Българското участие в МОМ 1959-1978

България е домакин на две международни олимпиади по математика:

МОМ VIII – София, 1966. Участват 9 страни – всички с по 8 състезатели. Ръководител на международното жури е проф. Алипи Матеев.

МОМ XVII – Бургас, 1975. Участват 17 страни, всички с по 8 състезатели освен Виетнам (7 състезатели). Ръководител на международното жури е доц. Иван Проданов.

Сформиране на българските отбори

Участниците в отбора за първата междунарадна олимпиада (МОМ I, 1959) са подбрани от цялата страна по предложение на окръжните (дн. областни) отдели Народна просвета. Съставът на всеки следващ българския отбор се определя от класацията в Националната олимпиада.

Националната олимпиада обхваща ученици от цялата страна. До 1963 г. в нея участвуват ученици от VIII до XI клас на гимназиите и техникумите. От 1964 г. се включват и ученици от V до XI клас, а от учебната 1976/77 г. и  ученици от IV клас.

Националната олимпиада се провежда в 3 кръга: училищен, окръжен (дн. областен) и републикански. В първите 2 кръга се състезават ученици от IV до XI клас, в третия кръг – само ученици от XI клас и някои изявени ученици от по-долните класове (предложени от окръжните комисии по олимпиадата).

Състезанието в първите 2 кръга продължава по 4 часа, а третият (републикански) кръг се провежда в 2 дни по 4 часа. Всеки път се дават по 3 или 4 задачи от изучавания материал. Задачите за първия, втория и третия кръг се съставят съответно от училищни, окръжни и централна комисии.

Подборен изпит за участие в МОМ. Българският отбор за участие в международните олимпиади по математика се формира измежду победителите в последния – републикански кръг на Националната олимпиада. От 1962 г. за участие в  МОМ се въвежда и допълнителен подборен изпит – нещо като четвърти кръг на Националната олимпиада.

Подборният изпит се провежда в 2 дни по 4 часа, върху 6 задачи – по 3 за всеки от дните, което дава възможност степента на трудност на задачите да се доближи до тази в МОМ. Класиралите се 16 средношколци получават възможността да станат студенти по математика без конкурсен изпит.

Подготвителен курс. Бъдещите 8 участници в българския отбор се подбират измежду 16-те победители в подборния изпит след участието им в подготвителен курс. Подготвител­ният курс обикновено се провежда 12-15 дни, в някои случаи – до един месец.

Участие в българските отбори по градове

Списък на участниците в блгарските отбори на МОМ I-XX вж в [4].

На диаграмата по-долу e даден, по градове, общият брой на учениците взели участие в българските отбори за първите 20 олимпиади (МОМ I-XX ). На таблицата след диаграмата този общ брой е разбит по олимпиади за всеки град.
Град Русе силно се отличава от останалите окръжни (дн. областни) градове по броя на участниците си в олимпиадите – известна по това време е русенската Ученическа математическа школа (УМШ, [5]) с ръководител Дочо Дочев.

 

1021c-d-gradove_uchastnici

Общ брой участници във МОМ I-XX по градове (броят е след името на градовете)

 

1021c-t-gradove_uchastnici

Общ брой участници от българските градове по олимпиади

 

Ръководители на българските отбори

Съгласно регламента на МОМ, всеки отбор има научен и педагогически ръководители. Ръководители на българския отбор са (на първо място е научният ръководител, званията са в съответствие с периода):

МОМ I  – проф. Алипи Матеев, Стоян Будуров
МОМ II– проф. Алипи Матеев, Стоян Будуров
МОМ III – проф. Алипи Матеев, Александър Николов
МОМ IV – проф. Алипи Матеев, Стоян Будуров
МОМ V – проф. Алипи Матеев, Стоян Будуров
МОМ VI – проф. Алипи Матеев, Стоян Будуров
МОМ VII – проф. Алипи Матеев, Стоян Будуров
МОМVIII – доц. Спас Манолов, Костадин Петров
МОМ IX – доц. Спас Манолов,  Стоян Будуров
МОМ X – доц. Дойчин Дойчинов, Христо Доганов
МОМ XI – доц. Кирил Дочев, Димо Серафимов
МОМ XII – доц. Кирил Дочев, Димо Серафимов
МОМ XIII – доц. Кирил Дочев, Димо Серафимов
МОМ XIV – доц. Иван Проданов, Любомир Карагьозов
МОМ XV – доц. Иван Проданов, Димо Серафимов
МОМ XVI – н. с. Владимир Чуканов, Димо Серафимов
МОМ XVII – н. с. Владимир Чуканов, Любомир Карагьозов
МОМ XVIII – проф. Петър Кендеров, Димо Серафимов.
МОМ XIX – проф. Петър Кендеров, Димо Серафимов
МОМ XX –  н.с. д-р Йордан Табов, Димо Серафимов

 

 

1024-mateev-budurov-1965

Проф. Алипи Матеев (вдясно) и Стоян Будуров (МОМ VII, 1965)

Димо Серафимов (последен вдясно) с българския отбор на МОМ XI – Букурещ, 1969 г.

Резултати на българските отбори

Класирането в международните олимпиади по математика е индивидуално. На всяка олимпиада международното жури определя критериите и минималния брой точки, за които се присъждат I-ва, II-ра и III-та награди на класиралите се състезатели. На някои от олимпиадите са присъждани специални награди за оригинално решение на дадена задача, грамоти и материални награди.

