ПЕТКО ИВАНОВ (1896-1982)
БИОГРАФИЯ*
Народният учител доцент Петко Иванов е първият наш хабилитиран преподавател в областта на методиката на математиката. Основател е и многогодишен главен редактор на списание Математика и физика, пряк наследник на което е списанието Обучението по математика (вж. Списания).
Петко Иванов е бил помощник-министър в Министерството на народната просвета, директор на Отдела за средно и институтско образование в Министерството на народната просвета, директор на Централния институт за усъвършенстване на учителите – София, ръководител на секцията по математика и физика към НИИОО Тодор Самодумов, ръководител на катедрата по методика на математиката, физиката и химията във Физико-математическия факултет (дн. ФМИ) на Софийския университет Климент Охридски, ръководител на катедрата по методика на математиката въз Висшия педагогически институт в Шумен и др.
Началото
Роден е на 4 ноември 1896 г. в с. Къкрина, Ловешки окръг, в бедно семейство. На 9-годишна възраст остава сирак и грижите по възпитанието и образованието му се поемат от неговите баба и дядо.
Начално образование получава в с. Къкрина, а основно – в Ловеч. Тук трудолюбивият младеж бързо привлича вниманието на учителите и те настойчиво го съветват да продължи образованието си в известната тогава Габровска гимназия.
През 1915 г. идва в София, за да се запише да учи в университета. Но плановете му са осуетени. Той пренася нелегално от София в Ловеч Манифеста на БРСДП (т. с) и на парламентарната й група против включването на България в Първата световна война. За тази дейност Петко Иванов е арестуван и осъден от военно-полевия съд. След излизане от затвора е мобилизиран в армията.
Студент и учител
От началото на 1919 г. е назначен за начален учител в родното си село.
През учебната 1919–20 година е студент в Юридическия факултет, а от есента на 1920 до лятото на 1923 г. – във Физико-математическия факултет (дн. ФМИ) на Софийския университет.
От 15 септември 1923 г. до 28 септември 1929 г. Петко Иванов учителства в Плевенската мъжка гимназия.
Специализация в Париж
Още тук у него се раждат идеи за няколко статии, свързани с решаването на уравненията в училище, които публикува от 1931 до 1937 г. Първата от тях – за ирационалните уравнения – той написва в Париж, като я подписва с псевдоним Sigma (вж. Списание на Физико-математическото дружество в София, 1931, кн. 2–3).
От 1 октомври 1930 до 1 март 1941 г. Петко Иванов учителства в различни гимназии в София и няколко месеца в Плевен. През 1931 г. той е един от тримата основатели на учителската профопозиция.
От март 1941 г. до април 1945 г. Петко Иванов работи в Министерството на търговията, промишлеността и труда. След това преминава на работа в Министерството на просветата, последователно като директор на отдела за
Доцент, ръководител на катедра
През учебните 1948–49 и 1949–50 година Петко Иванов е хоноруван преподавател по методика на математиката във Физико-математическия факултет (дн. ФМИ) на Софийския унизерситет, а от 1 ноември 1950 г. е редовен преподавател в същия. От 1950 до 1955 г. преподавателите по методика на обучението по математика образуват секция към Катедрата по висш анализ.
През 1955 г. Петко Иванов е избран за доцент, за заместник-декан на Физико-математическия факултет (дн. ФМИ) и за ръководител на новосъздадената Катедра по методика на обучението по математика, физика и химия.
Като зам.-декан работи до 1962 г., а като ръководител на обособилата се през 1963 г. самостоятелна Катедра по методика на обучението по математика – до пенсионирането си през 1968 г.
Петко Иванов непрекъснато проявява грижи за укрепването на Катедрата по методика и насочва вниманието на работещите в нея към най-актуалните методически проблеми.
Особено ценни негови качества като ръководител са непримиримостта към недостатъците и умението да помага на младите хора.
Научни резултати
Научните интереси на доц. П. Иванов твърде рано се формират в областта на педагогическия фронт. Едва на 23 години той става учител и така силно се свързва с тази професия, че й посвещава близо 60 години от своя живот.
