БОЯН ПЕТКАНЧИН (1907-1987)

БИОГРАФИЯ*

Боян Петканчин е роден на 21 април 1907 г. в Пловдив в учителско семейство. Едва навършил четири години, той остава без баща и живее бедно с майка си Ивана Петканчин, с по-големия си брат Тодор и със сестра си Зорница – само три години по-възрастна от него.

Семейството

Бойчо, така е наричан той от близките си през целия му живот, произхожда от твърде известен род от Банско. Родът Петканчин съществува повече от две столе­тия. Дядото на Бойчо – Тодор Лазаров Петканчин, бил твърде образован човек: владеел няколко езика. Взема дейно участие по време на Освободителната война (1877–1878), както и в Кресненско-Разложкото въстание през септември 1878 .

Бащата на Бойчо – Лазар Тодоров Петканчин, е роден през 1872 г. След първите пет класа в Пловдив и Русе продължава образованието си в Кюстендилското педагогическо училище, което завършва през 1895. Същата година получава учителско място в Пловдив – за начален учител. В продължение на 16 години той се посвещава на учителското поприще и на извънучилищна културно-просветна дейност. Умира на 39 години.

Трите невръстни деца остават на грижите на майката Ивана Лазарова Петканчин. Семей­ството заживява твърде оскъдно, но сговорно. Едно след друго трите деца минават през основното училище П. Каравелов и Първа прогимназия.

Ученик

Като дете Бойчо проговаря късно, но после се развива бързо. Едва навършил четири години, той може да чете и пише и всичко е научил неусетно покрай кака си и батко си. Поради това тръгва на училище шестгодишен – една година по-рано, отколкото се предвиждало по онова време. Учи се отлично, лесно запаметява фактите. Обича много да разказва, да споделя прочетеното. Много контактен е, тих и послу­шен, неконфликтен.

Простотата на уравне­нието и невъзможността да го реши със средствата на гимназиалната математика го впечатляват и той се насочва към висшата математика. Снабдява се с учебник по диференциално и интегрално смятане и започва да го изучава самостоятелно. Още преди да завърши гимна­зия, Бойчо успява да реши това уравнение по начин, подобен на използвания в астрономията. Това укрепва интереса му към тази наука.
Като студент по математика посещава редовно лекциите по астрономия (предви­дени за физици), които отначало четял проф. Η. Обрешков, а след това новоизбраният доц. Никола Бонев. Взема най-активно участие в семинарните упраж­нения по тази дисциплина и единствен от целия курс се заема с предложена задача за изчисляване на ефемеридите (таблица за координатите) на един новооткрит астероид.
Още в седми клас Бойчо изучава със сестра си стенография и до края на живота си я използва системно. Веднага след завършване на гимназията с оглед да помогне на майка си в издръжката на семейството, а и заради своето бъдещо следване през двата летни месеца работи като стенограф в Пловдивския военен съд. В гимназията изучава немски език и го овладява много добре.

Боян Петканчин е редовен посетител и активен участ­ник на семинарните занятия на Кирил Попов, Никола Обрешков и Любомир Чакалов, провеждани ежеседмично и предназначени за студенти с подчертани интереси към математиката. На тях били задавани теми за самостоятелна работа с оглед да се подготвят реферати за семинара, от участниците в семинара били решавани задачи с повишена трудност. Б. Петканчин е майстор в решаване на трудни нестан­дартни задачи, като някои от тях по-късно са отпеча­тани на страниците на списанието на Физико-математическото дружество.

С отличната си подготовка по всички математически дисциплини, с участието си в научните семинари, както и с решаването на трудните нестандартни задачи на страниците на Физико-математическото списание авторитетът на Б. Петканчин сред състудентите му укрепва изключително много. И не единствено сред математиците.

Още на студентската скамейка той не само е забелязан от преподавателите си, а получава и неколкократно тяхното признание. След първата учебна година Петканчин е удостоен с първа награда от 500 лв. от фонда Антон Шоурек.  Успяхме да установим, че през студентските години Б. Петканчин е получил още две награди от Съвета на преподавателите: първа награда от 900 лева (1928) и първа премия от 1500 лева (1929).

