Хуморът на проф. Алипи Матеев
Случки
Източник на случките с проф. Алипи Матеев описани по-долу е [3] (част от тях отпечатани преди това в [4]). Изключение правят случките разказани от акад. Л. Илиев в [1, 2] и тези от доц. Д. Добрев в [5].
Акад. Любомир Илиев:
В този момент лекарят се стреснал и му заговорил на Вие.
Умни хора, брей, казваше Алипи. Ако бяха само акуратни, щяха да занесат билета на някое гише и после иди го търси. Влакът през това време ще тръгне. Последният преди окупацията!
Хазаите му обаче казали: Той е разсеян математик. И всичко се оправило.
Етажът, който катедрите по математика в Софийския университет обитаваха от 1944 до 1948 година на улица Раковски 98, се състоеше от дълъг коридор, от двете страни на който имаше стаи (професорските кабинети – ред. бел.) […]
Тагамлицки спазваше по изключителен начин форми на коректност. Преди да влезе, чукаше на вратата на клозета, което се чуваше от стаите. Алипи беше чувствителен на шум; дразнеше се от него, когато работеше.
Един път Тагамлицки чука няколкократно на вратата на клозета. Излиза от стаята Матеев и му казва:
– Абе, ако има вътре човек, ще ти каже ли влез; а ако няма – кой ще ти отговори?
Оглежда се Алипи, джобът му пуши. Той поставил цигарето си с горящата цигара в него.
Седнали сме тримата около една маса в бюфета. Моисил хитро се поогледа и каза: С логика всичко може да се докаже, дори и истината. И като хвърли още веднъж поглед наоколо, добави:
У нас – помълча продължи – човек може да се влюби във всяка жена; даже и в собствената.
С какво пътувахте, че закъсняхте толкова, Алипи спокойно отговаря: Със Запорожец.
Проф. Иван Проданов:
Проф. Грозьо Станилов:
Проф. Матеев четеше лекция за снопове окръжности в 292 аудитория на Софийския университет. В лекцията основното е доказателството на четири теореми. След доказателството на първите две теореми, формулира следващата теорема и пристъпи към доказването й. Скоро обаче той спря с разсъжденията си на глас и настъпи някаква суетня. Проф. Матеев се облегна на черната дъска с дясното си рамо, застана с лице към аудиторията, вдигна лявата си ръка нагоре, като показалецът сочеше към главата му и с плътен бас попита:
– Какво ми липсва за да докажа теоремата?
В залата настана тишина – съчувствие или сеир? Един колега от последния ред промълви: Ум.
Зер, казано му е, че му липсва ум, за да докаже теоремата?!
Професорът обаче спокойно отвърна:
– Да, ум! Т.е. онзи умствен багаж, който ми е необходим за доказване на теоремата. Той се съдържа в третата поред теорема, а аз съм започнал с четвъртата.
Оказа се, че подобни сцени проф. Матеев е разигравал пред няколко поколения студенти-математици вероятно с цел да подчертае, че в математиката изложението на материала трябва строго да се подрежда
Евтим Кънчев:
Тогава проф. Матеев запита един колега каква е приликата и разликата между белите мечки и търсените мъже. Въпросът беше толкова неочакван, че ние изведнъж затихнахме, а колегата малко се обърка. Тогава проф. Матеев му каза:
– Приличаме си по това, че и двата вида сме на изчезване, а се различаваме по това, че белите мечки ги закриля законът, а нас ни преследва. Последва бурен смях и с това се разотидохме по хотелите. .
Проф. Иван Ганчев:
Аз да не съм уличник, та да живея па улицата? – шеговито отговаря проф. Матеев. След това добавя:
– Но даже и да не живеех в дом, Вашият въпрос пак е неуместен. Не предвиждате, че според Вашите разбирания аз може да живея на площад.
