Кирил Боянов (1935)

БИОГРАФИЯ*

Кирил Любенов Боянов е роден на 22.02.1935 г. в гр. София. Женен е, с едно дете. Съпругата му Вера Исак Боянова е била ст.н.с. I ст. (дн. професор) в Научно-изследователския химико-фармацевтичен институт (НИХФИ). Синът му Любен К. Боянов е доцент в УНСС. Има трима внука – Кирил, Иван и Любен. 

РОДИТЕЛИТЕ

Родителите на акад. Кирил Боянов са от двата противоположни края на Дунава – Силистра и Видин и са потомци на будни българи, оставили своя следа в развитието на страната ни.

По майчина линия. Към Силистра водят корените на акад. Кирил Боянов по майчина линия. В силистренското село Зафирово прадядо му Хаджи Иван Калчев се преселва от с. Боженци още през 1878 г. и е един от най-големите владетели на земя в този край.
Неговият син, или дядото на Кирил Боянов, Йордан Хаджи Калчев завършва право в Женева, бил е доброволец в Македония и съратник на Симеон Радев. По-късно като прокурор разследва убийството на Яне Сандански, работи на различни постове в съдебната система.
Дъщеря му Дарина завършва Софийския университет със специалност френска филология, свързва живота на фамилията с тази на Боянови.

По бащина линия. Дядо му по бащина линия, също Кирил Боянов (роден в с. Долно Драглище, Разложко) завършва като стипендиант Солунската гимназия с отличен успех, след което записва Военното училище в София. Награден с няколко ордена за храброст, той загива като майор в Балканската война. Името на неговия брат Серафим Боянов и днес се свързва с основаването на едно от най-добрите български училища в Банско. Завършва образованието си в Цариград и е поканен от Екзарх Йосиф да остане при него като учител, но той предпочита да се върне в родния си град Банско, където посвещава живота си на българското училище, а работата му по събирането на народни умотворения заедно с Кузман Шапкарев оставя трайно наследство за българската култура.

Дядото – майор Кирил Боянов

Бащата – д-р Любен Боянов

Майката – Дарина Боянова


Бащата на акад. Кирил Боянов – д-р Любен Боянов завършва медицина във Виена. Дългогодишен главен лекар на основания от него учителски санаториум за гръдоболни в с. Лъжене, той е уволнен през 1945 г. по политически причини от д-р Рачо Ангелов. Въпреки, че е един от малкото добри гръдни хирурзи по това време, той загубва правото си да практикува, но благодарение на подкрепата на тогавашния гла­вен секретар на Министерството на здравеопазването Драгомир Матеев и съдействието на Христо Ганев се премества със семейството си в София, където до края на живота си всеотдайно работи като главен лекар на първата студентска поликлиника в столицата.

ГИМНАЗИСТ, СТУДЕНТ

Роден и израснал в средата на образовани и будни българи, прекарал първите си детски години сред красотата на родопската природа, в София Боянов скоро се сблъсква с първите несгоди и съпреживява трудностите на своето семейство. Започнал образованието си в с. Лъжене, той продължава в прогимназия Ив. Денкоглу в София, постъпва във Втора мъжка гимназия, където учи две години, а през 1952 г. завършва с отличен успех IX Единно училище Ив. Денкоглу.

Междувременно усилено се занимава с пиано и преподавателката му по пиано Мара Балсамова, по-късно професор в Консерваторията, настоява той да продължи образованието си там. Но той кандидатства и е приет в (дн. Технически университет), като през цялото време не го напуска идеята след завършването й да се запише и в Консерваторията.
Боянов е отличен студент по електроинженерство,паралелно посещава лекции в Математическия факултет на Софийския университет и през 1958 г. се дипломира като електроинженер, специалност Радиотехника.

Клекнал в средата, със състуденти от Държавната политехника (1954; петима – бъдещи професори)

С автомобил Щаер – Славчо Орозов, Людмил Генов, Кирил Боянов, Светозар Русев

ТЕХНИК, ИНЖЕНЕР

Кирил Боянов започва работа като техник в Научно-изследователския институт по съобщенията. След 6 месеца е преназначен на длъжност инженер. Работи с видни специалисти върху подобряване акустиката на сегашния оперетен театър, върху захранващи устройства, върху устройство за автоматично задействане на противо­въздушната отбрана на базата на радиопредавателите в страната, регистрирано като военно изобретение. Следва повишението му в длъжност старши инженер.

В МИ с ИЦ при БАН

През 1960 г. проф. Евтим Божоров, който познава К. Боянов още като студент, предлага на акад. Любомир Илиев участието му в построяването на първата електронноизчислителна машина. Така на 1 декември 1961 г., след конкурс, Боянов е назначен за научен сътрудник в Математическия институт с Изчислителен център ( МИ с ИЦ, дн. ИМИ) при БАН. От този момент нататък кариерата на Кирил Боянов е тясно свързана с научните разработки в областта на изчислителната техника и името му се свързва с най-важните постижения в нея до този момент. Той е един от младите специалисти в екипа построил първата българска електронно-изчислителна машина (ЕИМ) Витоша .

