Хуморът на проф. Ярослав Тагамлицки

Случки

Източник на случките описани по-долу е [1], освен ако в скоби не е посочен друг източник.

 Акад. Кирил Боянов:

Паралелно с обзавеждането на Изчислителния център започна проектирането на първата българска цифрова електронно-сметачна машина Витоша.
Научният съвет на Института се състоеше от изтъкнати академици: Н. Обрешков, Л. Чакалов, К. Попов, Ив. Ценов, Л. Илиев, А. Матеев, Я. Тагамлицки, Бл. Долапчиев, Б. Петканчин.
[] На ня­колко заседания бе обсъждан въпросът за целесъобразността от разра­ботването на цифрова машина. Много от професорите бяха против [].

На едно от заседанията Я. Тагамлицки поиска от Бл. Сендов да изчисли на аналоговата МН-7 сборът 2 + 2. Действията събиране и изважда­не не са характерни за аналоговите машини. След сравнително дълга настройка измервателният уред показа 3,95. Тагамлицки каза:
– Не е толкова лошо, а като се има предвид, че новата машина ще е много по-скъпа, сигурно ще достигнете до 3,98. (предоставено на ММИБ)

Алипи Матеев:

(Случиа разказвани от Алипи Матеев, [3], с. 40)

Веднъж през пролетта бяхме седнали в парка с професор Тагамлицки и се наслаждавахме на разцъфналите люляци, лалета и други цветя. Но едно време той със задоволство възкликна:
– Колко е хубаво, че цветята не се срамуват като хората. Иначе щяха да са с гащи и нямаше да можем да се наслаждаваме иа цветовете им. ([3], с. 40)
Професорите Матеев и Тагамлицки участвали заедно в строеж на жилищна кооперация. След полагаемото се многогодишно чакане получили жилища в новопостроен блок. Нетърпеливи, те отишли да разгледат бъдещите си апартаменти. Гледали горе, гледали долу и по едно време геометърът Алипи Матеев казал възмутено:
– Тагамлицки бе, ми тука няма един прав ъгъл! Аналитикът Тагамлицки кротко отвърнал:
– Утешителното, драги колега, е, че сборът от ъглите е равен на 360 градуса.

Проф. Иван Ганчев:

Веднъж проф. Тамлицки минава покрай кабинета на проф. Матеев и чува че той говори много високо. В това време чистачката излиза от кабинета и проф. Тамлицки я пита:
–  Защо толкова висока вика проф. Матеев?
–  Говори с Пловдив –  отговорила чистачката.
–  А, така ли? –  очудва се Тагамлицки. – А за тази работа няма ли телефон? 
([3], с. 40)

Доц. Евгения Сендова:

 През есента на 1962 г. бе първата ни среща с проф. Ярослав Тагамлицки. Зала 272 на Софийския университет бе препълнена с първокурсници – производствен и педагогически профил. Преподавателят, усмихнат дребен човек, облечен с бяла престилка, ни се представи с поклон, вдигна пред себе си учебника по Диференциално и интегрално смятане и каза с напевна интонация:
Драги студенти, който от вас има това букварче, моля да стане!
Станаха поне дузина.
– Когато бях студент, аз нямах учебник и си водех записки. Както виждате, станах професор. Значи всички, които седите, ще станете професори, а за  останалите  – не гарантирам… ([1], с. 6)
Веднъж, минути след началото на лекция при проф. Тагамлицки, вратата плахо се отвори и един от състудентите ми се появи със сандвич в ръка (очевидно купен от близката до аудиторията лавка). При вида на смаяния професор студентът помоли смутено да остане на лекцията.
– Но тук е катедра по диференциално и интегрално смятане, а не по тънки слоеве и ципи – каза саркастично професорът.
След тази случка над лавката се появи надпис:
Завеждащ катедра „Тънки слоеве (масло) и ципи (салам)”. ([1], с. 7)

Доц. Димитър Добрев:

След обичайния поздрав лекцията може да започне … (есента на 1975 г.)

