Институт по математика и информатика – БАН

Първият Изчислителен център в България (1961)

Пътят към създаването на първия Изчислителен център в България е бавен и труден процес. Негов инициатор и основен двигател е акад. Любомир Илиев.

Неоценима е заслугата на акад. Илиев в областта на възникването на електронната изчислителна техника в нашата страна. [ … ] Акад. Илиев впрегна целия си организаторски талант в изграждането на първия изчислителен център в страната и построяването на първата българска автоматична сметачна машина. Необходимо бе едновременно да се обучават нови специалисти в нови области и да се прилагат техните знания в създаването на новата и непозната техника. Само тези, които са участвували в този наистина епичен период от историята на българската изчислителна математика, могат да оценят по достойнство, какво беше акад. Илиев за това дело.

Акад. Благовест Сендов

ПРЕДИСТОРИЯТА

В края на 40-те години на ХХ в. започват системните кон­такти на Математическия институт (дн. ИМИ) при БАН с румънския академик Георгиу Моисил –  един от математиците осъществили връзката между математиката и изчислителната техника. Акад. Моисил използва достиже­нията на инж. Виктор Тома и създава първата дигитална изчислителна машина CIFA-1 в Румъния. Контактите с него продължават и през 50-те и 60-те години на ХХ в.

През 1955 и 1956 г. у нас отделни лица започнаха системни междуна­родни контакти по проблемите на изчислителната математика и техника и кибернетиката. В света беше станала научна революция, която се превръщаше в научнотехническа с огромни икономически и културни последици.

Акад. Любомир Илиев в [6]

През 1956 г. Евтим Божоров и проф. Иван Недялков (физик) започват да изучават възможностите на изчислителните машини.

Същата година в Москва се провежда конференция на тема Пътят на развитието на съветското математическо машиностроене, в която вземат участие и представители на академиите на нау­ките на социалистическите страни. От България участват акад. Никола Обрешков и проф. Любомир Илиев, съответно председател и зам. председател на Математическия институт (дн. ИМИ) при БАН.

Акад. Любомир Илиев

Там започна нео­фициално, но реално и дейно развило се след това многостранно научно сътрудничество по проблема „Научни въпроси на изчислителната техника“. Името беше дадено от акад. До­родницин и мисля, че напълно отразява съдържанието в се­гашната терминология „Компютър сайнс.“

Акад. Любомир Илиев в [1]

Започват дискусии по проблемите в тази нова област на специализирани срещи в Унгария (1956), на международни конференции в Дрезден и Сегед (1957), на международни конгреси на унгарските математици и на австрийските математици (1960).

Акад. А. Дородницин (вляво) и акад. Бл. Сендов, IFIP’84

През 1960 г. под егидата на ЮНЕСКО се основава Международната федерация по обработка на информация – IFIP (International Federation for Information Processing).

България е страна съоснователка на IFIP. През годините, ръководни постове в IFIP заемат Любомир Илиев (отличен с най-престижната за IFIP награда на името на неговия основател И. Ауербах) и Благовест Сендов.

Математическият институт при БАН има представители в различни технически комитети и участва активно в мероприятия организирани от IFIP.

Подготовката 

През 1956 г. след завръщането си от конференция в Москва, посветена на “Пътят на развитие на съветското математическо машиностроене”, професор Любомир Илиев започва организирането на ново направление в областта на математиката – математически основи на изчислителната техника и кибернетиката и математическо моделиране (подчертано от редактора). По това време той е и зам. председател на Комитета за наука, изкуство и култура (КНИК) и има възможност да изявява своите възгледи и да влияе на правителствено ниво. Същата година у нас се провежда и Първия конгрес на българските математици, на който акад. С. Л. Соболев (1908-1989) изнася доклад по проблемите на изчислителната математика. Въпросът за създаване на Български изчислителен център се поставя и на заседание на 8-ма секция при Постоянната комисия по машиностроене при СИВ през 1958 г. […] На това заседание съветската делегация препоръчва на всички социалистически страни да създадат национални изчислителни центрове. ГДР, Чехословакия, Унгария, Полша и Румъния вече доставят техника от Съюза (СССР – бел. ред.) за тази цел, но и сами строят такава. […] В България, при ярко изразения по това време тоталитарен режим на управление, някои научни среди и далновидни политици постепенно се освобождават от догматизма на 50-те години по отношение на бурното развитие на научната мисъл и технологиите на Запад. Тяхното влияние в управляващите среди все повече се увеличава.

