Благовест Сендов (1932-2020)

Благовест Христов Сендов е роден на 8 февруари 1932 г.в гр. Станимъка (дн. Асеновград).
Завършва математика във Физико-математическия факултет (дн. ФМИ) на Софийския университет (1956). Специализира изчислителна математика в Московския държавен университет (1960-1961) и в Имперския колеж в Лондон (1968). Почива на 19 януари 2020 г.

Научни степени и звания

Встъпителната лекция на доц. Сендов (1963)

Кандидат на науките (дн. доктор, 1964), доктор на математическите науки (дмн, 1967).

Асистент (1958), доцент (1963), професор (1968) във Физико-математическия факултет (дн. ФМИ) на Софийския университет.

Член-кореспондент (1974) и академик (1981) на Българската академия на науките.

Почетен доктор на Великотърновския университет (2010), на Пловдивския университет Паисий Хилендарски (2011) и др.
Почетен доктор на Московския държавен университет (1975).
Член на Украинската академия на науките.

Ръководни длъжности

Ректор (1973-1979)

В Софийския университет:
ректор (1973-1979), декан (1970-1973) на Математическия факултет (дн. ФМИ) и ръководител на катедрата по Изчислителна математика (1968-1970).

В Българска академия на науките (БАН):
председател (1988-1991), зам.-председател и гл. научен секретар (1982-1988) на БАН;
зам.-директор (1967-1970) на Института по математика с Изчислителен център (дн. ИМИ) и ръководител (1967-1970) на секция Числени методи;
директор (1985-1992) на КЦИИТ.

В Единния център по математика и механика – ЕЦММ (вж История на ФМИ и История на ИМИ):
зам.-директор (1970-1973) и ръководител на секторите  Математическо моделиране (1971-1988), Теория на управлението и операционните изследвания (1972-1978), Математическо образование (1981-1983).

Основни научни направления

Теория на апроксимациите – Хаусдорфова метрика и приложения, апроксимиране на равнинни точкови съвкупности с полиномиални криви. Математически анализ – параметрично апроксимиране. Теория на сегментния анализ. Теория на програмирането, числени методи и математическо моделиране. Математически модели в биологията (съвместно с акад. Румен Цанев построява математически модел на клетъчно деление и клетъчна диференцировка). Геометрия на полиномите. Математическо образование и образователна система.

Лекции

В Софийския университет: Изчислителна математика и математически машини (1960-1962), Числени методи на диференциалните уравнения (1960-1962), Теория на информацията (1960-1965), Електронно сметачи машини и програмиране (1961-1966), Числени методи I и II (1962-1980), Линейно програмиране (1965-1966), Числени методи и сметачни машини (1966-1969), Математическо обезпечаване на АСМ (1967-1968), Практикум по програмиране (1967-1968), Програмиране на АСМ (1967-1968), Теория на АСМ (1967-1969), Приближено смятане (1967-1971), Математическо оптимиране (1968-1969), Математечески модели в биологията (1978).

В Пловдивския университет Паисий Хилендарски и Югозападния университет Неофит Рилски–Благоевград: Числени методи, Теория на апроксимациите, Математическа биология, Математически анализ, Математическо моделиране, Изчислителна математика.

Членство в научни организации

Член на Националния комитет по математика, Съюза на научните работници в България, Съюза на математиците в България (СМБ), на Американското математическо дружество (AMS) и на Британското компютърно дружество.

Сътрудничество

Редактор на списание Mathematica Balkanica. New series (1987-1990).
Зам.-председател на Балканския математически съюз.
Вицепрезидент (1986-1990) на Международна програма по информатика на ЮНЕСКО.
Заместник-председател и председател (1984-1992) на  Международната федерация за обработка на информацията (IFIP) .
Член (1986-1990) на Изпълнителното бюро и Генералния комитет на Международния съвет на научните съюзи (ICSU). Председател и почетен председател на  Международната асоциация на университетите (от 1985).

С акад. Стечкин

С акад. Дородницин

С Джон Атанасов (1985)

Обществена дейност

Зам.-председател (1980-1990) на Световния съвет на мира.
Член (1986-1990) на Изпълнителния комитет на Борда на директорите на Международната фондация за оцеляване и развитие на човечеството.
Председател (1986-1988) на Комитета за наука при Министерския съвет.
Депутат (1986-2003, 6 мандата), председетел (1995-1997) и зам.-председател (1997-2003) на Народното събрание на Република България.
Посланик на България в Япония (2003-2009).

Председател на Народното събрание (1995): вляво Ив. Куртев, вдясно Н. Ананиева, на трибуната Н. Добрев

Посещение при папа Йоан Павел II (24.V.1989)

Връчване на акредитивните си писма на Японския император Акихито (XII. 2003)

Отличия

Заслужил деятел на науката (1984), лауреат на Димитровска награда I ст. (1969) с колектив.
Ордени: Народна република България, I ст. (1978 и 1982), Кирил и Методий I ст. (1974).
Орден на Изгряващото слънце I ст. от императора на Япония (2009) и др.

In memoriam

Попиванов, Петър. IN_MEMORIAM. Наука, кн. 2/2020, том ХХХ, с. 75-77

Съставил: Р. Калтинска

Библиография

  1. Алманах на СУ Климент Охридски (1939–1988). Том ІII, П-Я. – София : Унив. изд. Св. Климент Охридски, 1988, с. 496-507
  2. 100 години Българска академия на науките (1869-1969). Т. III / Отг. ред. Л. Илиев. – София : Изд. на БАН, 1969, с. 584-586
  3. Енциклопедия България : Т. 6. – София : Изд. на БАН, 1988, с. 158
  4. Високи звания. // Списание на БАН, 30, 1984, № 4, с. 108
  5. Кой кой е в България. – София : ИК Труд, 1998, с. 630