Петър Попиванов (1946)

БИОГРАФИЯ*

Видният български учен-математик, академик Петър Радоев Попиванов е роден на 6.04.1946 г. в гр. София.

Семейството

Баща му е известният български биолог, имуно-генетик и бивш министър на народното здраве – академик Радой Попиванов. 

Поп Стоян Брусев до паметника на капитан дядо Никола край Габрово

Бъдещият академик Радой Попиванов с баща си (София, 1940)

Корените на фамилията Попиванови са от град Лясковец, близо до Велико Търново. През последните 200 години от тази фамилия излизат адвокати, учени, политици, духовници, поборници за националното освобождение на България.
Отец Стоян Брусев, прапрадядо на П. Попиванов, е участник в четата на капитан дядо Никола (Никола Филиповски), стартирала от Петропавловскя манастир край с. Арбанаси (В. Търновско) през 1856 г.
Другият му прапрадядо – поп Иван от Лясковец е заклел участниците във Велчовата завера през 1835 г.
Братът на баба му генерал Радой Сираков се е отличил през Балканската война (1914).

 Ученик, студент, аспирант



Средното си образование акад. П. Попиванов получава в 22 СПУ– София и го завършва през 1964 г. с отличен успех и златен медал.
През 1969 г. завършва с отличен успех (5,97) висшето си образова­ние по математика, специалност комплексен анализ, в Математическия факултет (дн. ФМИ) на СУ „Св. Климент Охридски”.
На следващата 1970 г. постъпва редовен аспирант в МГУ „Ломоносов”. Негов научен ръководител е изтъкнатия учен в областта на диференциалните уравнения проф. Ю. В. Егоров. Защитава успешно кандидатска дисертация в областта на псевдодиференциалните уравнения през 1973 г. След защита на втора докторска дисертация по микролокален анализ пред СНС по математика в София (1986), е доктор на математическите науки.

Научни степени и звания

Творческият път на акад. П. Попиванов преминава в Института по Математика и Информатика при БАН (до 1988 г. Институт по Математика и Механика в ЕЦММ – вж. История на ФМИ и История на ИМИ), на който остава верен 47 години от постъпването си през 1969 г. до сега (2016).
Преминава през всички степени на научното израстване, от научен сътрудник (1973), старши научен сътрудник (1978), професор (1988), член кореспондент на БАН (1995) до академик (2003).

Научно творчество

Научното творчество на академик П. Попиванов е впечатляващо. Енциклопедичният характер на научно му творчество не позволява неговото изчерпателно представяне.
Основните му научни интереси и публикации са в областта на частните диференциални уравнения – линеен и нелинеен микролокален анализ, неелиптични гранични задачи, глобална разрешимост и хипоелиптичност, разпространение на особеностите на нелинейни нестрого хиперболични уравнения и системи, уравнения върху тор, уравнения на математическата физика (Камаса-Холм, Хънтър-Сакстън), както и приложения в механиката, геометрията и финансовата математика (вж. с. 8-10 в [1] и Библиография).
Резултатите от неговите изследвания са публикувани в над 150 научни статии, 60 от които в списания с Импакт фактор, 40 – в научнопопулярни статии, както и в 4 монографии и две студии (с едно изключение всичките в чужбина).
Научните трудове на П. Попиванов са цитирани над 500 пъти в научни и обзорни статии, монографии, учебници и дисертации, основно от чуждестранни математици.

На семинар в гр. Пловдив

Педагогическа дейност

Акад. П. Попиванов е преподавал обикновени и частни диференциални уравне­ния във ФМИ на СУ „Св. Климент Охридски“ общо 21 учебни години, а обикновени и частни диференциални уравнения в Югозападния университет (ЮзУ),  Благоевград – 12 учебни години.
Изнесъл е 8 спецкурса с различна тематика из областта на диферен­циалните уравнения. Ръководил е 11 дипломанти във ФМИ и 2 дипломанти в ЮзУ – всички успешно защитили. Има 4 успешно защитили докторанти, двама от които са професори – Г. Попов в Нант, Франция и Д. Палагачев във Бари, Италия, а петият е доцент в ИМИ .

Акад. П. Попиванов е съавтор на Ръководство по частни диференциални урав­нения за СУ, което претърпява 5 издания, включително и 2 основно преработени, както и учебник по обикновени диференциални уравнения за студентите от ЮзУ.

Експертна дейност

Признат експерт в областта на диференциалните уравнения, акад. П. Попива­нов е член на редакционния съвет на “Journal of ΨDE and Applications” (издаван от Birkhauser), 15 години е бил член на редакционния съвет на “Annali di Ferrara”. Бил е 60 пъти рецензент в България, Италия и Германия на дисертации, хабилитации и професури.
Дългогодишен член на редколегията на Доклади БАН и главен редактор на поредицата Плиска.

Списъкът за участието му на конференции, конгреси и изнасяне на доклади на семинари по покана е дълъг: гост-професор в Университет Париж 11, Институт А. Поанкаре и Екол Политехник (Париж), Университет П. Сабатие (Тулу­за), Университет Рен, Университетите в Болоня, Флоренция, Триест, Торино, Пиза, Тренто, Ферара, Бари, Каляри, Месина – Италия, Московския държавен университет „М. В. Ломоносов” и Институт „Стеклов” – Русия, Института „Вайерщрас” в Берлин и университетите в Потсдам, Кемниц, Клаустхал – Германия, Университетите на Лунд, Вахьо и Линчопинг – Швеция, Университетите на Чоу, Тсукуба, Токио, Хи­рошима, Киото, Нагоя, Осака – Япония, Вайцмановия институт, Университетите в Технион и Ариел – Израел, Университетите в Белград и Нови Сад – Сърбия, Университетите в Иоанина – Гърция, Виенския университет и Варшавския университет.