Акад. Кирил Боянов в [3]

През учебната 1959/60 г. към Катедрата по комплексен анализ на Математическия факултет (днес ФМИ) с ръководител професор Любомир Илиев се създава специализацията Изчислителна математика, чиито замисъл тогава и в нейното развитие по-нататък е да създава специалисти по информатика.

В периода 1959-1961 г. започва подбор на млади математици от Математическия институт (дн. ИМИ) при БАН и Математическия факултет (дн. ФМИ) на СУ с интереси към новите научни направления.

Заминават първите студенти и млади кадри (математици и инженери) на специализации по изчислителна математика и кибернетика в СССР (дн. Русия).
През 1960 г. в МГУ постъпва първият български аспирант  по Изчислителна математика – Рачо Денчев.
Благовест Сендов  специализира Изчислителна математика и програмиране в Москва през 1960/61 г.

Затвърдяват се личните контакти и се изучава на място опитът на специалисти от СССР и другите социалистически страни, както и от някои западни страни.
През 1960 г. от Пловдивския панаир е закупена произведената в СССР аналогова машина МН-7.

Документите

Три документа в периода XI.1959-IV.1960 г. подготвят създаването на Изчислителен център. Първите два са подготвени с активното участие на Л. Илиев и други учени и специалисти.

На 3.XI.1959 г. излиза Постановление № 236 на Министерския съвет относно
По­нататъшното развитие  на българската наука и повишаване на нейната роля в социалистическото строителство. В раздел I.A./T.2 текстът гласи:
Математическият институт да се укрепи и значително да увеличи броя па научните работници в него. Към Института да се изгради Изчислителен център с отдели по приложна и изчислителна математика, снабден с необходимия брой съвременни изчислителни машини.

През юни 1960 г. в Решение на Държавния съвет за наука са включени  конкретни действия за изпълнението на раздел I.А от Постановление № 236  относно създаването на български изчислителен център.

През септември 1960 г. българска делегация в състав чл.-кор. Ангел Балевски (заместник председател на КТП ), кфмн Рачо Денчев, инж. Илич Юлзари (главен специалист в КТП ) и Боян Пенков – научен сътрудник в МИ при БАН (дн. ИМИ при БАН) посещава СССР за консултации по въпроси свързани с български изчислителен център. След завръщането си делегацията представя доклад пред Министерския съвет, в който дава задълбочена обосновка за необходимостта от изчислителен център в България и от собствено производство на изчислителни машини (вж повече в [1] и [3]).

На 25 април 1961 г. излиза Разпореждане на Министерски съвет № 698 за изграждането на Български изчислителен център. В него се отхвърля отпускането на капиталистическа валута за закупуване на изчислителна техника и се предвижда оборудването на Центъра да става с машини от СССР(вж [3]).

НАЧАЛОТО (1961-1963)

На 1 юни 1961 г.  (съгласно Разпореждане №698/29.04.1961 г. на Министерския съвет от 01.05.1961) към Математическия институт (дн. ИМИ) при БАН и Катедрата по висш анализ към Математическия факултет (дн. ФМИ) на СУсе открива първият Изчислителен център в България. Директор на Института тогава е акад. Н. Обрешков, зам. директор – чл.- кор. Л. Илиев, който е и ръководител на Катедрата по висш анализ към Математическия факултет.

В края на 1961 г. Изчислителният център минава изцяло към Математическия институт. Президиумът на БАН преименува Института в Математически институт с Изчислителен център (МИ с ИЦ). За ръководител на ИЦ е назначен Л. Илиев, за гл. инженер – Илич Юлзари .

 Създаването на първия Изчислителен център в Математическия институт на БАН имаше крупно значение за най-съвременното развитие на математиката и за създава­нето на фундамента на научно-техническата революция в HP България. Присъствието на ИЦ в този институт внесе рав­новесие в неговата структура. Бяха създадени 10 самосто­ятелни секции в него, които хармонично представяха структурата на съвременната математика – нейните универ­сални и ориентирани направления. […] Там се роди у нас и направлението Информатика. 

