ХРИСТО КАРАНИКОЛОВ (1910-1975)

0111a-P-Karanikolov

БИОГРАФИЯ*

Христо Николов Караниколов е роден на 25 юни 1910 г. в София. За рода Караниколови от документи, които се пазят в Българския исторически архив на Народна библиотека Кирил и Методий в София и в Окръжния исторически музей в Пазарджик, а също и от сега живущи потомци, научаваме следното. През миналия век (XIX в., бел. ред.) в Пазарджик е живял Никола Караниколов и е имал синове Коце и Атанас. В едно удостоверение на Поборническо-опълченското дружество Шипка четем:

Бившият жител на Татар Пазар­джик — Коце Караниколов, починал на 23 януари 1910 г. в София, е бил поборник, взел е участие в средногорското въстание заедно с брат си свещеник Атанас Ка­раниколов през 1876 г. и като такъв бил заловен с брат си, съден и осъден от турските власти на обесване. Впоследствие по намесата на една английска комисия са били освободени от затвора.

Коце Караниколов е имал шест деца. Единственият му син Никола (1878-1941, бел. ред.) е бащата на Христо Караниколов.

Ученик и студент

Христо  получава основ­но образование –  от I до IV отделение, във френския колеж École catholique com­merciale с обучение по немски език. Средно образование получава в I софийска мъжка гим­назия — полукласически отдел – през 1929 г. През същата година се записва за студент по математика във Физико-математическия факултет на Софийския универ­ситет и завършва висшето си образование през 1933 г. През учебната 1933/34 г. е стажант в Стажантския учителски институт при III мъжка образцова гимназия Уилям Гладстон в София.

Учител

От март до 14 септемврн 1935 г. Христо Караниколов е директор на прогим­назията в село Живково, Ихтиманско. През следващата учебна година е учител в Кърджалийската смесена гимназия, а от 15 септември 1936 г. до 14 септември 1938 г. – в Чирпанската смесена гимназия, след което и най-дълго време като учи­тел остава във Варненската мъжка гимназия – до 15 ноември 1943 г.

0128e-O-Karanikolov

Стажанти по математика през учебната 1934/35 г. Христо Караниколов е на последния ред, пети от ляво надясно

Асистент, доцент, професор

През есента на 1943 г. е назначен за редовен асистент във Висшето техническо училище. През ноември 1952 г. е назначен за старши преподавател и преназначен на същата длъжност през 1953 г. в новоучредения Минно-геоложки институт. Тук на 6 май 1954 г. той става доцент, а на 1 юли 1964 г. – професор.

През 1963 г. доцент Христо Караниколов бе временно завеждащ катедра, а от 1964 г. до края на живота си (10 декември 1975 г.) той бе ръководител на катед­рата по математика при Висшия минно-геоложки институт.

Още като ученик и студент Христо Караниколов е проявявал голяма любозна­телност и трудолюбие. Активно е сътрудничел на Списание на Физико-математическото дружество и на Младежки физико-математически вестник. В списанието от 1931 г. насам той помества решения на конкурсни задачи и свои задачи. Там като студент публикува и първата си научна работа Върху делението на многочлени, в което предлага обобщение на известното правило на Хорнер.

В Списание на Физико-математическото дружество от 1936 г. (т. ХХІІ, кн. 2, с. 77) четем: 

В заседанието от 12 октомври 1936 г. реши се да се даде по едно течение [от Списанието] на г. г. Христо Караниколов, Любомир Илиев и Алипи Матеев, които са решили най-много задачи (изпитни и неизпитни).

Научни резултати

Сътрудничество с акад. Л. Чакалов. Проф. Л. Чакалов предлага на Хр. Караниколов съвместна работа и в началото на 1940 г. те публикуват в Comptes rendus на Парижката академия статия на тема Решение на уравнението Axm+ Byn=zp в рационални числа. С това е създаден интересен метод за решаване на някои неопределени (диофантови) уравнения, който е полу­чил широка известност. Този метод на Чакалов-Караниколов споменава В. Серпински в книгата си Teoria liczb (cz. II, W-wa, 1959, с. 47). По-нататъшни приложе­ния на същия метод Хр. Караниколов прави в своя публикация в Списание на Бъл­гарската академия на науките от 1942 г.