Организационна и обществена дейност

Богата и разнообразна е организационната дейност на акад. И. Попиванов в рабо­тата на ИМИ[/su_tooltip] и БАН като член на ОС на БАН, на Управителния съвет на БАН (2004-2013), Предсе­дател на Научния съвет на ИМИ (1985-2008), ръководител на секция Диференциал­ни уравнения в ИМИ[/su_tooltip] (1989-2011), секретар и зам.-председател на Отделението за природо-математически науки при Събранието на академиците и член-кореспондентите на БАН (от 2009).
Член е на Съюза на математиците в България, American Mathematical Society и българското общество „Достоевски”. От 2004 г. е ръководител на Националния колоквиум по математика
Акад. П. Попиванов е работил дълги години в Съюза на научните работници на България, сега Съюз на учените в България (СУБ), чийто член е от 1975 г. Бил е член на Президиума и председател на секция Математика при СУБ (1998-2004), член на редакционния съвет на списание Наука (от 2007 г.), член на Комисията за високи научни постижения на СУБ (от 2001 г.), награден с Юбилейна грамота на СУБ – 2014 г.

Председател на събранието по случай Година на математиката – големият салон на БАН, 15.XII.2000 г.

Литературни интереси

Представянето на акад. П. Попиванов би било непълно, ако не отбележим негови­те широки литературни интереси и по-специално към творчеството на Достоевски.

Да се спрем накратко на някои аспекти от [2], свързани с неевклидовото у Достоев­ски, и най-вече изказани от неговия любим герой Иван Карамазов. Основна задача пред последния е била да докаже/опровергае математически, че истината е из­вън Христос. Представата за пространството при човека е априорна според Иван, а не емпирична (т.е. Иван е кантианец). В 3-мерното пространство се предполага съществуването на единствена система от аксиоми, чийто произход е божествен. Дискутирайки впоследствие въпроса за ограничения евклидов ум и за неевклидово­то като негов контрапункт, Иван се разграничава и отдалечава от Кант. Основната цел на Иван Карамазов е формирането на система от етични аксиоми. Както съ­ществуват поне 3 различни аксиоматични системи в геометрията (евклидова, на Лобачевски-Бояй и риманова), така и той търси своята система, но в областта на морала. Очевидно Иван има окуражителен прецедент от геометрията и това допъл­нително го стимулира. Той търси логически непротиворечива и пълна система от аксиоми, която ако съществува, би дала нравствена оценка на всички световни съ­бития. По-точно литературният герой търси универсално приложими критерии за нравствена оценка.
По-долу са приведени етичните аксиоми на Иван Карамазов:

  1. Децата са невинни (принцип за невинност);
  2. В света трябва да съществува справедливост тук и сега, неразчитаща на транс­цеденталната санкция (принцип за справедливост);
  3. За всяко дело трябва да съществува адекватна иманентна санкция – възна­граждение за доброто и наказание за лошото (уточнен принцип за справедливост);
  4. 10-те божи заповеди или норма изключваща убийството.

Под иманентен разбираме вътрешно присъщ, произтичащ от природата на пред­мета или явлението, докато (в тесен смисъл) трансцедентално тук означава вярата в Бога.
За съжаление прост контрапример от романа Братя Крамазови показва, че системата на Иван е противоречива и непълна. Според някои тълкуватели на Дос­тоевски Истината е евклидово съзнание, доказващо математически, че ближният не може да се обича, а зад Великия инквизитор стои евклидов разум.
Оттласквайки се от своя свят Иван стига до света на Великия инквизитор. Отново възниква прецедент, но този път с абсолютната геометрия  Великият ин­квизитор снабдява света с 2 системи от аксиоми (2 системи аксиоми в едно битие). Така той разделя обществото на елит (избраници) от около 100000 души и остана­лите стотици милиони, които служат за репродуктивен материал.
По всичко изглежда, че Достоевски търси изход от евклидовата предопределе­ност и консерватизъм в неевклидовия свят на Лобачевски-Бояй, т.е. в хиперболичната геометрия. Може да се потърси връзка и с римановата геометрия. Безспорно великият писател е бил силно впечатлен от теорията на успоредните прави и по-специално от 5-тия евклидов постулат, както и от неговото отрицание.

 

60-г. на акад. П. Попиванов, Боровец, 2006: проф. Б. Юруков, акад. Ст. Додунеков, А. Попиванова (съпругата), проф. Св. Билчев, акад. П. Попиванов, доц. Д. Раковска, доц. Н. Кутев, доц. Т. Тонков, Ст. Чернев.

Заслужено признание

 Акад. Петър Попиванов  е Доктор хонорис кауза на Русенския университет А. Кънчев, но­сител на почетния знак на БАН за 60-та си годишнина, на най-високото отличие на БАН – Почетния знак Марин Дринов на лента за 65 г. си юбилей, на отличителния знак на Председателя на БАН за 70-годишния си юбилей. Носител е и на отличията на ИМИ-БАН.
Монографията [3], съвместно с А. Славова, е наградена в конкурса за високи научни постижения на Съюза на учените в България през 2012 г.


  1. *) Кутев, Николай. Академик Петър Попиванов на 70 години – един живот между математиката и литературната критика. // Математика и математическо образование : Доклади от 45-та пролетна конференция на СМБ, Плевен, 6-10 април, 2016. – София : СМБ, 2016, с. 7-13. Тук с някои съкращения, добавени подзаглавия и снимки; съставил: Р. Калтинска)
  2. Попиванов, Петър. Достоевски. Питания на един математик, ВРИП ООД, 2011, 167 с.
  3. P. Popivanov, A. Slavova. Nonlinear waves, An introduction, World Sci. Singapure,
    2011, 168 pp.

начало