Акад. Любомир Илиев в
[1]

(За секциите вж История на ИМИ)

Спомен на Димитър Шишков ([9], с. 199-200), тук със съкращения:

На 1 юни 1961 г. в 15 ч. се събрахме 15 души в кабинета на проф. Л. Илиев в ст. 413 на ет. 4 на сегашния ХФ на СУ и сложихме неофициално началото на първия ИЦ в страната, с това – и на КТ и КИ в България […].
7 математици: чл. кор. Любомир Илиев, ст. ас. в МФ на СУ Благовест Сендов, техн. н. сътрудник на МИ при БАН Петър Бърнев и 4-та студенти: Д. Шишков, Г. Пенчев, В. Спиридонов и Ст. Генчев. […] 7 инженери: Илич Юлзари, К. Боянов, Л. Глушков, Ж. Паскалев, В. Василев, Д. Рачев и Е. Кърмаков.

Бл. Сендов и акад. Л. Илиев

Петър Бърнев

Димитър Шишков

В ония години Химическият, Физическият и Математическият факултети си поделят сградата на ул. Джеймс Баучер № 1 (днес там е само Химическият факултет). В няколко стаи на 4-тия етаж се помещават сътрудници на Математическия институт.
След създаването на Изчислителния център, на 5-тия етаж се обособява машинна зала и стая за перфораторите (устройства за перфориране на специални книжни ленти – перфоленти – носители на входната информация).

През годините 1962-1963 материалната база се изгражда и оборудва в двора на сградата, в специално постраени допълнителни помещения (така наречените бараки). В тях има и стаи за техническия персонал и за част от математиците.

Започва обзавеждането на изчислителния център с машини за металообработка, различни типове електронноизмерителни системи: осцилоскопи, генератори, тестери и др. Л. Илиев непосредствено се грижи както за финансовото осигуряване на този голям проект, така и всяка седмица под негово ръководство на семинар се докладват резултатите от работата на отделните групи, отговарящи за реализиране на поставената задача. Проблемите са много: от материално-техническото снабдяване, което е сложно за тези времена и изисква големи усилия на ръководителя за срочни доставки, до намирането на кадри и нови помещения.

акад. Бл. Сендов в [11]]

Кадрите

Колективът на ИЦ бързо се увеличава с млади математици и инженери ([9], с.193-194). Провеждат се семинари по булева алгебра, АСМ и програмиране и пр.

Благовест Сендов

Димитър Добрев и Петър Бърнев

През лятото на 1961 г. на специализация в ОИЯИ в гр. Дубна (СССР) заминава група математици (по азбучен ред): Георги Пенчев,  Димитър Шишков, Маргарита Бърнева, Петър Бърнев и инженери (по азбучен ред): Васил Василев, Живко Паскалев, Любомир Глушков, Нели Глушкова, Стефан Ангелов.
През 1962-1963 г. на специали­зация в Московския държавен университет е Димитър Добрев (през 1968 г. става ръководител на апаратната част наИЦ). ([2])

В края на 1961 г. в МИ с ИЦ като на­учни сътрудници работят (по азбучен ред): А. Обретенов, Б. Пенков, Вл. Чакалов, Г. Каратопраклиев, Ив. Байчев, П. Русев, Т. Генчев, а като математици Бл. Сендов, В. Спиридонов, Ем. Димитров ([2]).
Инженерно-техническият състав се състои от инженерите Ил. Юлзари,  Д. Рачев, Е. Кърмаков, научните сътрудници Г. Алипиев, К. Боянов и техниците Ст. Иванов, Д. Богданов ([4]).

Още със създаването на Изчислителния център, математици и инженери в МИ с ИЦ започват разработването на логични схеми на електронни изчислителни устройства, които успяват да реализират технически с помощта на висококвалифицирани технически кадри.

ЕИМ Витоша

Акад. Кирил Боянов

Изчислителният център към Института започва работа само с аналоговата машина МН-7. Любомир Илиев пише в [1]    

Обстановката беше такава (през 1961 – бел. ред.), щото беше необходимо сами да си създадем дигитална техника. С това и започна дейност­та в Изчислителния център.

В периода 1962-1963 г. се осъществява един от най-амбициозните проекти на акад. Любомир Илиев – български компютър (вж. [14]). Построяването на цифрова електрон­на изчислителна машина присъства в научноизследователския план на Изчислителния център за 1962-1963 г.

