НИКОЛА ОБРЕШКОВ (1896-1963)

БИОГРАФИЯ*

Крупният български учен–математик със световна известност и признание, дългогодишен ръководител на катедрата по висша алгебра в Софийския университет и директор на Математическия институт при Българската академия на науките, акад. проф. д-р Никола Димитров Обрешков е роден на 6 март 1896 г. във Варна в семейството на военнослужещ.

СЕМЕЙСТВОТО

Баща му Димитър Обрешков достига до чин полковник. Майка му Кица Обрешкова е била домакиня. Отличавала се е с начетеност, свирела е на цигулка, владеела е френски език. Наред с грижите за семейството тя отделяла време и внимание за образованието и интелектуалното възпитание на децата си. Отделна стая в жилището на фамилия Обрешкови във Варна е била снабдена с черна дъска, където тя занимавала децата си.

Димитър и Кица Обрешкови имали осем деца – четирима синове и четири дъщери. Синовете са Владимир, Алцек, Рачо и Никола. Владимир става юрист. Алцек завършва военно училище с чин на морски офицер в Кронщат, където умира на 22-годишна възраст. Свирел е много добре на цигулка. Рачо умира на 12-годишна възраст. Бил е много добър шахматист.

Дъщерите са Бояна, Мила, Джора и Йордана. Мила и Джора са били учителки по математика. Джора е работила известно време и в Картографския институт. Бояна и Йордана са били домакини.

Наследниците на останалите шест живи деца на Димитър и Кица Обрешкови се насочили предимно към интелектуални професии. Дъщерята на Владимир (Елена) е доцент във Висшия медицински институт, синът на Бояна (Иван) е инженер – атомен физик, дъщерите на Джора (Мария, Катя, Павлина и Дочка) са инженери, Йордана е майка на покойния теоретик физик проф. Никола Калицин, на Добринка Калицин – професор по биохимия във Висшия медицински институт – Варна, и на Георги – професор в Германската демократична република.

Най-големият от синовете на Никола Обрешков (Алцек, починал в началото на 1985 г.) е по образование медик. Вторият му син (Димитър) е професор – завеждащ катедрата по машинознание във Висшия минногеоложки институт. Третият (Данаил) е инженер.

УЧЕНИК

Начално и прогимназиално образование Никола Обрешков получава в родния си град. Средно образование завършва през 1915 г. във II софийска мъжка гимназия. Математическото му дарование се проявява силно още през ученическите му години. Ето спомените му за първите му творчески докосвания до математическата наука (предадени от акад. Л. Илиев):

СТУДЕНТ

Ето как изглежда този период от живота на Н. Обрешков в спомените на покойния акад. Г. Наджаков :

АСИСТЕНТ, ДОЦЕНТ, ПРОФЕСОР

Встъпителната лекция на доц. Н. Обрешков (1920)

Веднага след завършване на висшето си образование през 1920 г. Никола Обрешков е назначен за асистент при катедрата но диференциално и интегрално смятане, която тогава се ръководи от Кирил Попов. Едновременно с това той води и упражнения по висша алгебра. 

Започва блестящата академична кариера на младия учен-математик. През 1922 г. Н. Обрешков е избран за редовен доцент при катедрата по висша алгебра. Три години по-късно е избран за извънреден професор, а от 1928 г. е вече редовен професор и титуляр на катедрата по висша алгебра, на който пост остана до смъртта си.

На 13 октомври 1932 г. проф. Н. Обрешков получава научната степен доктор по математика в университета на Палермо (Италия). През следващата година проф. Н. Обрешков за втори път представя българската наука – на 20 юли 1933 г. той получава степента docteure es sciences, този път в парижката Сорбона.

Випуск 1943 г. на ФМФ-СУ. На втория ред отляво надясно: трети – Благовест Долапчиев, следван от Боян Петканчин, Кирил Попов, Любомир Чакалов, Димитър Табаков, Никола Обрешков, Любомир Илиев.

МЕЖДУНАРОДНО ПРИЗНАНИЕ

Ненавършил още 40 години, проф. Н. Обрешков е вече добре познат в чужбина – желан гост в големите научни центрове на математическата мисъл по онова време, активен участник в международни научни конгреси. С течение на годините извоюваният от него научен престиж укрепва, математическите му постижения добиват все по-широка известност и признание. Утвърждава се името му на един от най крупните специалисти в областите, където бяха насочени главните му усилия, а многобройните му научни трудове все по-често се цитират.