 В ЦИИТ и ИМПТ

С постановление на Министерския съвет от 01.03.1966 г. от ИМ с ИЦ (дн. ИМИ) се отделя Централния институт по изчислителна техника (ЦИИТ), в който започват работа повечето от инженерите, участвали в създа­ването на ЕИМ Витоша.
От 1969 г. до 1982 г.Кирил Боянов е ръководител на секция, а от 1982 г. е назначен като ръководител на направлението Микрокомпютри и микропроцесорни системи.

През 1986 г. се създава Институт по микропроцесорна техника (ИМПТ). Кирил Боянов е негов директор от Х. 1986 г. до 1992 г. Формира се силен колектив от над 1000 специалисти. Освен развитието на персонални компютри, локални мрежи и тяхното програмно осигуряване, започва и разработката на интелигентни системи, компютърни системи с висока производителност, графични станции, системи за автоматизация на инженерния труд, електронни везни и др. Номенклатурата на произвежданите изделия в тези години надхвърля 400.

ЛЕКТОР

Паралелно с научноизследователската извършва и преподавателска дейност. От 1960 г. след конкурс е назначен за хоноруван асистент във ВМЕИ  Ленин (дн; Технически университет) по Теоретична и измервателна електротехника, където до 1969 г. води упражнения по Теоретични основи на електротехниката и измервателна електротехника.
През 1968 г. след конкурс е избран за преподавател във ВИИ К. Маркс (дн. УНСС) по Електроника и импулсна техника и Електронни сметачни машини.
От 1969 г. до 1976 г. чете лекции и във Физическия факултет на СУ Кл. Охридски по Измервания в радиофизиката и Автоматични сметачни машини.
През 1976 г. по предложение на Международния математически център Ст. Банах изнася цикъл лекции по Цифрово моделиране във Варшава на семестъра по Дискретна математика.

НАУЧНИ СТЕПЕНИ

През 1966 г. К. Боянов защитава кандидатска дисертация (дн. докторска дисертация) по Проектиране на цифрови машини. Той предлага нов способ за моделиране на техните инструкции на ниво микрооперации.

През 1975 г. успешно защитава дисертация на тема Използване методите на цифровото моделиране при проектиране на изчислителни системи за степента доктор на науките в Ленинградския електротехнически институт Улянов (Ленин). Докторската дисертация е отличена от Научния съвет за реален принос на научните резултати в практиката.

С акад. Иван Юхновски (вляво) и акад. Благовест Сендов

С акад. Стефан Додунеков

НАУЧНИ ЗВАНИЯ

През 1971 г. след конкурс Кирил Боянов е избран за доцент към ВИИ К. Маркс (дн. УНСС), където чете лекции по Електроника и импулсна техника, Електронно изчислителни машини (ЕИМ) и програмиране, Устройство и експлоатация на сметачни машини към катедра Машинна обработка (по-късно Информационни технологии и комуникации). Към Висшата следдипломна школа на ВИИ К. Маркс чете лекции по Устройство и експлоатация на ЦЕИМ.

През 1973 г. е избран за ст.н.с. II ст. (дн. доцент) и в ИМ с ИЦ (дн. ИМИ), където работи по съвместителство, отначало като ръководител лаборатория Крайни автомати към сектор ОКТУ, а от 1985 г. –  и на сектор Компютърни системи и мрежи. Същата година е избран и за ст.н.с. II ст. в ЦИИТ.

През 1985 г. е избран за хоноруван професор към ВИИ К. Маркс (дн. УНСС), където до 2014 г. чете лекции по Архитектури на ЕИМ и Компютърни мрежи.
От 1999 г. до 2000 г. е редовен професор в Хелзенския Технологичен Университет (Финландия), където чете лекции по Компютърни мрежи.

През 1989 г. е избран за член-кореспондент на БАН, а през 2003 г. – за академик. През 1995 г. е избран за академик на Международната академия по информатика.

РЪКОВОДНИ ДЛЪЖНОСТИ

От 1970 г. до 1989 г. ръководи методично, на обществени начала, катедра Електронно-изчислителна техника и техническо обезпечаване на АСУ, която от
1979 г. се преименува на Техническо и програмно осигуряване на ЦЕИМ към Националния учебен център по информатика.
От 1985 г. ръководи по съвместителство и Базовата лаборатория по Разпределени изчислителни системи и мрежи от изчислителни машини към Координационния център по информатика и изчислителна техника (КЦИИТ) на БАН. От 1993 г. до 1996 г. е и. д. директор на КЦИИТ.
От 2004 г. до 2010 г. е Директор на Института по паралелна обработка на информацията (ИПОИ) на БАН.

НАУЧНА и ПРИЛОЖНА ДЕЙНОСТ

Октомври, 1997 г.


