Петър Бърнев (1935-2010)

БИОГРАФИЯ*

Петър Бърнев е роден на 28 февруари 1935 в София. Женен с две дъщери. Съпругата и двете му дъщери завършват математика в Софийския университет. Съпругата му Маргарита е учен и преподавател по информатика, добре позната на колегията, днес пенсионер. Голямата му дъщеря Ренета е професор и ръководител катедра в Щатския университет на Ню Йорк, САЩ, а малката дъщеря – Светлана, живее и работи в Монреал, Канада.

От студент до професр

През 1958 г.завършва специалността математика – научно-производствен профил в Софийския университет. Специализира две години (1961-1963) в Обединения институт за ядрени изследвания, гр. Дубна и 6 месеца в Института Блез Паскал, Париж.
Има и краткосрочни специализации в редица чуждестранни научни организации.
През 1968 защитава дисертация за научната степен Кандидат на физико-математическите науки (дн. доктор).
След като една година е учител по математика, постъпва с конкурс през 1960 г. в Института по математика (дн. ИМИ) при БАН, където последователно е научен сътрудник, старши научен сътрудник и професор (от 1984).
Основател и ръководител е на секцията Информационни изследвания (бивша Автоматизация на програмирането, по-късно Математическо осигуряване) от основаването й (1964) до пенсионирането му през 2005, както и на Лабораторията по приложение на математиката в гр. Пловдив през целия период на съществуването й.
Почина на 29 април 2010 г.

ПРИНОСИ В НАУКАТА

Петър Бърнев остави името си в науката преди всичко като информатик. Научните му постижения отразяват изключително широките му от тематична гледна точка интереси. Добре известно е, че през целия период на развитието си информатиката е сред най-динамичните научни направления. П. Бърнев публикува свои и съвместни резултати през много голяма част от този период – от 1961 практически до смъртта си през 2010. От средата на 1960-те години неговите резултати са свързани в повечето случаи с най-активно решаваните информатични проблеми.

Автоматизация на програмирането

Още през 1964 съвместно с М. Апостолова публикува статия с обзорен характер по въпросите на автоматизацията на програмирането. Скоро след това започва да публикува научните си приноси в областта на езиците за програмиране и методите за транслация. Независимо от МакКарти МакКарти (John McCarthy, 1927-2011, световно известен информатик, един от създателите на изкуствения интелект), предлага да се провежда статистически анализ на фактическото използване на конструкциите в езиците за програмиране и прилага резултатите от изследване върху програми на Фортран при създаване на оригинален транслатор.

Ръководи създаването на първите системи за програмиране в България. Започва с Минск 2 – първият реално внедрен и експлоатиран компютър в България – в Изчислителния център на Математически институт (дн. ИМИ) при БАН (вж Първият ИЦ).[/su_column][/su_row]

Под негово ръководство, за нея се създават Диспечерска система МИД (1966, вж [1]), Библиотека стандартни програми (1966), система МИКОД за символично програмиране (1967). Някои от публикациите по тази тема са направени у нас, други – в полското научно списание Algoritmy. 

В информатиката  резултатите обикновено се получават с колективни усилия. П. Бърнев ръководи колектив от млади сътрудници (П. Петров, М. Бърнева, Д. Петрова, Д. Тошков, Р. Калтинска и др.), които са и негови съавтори. Но инициаторът и ръководителят е той.

Навсякъде по-долу, когато цитираме съавтори на Петър Бърнев, трябва да се има предвид, че във всяка публикация или приложна разработка той е ръководителят или водещият в нея.

По-долу в друг раздел ще бъде отбелязана всестранната дейност на П. Бърнев по разработването на софтуера на следващия доставен вече в по-широките мащаби на цялата страна компютър Минск – модел 32 (вж Начало на информатиката), част от която дейност се основава отново на разработки на Бърнев и под негово ръководство в областта на езиците за програмиране.

Размити множества

Петър Бърнев реагира на развитата от Заде и много модерна в края на 1960-те години теория на размитите множества, като творчески я прилага в социологическите проучвания заедно с Вл. Димитров и П. Станчев (1974, 1975) и в изучаването на изкуствените езици (1975).

