За хумора и находчивостта на проф. Георги Брадистилов се носят легенди сред колеги и студенти, не само завършили някой от Техническите университети. Предават се от поколение на поколение. Често едни и същи случки се приписват и на професорите Алипи Матеев и/или Ярослав Тагамлицки. Но дори и в поизменен контекст, те носят същите ирония и остроумие.
По-долу са дадени част от мнения, мисли и случки свързани с проф. Брадистилов – източниците са посочени след всеки текст в скоби.
КОЛЕГИ и СТУДЕНТИ РАЗКАЗВАТ:
ПрофБрадистилов: Задачата на науката е да обясни това, което е невъзможно да се разбере. ([3])
Проф. Брадистилов – герой на неизброими вицове. На него ли му викаха Брадата?
Забелязвам, че е специализирал при Адамар, Картан и Каратеодори. Все класици…
Плодовит учен, надарен лектор и кадърен администратор – ректор на МЕИ. ([3])
Забелязвам, че е специализирал при Адамар, Картан и Каратеодори. Все класици…
Плодовит учен, надарен лектор и кадърен администратор – ректор на МЕИ. ([3])
Казват, че когато открил прочутата си теорема, Питагор принесъл в жертва на боговете сто бика.
По този повод проф. Брадистилов се шегувал, че оттогава говедата не обичат математиката… ([1, 3])([3])
По този повод проф. Брадистилов се шегувал, че оттогава говедата не обичат математиката… ([1, 3])([3])
В навечерието на изпитна сесия проф. Брадистилов инструктира асистентите:
– Когато изпитвате, оценката на студента ще изграждате върху знанията му, а не върху незнанието. ([1])
– Когато изпитвате, оценката на студента ще изграждате върху знанията му, а не върху незнанието. ([1])
За заверка на семестъра проф. Брадистилов имаше печат с подписа си:
Избийте баламите и тарикатите сами ще умрат! ([3])
Избийте баламите и тарикатите сами ще умрат! ([3])
По памет перефразирам думи от лекцията по математика на проф. Брадистилов във ВМЕИ (дн. Техничиски университет):
– Вие, инженерите, когато копаете кладенец, искате да стигнете до водата – да има край, някакъв. Затова не схващате понятието за безкрайност… Ами тъй като никой не е доказал, че Светът е краен, значи е безкраен … какаво му е толкова, чудното? ([3])
– Вие, инженерите, когато копаете кладенец, искате да стигнете до водата – да има край, някакъв. Затова не схващате понятието за безкрайност… Ами тъй като никой не е доказал, че Светът е краен, значи е безкраен … какаво му е толкова, чудното? ([3])
Загрижени родители посетили Ректора на МЕИ (дн. Техничиски университет) проф. Брадистилов и му задали един единствен въпрос:
– Може ли млад човек, постъпил в МЕИ, да се развие?
Последвал светкавичен отговор:
– Ами, ако е имало нещо завито, ние ще го развием. ([1])
– Може ли млад човек, постъпил в МЕИ, да се развие?
Последвал светкавичен отговор:
– Ами, ако е имало нещо завито, ние ще го развием. ([1])
По време на лекция на проф. Брадистилов студентите шумят повече от обичайното. Той, почуквайки с тебешира по дъската, казва строго:
– Два цирка има вече в София – старият и новият. Трети цирк няма да допусна. ([1])
– Два цирка има вече в София – старият и новият. Трети цирк няма да допусна. ([1])
Проф. Брадистилов ценеше остроумието. Влизат на изпит при него двама студенти – единият дълъг, а другият нисък.
– Разделете дъската на две и пишете – казва професорът. Дългият грабва тебешира и разделя дъската с хоризонтална права (?!).
– Достатъчно, – казва професорът, – дай си книжката! И му пише шестица.
– Човек, който има акъл да се справя в конкретна ситуация, винаги може да научи математиката, ако желае! – се доизказал професорът. ([3])
– Разделете дъската на две и пишете – казва професорът. Дългият грабва тебешира и разделя дъската с хоризонтална права (?!).
– Достатъчно, – казва професорът, – дай си книжката! И му пише шестица.