Боян Петканчин се дипломира още на първата сесия след завършване на семестриалното си образование – през учебната 1928/1929 г. С диплома № 7251 от 15 юли 1929 г., му се признава, че е свършил пълния университетски курс във Физико-математическия факултет  по математика с общ успех мн. добър (5) (максималната оценка тогава).

Асистент

След завършване на висшето образование за Боян Петканчин се откриват прекрасни перспективи. По това време в Катедрата по геометрия работи единствено нейният ръководител проф. Д. Табаков. Още на 2 юли 1929 г. Съветът на преподавателите при Физико-математичес­кия факултет в присъствието на К. Попов, Л. Чакалов, Н. Обрешков след доклад на Д. Табаков избира единодушно Б. Петканчин за асистент по геометрия.  Димитър Табаков е виждал в лицето на Боян Петканчин още през студетските му години свой бъдещ помощник.

През 1929 г. Б. Петканчин публикува в списанието на Физико-математическото дружество ста­тията си Аксиомите на проективната геометрия, която със своята задълбоченост убедително показва, че традициите в българската геометрия, заложени от А. Шоурек и продължени от Д. Табаков, ще бъдат утвърдени на една по-висока степен на строгост. От началото на учебната 1929/1930 г. Б. Петканчин вече е асистент в Катедрата по геометрия. Започва с водене на упражнения по аналитична геометрия и дескриптивна геометрия.

Войник

През следващата учебна година той отбива редовната си военна служба. Изкарва школата за запасни офицери и както винаги и тук е отличник. Като награда при завършване на школата му е връчен часовник. През тази военна година Б. Петканчин работи упорито върху себе си: разширява математическата си подготовка, прави редица исто­рически проучвания в областта на математиката. Плод на тази му дейност са статиите от серията Бележити математици  в списанието на Физико-математическото дружество, излезли както следва: Евклид (1931), Алкархи (1932), Диофант (1932). Трябва да се отбележи също така и постъпилото от него на 11.4.1931 г. решение на една задача на Л. Чакалов в списанието Jahresbericht der deutschen Mathematiker Vereinigung (B. 42, 5.-8. Heft, 1932, 80—82). Става дума за задача 117, която гласи: Уравнението (x+1)²⁸ + x²⁸ + 1=0 е алгебрично (т.е. чрез коренуване решимо). Освен решението на Б. Петканчин са дадени още две решения на немските математици Ж. Хофман и X. Кнезер, постъпили с цяла година по-късно.

Отново в университета

След завършване на военната си служба Б. Петкан­чин продължава работата си като асистент по геоме­трия. Води упражнения по аналитична, дескриптивна, проективна и диференциална геометрия. От началото на учебната 1933/1934 г. води упражнения и по теория на функциите при Л. Чакалов.

 

Боян Петканчин е изключително изряден асистент. Това важи даже за първите години на асистентската му дейност. Овладял в детайли учебния материал, той отделя голямо внимание за подготовката на упражне­нията си. Рови се в чужди списания и сборници, от които заимствува съдържателни задачи. Съставя си свой сборник, който не издава – може би поради липса на време. Всяко негово упражнение започва с ясно поста­вена цел, повтаря се същественото и необходимото от лекциите, върху които предстои да се извърши упражне­нието. В това отношение проф. д-р  Сп. Манолов  споделя: след лекциите на Табаков оставаха понякога доста неясни пунктове; на упражнения Петканчин за няколко минути оправяше нещата; после упражнението се провеждаше гладко.

Б. Петканчин започва научната си кариера в Катедрата по геометрия, в която от създаването й от А. Шоурек  духът е проективно-дескриптивен. Тази тенден­ция е продължена и от приемника му Д. Табаков който в педагогическо отношение продължава чете­нията по установените вече геометрични дисциплини с известно задълбочаване.

В това време българската геометрия е твърде далеч от провеждането на фундаментални научни изследвания, занимаващи главните геометрични центрове в Европа. Идеите на Ф. Клайн за теоретико-груповото изграждане на геометрията, както и идеите на Б. Риман за изграждане на геометрията на база на метрика не са популярни у нас. Поради това добре подготвени талантливи математици са изпращани в чужбина – главно в Германия, Франция или Италия, където намирали добра почва за развитие. Така става и с Б. Петканчин

Специализация в Германия

През есента на 1934 г. той се записва като специализант в Математико-природонаучния факултет на Хамбургския университет. Негов научен ръководител е проф. д-р Вилхелм Блашке, който по онова време е един от най-известните геометри в света.

