БОЯН ПЕТКАНЧИН (1907-1987)

Боян Лазаров Петканчин е роден на 21 април 1907 в гр. Пловдив. Почива на 3 март 1987 в гр. София. Завършва Пловдивската мъжка гимназия (1925).
Учи математика (1925-1929) във Физико-математическия факултет (дн. ФМИна Софийския университет. Специализира геометрия в Хамбургския университет (1934-1935) под ръководството на видния геометър В. Блашке.

Научни степени и звания

Асистент (1929), доцент (1941), професор (1945) във Физико-математическия факултет (дн. ФМИна Софийския университет.
Хонорован професор по Висша математика в Пловдивския  университет (1945-1947).
Доктор на природните науки в Хамбургския университет (1936).
Доктор на физико-математическите науки в Софийския университет (1958).
Член-коредпондент на Българска академия на науките  (1961), академик (1967).

0047a-O-Vipusk-1943

Випуск 1943 г. Втори ред отляво надясно: втори – Благовест Долапчиев, следван от Боян Петканчин, Кирил Попов, Любомир Чакалов, Димитър Табаков, Никола Обрешков, Любомир Илиев.

Ръководни длъжности

Във Физико-математическия факултет (дн. ФМИна Софийския университет: ръководител на Катедрата по геометрия (1948-1971).
В Института по математика с Изчислителен център (дн. ИМИ) при БАН: зам-директор (1963-1971), ръководител на Секцията по геометрия и топология (1963-1971).
В Единния център по математика и механика (ЕЦММ – вж. ФМИ и ИМИ): ръководител на Сектора по геометрия (1971-1976).
Зам.-председател на Редакционно-издателския съвет при БАН (1973-1982).

Основни научни направления

Диференциална геометрия, хиперболична и параболична геометрия, аксиоматиката на Евклидовата, неевклидовата и мьобиусовата геометрия, основи на геометрията и математическата логика, интегрална геометрия в Евклидовото и елиптичното пространство, история на математиката.

Любомир Илиев, Боян Петканчин, Георги Брадистилов, Алипи Матеев

0125b-O-Mateev-Tag-Petk-Iliev-Man

1979 г.: Ал. Матеев, Яр. Тагамлицки, Б. Петканчин, Л. Илиев, Сп. Манолов.

 

Лекции

Във Физико-математическия факултет (дн. ФМИ) на Софийския университет: Проективна геометрия, Дескриптивна геометрия, Аналитична геометрия, Диференциална геометрия, Основи на математиката, Математическа логика (четен за първи път в България през учебната 1960/61).
Лектор в Пловдивския университет (1945/46) и във Пловдивския Висш педагогически институт (1946/47, 1964/65).

Членство в научни организации

Член (1929) на Българското физико-математическото дружество, а след разделянето му (1971) – на Българското математическо дружество (вж ФМД).
Председател и почетен член (1971) на Съюза на математиците в България (СМБ).

Акад. Б. Петканчин на откриването на Втората математическа балканиада в Атина (1973). До него Н. Теодореску (Румъния) и Г. Стергиу (Гърция). На трибуната Л. Илиев

Сътрудничество

Сътрудник на  Zentralblatt für Mathematik und ihre Grenzgebiete и на Jahrbuch über die Fortschritte der Mathematik (от 1935).

Редактор на книгите по математика от Годишник на Софийския университет (от 1953).
Отговорен редактор на Доклады БАН (от 1964).

Главен редактор на Математическа и физико-техническа енциклопедия.
Член на главната редакция на Кратка българска енциклопедия, на Енциклопедия А – Я и на природонаучния алманах Вселена.

Член на редакционната колегия на Математика Балканика и на Journal of Geometry (издаван от Bitkhauser Verlag).

Изтъкнат български стенограф и  активен деятел на Стенографския институт.

 

Отличия

Награди: Лауреат на Димитровска награда (1959), Заслужил деятел на науката (1977), Народен деятел на науката (1984). Ордени: Кирил и Методий (III ст. – 1959, II ст. – 1959, I ст. – 1963), Червено знаме на труда (1967), Народна република България I ст. (1982). Медал: За победата над Германия във Великата отечествена война 1941-1945 г. (1945).

 Библиография 

  1. Алманах на СУ „Св. Климент Охридски”. Университетско издателство
    “Климент Охридски”, 1988, том І, с. 452.
  2. Алманах на СУ „Св. Климент Охридски”. Университетско издателство
    “Климент Охридски”, 2000, том ІІІ, П-Я, с. 144-147.
  3. 100 години Българска академия на науките (1869-1969). Издателство ва БАН, 1969, том 1, с. 541-542.
  4. Енциклопедия България. Издателство ва БАН, 1984, том 5, с. 176.
  5. Станилов, Грозьо. Очерк за Боян Петканчин от Грозьо Станилов. -София : УИ “Климент Охридски”, Библиотека “Видни университетски учени”, 1991, 154 с.

(Съставил: Р. Калтинска)

начало