Бюротика

Бърнев е сред първите изследователи в областта на кооперативните (съвместните) информационни дейности и организира международна конференция по тези въпроси още през 1978, където изнася основния доклад. Но още през 1976 той е автор на доклад по тази тема на международния конгрес на Съюза на балканските математици по приложна математика в Солун, а през 1977 публикува обширна статия в сп. Сердика. Десетина години по-късно П. Бърнев се връща отново към тази тематика и заедно с А. Григорова и М. Шишкова изследва информационни дейности при съвместната работа на група автономни изпълнители или при противодействие на две групи (1990, 1991, 1994).

Дълги години, в съответствие с европейските тенденции, тези дейности се развиват под названието бюротика – въведено у нас от П. Бърнев. Самият той определя за тяхно начало 1977, по-точно разработената от П. Азълов (тогава аспирант на П. Бърнев) система Рекор за автоматизиране на административната дейност, свързана с регистрация на решения и кореспонденция и контрол за изпълнението им.

Следват реализации в това направление – на автоматизиран личен бележник (1983), на система за автоматизиране на организационните дейности на съвет (1984), обзор върху възможностите за автоматизиране на дейностите на Българска енциклопедия (1985). С участието на М. Бърнева и нейния аспирант Д. Обретенов е изследвано автоматизирането на дейността на ръководител. По-късно изследванията продължават със статистически анализ на поставяните резолюции върху документите (1989), на деловите разговори по телефон (1990), създаването на автоматизирано информационно табло като средство за общуване (1990) и др.

Струва си да си дадем сметка, че това са всъщност предшествениците на същите инструменти, използвани днес – 25-30 години по-късно – почти от всекиго, благодарение на новите технологии. От чисто научна гледна точка вероятно най-значими са резултатите по автоматизирано съставяне (синтез) на текстови документи и свързания с това метод за извличане на данни от текстове. В тези работи участват аспирантите на Бърнев До Виет Нга и Занг Конг Тхе (от Виетнам ) и особено  задълбочено, продължително и резултатно – друг негов ученик и сътрудник – Ст. Керпеджиев (1983-1988).
Бърнев развива широка популяризаторска и учебна дейност по бюротика, особено след 1985, а през 1994  издава книгата Бюротика, предназначена за учебни цели, но съдържаща и някои оригинални елементи.

Информационни системи

В тази област постиженията на П. Бърнев са разнообразни по характер. От една страна е една специфична разработка, в която той заедно с Д. Дичева, независимо от Лирски, развива методология и система за работа с непълна и ненапълно достоверна информация (1979). От друга страна са работите с по-традиционен характер, посветени на разработката на конкретни информационни системи, например свързани с кадрови и подобни справки (1975).

Когнитивна наука

От 1983 г. П. Бърнев работи предимно с друг свой ученик – Б. Кокинов по въпроси за представянето на информация в човешката памет. Организира национален семинар по когнитивна наука. В резултат през 1990 се създава дружество по когнитивна наука. Тук ще цитирам рано напусналия ни Бойчо Кокинов, несъмнено най-авторитетната българска и с международен авторитет фигура в тази област:

 

Информация и информационни процеси

С важно методологическо значение са изследванията на Бърнев в областта на информацията и информационните процеси, особено тези върху общите информационни структури и основните информационни дейности. Прочута е предложената от него графика, която в синтезиран вид представя модел на тези структури и процеси. Дълги години тази графика беше използвана като емблема на многобройни национални и международни събития.

Освен в информатиката Петър Бърнев постига сериозни научни резултати и в други области.

Изчислителна математика

В областта на изчислителната математика съвместно с К. Дочев и П. Русев (1964,  1969) създава числен метод за едновременно намиране на всички корени на алгебрични уравнения, който по-късно се развива от други автори (Кернер и др.) по света.

 Математическа физика, геофизика

В тази област работи (1962, 1963) съвместно с Р. Денчев и Кми Зе Пхен по решаване на уравненията на Чу-Лоу, по изследване на една хипотеза за кълбовидната мълния и по някои други въпроси.
В периода 1963-1965 самостоятелно или съвместно с В. Томов и М. Бърнева определя понятието гравитационна плоча (ядро) на тяло и определя ядрата на различни тела. Кандидатската му дисертация, защитена през 1968, е свързана с тази тематика.