Тя е тема в държавния план за наука и технически прогрес, както и в договора за двустранно сътрудни­чество между Българската и Румънската академии на науките.
В края на 1961 г.  започва проектирането на цифрова сметачна машина, известна по-късно с името Витоша. Акад. Кирил Боянов в [4]:
До края на 1961 г. комисия в състав Любомир Илиев (ръководител), гл. инже­нер Илич Юлзари, зам.гл. инженер Димитър Рачев, Благовест Сендов, секретар Кирил Боянов планира и осигурява дейността по създаването на първия български цифров компютър. Всяка седмица колективът се събираше под председателството на Л. Илиев, като се предлагаха технически решения.
Определиха се екипи за отделните устройства. […] Колективът непрекъснато се попълваше с нови специалисти. […] Научният съвет на Института се състоеше от изтъкнати академици: Н. Обрешков, Л. Чакалов, К. Попов, Д. Ценов, Л. Илиев, А. Матеев, Я. Тагамлицки, Б. Долапчиев, Б. Петканчин. На разширените заседания присъстваха и научните сътрудници. На ня­колко заседания бе обсъждан въпросът за целесъобразността от разра­ботването на цифрова машина. Много от професорите бяха против и само доста твърдата позиция на Л. Илиев с подкрепата на младите съ­трудници и на някои от професорите не позволиха спиране на проекта.

Проектирането на машината започва към края на 1961 г., а техническата реализация – в началото на 1962 г. Сътрудници на ИЦ изучават опита на Лабораторията по изчислителна техника към Института по атомна физика при Румънската академия на науките в Букурещ, ръко­водена от инж. Виктор Тома.

Запознават се с опита по отделни въпроси и конкретно с разработката на немска машина в Института по изчислителна техника при Техническия университет в Дрезден, ръко­воден от проф. Н. Леман.

В работата по изработването на машината, пряко и с дългос­рочно пребиваване в България, се включват крупни специалисти като проф. д-р Н. Леман (ГДР), проф.д-р Л. Лукашевич (Полша), инж.Вик­тор Тома (Румъния). Компетентна помощ указват също акад.  А. А. Дородницин (СССР) и акад. Г. Моисил (Румъния), проф. Х. Мацке (ГДР) и техните институти.

Ламповата ЕСМ Витоша

Пултът на ЕСМ Витоша

Цифровата електронно-изчислителна машина Витоша е изградена на електронни лампи, с производителност 2 000 опер/сек и оперативна памет на магнитен барабан с капацитет 4 096 думи, с програмно управление. Подробно техническо описание на Витоша е дадено в [5], [7], [2]. Проектант на математико-логическата й част и отговарящ за математическото й осигуряване е Бл. Сендов (старши математик в МИ с ИЦ). Под негово ръководство се създават сервизни програми, програми за пресмятане на елементарни функции, за намиране корените на уравнения и др. Решават се и някои прости практически задачи.

Изложбата в Москва

Част от регистър на Витоша представляваща клетка за съхраняване на два бита информация

В началото на 1963 г. завършва предсрочно (за 10 месеца) монтажа на машината. Нейната настройка се извършва в Москва през пролетта и лятото на същата година.
Още преди приключването на настройката машината (по настояване на проф. Иван Попов, тогава председател на Държавният комитет за наука и технически прогрес), машината е демонстрирана и изпратена в Москва на излож­бата България строи социализъм.
Именно там тя получава названието си Витоша. Акад. Кирил Боянов си  спомня в [4]:

Плътен поток от хора минаваха и задаваха въпроси, на които отговаряха или българските студенти по изчислителна техника в Москва, или членовете на екипа. Имаше и посещения на специални гости: членове на правителството, космонавти, учени и др. Обикновено те се придружаваха от членове на нашето пра­вителство, от посланика, от Д. Давидов – директора на изложбата, или от И. Юлзари и Д. Рачев. Интерес прояви и Валя Терешкова (първата жена космонавт), която посети изложбата с жената на Юрий Гагарин.
Акад. Л. Илиев  е против преждевременното експониране на ЕСМ Витоша на изложбата в Москва. Както пише акад. Бл. Сендов в [11], ако машината „Витоша“ беше останала в София, през есента на 1963 г. ние щяхме да имаме работещ компютър със скромни възможности, но ефективен инструмент за решаване на множество приложни задачи.
Един битов инцидент с машината Витоша след връщането й в България става причина тя да не може да бъде възстановена и да влезе в реална експлоатация (вж [4]).