Обучението по математика
В много статии П. Иванов показва как потребностите на живота, икономическото, политическото и културното развитие са влияели на обучението по математика. В някои от тях за пръв път се прави цялостен анализ на съдържанието, методите и организацията на обучението по математика у нас от Първото българско царство до наши дни.
Политехнизма в обучението по математика
Връхна точка в приносите на доц. П. Иванов за решаване на проблемите на обучението по математика са разработките му, свързани с политехнизма в обучението по математика. На този проблем е посветен хабилитационният му труд По въпроса за политехнизма в обучението по математика в нашето общообразователно училище, част от който е отпечатана в сборника Политехническото обучение в общообразователното училище, изд. на БАН, 1955 г.
Като се взема предвид действителността у нас, в този труд се разработват основните пътища за осъществяване на политехнизма в обучението по математика в нашите училища. Изхождайки от същността на политехническото обучение и от особеностите на математиката, П. Иванов стига до извода, че на обучението по математика не може и не трябва да се възлага задачата да запознава учениците пряко с принципите на основните производствени процеси, с природните закони, както и да развива у учениците умения и навици да си служат с най-общите оръдия на производството, защото ще се отклони от своя предмет. Но успешното обучение по учебните предмети, непосредствено свързани с производството, е немислимо без солидни знания по математика.
Организация на обучението
Доц. П. Иванов е автор и на много други статии, свързани със съдържанието, методите и организацията на обучението по математика, поместени в Списанието на Физико-математическото дружество и списанията Математика и физика, Обучението по математика, Математика в школе, Народна просвета, Училищна практика и вестниците Работническо дело, Отечествен фронт, Учителско дело и др.
Методика на обучението по математика
Богатото научно наследство на доц. П. Иванов разкрива една система от негови дейности в областта на методиката на математиката и на математическото образование, която повече от половин век насочва обучението по математика у нас към прогресивно развитие. За многобройните статии на доц. П. Иванов по проблемите на обучението по математика акад. Л. Чакалов пише: Тези статии допринесоха за подобряване на обучението по математика у нас; много от тях не са загубили своята актуалност и днес.
Петко Иванов създаде за първи път у нас пълен университетски курс по методика на обучението по математика и написа първия и все още единствен университетски учебник по методика на обучението по математика. В този учебник е отразен натрупаният положителен опит у нас. Първата (общата) част на този учебник и особено разделите му, свързани с методите и формите на мислене в обучението по математика, получиха положителна оценка от авторитетни математици методици.
Доц. П. Иванов е инициатор за създаването на списанието Математика и физика и неговият пръв главен редактор (до 1971 г.).
Дейност в математическите дружества
Особено продължителна и плодотворна е неговата дейност в ФМД, БФМД, БМД и СМБ. Тази дейност започва още от студентските му години през 1921 г., като през 1938 г. той е секретар на настоятелството на ФМД, а през 1950 г. при прекратяване на дейността на дружеството е заместник-председател. През 1960 г. доц. П. Иванов е председател на акционния комитет за възстановяване на ФМД, а на 15 декември 1960 г. след учредителното събрание на БФМД е избран за председател на централното му ръководство. От 1963 г. той е избран за почетен член на БФМД и до края на живота си работи най-активно за него и за БМД и СМБ.
Отличия
За плодотворна научна, преподавателска и обществена дейност доц. П. Иванов е награден с много ордени и медали: Народен орден за гражданска заслуга IV степен, 9 септември 1944 г. III степен, Народен орден на труда – сребърен, два ордена Кирил и Методий I степен, Народна република България и др. Удостоен е с високите звания Заслужил учител и Народен учител. Признат е за активен борец против фашизма и капитализма.
Целият живот и научноизследователската дейност на доцент Петко Иванов са прекрасен пример за беззаветна служба и всеотдайност на математическото, образование в България.
* Кучинов, Й., Ив. Ганчев. Петко Иванов. // Български математици. – София : Народна просвета, 1987, с. 140–144 (тук с незначителни съкращения, добавени подзаглавия и снимки; съставил: Р. Калтинска).