Съвместно с Ив. Недялков през същото десетилетие работи по създаване на методи за пресмятане на гравитационни и други полета в посока на техните особености.
Тук следва да отбележим, че съвместната научна дейност на П. Бърнев с проф. Иван Недялков продължава от 1961 в продължение на няколко години. П. Бърнев с уважение го счита за един от своите учители и му посвещава очерк (съавтор М. Бърнева) с описание на научната, педагогическата и организационна му дейност, както и на чисто човешките му качества.

 ПРИНОС В ОБРАЗОВАНИЕТО

Тази книга е последвана през годините (започвайки от 1971) от над 30 учебника, сборника, помагала и др., част от тях в рамките на международни колективи, част – с експериментален характер.

Лекции

Вероятно Петър Бърнев е преподавателят с най-дългата и най-обемна университетска лекционна дейност в България, започнала през далечната 1964 година с курса ЕСМ и програмиране и продължила повече от четири десетилетия (вж Начало на информатиката в България).
Не е възможно тук да се изброят всички прочетени от проф. Бърнев курсове, не са малко и прочетените за първи път в университет в България. Чел е лекции в Софийския университет, НБУ, в университетите в  Пловдив, Бургас, Шумен, в Академията на МВР. Ще споменем само някои от тези курсове, с цел да покажем тяхното разнообразие и широта на спектъра им: Програмиране за АСМ, Методи за транслация, Алгоритмични езици, Операционни системи за работа в режим на разпределение на ресурсите, Паралелно програмиране, Бюротика, Изчислителна математика, Проектиране на АСУ, Размити множества, Информатика и бизнес.

Разбира се, заслугата на Петър Бърнев е не само в количеството и новостта на курсовете, а и в тяхното качество. Ще цитираме по този повод В. Вълев (днес професор):

Заедно с тази богата лекционна дейност, налице е и активна работа с дипломанти и аспиранти. Успешно защитилите дипломанти са около 60, аспирантите – над 20, някои от тях- чужденци. От тези възпитаници на проф. Бърнев израснаха видни учени и университетски преподаватели у нас и в чужбина, известни софтуеристи, ръководители в областта на производството и използването на софтуер и на изчислителна техника.

НАУЧНО-ПРИЛОЖНА И ПРОЕКТНА ДЕЙНОСТ

Видно е, че в областта на информатиката, в много случаи е твърде трудно да се постави границата – къде свършват чисто научните резултати и къде започват научно-приложните.

Клуб Минск 32

В началото на 1970-те в България са внесени около 15 компютъра Минск-32 като един от първите е за Математическия институт (дн. ИМИ) при БАН. За да се координира работата по създаване и използване на софтуера на тези компютри се създава Асоциация на организациите, притежаващи компютри Минск-32 (по-късно преименувана в клуб Минск-32 ), с ръководител Петър Бърнев.

Асоциацията организира редица национални съвещания, две национални конференции, семинари. Активно сътрудничи със съветските (от СССР, дн. Русия)  специалисти, изпратени дългосрочно със задачи по внедряването и експлоатацията на Минск 32. П. Бърнев организира няколко курса по различни аспекти на Минск-32 за сътрудници и членове на Асоциацията. Чрез Асоциацията България членува активно в международната асоциация на клубовете Минск-32.

ЕСМ Витоша

Вероятно първата мащабна научно-приложна дейност, в която е участвал Бърнев, е създаването на първия български компютър  – Витоша под ръководството на акад. Любомир Илиев (1961-1963) и в рамките на колектив от десетина млади специалисти, имената на които остават в историята на българската изчислителна техника и информатика (вж Първият ИЦ).