България участва във всичките 20 олимпиади с отбори от по 8 състезатели. Получава общо една първа, 13 втори и 44 трети награди (не получава награди на първата, третата и осмата олимпиади) и 4 специални награди (МОМ I -1, МОМ II – 2, МОМ III – 1).

 

1021b-t-bg_nagradi

Имената на българските участници получили награди в МОМ I-XX. За I, II и III награди стълбовете са оцветини съответно в жълто, сиво и кафяво.

 

Сравняване на резултатите.  Достоверни общи изводи за резултатите на първите 20 олимпиади не могат да се направят поради отсъствието на страни от някои олимпиади или участието им с по-малко от 8 състезатели. Въпреки че общо сравнение между страните не е коректно, от таблицата и диаграмата по-долу могат да се направят някои изводи. Таблицата и диаграмата по-долу предоставят тази възможност.

1021d-t-strani_broi_tochki

Общ брой точки получени от страните участнички по олимпиади (празните квадратчета показват неучастие в дадена олимпиада)

 

1021-d-broi_medali

Общият брой награди от всеки вид, получени от страните участнички в МОМ I-XX  (в скоби след имената на страните е броят на участията им). Стълбовете съответстващи на I,  II и III награди са оцветини съответно в жълто, сиво и кафяво.

 

Резултатите на България с тези на останалите страни в първите няколко олимпиади не е много добро. Изводите са направени и те са една от причините още след първите международни олимпиади по математика да се предприемат решителни мерки за подобряване и стимулиране на обучението по математика в средния курс (вж МОМ и математиката в България).

Радетелите

Като членове на международното жури на МОМ, научните ръководители на българските отбори Алипи Матеев, Спас Манолов, Дойчин Дойчинов, Кирил Дочев, Иван Проданов, Петър Кендеров, Владимир Чуканов, Йордан Табов влагат много труд, енергия и амбиция.

За организацията на българските олимпиади и подготовката на ученици за международни олимпиади по математика особени заслуги имат Стоян Будуров и Венелин Флоров.

Учители. За участие в олимпиадите с учениците работят предимно учителите по математика. Голям брой от тях влагатт труд, амбиция и много лю­бов в тази си дейност като уподготвят ученици, които участвуват в международните олимпиади по математика: Колю Герчев – Ка­занлък, Георги Велев – Видин, Радослав Не­дев – Варна, Тянко Петров – Хасково, Петър Петров и Стоянка Георгие­ва – Пловдив, Иван Тюфекчиев – Перник, Аврам Папаро, Тодор Стоилов, Петър Стамболов, Добри Нико­лов, Димитър Марков, Иван Ангелов – София и др. ([3], с. 7-19). 

Математически школи. Много труд и амбиция за успешната подготовка на ученици за олимпиадите влагат ръководителите на математическите школи по градове: Дочо Дочев – Русе, Слав Дърленски – Варна, Любен Карагьозов – Бургас , Коста Горчев и Христо Лесов – Казанлък  и др.

Курсове. Курсове за подготовка на олимпиадите организират Факултетът по математика и информатика

(дн.ФМИ на Софийския университет, Физико-математическото друже­ство в София и по-късно Съюза на математиците в България. През годините в тях влагат усилията си много хабилитирани преподаватели и научни работници (по азбучен ред): Благо­вест Сендов, Веселин Петков, Георги Паскалев, Димитричка Шопова, Иван Ганчев, Иван  Димовски, Иван Тонов, Кирил Дочев, Константин Петров, Милко Петков, Никола Мартинов, Татяна Аргирова, Ярослав Тагамлицки и много други.

Литература. При подготовката на ученици за олимпиадата в помощ на учители и уче­ници са свитъци от задачи изпращани до училищата от централната комисия за олимпиадата, също Подготвителни задачи за математичеока олимпиада – слу­жебно издание на МНП (1962), списания (Математика , Математика и физика, както и чужди), сборници по математика излезли през 60-те и 70-те години на ХХ в. от различни автори и авторски колективи (Ат. Радев, Л. Чакалов,  Ал. Ма­теев, Сп. Манолов и др.),  сборници от задачи по математика за кандидат-студенти (Б. Петканчин,  Сп Манолов, Н. Мартинов, К. Петров, Ст. Будуров, В. Флоров и др.), Сборник Подготвителни задачи за математически олимпиади, 1962 (Ст. Будуров и В. Флоров), Сбор­ник от задачи за математически олимпиади (Ст. Будуров, 1966) и др.

(Съставил: Р. Калтинска)

Източници

  1. Будуров, Стоян. Математически олимпиади.  – София : Народна просвета, 1972, 533 с.
  2. Кендеров, П., Д. Серафимов, П. Димитрова. Международни олимпиади по математика. – София : Народна просвета, 1981, 224 с.
  3. Ст. Бодуров, Математически олимпиади. – София : Народна просвета, 1976], 118 с.
  4. България-домакин на XVII ММО. //Математика, кн. 1, 1975, с. 21-24.
  5. Списък на участниците в българските отбори на МОМ I-XX.
  6. Билчев, Св. 40 години ученическа математическа школа – Русе. //Мат. и мат. образование, 30-та Прол. конф. на СМБ, 2001, с. 51-65.

 

начало