Всички ученички отговорили, че Жан обича Мари. Само няколко момчета отговорили вярно, а именно, че нищо не може да се твърди със сигурност за чувствата на Жан към Мари.
Този факт проф. Матеев също използваше в подкрепа на тезата си за целесъобразността от въвеждане в езика на словосъчетанието женска логика.
Например, ако студент трябваше да докаже, че отсечката А е по-малка от отсечката В, за да му помогне, професорът го питаше: Кое е противното?. Най-често отговорът беше А по-голямо от В. Тогава проф. Матеев казваше: Дайте си книжката. Слаб (2).
– Младежо, наполовина доказателство в математиката няма.
Случи се така, че веднъж пътувахме от Пловдив за София с влака в едно купе. По едно време в купето се започна разговор за добрите и лошите хора. Много се опитваха да посочат интересни примери за добри хора, по примерите им се оказваха все неубедителни. В един момент, когато говорещите се бяха малко умълчали, проф. Матеев промълви:
– М-да-а-а-а, трудно е човек да бъде добър, въпреки че конкуренцията е твърде слаба-а-а.
На лекцията проф. Марков многократно използва понятията истина и лъжа
(нещо съвсем естествено за лекция по математическа логика), затова в едно междучасие проф. Матеев го запита:
– А какво всъщност е истина?
–Не зная – отговори съвсем спокойно проф. Марков.
Доц. Димитър Добрев:
Изведнъж той спира да говори и заема нова, неочаквана поза. Ръцете са поставени широко върху катедрата. Погледът е отправен високо, там ‒ в някаква неопределена точка, вдясно над прозорците. В този момент аудиторията притихва. Всичко замлъква. Аудиторията знае, аудиторията тръпне в очакване на нещо непредсказуемо, но интригуващо. Тогава бавно и разчленено прозвучава фразата: Гласът не се издига в края. Това не е въпрос ‒ това е въведение. Паузата е кратка, толкова колкото е необходимо за да се открои остроумният отговор, който трябва да последва, и който лекторът видимо се ласкае и гори от желание не просто да поднесе, а да сподели със слушателите си. Нека преживеем отново тая магия и ние: Развръзката е кратка и безапелационна. В края гласът е станал още по-плътен. Изразителната гривеста глава вече е наведена вдясно и надолу ‒ като за поклон. Но не е поклон. Очите също гледат натам, а не към аудиторията, защото професорът не търси триумф за себе си. Той го иска за остроумието, което току-що щедро е споделил. Ситуацията е овладяна и лекцията може да продължи.
Денят преваля и в следобедните часове умората естествено вече си казва своето. Вниманието е леко притъпено и в аудиторията все по-осезаемо се долавя симптоматичен неясен шум. Настъпил е моментът, в който неотразимо се чувства необходимостта от разтоварване. Нещо трябва да се направи. А професор Матеев знае как.
– От коя страна трябва да се движи кавалерът на дамата.
– От коя страна трябва да се движи кавалерът на дамата ‒ От най-опасната!
Съставил: Р. Калтинска
Библиография
- Акад. Илиев, Любомир. Панорама жива в паметта ….. и математик на този свят. Съюз на математиците в България, 1986, с. 98-108.
- Акад. Илиев, Любомир.100 г. математика в СУ и…математик на този свят. Съюз на математиците в България, 1986, с. 71-81.
- Сериозно и весело за Алипи Матеев. По случай 100 години от рождението му. (Съст. Кр. Иванова и Кр.Карабашева). // СМБ. ISBN 978-954-8880-42-8, 2014, 63 с.
- Жен-И-Сен. Смях на куб. //София, 2012, 44 с. (Жен-И-Сен е псевдоним на доц. д-р Евгения Сендова – ред. бел.)
- Добрев, Димитър. Спомени за някои от университетските ни преподаватели.// Статия предадена в ММИБ, 2017 г., посмъртно, от съпругата му (авторът не е Димитър Минков Добрев – ред. бел.).