Хуморът на проф. Алипи Матеев



Философия в сентенции

Сентенции на проф. Алипи Матеев. Само тези, които акад. Любомир Илиев е описал в своите спомени ([1, 2]). Може би са повече, изречени между другото, в семейството, пред приятели и непознати, провокирани от момента. Някои звучат банално, други шокиращо. Трябва да се замислиш и откриеш подтекста.  Акад. Любомир Илиев ни го подсказва:

♦ Напечатаното не можеш да го изтриеш с гума

Тук народната мъдрост десет пъти мери и един път режи е намерила място в интелектуалната сфера, из­разена с тънък хумор.

♦  Закъснееш ли,  не бързай!    

 Любим израз на Алипи. Негов, собствен. Сентен­ция. Вазовски, средногорски хумор. Той го носеше у себе си. Аз не казвам, че бликаше. В него се раждаха сентен­ции и той се застояваше на тях. Като че ли ги наблюдава­ше отстрана; учудваше им се сам. Понякога замислено за­върти глава и се усмихне като завършек на някакъв вътре­шен интелектуално емоционален ритъм, отдих.
Не тълкуваше казаното. То имаше нюанси за раз­лични ситуации. Ако си закъснял, може да си пропуснал нещо; можеш да поставиш себе си или другите в неловко положение; да обидиш някого. Но при всички случаи, ако бързаш, няма да поправиш стореното.
Може би, ако помис­лиш, ако използваш трик, дипломация, сложна комбина­ция, да намериш изход. Но за това трябва съсредоточава­не, успокоение, напрежение да се измисли изходът, което става в един квант време. Еталонът на този квант зави­си от субекта, който закъснява – за едни решението идва мигновено, за други бавно; пък и конкретната ситуация има своята роля. Квантът време обаче е необходим.

♦ За да имаш пари,  трябва да харчиш

Ирония. В същото време тънка подигравка с абст­рактното, формалистично, нереално мислене на някои неоформени за логически постановки интелигенти. На тях той с израз на наивност казваше:
Ами, че аз не съм видял да харчи някой, който няма пари. И все пак остава нещо в случая от диалектиката между парите и харченето, за да се замислим.

♦ Ученичките и студентките са винаги млади

На пръв поглед, банално. Помислете. Еталонът на човечеството като река преминава през красивия, но с оп­ределени размери бряг на младостта. В културните епохи на човечеството той е определен от периода на образова­нието. Всяко поколение, както всеки слой на реката, пре­минава само веднъж този бряг – близък до извора и затова винаги най-чист.
Полът в сентенцията е избран за атрак­ция.

Така елементарно-сложно мислят математиците.

♦  Мисли свързани с обучението в училище

Изказани от проф. Алипи Матеев пред колеги по различни поводи в [3].

Извадки от [1, 2]; съставил: Р. Калтинска

Библиография

  1. Акад. Илиев, Любомир. Панорама жива в паметта ….. и математик на този свят. Съюз на математиците в България, 1986, с. 98-108.
  2. Акад. Илиев, Любомир. 100 г. математика в СУ и…математик на този свят. Съюз на математиците в България, 1986, с.  71-81.
  3. Мисли свързани с обучението в училище. //Сериозно и весело за Алипи Матеев. По случай 100 години от рождението му. (Съст. Кр. Иванова  и Кр.Карабашева)//Съюз на математиците в България, ISBN 978-954-8880-42-8, 2014,  с. 51-53.