Като специализант през зимния семестър на 1934/ 1935 г. Б. Петканчин има твърде голяма седмична учебна заетост. При проф. Блашке той слуша лекции по геометрични вероятности, по геометрични приложения на диференциалните уравнения. При проф. Е. Хеке слуша лекции по лебегов интеграл и посещава учебния семинар по изпъкнали тела и анализ. При проф. Φ. Ленц слуша лекции по квантова теория и оптика с упражнения. При проф. Р. Шор слуша лекции по сферична астрономия. Слуша лекции по функции и групи при проф. Хеке, при Блашке по неевклидова геометрия, посещава учебния семинар на Блашке и Келер по приложения на теорията  на  диференциалните  уравнения, посещава лекциите на проф. Ленц по термодинамика.

През тази година той хвърля изключително много сили за про­учване на интегралната геометрия, както и за разработ­ването на дисертационната си работа Връзки между гъстотите на линейните подпространства в n-мерни пространства. Активно участвува в научния семинар, воден от Блашке. През тази година (учебна 1934/1935) тук са още: унгарският математик О. Варга; аржентинският математик Л. А. Сантало; китайският математик С. Черн.

Дисертационният труд на Б. Петканчин прави впечатление с яснотата и краткостта на изложението. На осведомения читател ще направи голямо впечатление и фактът, че той показва голямо и задълбочено познаване на многомерната евклидова и неевклидова геометрия. Като вземе предвид подготовката му по геометрия от Софийския университет и обстоятелст­вото, че преди заминаването си за Германия не се е занимавал сериозно с многомерна геометрия, човек може да си представи каква огромна дейност е извършил Петканчин по разширяване и усъвършенст­ване на специалната си подготовка по геометрия, както и по разработването на докторската си дисертация.

Въобще в Хамбург Б. Петканчин работи на високи обороти и много успешно. За това многократно си спомня неговият приятел О. Варга, който след много години обича да разказва на своите ученици за безпримерното трудолюбие на Петканчин: Блашке поставя задача пред семинара. Боян Петканчин се заема с решаването й. Купува килограм кашкавал и 2–3 хляба и се заключва в квартирата си. След 2–3 дни задачата е решена. И това се е случвало няколко пъти.

Доктор на природните науки

В резултат на отлично положения си докторски изпит в Хамбургския университет и представения дисертационен труд на 13.6.1936 г. е удостоен с научната степен доктор на природните науки.

През 1937 г. Б. Петканчин публикува статията си Върху понятието посока, а през 1939 г. – статията Върху понятието ъгъл. През 1940 г. излиза от печат в Годишника на Софийския университет (ФМФ) обемистата му работа Аксиоматично изграждане на двунзмеримата геометрия на Мьобиус. Изследванията в тези работи са са свързани помежду си, по-точно първите две подготвят третата. С резултатите от тези трудове, както и с тези от дисертационната работа подготовката му за доцентура е предостатъчна.

Доцент

Рецензенти по конкурса за доцент са проф. Д. Табаков и проф. Л. Чакалов. В рецензията на Д. Табаков четем:

Другият рецензент Л. Чакалов завършва рецензията си така:

 

Във връзка с категоричния избор през 1941 г. на Боян Петканчин за доцент по геометрия заслужава да се отбележи, че той вече си е създал авторитет на сериозен учен с голяма матема­тическа култура. Твърде много са решените (ние открихме поне 24) от него нестандартни задачи на страниците на Списанието на Физико-математическото дружество през годините 1927-1940, задавани пре­димно от проф. Л. Чакалов и по-рядко от проф. Η. Обрешков, решението на много от които е изисквало усвояване на нови области на математиката. На страни­ците на това списание се появяват периодично негови статии от серията Бележити математици: освен споме­натите по-рано ще изброим още статиите за Леонардо от Пиза, Виет, Лайбниц, Бернулиевците.