РАСТЕЖЪТ (1964-1970)

Колективът от математици и инженери в Института расте. В научно-изследователската дейност активно се включват и завърналите се от гр. Дубна в края на 1963 и на 1964 г. специализанти.

Първият електронен калкулатор ЕЛКА 6521

Л. Илиев добре разбира значението на приложните разработки и започва организирането на два нови, големи проекта –  проектиране и създаване на нова цифрово-електронна сметачна машина с транзисторни елементи и една малка сметачна машина.
Първият проект не се осъществява, а вторият стартира успешно и като резултат през 1965  г. в ИЦ се създава първият електронен калкулатор у нас –  ЕЛКА 6521 (ЕЛектронен КАлкулатор). Той е четвърти в света след АНИТА–Англия, ИМЕ–Италия  и КАСИО–Япония и единствен с вградена функция коренуване.

Алгоритъмът за реализиране на тази функция е предложен от математика Димитър Шишков. Конструктори са Ст. Ангелов, Л. Антонов и П. Попов, реализацията е с участието на екип от инженери и математици. Показан е на изложбата ИНФОРГА–65 в Москва.
Още същата година започва внедряването на ЕЛКА 6521 в производство (завод ЕЛЕКТРОНИКА, София).

България се прочува в края на 60-те и началото на 70-те години на ХХ в. като един от големите износители на електронни калкулатори. През 1966 г. са конструирани и новите модели ЕЛКА 22 и ЕЛКА 25 ([2]).
По-късно в Изчислителния център се разработва и контролер за връзка между съветкския компютър Минск 32 (вж. по-долу) и произвежданите тогава в България дискови устройства, който намира широко разпространение в Съветския съюз и специално в Дубна.

Минск-2

Изчислителният център получава първата си електронна изчислитена машина Минск-2 през 1964 г . – тя е една от първите произведени (с фабричен № 3) в СССР (дн. Русия).
Входът на данни и програми е чрез перфоленти. Програмите за Минск-2 се пишат на машинен език. Това налага в МИ с ИЦ да се създаде оригинално математическо осигуряване за нея – автокод МИКОД и съответен транслатор (1964), диспечерски системи МИД-1 (1965) и МИД-2 (1966), език за символично програмиране и съответен транслатор (1966) и други (вж  [10], [12] ).

ЕИМ Минск-2

Перфоратор на перфоленти за Минск-2

Вншна памет на магнитни ленти на Минск-2

Акад. Кирил Боянов в [2]:
Силен колектив от математици започна разширяването на програмното осигуряване на машината и решаване на непрекъснато увеличаващи се поток от задачи както от научните институти на БАН, така и от други организации. Бл. Сендов, Д. Добрев, Е. Димитров, В. Спиридонов, Р. Ангелинов, Г. Христов, Р. Киркова, Ст. Димова, Р. Калтинска, М. Апостолова използваха денонощно новата придобивка.

Бегла представа за програмирането в ония години дават трите снимки по-долу . Те са взети от дипломна работа през 1967 г. на тема  Използване на моделирането при решаване на някои въпроси от проектирането на цифрови електронно-сметачни машини, с ръководител Кирил Боянов и рецензент Димитър Добрев. Дадена е заглавната страница на дипломната работа, общата блок схема на алгоритъма свързан с предложения модел и началото на програмата (на машинен език върху бланка за Минск-2), реализираща тази блок схема.

Дипломна работа

Обща блок схема

Начало на програмата

Център за колективно ползване

Колективът на МИ с ИЦ бързо се увеличава с млади математици и инженери, включени в редица задачи на държавния план. През 1965 г. Институтът наброява вече 248 души.
Изчислителният парк се увеличава с компютрите Минск 22 и Минск 32,  впоследствие със СМ-4 и ЕС 1040
В началото на 70-те години на ХХ в. Изчислителният център към МИ с ИЦ е един от най-модерните в страната.

Още със създаването си Изчислителният център при МИ с ИЦ става базата за обучение на студентите специализиращи Изчислителна математика във ФМИ (тогава МФ) на СУ (вж Начало на информатиката), както и център за колективно ползване от други институции.

В МИ с ИЦ се създава колектив от специалисти, които решават проблеми от различни области на науката и производството чрез създаване на съответни математически модели и/или на пакети програми (ако няма готови) за решаването им с наличната изчислителна техника.