И така: започва поредната лекция по ДИС. Огромната 272-ра аудитория (в Ректората) е запълнена до средата с математици- второкурсници от двата профила (производствен и педагоги­чески).

След церемониалния поклон, с който започваше неизменно всяка лекция, професо­рът [] написва на черната дъска един неопределен интеграл и търси някой, който да го реши. []

Да, така…а … Да, Вие, друга…арю ‒ и посочва отдалеч избраната жертва. На бан­ката се споглеждат. Някаква студентка хипнотизирано понечва да стане.

Ох, ама Вие сте “друга…рко”, а не “друга…арю”. Не Вие, . . . другарят до Вас. Да, Ви…ие, … да, да, така, . . . Заповя…ядайте.
Идентифицираният неохотно излиза на дъската, посрещнат от окуражителните думи на професора:

Заповядайте, другарю. Зна…аете ли, на мен ми казаха за Вас много ху…убави неща…а. Казаха ми, че Вие твърде сръ…ъчно и ‒ ох, с голя…яма лекота…а решавате вся­какви тру…удни итегра…али. Ще ни покажете ли своето изку…уство?

Необходимото тривиално приведение на подитегралния израз е изпълнено смело, но после нещата запъват и вече втора минута цари гробна тишина. Пред дъската, безмълвен, с тебешир в ръка ‒ студентът, попаднал там не по своя воля, на дъската ‒ злополучният неопределен интеграл, в залата ‒ смутени погледи, забодени в банките []. В тишината този път обаче прозвучава въпрос:

Друга…арю, Вие от кой профи…ил бя…яхте?
От производствения. ‒ по-скоро отгатваме, отколкото долавяме плахия отговор.
А какво ще произве…еждате?! ‒ продължава явно реторично професорът.
След кратка пауза, съпроводена с нови гримаси и жестове, прозвучава следното нра­воучително продължетние:

Ви…ижте! . . . Кога…ато аз бях студе…ент нямаше никакви профи…или. И е…ето, сега съм профе…есор! Лицето се разтяга в самодоволна, но иронична усмивка. Присвитите очи иззад очилата търсят с поглед реакцията на аудиторията, която изненадана от шеговитата развръзка об­лекчено зашумява. []. ([2], с. 2)

Доц. д-р Евгения Сендова:

(От рубриката Ако не е вярно, е добре измислено в [1])

Проф. Тагамлицки се славеше с изключителна строгост по време на изпита по анализ, който обикновено продължаваше цял ден за всеки от студентите. Разказват, че една студентка, която получила двойка, се разплакала на глас.
– О-о-о, другарке! (характерното по онова време обръщение на професора към представителките на нежния пол). Ако всички скъсани студенти плачеха, трябваше да идвам на изпит с галоши.

На изпит, следващата жертва се опитала да протестира:
– Аз учих толкова много, а Вие ми пишете двойка!
Тагамлицки отвърнал:
– Е, за двойка можехте да учите и по-малко…

Проф. Ярослав Тагамлицики споделил ведъж с проф. Алипи Матеев:
– Като гледам какви студенти завършват математика, страх ме е да отида на лекар.

Съставил: Р. Калтинска

Библиография

  1. Жен-И-Сен. Смях на куб. //София, 2012, 44 с.  (Жен-И-Сен е псевдоним на доц. д-р Евгения Сендова  ред. бел.)
  2. Добрев, Димитър. Спомени за някои от университетските ни преподаватели.// Статия предоставена на ММИБ)ММИБ (2017 г.), посмъртно, от съпругата му  (авторът не е Димитър Минков Добрев – ред. бел.).
  3. Сериозно и весело за Алипи Матеев. По случай 100 години от рождението му. (Съст. Кр. Иванова  и Кр.Карабашева)//Съюз на математиците в България, ISBN 978-954-8880-42-8, 2014, 63 с.

начало