САВА РАДУЛОВ – ПАНАГЮРЕЦА (ОК. 1817-1887)

0009b-P-Sava_Radulov

Сава (Стойно) Илиев Радулов–Панагюреца е роден в гр. Панагюрище около 1817 г.  Починал през 1887 г. Като малък започва сам да се учи да чете и пише, а 17-годишен заминава да учи в училище, вероятно в Пазарджик. Две години по-късно постъпва като прислужник при едни монах, който го завежда в Света гора. Там Стойно Радулов става дякон под името Сава, а след това заминава да учи в елинското училище в гр. Смирна.

Учител в Панагюрище

През 1840 г. панагюрци го поканват за учител в основаното от тях училище. Работи в него до 1849 г., като прилага нови методи на обучение. За нуждите на училището превежда от гръцки език четири основни учебни помагала: Стихийни (елементарни) уроци по землеописание, Стихийна аритметика, Благонравни учения и Кратка священа история.

Автор и преводач

След 1849 г. заминава за Смирна, а после за Одеса, където учи в Ришелевския лицей. Завършва лицея и учителства в Белград.  От 1853 г. се установява в Болград (Бесарабия), където е учител в местното взаимно училище.

В Одеса и Болград издава десетки книги и учебни пособия за българските училища – преводни (от руски, гръцки и румънски) и оригинални:
Нравоучение на децата (1853), Българский буквар (1853), Учебник за българский язик (1863), Постановления за българските колонии и височайши христовули за тяхното основание и потверждение (1864), Сравнително землеописание (1866), Буквар по нов и лесен способ (1866).

Много от книгите си изпраща в Панагюрище и обогатява фонда на новосъздаденото местно читалище.

Аритметиката на Сава Радулов – 1842

0043-F-Bolgradskata_ gimnazia

Болградската гимназия

 

Директор на Болградската гимназия

На 3 май 1859 г. официално е открита Болградската централна българска гимназия. За временен директор е назначен Сава Радулов, който се откроява от другите кандидати със своята последователност да се запази изцяло преподаването по всички предмети само и единствено на български език.

Учредител на БКД 

През 1869 г. е поканен от своя бивш ученик Марин Дринов за съучредител на Българското книжовно дружество (БКД) в Браила. През 1884 г. е избран за почетен член на БКД, прераснало по-късно в Българска академия на науките (БАН).

Книгоиздател и дарител

След Освобождението (1878 г.) продължава литературната и издателската си дейност във Варна.
Преди смъртта си завещава ценни книги на Министерството на народното просвещение.

Сава Радулов остава докрай верен на родното си място. В завещанието си дарява цялото свое имущество и паричното си състояние от 6000 златни лева за обучение на ученолюбиви панагюрски деца.

Съставил: Р. Калтинска

Библиография

  1. Ганчев, Иван. Математическите знания у нас до 1878 г. // Български математици. – София: Народна просвета, 1987, с. 12.
  2. Боян АнгеловЗабравеният Сава Радулов. Вестник Дума, бр.  928/09.02.2013