Георги Стоянов (1872-1912)
БИОГРАФИЯ*
Сведенията за живота на доц. Георги Стоянов, участник в Балканската война, са много оскъдни. Спомените на проф. Антон Шоурек за доц. Стоянов по повод на кончината му на 29 ноемврий 1912 г. в с. Каджкьой до Чаталджа, са възможната най-пълна негова биография, с която разполагаме.
Спомен зa доцента Георги Стоянов от проф. А. Шоурек
Скоро ще стане година, откакто се пръсна из София слухът, че драгият ми ученик, добросъвестен другар и мил приятел – Георги Стоянов – не е между живите. От начало никой не искаше да вярва тая ужасна вест, защото два дни преди смъртта му – на 27. XI. 1912 г. – получих от него отворено писмо, изпратено от село Чакал, датирано от 19 ноември, с което радостно ми известяваше:
Поздрав от околността на Цариград и Мраморно море! До сега оцелях: жив и здрав съм. Днес очакваме сключване на примирие. Дано скоро се видим! Тук времето е топло – цела Ница!
Радвах се, че е здрав, защото се безпокоях през целото време на неговите походи, да не е болен. Болен го изпратих през юли във Виена, отдето се върна пред самата мобилизация. Там цели 2 1/2 месеца бе прекарарал да се лекува от бъбречна болест, от която заболя по Великден миналата 1912 год.
Радвах се, че е оцелял, че най-добър цяр против тая белест, е война, както шеговито бележеше в последното си писмо до драгата си съпруга.
Но радостта ни не трая дълго време! Коварната болест избухва отново, след една инфлуенца, температурата силно се качва, болките се усилват, умът се помрачава и младият още живот се покосява на 29 ноември 1912 г. в с. Кадж-кьой – на брега на лазурното Мраморно море.
Семейството
Георги Стоянов е син на православни родители Стоян Петров и Зарафина, родена Кутева от град Сливен. Tой се родил на Андонов-ден през 1872 в Нова-Загора.
Баща му бил там заможен търговец и деда му – чорбаджи Петко – виден, състоятелен и влиятелен гражданин. Ранното си детинство Георги прекарва в Нова-Загора в спокойствие и благосъстояние. Но домашното щастие не трая дълго! Скоро през 1877 год. избухна руско-турската война. Чорбаджи Петко успява та натоварва като кадъна преоблечения си син с децата му във влака и ги изпраща в Одрин, отдето после бягали във Ферре, дето се крили, докато се сключи Сан-Стефанският мир.
Нашите бежанци се връщат след 9 месечно странствуване в Нова Загора, която намират опожарена, опустошена и развалена, а чорбаджи Петко – обесен. Оттогава почват мъките на семейството. Бащата на Георгя захваща малка търговийка (бакаллък) и с това издържа скромно многочисленото си семейство.
Ученик
Георги порасва. Свършва първоначалното си образование в родния си град, изкарва там и четвърти клас с отличие и подържан от вуйка си, доктор, заминава за Казанлък, за да постъпи в педагогическото у-ще. През 1890 г. свършва с много добър успех това у-ще, Обичан от своите учители поради своето прилежание, добри обноски и главно поради дарбата му по Математика.
Учител
За да бъде полезен на своите си, той издействува да го назначат основен учител в родния му град. За нещастие, след кратко време умира баща му и всичката грижа за издържката на семейството остава върху него. След две години учителствуване бива назначен в класното училище на същия град. В туй време издържа по-малкия си брат Минча (сега зъболекар в столицата), когото по-после успява да назначи за учител в Нова-Загора.
Георги е неуморим! Нещо го тласка към по-високо. Иска да следва по Математика, трябва му зрелостно свидетелство от гимназия. Залавя се за работа без чужда помощ и в края на учебната 1895 г. полага зрелостен изпит при Сливненската гимназия, реален отдел.
Студент
През 1896 г. срещаме вече нашия Георги в София, дето издържа конкурс и успева да получи стипендия (75 л. месечно), за да следва любимия си предмет Математика във Висшето училище.
Привързан към своите близки и в желание да ги издигне заедно със себе си, той с помощта на свои познати сполучва да премести брата си Минча в София за основен учител, гонещ целта, щото по-малкият му брат и сестра да могат да следват в гимназията. Стипендията му и братовата му заплата не са били достатъчни и той дава частни уроци, като следва Висшето училище.
Най-после Георги свършва четиригодишния курс по Математика в Софийското Висше училище. Като студент се отличаваше с извънредна старателност, с особено внимание стенографираше лекциите на своите преподаватели.
Асистент
През 1900 година се реши да се изпрати тогавашният асистент по математика Дим. Попов за специализиране в странство, а асистенската длъжност да се повери на тъкмо свършилия Георги Стоянов. Но командировката на Д. Попова не се осъществи и Г. Стоянов не можа да завземе местото си. Но Георги успя да остане в София, дето бе назначен учител в първата мъжка гимназия. През 1901–1902 г. Георги бе назначен обаче преподавател по Дескриптивна геометрия в Военното училище, която дължност завземаше цели 7 години.