 

Не е възможно в рамките на този доклад дори да се изброят многобройните научно-приложни разработки (а в някои случаи и такива с фундаментален характер), изпълнени от колективи под ръководството на Петър Бърнев в рамките на различни договори. Сред тях са пет с Фонда за научни изследвания или негови предшественици, посветени на бюротика, когнитивно моделиране, системи с изкуствен интелект за специални цели, както и внедреното Автоматизирано работно място на програмиста. В рамките на научното сътрудничество на академиите на страните от СИВ по изчислителна техника (КНВВТ) Бърнев е ръководил българските колективи по разработка на езици за програмиране (1964-1973), целия международен колектив по проекта КАПГ за бази данни в геофизиката (1981-1985-1990).  Ръководител е на значителен брой двустранни теми с академични институции от Италия, СССР, Румъния, Монголия, Виетнам, бившите ГДР и Чехословакия с широк спектър от теми.

ОРГАНИЗАЦИОННА, ОБЩЕСТВЕНА И ПОПУЛЯРИЗАТОРСКА ДЕЙНОСТ

Почти през целия си професионален живот Петър Бърнев заема ръководни позиции в институциите, в които работи и в други организации и институции.
Основава секция Автоматизация на програмирането (последно име Информационни изследвания) в Математическия институт (дн. ИМИ) при БАН (1964) и я ръководи до пенсионирането си (2005).

Бил е член на редица други научни съвети по линия на ВАК, председател на СНС по информатика и приложна математика (1998-2004) към СНС и на ВАК по информатика и математическо моделиране (2004-2007) към и на ВАК.

Школата по програмиране

Един от най-важните приноси на П. Бърнев към българската информатика е организираната от него международна школа по програмиране. Първото й издание е през 1976 с участието на около 30 слушатели и лектори от България. Още от следващата година тя става международна с 10 лектори и докладчици от чужбина. В течение на годините школата започва да се фокусира всяка година върху определена важна тема, като едновременно с това се обогатява със съпътстващи семинари и други събития. От 1991 програмният комитет става международен, а от 1992 школата става част от международната конференция ICT & P – Information and Communication Technology and Programming. От началото на 21 век организацията се поема от Красимир Марков, който постепенно развива събитието до комплекс от свързани международни конференции. П. Бърнев обаче продължава да играе важна роля в оформянето на програмата и изданията на събитията. Огромна заслуга на Бърнев е, че благодарение на международния си авторитет, той успява да покани и осигури участието на световни светила – Ф. Л. Бауер, В. Брауер, С. Лавров, А. П. Ершов, И. Поттосин, Вр. Курочкин, Т. Вамош, Л. Лукашевич, Н. Спиратос, С. Спакапиетра и др.

В СМБ

Специално внимание следва да се отдели на дългогодишната му активна дейност в Съюза на математиците в България (СМБ). Учредител е на Българското математическо дружество – БМД (1971) и избран от тази дата за един от зам.-председателите на дружеството. По-късно (1977) е учредител на СМБ и е избран за един от зам.-председателите, длъжност на която е преизбиран и заема до 1992.
Редовен участник е (обикновено с доклади и като организатор) в първите двадесет и една (1972-1992) Пролетни конференции (ПК) на БМД/СМБ и председател на програмните комитети на ПК-4 (Перник, 1975), ПК-11 (1982, В. Търново) и ПК-21 (1992, София).

В СНРБ/СУБ

Не по-малко активна, дългосрочна и разнообразна е дейността на Петър Бърнев по линия на Съюза на научните работници в България – СНРБ (дн. Съюза на учените в България – СУБ). Той е член на Президиума на СНРБ, участник във ІІ (1976) и ІІІ (1982) конгрес на СНРБ. На V-я извънреден конгрес, както и на VІ-я конгрес на СУБ е избран за член на Управителния съвет на изпълнителното бюро на СУБ. През 90-те години на миналия век, в продължение на няколко години, е главен редактор на списанието Наука на СУБ, което, по общо мнение, се отразява много благоприятно на списанието.
Председател е на Физико-математическата секция на СНРБ (1979–1990). В това си качество организира ежегодни  колоквиуми на секцията в периода 1978-1983.