Б. Петканчин става член на Немското матема­тическо дружество още през 1935 г. и членува в него до края на Втората световна война. Още тогава е редовен сътрудник на списанието Zentralblatt fur Mathematik und ihre Grenzgebiete и на Jahrbuch iiber die Fort-schritte der Mathematik, в които са печатани рецензии на издадени математически работи.

През целия си живот Б. Петканчин остава верен на своя роден град Пловдив и запазва любовта си към него. Въпреки голямата си заетост през-учебните години 1945/1946, и 1946/1947 чете лекции като хоноруван професор на студентите лесовъди в Агрономо-лесовъдския факул­тет на тогавашния Държавен университет в Пловдив. По-късно през учебната 1965/1966 г. е хоноруван професор във Висшия педагогически институт в Плов­див и чете лекции по основи на геометрията на студентите по математика.

Около половин година след избирането на Б. Петканчин за доцент по геометрия, на 28 октомври 1941 г. на разширено заседание на Факултетния съвет на Физико-математическия факултет (дн. ФМИ) по силата на една утвърдила се по онова време хубава традиция Б. Петканчин изнася встъпителната си лекция Геометрии и връзки между тях, която скоро е напечатана в Годишника на университета.

Определено може да се каже, че по онова време опирането на кой да е от тях за нашата страна е било новост. В резултат от изследванията на Б. Петканчин особено по второто направление, както и от неговата по-късна напътствуваща дейност в България се разви цяло геометрично направление – двуосната геометрия и нейните обобщения.

Интересната научнопопулярна статия Геометрии и връзки между тях на Б. Петканчин има подчертано мирогледен характер. Тя не е загубила своето значение и днес и ние я препоръчваме на читателя. В края на статията се повдига и въпросът: Що е геометрия? Авторът казва: Струва ми се, че поставеният въпрос няма и не може да има много ясен смисъл и затова най-добре ще бъде може би да се даде следният неопределен и вероятно за мнозина незадоволителен отговор: една математическа дисциплина е геометрия, ако поне донякъде прилича на евклидовата геометрия.

Проф. Аркадий Стоянов пише: Личните качества на Петканчин са първостепенни. Той е човек с рядка култура, чете непрекъснато, и то най-разнообразни книги. В областта на математиката има обширни и дълбоки познания не само по геометрия, но и от всички други области на математиката. Жив справочник.

Професор

На 25.2.1945 г. проф. Д. Табаков – ръководител на Катедрата по геометрия, моли Факултетния съвет на Физико-математическия факултет (дн. ФМИ) да открие процедура за повишаването му в звание извънреден професор. Докладчици пред Факултетния съвет отново са проф. д-р Л. Чакалов и проф. д-р Д. Табаков . На тяхното внимание Б. Петканчин е представил следните си трудове:
1) Върху  диференциалната   геометрия   на холоморфните роеве прави (в 2 части с общ обем около 129 с); 2) Върху ориентирането на окръжността в Мьобиусовата геометрия (на немски език, представля­ваща част от хабилитационната му работа); 3) Геоме­трии и връзки между тях; 4) Дължина на окръжност; 5) Записки по геометрия.

Предложението за повишаване на Б. Петканчин в извънреден професор е единодушно одобрено от члено­вете на съвета. От края на 1948 г. проф. Б. Петканчин е натоварен с ръководството на Катедрата по геометрия, на който пост остава до 1971 г. В края на 1956 г. въз основа на  новия Закон за висшето образование и Правилника за присъждане на учени степени и звания, Съветът на преподавателите взема единодушно решение за присъждане на проф. Б. Петканчин научната степен доктор на физико-математическите науки.

 

 В Българска академия на науките

След 9.IX. 1944 г. наред с голямото развитие на Софийския университет много­кратно разширява и усъвършенствува своя научен потенциал и Българската академия на науките (БАН). През 1947 г. се създава Отделението за физико-математически и технически науки при БАН, а една година след това и Математическият институт на БАН. От 1951 г. директор на института става акад. Η. Обрешков.