– Човек, който има акъл да се справя в конкретна ситуация, винаги може да научи математиката, ако желае! – се доизказал професорът. ([3])
Веднъж слагат във Фоайето една голяма карикатура на проф. Брадистилов в бяла престилка, целият опръскан с кръв, сече глави! През това време професорът минава и Димо шефа (прочут студент, следвал 26 години и завършил на 45 г.) го хваща фамилиарно под лакет и го завежда при карикатурата, пред която са се събрали студенти. Проф. Брадистилов поглежда карикатурата и казва:
– Докато има телета, ще има и касапи! ([3])
– Докато има телета, ще има и касапи! ([3])
Имаше един прочут интеграл наречен Интегралът на 14 000 – проф. Брадистилов беше скъсал 14 000 студенти на него. Имаше един прислужник в МЕИ – бай Петко – проф. Брадистилов го беше научил да решава интеграла. Някой като закъсаше, професорът викаше бай Петко и му казваше:
– Бай Петко, този интеграл можеш ли го реши, така както го гледаш!
Прислужника написваше решението на дъската, а по-съвестните студенти просто… умираха от срам … ([3])
– Бай Петко, този интеграл можеш ли го реши, така както го гледаш!
Прислужника написваше решението на дъската, а по-съвестните студенти просто… умираха от срам … ([3])
На един общообразователен симпозиум във Варна група учителки по руски кокетничат с проф. Брадистилов! Едната от тях му казва:
– Другарю професор, чували сме легенди за Математиката, но я ни кажете вие знаете ли Руски?Например на КТО – отговаря – ЧТО. А какво отговаря на КЕМ?
– Ами не зная – шегува се проф. Брадистилов.
– Но нека опитаме с….Математика! Значи на кто-что, тогава на кем – Х и така Х х КТО = ЧТО х КЕМ (просто тройно правило!). И така като съкратим еднаквите множители се получава ЧЕМ!
Простодушните учителки зяпнаха от почуда! Сигурен съм че в този момент те всички искаха да имат дете от професора…. ([3])
– Другарю професор, чували сме легенди за Математиката, но я ни кажете вие знаете ли Руски?Например на КТО – отговаря – ЧТО. А какво отговаря на КЕМ?
– Ами не зная – шегува се проф. Брадистилов.
– Но нека опитаме с….Математика! Значи на кто-что, тогава на кем – Х и така Х х КТО = ЧТО х КЕМ (просто тройно правило!). И така като съкратим еднаквите множители се получава ЧЕМ!
Простодушните учителки зяпнаха от почуда! Сигурен съм че в този момент те всички искаха да имат дете от професора…. ([3])
Веднъж проф. Брадистилов минава покрай общежитие на МЕИ (дн. Техничиски университет). Отгоре му хвърлят една тухла в краката, за да го сплашат. Професорът вдига глава към строежа и възмутено казва на висок глас:
– Е-е-е, толкова години ги уча на анализ, а една траектория не могат да изчислят… ([1, 2])
В друг вариант репликата е:
– Нещастници! Ще ви скъсъм отново! Една Парабола не можете да изчислите! ([3])
– Е-е-е, толкова години ги уча на анализ, а една траектория не могат да изчислят… ([1, 2])
В друг вариант репликата е:
– Нещастници! Ще ви скъсъм отново! Една Парабола не можете да изчислите! ([3])
Двамата забележителни професори в МЕИ (дн. Техничиски университет) и големи приятели в живота – проф. Брадистилов и професор Минчо Златев се сблъскват на входната врата наМЕИ /su_tooltip] (дн. Техничиски университет). Никой не дава път на другия.
Проф. Брадистилов (доста по-висок и едър човек):
– Минчо, направи ми път, защото ей сега ще те сложа в малкото си джобче!
Проф. Златев (дребен на ръст):
– Тогава там ще имаш повече акъл! ([1])
Проф. Брадистилов (доста по-висок и едър човек):
– Минчо, направи ми път, защото ей сега ще те сложа в малкото си джобче!
Проф. Златев (дребен на ръст):
– Тогава там ще имаш повече акъл! ([1])
Съставил: Р. Калтинска
Библиография
- Върбанова Елена. Спомени на колеги, сътрудници и ученици за проф. Брадистилов. Писмен материал предоставен на ММИБ).
- Жен-И-Сен. Смях на куб. //София, 2012, 44 с. (Жен-И-Сен е псевдоним на доц. д-р Евгения Сендова – ред. бел.)
- Студентски спомени: http://clubs.dir.bg/showflat.php?Board=mathematics&Number=1951455448&page=&view=&sb=&part=all&vc=1