Никола Обрешков е чел лекции по покана в университетите на Хамбург, Берлин, Женева, Рим, Палермо, Лайпциг, Дрезден и др. Несъмнено е, че тези лекции са допринесли за популяризирането на българската математика – особено през годините, когато са се отделяли твърде скромни средства за развитието на науката в нашата страна и на плещите на българските учени е лежала тежката задача да защищават пред света националната ни чест.

Никола Обрешков е участвал с доклади в световните конгреси по математика в Осло (1936) и Единбург (1958). Взел е участие и в Първия конгрес на славянските математици във Варшава (1929), в Конгреса на балканските математици в Атина (1935), в Първия конгрес на унгарските математици (1950), в Тагунг по теория на вероятностите и математическа статистика в Берлин (1954), в Интернационалния математически колоквиум по числени методи в Дрезден (1955), както и в много други конференции и научни сесии, организирани у нас и в други страни.

За големия международен авторитет на проф. Н. Обрешков говори и това, че той бе канен от чужбина за рецензент на научни монографии, а също и като референт на трудове, представени за получаване на академични и други научни звания и степени.

НАУЧНО НАСЛЕДСТВО

Никола Обрешков остави огромно и разностранно научно наследство, обхващащо почти 250 публикации в наши и чужди научни списания и издания –  в това число учебници и няколко монографии. Впечатляващо е както разнообразието, така и дълбочината на творчеството му, което по своята уникалност за дълго ще остане неповторим образец, и то не само в рамките на българската математическа наука. Даже и един бегъл поглед върху него поразява с широтата на научните интереси и възможности на автора му: класическа алгебра, анализ, теория на вероятностите и математическа статистика, интегрална геометрия, топология, механика, уравнения на математическата физика, теория на числата. В почти всички тези научни направления Н. Обрешков остави завършени резултати, някои от които и досега остават ненадминати. 

Разпределение на корените на алгебричните уравнения
Особено любима област на научно дирене и творчество бе за него разпределението на корените на алгебричните уравнения. Първият му крупен успех – обобщението на класическите теореми на Бюдан–Фурие и Декарт – става начало на дългогодишен, траен и плодоносен интерес към тази област, продължил до последните му дни. С право той бе считан за един от най-крупните световни специалисти по разпределението на нулите на полиномите. Многобройните му силни и тънки резултати в тази област послужиха за отправна точка на изследванията на много математици от цял свят, между които заслужава да се споменат имената на Шоенберг, Липка и Марден. У нас Обрешков също намери редица последователи и продължители в тази област. В определен период се считаше, че разпределението на нулите на полиномите е вече остаряла област и че може би Н. Обрешков е един от последните, който й отдава толкова творческа жар. В последно време и особено във връзка със съвременните приложения на математиката проблемът за „локализирането” и пресмятането на комплексните корени на полиномите отново стана актуален.

Теория на редовете
 Близо една трета от публикациите на Н. Обрешков са в областта на теорията на редовете. Особено забележителни са изследванията му върху сумирането на разходящи редове. Той владееше тази област, в която бе всепризнат специалист с изумителна техническа сръчност и майсторство. Още през 1928 г. той успява да реши проблема за сумирането с помощта на аритметичните средни на производния ред на един ред на Фурие. По-късно той въвежда едно сумиране, което нарича абсолютно сумиране с типични средни. Редица негови резултати са свързани с методите за сумиране на Борел и Митаг–Лефлер. Публикацията му върху сумирането с трансформацията на Ойлер на редовете на Дирихле, факултетните редове и редовете на Нютон (Год. Соф. унив., Физ.мат. фак., 35 (1939), 1–156) може спокойно да бъде отпечатана като отделна монография. Работите на Н. Обрешков по сумирането на разходящите редове предизвикаха оправдан интерес в чужбина и намериха по-нататъшно развитие в трудовете на много математици в Англия, Индия и Германия. За съжаление у нас все още няма продължители на това дело на Н. Обрешков; изглежда, че в областта на сумирането на разходящите редове останалата след смъртта му празнина у нас ще се чувства за дълго.

Аритметика
 Около 50-те години Н. Обрешков, вече в зряла творческа възраст, насочва таланта си към трудната и привлекателна област на аритметиката, най-често наричана сега диофантов анализ. За кратко време изпод перото му се раждат нови и интересни теореми, отнасящи се до апроксимацията с линейните форми. Безспорно един от върховете на творчеството му въобще е намирането на точната стойност на константата на Е. Борел (1871–1956). През 1957 г. Н. Обрешков доказа, че тя е равна на единица, след като този проблем бе останал нерешен в течение на повече от 50 години.