Потокът от проблеми както на научните институти на БАН и на факултети на СУ, така и на други организации расте. Институтът по математика с Из­числителен център е на сметно финансиране (из­държа се от договори) в голяма степен и благодарение на Изчислителния център.

Годините 1968-1985 се характеризират със създаването на множество специализирани информационни системи за различни потребители, както в рамките на БАН, така и за други организации; създаване на базово програмно осигуряване за ефективно използване на най-разпространената в дадения момент изчислителна техника в България (тук спадат машината МИНСК-32, серията СМ-4, машините от серията ЕС); създаване на пакети с базови програмни средства за автоматизиране на процесите по създаване на информационни системи с общо предназначение на системи за управление на бази от данни и др.

В ИМ с ИЦ се извършваха научни изследвания за обединяване на изчислителните мощности в крупни изчислителни комплекса с цел тяхната ефективна експлоатация.

Кирил Боянов в [2]

За допълнителна информация относно някои разработки вж. [2].

През 1966 г. от Института се отделя Цент­рален институт по изчислителна техника (ЦИИТ), към който преминава почти целия научно-технически и инженерен състав на Института. През 1994 г. Изчислителният център се обособява като самостоятелно звено към Централно управление на БАН.

Поклон

Думи на акад. Кирил Боянов в [2] относно заслугите на акад. Любомир Илиев за началото и развитието на Информатиката (най-общо казано) в България:

Той успя да обедини знания и усилия на математици и инженери, положи основите на ново направление по информатика в БАН, консолидира усилията за създаване на обучение в съвременни области на информационните технологии както в направление математически науки, така и в направление технически науки. Безспорно делото на акад. Л. Илиев е неординарно и заслужава отделно внимание. Международната общност го призна за „pioneеr” в областта на компютърните науки. Дали отдадохме нужното на този човек, …
Или останахме длъжници?

Съставил: Р. Калтинска

Библиография

  1. Илиев, Любомир. Първият изчислителен център в Народна република България по случай 25 години от създаването му. ФМС, 1987, т. 29, № 2, с. 86-92.
  2. Боянов, Кирил. Първият изчислителен център – начало на информационното общество у нас. Сп. На БАН, № 4, 2011, с. 53-58.
  3. Петров, Петър, Боянов, Кирил. Някои бележки по създаването на първия изчислителен център в България.  
  4. Боянов, Кирил. НАЧАЛОТО (В БЪЛГАРИЯ). // Щрихи от развитието на изчислителната техника в България. -София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов”, 2010, с. 14-25.
  5. Боянов, Кирил. Приложение 2: Кратко описание на машина “Витоша”. // Щрихи от развитието на изчислителната техника в България. -София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов”, 2010,   с. 172-177   
  6. Илиев, Любомир. Математически институт с Изчислителен център при БАН. ФМС, 1969, т.12, кн. 4, с. 265-274
  7. Сендов, Благовест. Математиката, информатиката и другите науки.//Алгоритъм на живота. Изд. “Захари Стоянов”, София, 2001, с. 114-116.
  8. Бърнев, Петър. Делото и приносът на български учени – информатици. // Делото и приносът на български учени– информатици. – София, Асоциация “Развитие на информационното общество”, Поредица “Информатика и информационно общество”, 2005, 59 с.
  9. Шишков, Димитър. Звездните мигове на българската компютърна техника и компютърна информация. -София, ТАНГРА ТанНак РА ИК, 2002, 482 с.
  10. Петров, Петър. Математическо осигуряване на ЕСМ Минск-2. Информация написана за музея. 2015 г.
  11. Сендов , Бл. 100 години от рoждението на академик Любомир Илиев, Математика и математическо образование, 42-ра пролетна конференция на Съюза на математиците в България, 2013, с. 15-22.
  12. Секция Математическо осигуряване. Българска академия на науките, Институт по математика с Изчислителен център. Юбилеен сборник. 1993, 74 с.
  13. Бърнев, Петър. Делото и приносът на наши информатици за началното развитие на информатиката в България.  // Делото и приносът на български учени–информатици. – София, Асоциация “Развитие на информационното общество”, Поредица “Информатика и информационно общество”, 2005, с. 5-8.
  14. 50 години от създаването на Първият Изчислителен център в България. // Юбилейна сесия.

начало