Проф. Петканчин е един от първите, които се включват в активното създаване и развитие на Математическият институт (дн. ИМИ) при БАН. Още от 1951 г. той е нещатен сътрудник и член на научния съвет на този институт. Едновременно с това започва да изпълнява и длъжността научен секретар на института (от 27.6.1951). След създа­ването на секцията по геометрия и топология в Математическия институт естествено той става неин научен ръководител. Години наред е зам.-секретар на Отделението за физико-математически и технически науки.

Член-кореспондент

През 1961 г. Петканчин става член-кореспондент на БАН. Рецензенти на трудовете му са акад. Л. Чакалов и акад. Η. Обрешков. Препоръките и на двамата рецензенти са подчертано положителни. В заключението си акад. Η. Обрешков казва: 

След внезапната кончина на акад. Η. Обрешков през 1963 г. за директор на Математическия институт при БАН е избран акад. Л. Илиев. Сега Институтът по математика с Изчислителен център получава своето голямо развитие. Пристъпва се към изграждане на широк фронт в национален мащаб на българската математика.

От 25.9.1963 г. чл.-кор. проф. д-р Боян Петканчин е назначен по съвместителство за зам.-директор на института. На този пост остава до края на 1970 г., когато след интеграцията на Института по математика с Изчислителен център (дн. ИМИ) при  БАН  и Матема­тическия факултет (дн. ФМИ) при Софийския университет, в резултат на която се създава Единният център по математика и механика (закрит 1988 – вж. ФМИ и ИМИ) за подго­товка на кадри и наука. Катедрата по геометрия в университета и секцията по геометрия при  БАН  се интегрират и образуват сектора по геометрия. Естествено ръководител на този сектор става акад. Б. Петканчин. На този пост той остава до 15.9.1976 г.

Академик

На 29.12.1966 г. Б. Петканчин е избран за редовен член (академик) на Българската академия на науките по специалността математика – геометрия.

От началото на 1971 г. акад. Б. Петканчин преминава на основна работа в  БАН , като по съвмести­телство работи и в университета.

Последните три месеца на 1970 г. замества акад. Христо Христов като академик – секретар на Редакционно-издателския съвет на  БАН , а от 18.1.1971 г. е назначен на постоянната длъжност зам.-секретар на този съвет, впоследствие зам.-председател до 22.1.1982 г.

[/su_column][/su_row]

След това въпреки напредналата си възраст (почти 75 години) Б. Петканчин е назначен за редовен професор в Института по математика с Изчислителен център (дн. ИМИ) при  БАН , на който пост в навечерието на неговата 80-годишнина го заварва внезапната му кончина на 3 март 1987 г.

Човекът Боян Петканчин

Описанието на жизнения път на Б. Петканчин ще завършим с кратки бележки за неговото семейство. По време на следването си, както и през първите няколко асистентски години той отделя изключително голямо внимание на работата си.

Едва след завръщането си от Германия среща бъдещата си спътница за цял живот. През есента на 1935 г., когато талантливият млад и красив Боян Петканчин превежда цикъла от лекции на проф. В. Блашке, една хубава студентка по физика от втори курс на университета проявява интерес към него. Двамата се запознават на вечерята, устроена в чест на госта. Между него и Вера Георгиева се завързва приятелство, което скоро прераства в искрена дружба, защото освен че е хубава, тя е и умно момиче, и двамата си подхождат във всяко отношение. През 1938 г. те сключват граждански брак и семейството заживява щастливо.

Скоро се раждат двете дъщери –  Ивана (1939) и Калина (1943). След няколко години се ражда и синът Веселин (1953). Безкрайните грижи по дома­кинството и отглеждането на децата са изцяло поверени на съпругата, която след завършване на висшето си образование през 1938 г. работи само 1–2 години. Боян Петканчин получава пълна свобода за работа и по­нататъшно научно развитие.

Той бе щастлив баща. Неговите деца не му създаваха грижи с учението и поведението си и сами откриха своя път в живота.

---

* Станилов, Грозьо. Жизнен и творчески път на Боян Петканчин. // Боян Петканчин от Грозьо Станилов.  –София. Университетско издателство ”Св. Кл. Охридски”,  1991, с. 5-50 (тук със съкращения, добавени подзаглавия и снимки; съставил: Р. Калтинска).

 начало