Сътрудничеството на Караниколов с Чакалов продължава дълги години. По решение на учителския съвет на Варненската мъжка гимназия и въз основа на решение на факултетския съвет на Физико-математическия факултет на Софийския университет Министерството на народното просвещение командирова през учебната 1941/42 г. Христо Караниколов на научна работа в университета.
Тук той подготвя докторска дисертация на тема Принос към теорията на неопределените уравнения и през март 1942 г. му се присъжда титлата доктор по математическите науки. В дисертацията си Хр. Караниколов прави нови обобщения и приложения на мето­да на Чакалов-Караниколов и с това създава нов метод. Френският математик Анри Льобег намира ново приложение на метода на Караниколов, което съобщава с писмо на проф. Чакалов. Други прило­жения на този метод прави проф. Георги Георгиев.

Теория на числата. Проф. Хр. Караниколов има важни приноси в геометричната теория на числа­та, свързани с известна хипотеза на X. Минковски.  Прeз 1909 г. Е. Ландау изказал хипотезата, че π(2x)< 2π(x), където π(x) е броят на простите числа, по-малки от x. Тази хипотеза бе доказана едва през 1966 г. от Дж. Росър и Л. Шоенфелд. Проф. Караниколов доказа през 1971 г. по-общото неравенство π (kx)<kπ(x) при всяко реално число k по-голямо или равно на корен квадратен от е и за всяко x≥347.

Диференциални уравнения. В много публикации Христо Караниколов даде свои приноси в областта на диференциалните уравнения. През 1839 г. Е. Кумер е дал метод за решаване на диференциалното уравнение dny/dxn =хm у, приложим само когато m е цяло поло­жително число. През 1949 г. Караниколов даде метод за решаване на същото урав­нение без ограничения за константата m. Интересно изследване върху така наре­чените феноменологични съотношения на Онзагер в термодинамиката на необра­тимите процеси той публикува в списанието Журнал экспериментальной и теоре­тической физики през 1955 г.

Нули на полиномите. Проф. Хр. Караниколов има много публикации върху разпределението на ну­лите на полиномите. Резултати по различни въпроси е публикувал във вид на зада­чи. А в статията си Върху едно неравенство относно степенната функция от 1964 г. той даде изчерпателен отговор на един проблем на Д. С. Митринович.

Анализ. През 1954 г. Караниколов публикува в Успехи математических наук интерес­на формула за механична квадратура. Конформните изображения и в частност ин­тегралът на Кристофел-Шварц бе тема, върху която той работеше до последните си дни.

0128b-L-Karanikolov

Лектор

Проф. Хр. Караниколов е чел курс по висша математика, а също и по специ­ални и аналитични функции. Лекциите си изнасяше с голямо педагогическо майсторство и на високо научно ниво. С голяма популярност се ползваха, а и сега ce ползват неговите сборници по математически анализ, претърпели три издания. Той е автор и на три книги (в съавторство).

От 1945 г. е членувал в Съюза на научните работници в България. През 1970 г. той бе награден с орден Кирил и Методий  II степен.

Човекът Христо Караниколов

Христо Караниколов бе рядко отзивчив човек. Не жалеше силите си да оказ­ва помощ. Отнасяше се с голямо внимание както към студентите, така и към пре­подавателите. Решаването на задачи бе за него не хоби, а професионална необхо­димост. Той се бе посветил на математиката и даде своя принос за нейното развитие.

* Тонков, Тонко. Христо Караниколов. // Български математици. – София : Народна просвета, 1987. с. 199-203 (тук с малки съкращения, с добавени подзаглавия и снимки, предоставени от доц. Т. Тонков; съставил: Р. Калтинска).