МОМ XIX – Югославия, 1-13 юли 1977

1019-1977

Домакин на деветнадесетата международна олимпиада по математика (МОМ XIX) е Югославия. Състезанието се провежда на 6 и 7 юли в пионерското градче Белград, Югославия.

Страни участнички

Участват отборите на 21 страни – Австрия, Алжир, Белгия, България, Великобритания, ГДР (Германска демократична република), ФРГ (Федерална република Германия), Италия, Куба, Монголия, Полша, Румъния, САЩ, СССР (Съюз на съветските социалистически републики), Унгария, Финландия, Франция,  Холандия, Чехословакия, Швеция, Югославия. Всяка страна се представя с отбор от 8 участници, с изключение на Алжир, Италия, Белгия и Куба – съответно с 3, 5, 7 и 4 участници. Общ брой – 155.

Българският отбор

Научен ръководител на българския отбор е проф. Петър Кендеров, педагогически ръководител – Димо Серафимов. Участниците в отбора са подбрани сред 95 кандидати – първенци в XXVI Национална олимпиада по математика и подборен изпит след едномесечен курс с 16 от най-добрите сред тях. Състав на отбора:

1019-t-1977

  1. Пламен Димитров Стефанов – XI клас, Математическа гимназия, Русе
  2. Руси Георгиев Йорданов – X клас, Национална математическа гимназия, София
  3. Ангел Иванов Живков – XI клас, Математическа гимназия, Видин
  4. Иван Костадинов Пулев – XI клас, Математическа гимназия, Ямбол
  5. Николай Петров Буюклиев – XI клас, Математическа гимназия, Габрово
  6. Огнян Трифонов Трифонов – X клас, Математическа гимназия, Варна
  7. Борислав Йорданов Лазаров – XI клас, Национална математическа гимназия, София
  8. Надежда Костадинова Рибарска – X клас, Математическа гимназия, София

За настроението и личните впечатления на някои от участниците в олимпиадата вж. [1]

Подбор на задачите

Международното жури е съставено от научните  ръководители на  отборите, с председател проф. Милица Дайович (Югославия). По регламент журито  подбира 6 задачи (по 3 за всеки съзтезателен ден) между предложените от страните участнички и определеля точките на трудност за всяка от тях. То избира за първия състезателен ден две задачи, предложени от Холандия и една от Виетнам, а за втория – между задачите, предложени от Англия, ФРГ и България.

Общят максимален брой точки на избраните конкурсни задачи е 320 (вж условията на задачите и точките им на трудност в [2]).

Резултати

Проверката и оценката на писмените работи се извършва от ръководителите на съответните отбори с помощта на координатори от Югославия, а окончателните оценки се утвърждават от Международното жури.

На тази олимпиада освен I, II и III награда, журито присъжда допълнително и 6 специални награди за оригинални решения на някои от задачите. За втора задача награди получават Джон Рикард – Англия и Мартин Чадек – Чехословакия, а за трета задача – Виктор Галперин – СССР, Пламен Стефанов – България, Джон Рикард – Англия и Габор Ивануш – Унгария.

Индивидуални награди. Журито присъжда общо 77 индивидуални награди (за 49% от участниците), разпределени както следва:

I награда – 13  ученици: ГДР, САЩ – по 2; Австрия, ФРГ, СССР, Полша, Унгария, Холандия, Франция, Швеция, Англия – по 1.

II награда – 29  ученици:  България, Чехословакия, Унгария, Югославия, Англия, САЩ – по 3; СССР, Полша, Холандия – по 2; Австрия, ГДР, ФРГ, Румъния, Швеция – по 1.

III награда – 35 ученици : СССР и ФРГ– 4; България, Англия, Югославия, Холандия – по 3; Австрия, Полша, Чехословакия, Унгария, Румъния, Швеция – по 2; ГДР, ФРГ, Финландия, САЩ – по 1.

Специални награди: две на двама ученици от Англия и Чехословакия за оригинално решение на втора задача и две – на четирима ученици от СССР, България, Англия и Унгария за оригинално решение на трета задача.

Учениците с I, II, III награда и тези със специална награда получават също грамоти за участие, специални дипломи и материални награди.

Резултати на българския отбор

Наградените участници от нашия отбор са:

  1. Николай Буюклиев – II награда
  2. Пламен Стефанов – специална награда
  3. Борислав Лазаров – II награда
  4. Огнян Трифонов – III награда
  5. Ангел Живков – III награда
  6. Руси Йорданов – III награда

Българският отбор получава общо  72 точки (53.8%) от 320 възможни. Средният брой точки, спечелени от български състезател, е 18.5% над средното ниво.

Сравняване на резултатите

Съгласно регламента, приет през 1959 г., официално отборно класиране не се прави. Но резултатите, получени от отделните страни участнички, при максимален общ брой точки 320, определят следната класация (по низходящ брой на получените точки):

САЩ  – 202
СССР – 192
Англия – 190
Унгария – 190
Холандия – 185
България – 172
ФРГ – 165
ГДР – 163
Чехословакия – 161
Югославия – 159
Полша – 157
Австрия – 151
Швеция – 137
Франция – 126
Румъния – 122
Финландия – 88
Монголия  – 49
Куба – 41
Белгия – 33
Италия – 22
Алжир – 17

Закриване на олимпиадата

На 12 юли 1977 г. в салона на представителната сграда в пионерското градче Белград в Югославия под ръководството на проф. Воин Дайович – председател на дружеството на математиците, физиците и астрономите, тържествено се закрива деветнадесетата международна олимпиада по математика. Раздават се грамотите и дипломите на участниците и скромни подаръци – книги и сувенири.

Д-р Йон Кокулеску, ръководител на румънската делегация, предлага от името на Министерството на просветата в Румъния юбилейната двадесета олимпиада да се проведе в Букурещ през юли 1978 година.

(Съставил: Р. Калтинска)

Източници

  1. Кендеров, П., Д. Серафимов и Д. Димитрова. Деветнадесета. Белград – Югославия. 1976 година. // Международни олимпиади по математика. – София : Народна просвета, 1981, с. 65-70.
  2. Кендеров, П., Д.Серафимов. ХIХ международна олимпиада по математика. // Математика, XVI, № 5 (1977), с. 31-34.