Някои класове от цели и от мероморфни функции
 На Н. Обрешков дължим още множество тънки и красиви резултати. През 1933–1934 г. той намира общия вид на мероморфните функции, които са граници на рационални функции при съответни предположения за разпределение на полюсите им. Тези резултати са естествено продължение на изследванията на Лагер, Линдварт, Пойа и Шур и са поместени в монографичния труд на Обрешков  Някои класове от цели функции, които са граници на полиноми, и от мероморфни функции, които са граници на рационални функции, издаден в Париж през 1941 г.

Интегралната трансформация на Лаплас
 През 1958 г. Н. Обрешков публикува едно обобщение на класическата интегрална трансформация на Лаплас, което обаче доста години остана незабелязано и не получи нужното признание. Може би причината за това е, че тази работа е отпечатана само в Известия на Математическия институт на БАН, и то на български език. По-късно обаче различни автори започнаха да публикуват интегрални трансформации, които се оказват все частни случаи от тази на Обрешков. Безспорният му приоритет в тази област е вече възстановен, но какви ли още такива резултати лежат скрити в огромното му научно наследство?

Теория на вероятностите и математическа статистика
 Интерес предизвикват и изследванията му по теория на вероятностите, където той дава нов алгебричен метод за изучаване на дискретните вериги на Марков. Тези резултати намериха място в монография на големия френски математик Морис Фреше. За значимостта на работите на Н. Обрешков по математическа статистика говори и фактът, че през 1938 г. в Париж е отпечатана монографията му Математическа статистика.

Други области
 Никола Обрешков има значителни трудове по квадратурни формули, интегрална геометрия в неевклидовата равнина на Лобачевски, гранични задачи за уравненията на топлопроводността. Забележително е неговото обобщение на формулата на Тейлор. Той посвещава няколко публикации и на задачата за числено пресмятане на корените на алгебричните уравнения.
Под влияние на някои работи на Харли и Литълуд, а най-вече на С. Н. Берщайн, Н. Обрешков започва да отделя значително внимание на асимптотичните свойства на производните на функции, дефинирани върху лъч от реалната ос, а също така и на регулярно монотонните функции

СПЕЦИФИЧЕН ТВОРЕЦ

Маниерът на Н. Обрешков като творец е особено интересен. Той съчетаваше в себе си ярко изразено асоциативно мислене и рядка способност да вниква бързо в същината на проблемите, които го занимаваха. Характерна черта на творчеството му бе естествеността и простотата на идеите, съчетана със завидна находчивост и технически умения. Ето какво си спомня по този повод акад. Л. Илиев:

Българската академия на науките започна издаването на Съчинения на акад. Н. Обрешков, първите два тома на които са вече публикувани съответно през 1977 и 1981 г. След отпечатването и на останалите томове нашата научна общественост ще добие още по-пълна представа за крупното научно наследство на големия български учен-математик.

Проф. Н. Обрешков не доживя този наистина вълнуващ момент, но няколко месеца преди смъртта му излязоха от печат монографиите му Нули на полиномите (Издателство на БАН, 1963) и Разпределение и пресмятане на нулите на реалните полиноми (на немски език, Берлин, 1963). Може би в творческите планове на автора им са зреели и други намерения и идеи, но за съжаление те останаха неосъществени.

Ние и следващите поколения математици трябва да сме признателни на проф. Н. Обрешков за това, че със самоотвержения си пионерски труд той успя да издигне нивото на българската математическа наука до такива висоти, на каквито дълго преди това са се радвали другите културни нации.

Наш дълг е да популяризираме делото му, да го умножаваме и да го правим достояние както у нас, така и далеч зад границите на родината ни.

ПЕДАГОГ

Повече от 40 години проф. Н. Обрешков бе на педагогическия пост като асистент, доцент, професор и завеждащ катедрата по висша алгебра на Софийския университет.

Букет от студентите след последната лекция, 16.V.1963

Чел е редовен курс по висша алгебра на студентите по математика и физика, лекции по теория на вероятностите и математическа статистика, по теория на числата, специален курс по сумиране на разходящите редове.

Автор е на учебници по висша алгебра (претърпял няколко издания) и по теория на числата, както и на оригинален сборник от задачи и теореми по висша алгебра с приложение към него, посветено на верижните дроби.

Проф. Н. Обрешков не остана безучастен и към образователното дело в нашата страна. Той е автор или съавтор на учебници по математика за средните училища, както и на няколко популярни статии, публикувани във Физико-математическото списание на БАН.
В тях той разглежда в достъпна форма задачи от теорията на числата, геометричните построения, проблема за четирите цвята, неравенства за разликите на редици и производните на функциите и др.