През това време в 1902 г. издържа и държавен изпит за гимназиален учител и се предава от 1904 г. изцело на уреждане на Физико-математическото дружество, дето беше неколко години секретар и касиер. Той уреждаше сметките, администрацията и библиотеката на дружеството, той помагаше и с разни преводи от руски и френски литератури при издаване Списанието на Физико-математическото дружество. При това Георги не щадеше материални средства, когато се касаеше до образованието му; няколко ваканции наред той посещава Швейцария, за да научи там френски език, ходи и в Виена – заради немски.
Научни интереси
От оригиналните му трудове трябва да споменем интересната му студия Дескриптивната геометрия в нашите училища. Той рецензира и разни съчинения, като напр. Laisant L’éducation fondée sur la science; Яролимек: Сборник от задачи по дескриптивна геометрия и др.
Слeд затварянето на Университета в началото на 1907 г. Георги Стоянов бил канен да заеме една от катедрите по Математика, но отказал. Пo-късно, прeз 1908 г. той се яви конкурент за доцентура по Основи на висша Математика и представи за хабилитацнонна работа „Изследвания върху тетранионната повърхнина“ 24 стр. с 3 литографирани листа чертежи. Макар и да не сполучи, Стоянов се не отчая и отново се залови за работа, като при новия конкурс представи:
- Новите възгледи върху иррационалните числа, (отпеч. от Сп. на Физико-мат. друж. г. V).
- Съвременното състояние на въпроса за разложимостта на една цела и с цели коефициенти рационална функция (отпечатък пак от същото списание г. V).
Доцент
Встъпителната лекция на доц. Г. Стоянов (1909 )
Въз основа на благоприятните за него рецензии Г. Стоянов биде приет от факултетския съвет на 30 юни 1909 год. за доцент по Математика. Решението се одобри и от Академическия съвет на 2 юли, а и г. министър на Просветата не закъсня да го назначи още същата година (17 авг.).
На 13 октомври 1909 г. Г. Стоянов държа встъпителната си лекция по математика: Дефиниция, местото й в реда на науките и подразделенията й и подкачи да чете след това лекциите си по Въведение в висша математика.
Стоянов постигна най-после целта си! От основен учител – чрез прилежание и труд се издигна до доцент. Но Стоянов се не гордее, не се радва – той е пак недоволен от себе си. Иска да се специализира; затова моли да му се разреши да прекара 4 семестра в странство. Заявлението му се уважи, и Стоянов още през ваканцията на 1910 г. напуща София и тръгва за Париж. Но той не можа дълго да се ползува от командировката си. След един семестър бе принуден да се върне, за да подкачи лекциите си и отново се залавя за работа.
Литографирани записки за студенти
През краткото време на своята преподавателска дейност в Университета той издаде литографирани записки по диференциално сметане (247 стр.), интегрално смятане (275 стр.), безкрайни редове и произведения и пр.
Макар, че лекциите и упражненията да му отнемаха почти всичкото време, той работеше и за себе си и беше си предначертал да разработи и да изучи цел ред въпроси. При много от тех срещна спънка по немане подходна литература, защото в това отношение нашият Университет е още много беден. При все това Стоянов успева да обнародва въ XII том на Nouvelles Annales de Mathématique своята студия: Sur un déterminant circulaire, която се отличава u пo сбития си стил, характерен за покойния.
Последният труд на Стоянова ни дава основание да верваме, че от автора му можехме да очакваме хубави приноси към математиката. Той мечтаеше отново да иде в Париж, да работи и да получи степен – доктор.
Човекът Георги Стоянов
Стоянов не беше човек славолюбив. Той беше скромен, тих и работлив. Никогаж го не чух да се хвали. В обноските си беше извънредно внимателен, благ – никому не искаше да причини зло. Но тежко понасяше обиди, които, за жалост, често му се подфърляха от негови недоброжелатели, от което произлизаше и неговата меланхолия.
Стоянов като преподавател беше извънредно старателен, добросъвестен и спрямо студентите – мил, услужлив и справедлив. Като другар той беше незаменим, като гражданин беше патриот и с характер. Той доказа това най-добре с това, че, въпреки болестта си постъпи в редовете на войската и тръгна да се бие за отечеството!
Като съпруг той беше твърде любезен, привързан и пестилив, като баща – извънредно благ и мек.
Трогателна била картината, когато той се разделял с единственната си рожба, малкия си син Стефчо. Издигва го високо и му казва: Погледни баща си и го запомни добре! – като че е предвиждал своя злощастен край!
Поклон
Георги Стоянов спи вечен сън далеч от нас на брега на Мраморно море. Неговия гроб, върху който приятелите му издигнаха хубав паметник е унищожен от неприятеля и сравнен със земята. Този негов гроб става за нас мнима величина. Но неговата памет остава и вечно ще живее в душите на неговите ученици и другари.
Почива той там усамотен край Мраморно море, но в некой по щастлив момент за България погрижи-щем се и за негова незнаен гроб!
Вечна му памет!
* Шоурек, Антон. Спомен зa доцента Георги Стоянов. // Встъпителните лекции на новоназначените доценти по математика 1909-1963. –София. УИ „Св. Климент Охридски”. 2010, с. 35-38 (тук с добавени подзаглавия, снимки и осъвременен правопис; съставил: Р. Калтинска).