислителен център в Народна Република България по случай 25 години от създаването му. ФМС, т. 29, кн. 2, 1987, 86-92.
  4. Янев, Николай. Петдесет години институт по математика и информатика ва БАН, Списание на БАН, т. СХТ, кн. 3-4, 1998, с. 96-100
  5. Илиев, Любомир. Математиката в Народна република България 1944-1984. -София, Единен център по математика и механика и Съюз на математиците в България, 1984. 162 с.
  6. Българска академия на науките, 60 години Институт по математика и информатика, основан 1947. –София, 2007. 63 с.
  7. Боянов, Кирил. Щрихи от развитието на изчислителната техника в България. -София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов”, 2010, 250 с.
  8. Софийски университет 1944-1974, ред. Б. Сендов, УИ, София, 1974. 351 с.
  9. Бърнев, П. Развитие на информатиката във Факултета по математика и информатика. 100 години СМБ, секция БАН–СУ, 1990, 58-63.
  10. Димитров, Б. Новата история на Математическия факултет. 100 години СМБ, секция БАН–СУ, 1990, 43–57.
  11. Банков, Кирил, Витанов, Теодоси, Ганчев, Ив. и други. Половин век от създаването на катедра „Обучение по математика и информатика“ към ФМИ на СУ. 34-та Пролетна конференция на СМБ, 2005, с. 26-35.
  12. Сендов, Благовест. Математиката, информатиката и другите науки.//Алгоритъм на живота. Изд. “Захари Стоянов”, София, 2001, с. 114-116.
  13. Шишков, Димитър. Звездните мигове на българската компютърна техника и компютърна информатика . -София, ИК ТАНГРА ТанНакРа, 2002, 482 с.
  14. Боянов, Кирил. Първият изчислителен център – начало на информационното общество у нас. Сп. на БАН, № 4, 2011, с. 53-58.
  15. Боянов, Кирил. Приложение 2: Кратко описание на машина “Витоша”. // Щрихи от развитието на изчислителната техника в България. -София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов”, 2010,   с. 172-177.   
  16. Българската академия на науките след 9.IX.1944 г.// Справочна книга. Изд. на БАН, София, 1958.
  17. 60 години Институт по математика и информатика, основан 1947, София, 2007.
  18. Кендеов, Петър. Академик Благовест Сендов на 80 години. 41-ва Пролетна конференция на СМБ, 2012, с. 8-12.
  19. Сайт на Института по математика и информатика

начало