АРИО

През 1997 г. П. Бърнев учредява, оглавява и до смъртта си е моторът на една от първите неправителствени организации в България – Асоциацията Развитие на информационното общество – известна като АРИО. Семинарите на АРИО в продължение на дълги години бяха най-важният център на интелектуалния и професионален живот в областта на информационното общество, често поставяйки на свободно обсъждане много важни, по-общи въпроси за развитието на обществото и страната. АРИО и днес продължава да е организатор на традиционната национална научна конференция Образованието в информационното общество и издава в сборник рецензираните и изнесени на нея научни доклади. Със сигурност можем да твърдим, че материали, разработени от АРИО във връзка със държавната стратегия за информационното общество през 1998 г., са били взети под внимание от колектива, разработил тази стратегия.

Трябва да отбележим и месечния бюлетин на АРИО, чийто главен редактор до смъртта си е П. Бърнев. Благодарение на него, бюлетинът отразяваше подробно споменатите семинари, но беше и свободна трибуна за изказване на становища, мнения и идеи, свързани с информационното общество – често и в много по-широк аспект. Самият Бърнев е не само редактор, но и много активен автор на материали с широк тематичен спектър.

По много научни и обществени въпроси П. Бърнев имаше собствено мнение, понякога несъвпадащо с общото. Той не го криеше, дори във времена, когато това можеше да бъде твърде опасно. Бърнев например смяташе копирането на компютрите от серията IBM/360 и преди всичко на софтуера (по който всъщност беше специалист) за голяма грешка. Нямало е как да знае (защото това стана публично известно едва преди няколко години), че Дайкстра (Edsger W. Dijkstra, 1930-2002 – холандски информатик, носител на наградата Тюринг (1972), баща на структурното програмиране и с още много други фундаментални приноси в информатиката), когато по време на една конференция по софтуерни технологии на НАТО в Рим през 1969 научава за въпросните планове на СИВ за копиране, казва, че това е най-голямата победа на американците през Студената война.

Като се абстрахираме от хиперболата на Дайкстра  – като че ли и двамата излязоха прави.
Ние създадохме у нас много добри софтуеристи, дълго време обаче ограничени в не особено творческите методи на ІВМ за този конкретен тип софтуер. Едва в последните петнайсетина години българските софтуеристи намират радушен прием по света в софтуерни фирми от ранга на Майкрософт и Гугъл и други.
Българските софтуерни фирми работят по поръчки от чужбина, софтуерни гиганти откриват сериозни клонове тук, а вече имаме и първата българска софтуерна фирма, продадена за стотици милиони в чужбина.

ИФИП

От средата на 1970-те до 1986 вкл. П. Бърнев е представител на България в Технически комитет 2 (Софтуер) на Международната федерация по обработка на информацията – ИФИП.

Популяризаторска дейност

Относно популяризаторската дейност на П. Бърнев, тя е била винаги неотменна и важна част от професионалния му живот. Документално доказателство за началото й е статията Същност и проблеми на кибернетиката, публикувана във вестник Авангард, издание на тогавашния ВМЕИ (дн. Технически университет), в броя му от 16.03.1960. (Да отбележим, че въпреки известно размразяване, по това време Тодор Павлов е председател на БАН, има позиции във висшите ешелони на партийната номенклатура и властта и продължава да счита кибернетиката за буржоазна лъженаука). В следващите години, но с особено засилващ се интезитет от 1970-те нататък проф. Бърнев под различни форми довежда до разнообразни кръгове от обществото (ученици, студенти, ръководители и пр.) важни въпроси и теми, пряко или косвено свързани с информатиката.
Не е възможно изброяване на всичко направено от него в тази посока.

ПРИЗНАНИЕ

---

*) Ескенази, Аврам, Петър Станчев. 80 години от рождението на професор Петър Бърнев.  // Наука, 26, 2016, № 1, с. 63-68 (тук с малки съкращения, добавени подзаглавия и снимки; съставил: Р. Калтинска).

Библиография

1. Петров, Петър. Математическо осигуряване на ЕСМ Минск 2. Статия написана за музея.
2. Богданов, Д., П. Бърнев, В. Василев, Б. Сендов. Електронни сметачни машини. ТЕХНИКА, София, 1966, 299 с.

начало