Висша алгебра (1930)

Висша алгебра (1935)

Сборник по Висша алгебра (1932)

Всички поколения наши математици, които са били студенти на проф. Н. Обрешков, помнят с каква доброжелателност се отнасяше той към тях по време на изпит, съчетавайки висока взискателност към онези, които искат да се изявят, с шеговита снизходителност към тези, чиито усилия са се оказали недостатъчни.

В МАТЕМАТИЧЕСКИЯ ИНСТИТУТ ПРИ БАН

През 1951 г. проф. Н. Обрешков е назначен за директор на основания три години преди това Математически институт (дн. ИМИ) при Българската академия на науките (БАН). Под негово ръководство започна израстването на ново творческо поколение български математици.

За безпогрешния му усет при подбора на първите млади научни сътрудници на института красноречиво говори фактът, че всички те израснаха като авторитетни специалисти. Седем от тях днес са професори, един е старши научен сътрудник I степен, един е доцент, пет са доктори на математическите науки.

Несъмнена роля за този ръст е изиграла принципната взискателност, съчетана с рядка доброжелателност, която той проявяваше към сътрудниците на института. Всеки две седмици той ги събираше и те го информираха устно какво са направили през това време. Бележките му имаха винаги градивен характер, засягаха направо сърцевината на проблема, вдъхваха увереност в изхода на изследванията.

Той се интересуваше особено живо от подбудите за едно .или друго доказателство – за онзи почти неуловим, но критичен момент във всяко математическо творчество, когато се ражда решението. Често задаван въпрос от проф. Н. Обрешков беше: Как се досети, а-а-а, как се досети? И като че ли съпреживяваше и сам преодоляваше възникналите при решаването на конкретната задача трудности.

ОТЛИЧИЯ

Крупните научни успехи на младия професор Никола Обрешков, както и изявите му в чужбина след 1930 г., му донасят заслужени отличия:  премията Берлинов, ордените Св. Александър IV степен (1934) и За гражданска заслуга III степен (1939). През януари 1945 г. той е избран направо за редовен член (дн. академик – бел. ред.) на Българската академия на науките.

През 1947 г. получава наградата За наука, присъдена му от съществуващата по онова време Камара на народната култура. През 1950 г. той стана лауреат на Димитровска награда за наука I степен. През следващата 1951 г., а по-късно и през 1963 г. получи орден Кирил и Методий  I степен. През 1956 г. бе награден с орден Народна република България I степен, а през 1959 г. бе удостоен и с орден Георги Димитров. През 1963 г. по време на честването на 1100-годишнината на българската книжнина и култура акад. Н. Обрешков, само няколко месеца преди смъртта му, бе удостоен и с високото звание Народен деятел на науката.

Към всички тези изрази на уважение и признателност към делото на Никола Обрешков трябва да се спомене и учредената от Българската академия на науките награда Никола Обрешков, която всяка година по случай деня на славянската писменост и култура се присъжда за особени постижения в областта на математиката и физиката.

ОБЩЕСТВЕНИК и … ЛОВЕЦ

Академик Никола Обрешков бе не само голям наш учен, но и виден обществен деец. Години наред той бе подпредседател на Съюза на научните работници в България, член на Комисията за Димитровските награди, член на Националния комитет за защита на мира, както и на Световния съвет за мир. Той почина като народен представител в Народното събрание на един от столичните райони.

Големите личности почти винаги са носители на привички, странности и склонности към дейности, които лежат далеч от творчеството им и които сега сме свикнали да характеризираме като хоби. Нерядко истинските дейци на науката и изкуството попадат в ситуации, които по-късно се представят под формата на анекдоти, обикновено с доброжелателен характер. Всичко това е особен израз на любов и уважение към един безспорен талант.

Академик Н. Обрешков беше ловец. Като член на Световния съвет на мира веднъж участвал на заседанията му в Москва и през свободното си време потърсил помощта на придружвачката си: Я хочу покупить пушку (Искам да купя топ – бел. на  ред). Можем да си представим изумлението на бедното момиче, което дълго не могло да проумее защо такъв изтъкнат борец за мир иска да купи такова страшно оръжие.

През 1956 г. в Москва академик Н. Обрешков, унгарският математик Хайош и проф. Л. Илиев, вероятно по настояване на първия, с мъка откриват специализиран магазин за продажба на гумени патици – примамка за лов на диви патици, в какъвто искал да участва Обрешков. Когато отворила куфара му в София, съпругата на Обрешков не могла да се начуди как са успели тези професори да намерят такава грозна играчка за внучето им.

ЧОВЕКЪТ НИКОЛА ОБРЕШКОВ

* Русев, Петър. Никола Обрешков. Български математици. – София : Народна просвета, 1987, с. 121-128. (тук с добавени подзаглавия и снимки; съставил: Р. Калтинска)

начало