ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ (1906-1972 )

БИОГРАФИЯ*

Георги Иванов Георгиев е роден на 26 ноември 1906 г. в село Раднево, Старозагорски окръг, в будно учителско семейство. Завършва гимназия в Разград.

Студент, специализант, учител

Завършва специалност математика в Софийския университет през 1930 г. След завършване на университета работи една година в Застрахователния институт в София.

По препоръка на учителите си академиците Чакалов и Обрешков, бива изпратен на специализация в Полша. Там попада под влиянието на световноизвестните математици Шерпински, Куратовски, Борсук и др. Защищава докторат във Взршавската политехника и е оставен там за асистент. След фашистката окупация на Полша през 1939 г. се прибира в България.

Работи като учител в Плевенската гимназия. След една година се завръща в София и учителства до 1947 г. във II Софийска мъжка гимназия.

Доцент и професор

През 1947 г. се хабилитира за редовен доцент в новооткрития Варненски държавен университет Св. Кирил Славянобългарски. През следващата година е избран за делегат на конгреса на математиците в Румъния и за ректор на Варненския университет.

През 1949 г. е избран за професор във Варненския университет. Същата година заболява тежко. След оздравяването си се завръща в София като професор в катедрата по математика на Софийската политехника. След разделянето й е назначен за ръководител на катедрата по математика в Минно-геоложкия институт (дн Минно-геоложки университет). Тук работи до 1962 г., когато здравословното му състояние се влошава толкова, че е принуден да се пенсионира по здравословни причини.

Педагог

За нуждите на обучението на студентите написва учебниците Математически анализ. Кратък курс, Математически анализ, I част, Математически анализ, II част, които са претърпели няколко издания.

Въпреки лошото му здраве пенсионирането му не трае дълго, защото още през 1962 г. е изпратен да укрепи обучението по математика в новооткрития Висш химико-технологичен институт в Бургас. Окончателно се пенсионира през 1965 г.

Преподаването по математика беше за него призвание. Ясното изложение и точните формулировки съпътстваха всяка негова лекция от началото до края.

Научни интереси

Научните му интереси бяха из областта на топологията, математическия анализ и теорията на числата.

Топология. Възпитаник на прочутата полска топологична школа, той е първият математик у нас, който систематично прилага понятията и методите на топологията в научно изследователската си работа. Така например той е показал как може да се въведе понятието топологично пространство, като в основата му се положи аксиоматично въведено понятие за граница на дадено множество (под това понятие тук всъщност се разбира съвкупността на онези точки от контура на дадено множество, които се съдържат в множеството). Доказал е и някои теореми за съществуване на неподвижни точки на непрекъснати изображения, както и относно непрекъснатия образ на правата в кръга, равнината, сферата и др. Извършил е също така (пак с помощта на топологични понятия) някои от първите у нас изследвания в областта на динамичните системи.

Анализ. В областта на анализа интересите на Георги Георгиев са насочени главно към решаване на задачата за намиране на кубатурни формули с минимален брой членове, които формули са точни за полиноми до дадена степен.

Георгиев третира и други въпроси от анализа, между които ще отбележим доказателството на едно характеристично свойство на полиномите на Щурм.

Останалите работи на Георгиев по анализ третират учебно-методични въпроси.

Теория на числата. В областта на теорията на числата Георги Георгиев разглежда задачата за намиране на рационалните решения на неопределени уравнения от даден вид, като обобщава един резултат на Л. Чакалов и Хр. Караниколов.

Отличия

За дейността си е награждаван с редица държавни отличия (орден Кирил и Методий и др ).

Човекът Георги Георгиев

Нашата математическа общественост се прости с проф. Г. Георгиев на 4 юли 1972 г. До последния си дъх той не престана да работи с неотслабваща упоритост върху онези математически проблеми, които го вълнуваха.

Тези, които го познаваха, няма никога да забравят човешката му топлота, отзивчивост и искрено желание за съпричастност във всички житейски и други проблеми, споделяни с него.

---

* Георгиев, Н., Ив. Иванов, Вл. Чакалов. Георги Георгиев. // Български математици. – София : Народна просвета, 1987, с. 196-198 (тук с малки съкращения и прибавени подзаглавия; съставил: Р. Калтинска).