МОМ VI – СССР, 30 юни – 10 юли 1964

Страни участнички

Участват отборите на 9 страни – България, ГДР (Германска демократична република), Монголия, Полша, Румъния, СССР, Унгария, Чехословакия, Югославия. Всяка страна се представя с отбор от 8 участници. Общият брой участници е 72.

Българският отбор

Научен ръководител на българския отбор е проф. Алипи Матеев – член на международното жури, педагогически ръководител – Стоян Будуров. Осемте участници в отбора са подбрани след подборен изпит сред 54 кандидати – първенци в Националната олимпиада по математика. Състав на отбора: (по азбучен ред)

1. Аврам Моис Ескенази – XI клас, II политехническа гимназия, Варна
2. Борис Тодоров Рачев – XI клас, II политехническа гимназия, Видин
3. Владимир Атанасов Попов – XI клас, XXII средно политехническо училище, София
4. Владимир Стоянов Заимов – IV курс, Техникум по електротехника, София
5. Димитър Атанасов Ничев – XI клас, I политехническа гимназия, Русе
6. Йордан Борисов Табов – IV курс, Техникум по механотехника, София
7. Петър Иванов Рашков – X клас, II политехниеска гимназия, Русе
8. Светослав Йорданов Билчев – XI клас, II политехническа гимназия, Русе

Подбор на задачите

Международното жури е съставено от научните ръководители на отборите, с председател проф. А. Маркушевич (СССР). По регламент журито подбира 6 задачи (по 3 за всеки съзтезателен ден) между предложените от страните участнички и определеля точките за трудност на всяка от тях. На журито са предоставени общо 42 задачи от страните участнички. То избира трите задачи за първия състезателен ден между задачите, предложени от Чехословакия, Унгария и Югославия, а за втория състезателен ден – между задачите, предложени от Унгария, Румъния и Полша.

Резултати

Общят максимален брой точки на избраните конкурсни задачи е 336 (вж условията на задачите и точките им на трудност в [2]). Проверката и оценката на писмените работи се извършва от ръководителите на съответните отбори. Координирането на задачите извършват съветските математици: проф. А. Кирилов и кандидадите на физико-математическите науки А. Сосински и Д. Фукса.

Индивидуални награди. Журито присъжда общо 35 индивидуални награди (48.6% от участниците), разпределени както следва:

I награда – 7 ученици: СССР и Унгария – по 3; Полша – 1.

II награда – 9 ученици: Румъния и Чехословакия – по 2; ГДР, Полша, СССР, Унгария и Югославия – по 1.

III награда – 19 ученици: България, Полша, Румъния и СССР – по 3; ГДР и Чехословакия – по 2; Монголия, Унгария и Югославия – по 1.

Специални награди: Първенец на VI международна олимпиада е Давид Бернщайн – X клас, Москва, който единствен получава максималния брой – 42 точки. Участниците с I, II, III награда и тези със специална награда получават също грамоти за участие, специални дипломи и материални награди.

Резултати на българския отбор

Българският отбор получава общо 198 точки (59%) от 336 възможни. На отборното класиране нашата група заема пето място. Наградените участници от нашия отбор са:

1. Аврам Ескенази – III награда (30 точки)
2. Владимир Заимов – III награда (30 точки)
3. Светослав Билчев – III награда (27 точки)

Българският отбор: първи ред – Борис, Йордан, Владимир; втори ред – Аврам, Петър, Димитър, Владимир, Светослав

Сравняване на резултатите

Съгласно регламента, приет през 1959 г., официално отборно класиране не се прави. Но резултатите получени от отделните страни участнички, при максимален общ брой точки 336, определят следната класация (по низходящ брой на получените точки):

Закриване на олимпиадата

На 9 юли 1964 г. в актовата зала на Московския държавен университет М. В. Ломоносов в Москва тържествено е закрита шестата международна олимпиада по математика от проф. А. Маркушевич.

Проф. Волфган Енгел, от името на ръководителите на делегациите, предлага следващата олимпиада да се проведе в ГДР през юли 1965 г.

(Съставил: Р. Калтинска)

Източници

1. Будуров, Ст. Математически олимпиади. – София : Народна просвета, 1972, с. 53-62.
2. Будуров, Ст. Задачи, давани на международната математическа олимпиада. // Математически олимпиади. – София : Народна просвета, 1972, с. 154-165.