МОМ и математиката в България  

Една от основните цели на  Международните олимпиади по математика (МОМ) е да се сравни ефективността на обучението по математика в различните страни. Линията на развитие на българското участие в международните олимпиади с малки из­ключения е възходяща.

За постигнатото безспорно имат заслуга преди всичко самите ученици – участници в МОМ – тяхната любов към математиката, всеотдайност, упоритост и трудолюбие. Но израстването им като състезатели се дължи и на техните учители – в училище, в школи, кръжоци и пр. Свой дял имат също и авторите на математическа литература с техните книги, сборници, статии или отделни задачи.

Представянето на българския отбор в първите 20 МОМ показва от една страна подготовката по математика в наши­те средни училища и от друга – стимулира развитието на математическото образование у нас. Настъпват съществени промени в образованието, започват да се появяват състезания и конкурси по математика, ученически лагери.

Промени в образованието 

Промените започват още в първото десетилетие на МОМ (1959-1969):

  • откриват се физико-математически паралелки за учениците с подчертани интереси (1962/63);
  • въвежда се  въз­можността за факултативно изучаване на математика (1963/64);
  • създава се Националната математическа гимназия (1964);
  • появяват се първите математически гимназии в окръжните (дн. областни) градове (1969/1970);
  • въвеждат се нови форми за подпомагане на учителите по математика в работата им.

Промени в Националната олимпиада

Участниците в българския отбор на Международните олимпиади по математика се подбират измежду победителите в третия – Републикански кръг на Националната олимпиада. Това поражда някои промени в самата Национална олимпиада:

  • Раз­ширява се кръгът на участниците в Националната олимпиада – включват се и по-малките уче­ници, масовизира се участието в първия кръг. Повишават се изискванията в третия – Републикански кръг;
  • Броят на победителите в Републиканския кръг, определени за участие в курса за подготовка на българския отбор, нараства от 8 на 16 ученици. Целта е в процеса на работата още веднъж да се преценят възможностите на учениците, както и повече представители на школи и кръжоци да участ­вуват в този етап на подготовка;
  • Подготвител­ният курс за българския отбор, който в първите години е 12-15  дни, започва да се удължава;
  • Подборният изпит за участие в българския отбор започва да се провежда в два тура, което дава възможност степента на трудност на задачите да се доближи до тази в МОМ.

Конкурси

Важна роля за пораждането на интерес, участие и подготовка на учениците за състезания по математика имат конкурсите, про­съществували по-кратко или по-дълго, обхванали тесен или широк кръг участници. Те са стимул за работа в школите и кръжоците, в работата на самите ученици. Те дават възмож­ност за изява на учениците и техните учители и така стимулират участието им в Националната олимпиада.

Радио-конкурси. Между първите е конкурсът на радио София. Негови инициатори и ръководители са Коста Петров, Иван Ганчев, Калчо То­доров и Йордан Кучинов.
Брошурите със задачи от този конкурс дълго време подпомагат работата на учители и ученици.

Скоро конкурсът на радио София е последван от конкурса на радио Варна, който раздвижва особено много кръжоците в Североизточна България. Ръководят го В. Романов и А. Кунчев

Конкурсът на в-к Народна младеж. Появява се конкурс и във в-к Народна младеж. Председател на комисията, която организира конкур­са на неговите страници е Коста Петров. За разлика от радио-конкурсите в него е включен и очен кръг, който става допълнителен стимул в работата както на индивидуалните участни­ци, така и на цели кръжоци и школи.

Местни конкурси. Конкурси се провеждат между отделни учи­лища и градове. Има състезания между Пловдив и Казанлък, Казанлък и Велико Търново, Ямбол и Бургас. Също и по окръзи (дн. области): Видински, Врачански, Благоевградски, Пернишки, Кюстендилски и др.

През 1972 г. по повод годишни­на на Атанас Радев съгражданите му създават в Ямбол конкурс на негово име. В неговото органзиране много усилия влагат учителите Колев, Пенчев, Косев, Хойнацки, Енчев и др.

През април 1972 г. в Казанлък започва да се провеж­да пролетен математически турнир. Той е организиран от учителите в математическата гимназия начело с директора Коста Горчев, посветил много сили и време на извънкласната работа по математика.

Ученически лагери 

По инициатива на в-к  Народна младеж, през лятото на 1970 г. се организира летен лагер в Хаинбоаз. По негов об­разец в много окръзи (дн. области) се правят зимни, пролетни и летни лагери за работа с ученици,  участвуващи активно в извънкласните фор­ми на работа по математика.

Помощта на ФМИ, ИМИ, СМБ

От самото начало Факултетът по математика и информатика (ФМИ) на Софийския университет и Институтът по математика и информатика (ИМИ) на БАН, с помощта на Съюза на математиците в България (СМБ), активно подпомагат олимпийското движение по математика в България. Техни сътрудници организират и участват в подготвителния курс на българския отбор за международните олимпиади по математика (МОМ), ръководят отбора на всяка олимпиада. Част от тях са бивши участници в МОМ.

Заключение

Международните олимпиади по математика и всички извън­класни форми на работа дадоха и дават възможност на много младежи отрано да изявят способностите си и да ги развият още преди да стигнат студентската възраст. Рожба на олимпийското движение са и голям брой научни работници и специалисти в областта на ма­тематиката и в други близки на нея области на знанието.

(Съставил: Р. Калтинска)

Източници

  1. Будуров, Стоян. Математически олимпиади. – София : Народна просвета, 1972, 533 с.
  2. Кендеров, П., Д. Серафимов, П. Димитрова. Международни олимпиади по математика. – София : Народна просвета, 1981, 224 с.

начало