Автор е на над 230 публикации, научни трудове и статии (част от които са публикувани в чужбина), на 37 книги и учебници и на 23 авторски свидетелства. Изнася лекции и доклади в СССР (дн. Русия), Полша, Унгария и др.

Ръководител е на 32 защитили аспиранта, по-голямата част от които са хабилитирани професори. Ръководител е на голям брой дипломанти от ТУУНСС) и др. Има многобройни рецензии за научни степени и научни звания. По важни научни и научно-приложни приноси: предлага използването на програмна имитация при проверка и изпитания на периферни устройства, като на база на метода са разработени съответни устройства.
Съществен е приносът му при дискретно представяне на вероятностни разпределения, което позволява да се получат резултати при гранични натоварвания в локалните мрежи. Оригинални са изследванията му по паралелни изчислителни структури и по точно по потокови изчислителни машини, като са предложени нови архитектури.

Ръководи разработката и внедряването на първите транспютърни ускорители за персонални компютри и първите високопроизводителни ЕИМ на транспютри. Редица от трудовете му са посветени на разработки по автоматизация на проектирането на изчислителни системи, намерили конкретни приложения.

Разработки
Участва в над 30 разработки с общ икономически ефект над 100 млн. лв. По-важни от тях са: първата Българска електронно-сметачна машина Витоша; първата ЦЕИМ от III поколение ЕС1020 (като отговорен конструктор на каналите); първата система за крайни изпитания на магнитни дискове (като отговорен конструктор); по редица технологични стендове за изпитания, контрол и проверка на запомнящи устройства на магнитни дискове и дискови пакети, редица адаптери за предаване на данни в мрежи от ЕИМ, персонални и професионални компютри, високопроизводителни транспютърни системи и др. Ръководи над 20 международни проекта. През периода 1990 – 1994 г. ръководи изграждането на електронна поща на БАН и въвеждането на Интернет у нас.

 ДЛЪЖНОСТИ В ПРАВИТЕЛСТВЕНИ ОРГАНИЗАЦИИ

През 1980-1983 г. е научен секретар на НК по Електротехнически науки и автоматика при ВАК.  От 1995 до 1997 г. е зам.-председател на ВАК. От 2003 до 2009 г. е член на научната комисия на ВАК по Електротехнически науки и автоматика, а в периода 2009-2011 г. е член на Президиума на ВАК.

Национален координатор по IST за V рамковата програма. От 1998 г. до 2001 г. е председател на Експертния съвет по Информационни технологии към МОН.

Бил е зам.-председател на СНС по Радиоелектроника, председател на комисията по технически средства към Националния съвет по Кибернетика към ДКНТП, зам.-председател на Съвета по Електронизация и др.

Участва в дейността на редица работни органи на Съвета на Главните конструктори (СГК) на ЕС ЕИМ и СМ ЕИМ – ръководител на българската част на СС4    в ЕС ЕИМ и СМ ЕИМ, Главен конструктор по персонални компютри от България в СГК ПК. Член и зам. председател на Фонда за научни изследвания при МОН (1991-1998 г.).

 ДЛЪЖНОСТИ В МЕЖДУНАРОДНИ ОРГАНИЗАЦИИ

Представител е от 1973 г. на България в ТС6 на IFIP, а от 1993 г. е представител на България в ИФИП. Избиран за член на редица програмни комитети у нас и в чужбина. Ръководи сесии, конференции, симпозиуми и др. От 1996 г. е член на УС на Международната организация по компютърни и комуникационни технологии (ICCC). От 1999 г. е член на експертния съвет по Информационни технологии към Европейската комисия (ITAG). В периода 1995-2000г. е член на международното жури по присъждане на европейски награди в областта на информационните технилогии (IT Prize).

 

С проф. Ото Шпаниол (вряво) – председател на ТС6 на IFIP

РЕДКОЛЕГИИ

Участва в редица редколегии: Автоматика и информатика, Вычислительная техника социалистических стран, АСУ, АИТ, New Generation Systems, Studies in Informatics and Control, Инженерни науки, Tехносфера и др.
От 1998 до 2002 г. е главен редактор на сп. Автоматика и Информатика, а от 2002 г. е гл. редактор на сп. Information Technology and Control.
Член е на редица научни, факултетни и управителни съвети.

ДРУГИ ДЕЙНОСТИ

През деветдесетте години на миналия век под негово ръководство се създава и Националната академична и изследователска мрежа. Той е първият представител на страната ни в Европейската организация на изследователските мрежи – EARN (Европейска академична и изследователска мрежа) и TERENA (TransEuropean research Educational Network Association) като близо 20 години допринася за нейното развитие. Бил е председател на сдружението Българска национална изследователска и образователна мрежа (БИОМ– понастоящем почетен председател) и продължава да е представител на страната ни в TERENA.
От 2005 година насам започва внедряването на новите ГРИД технологии в страната ни, като основава националния ГРИД център, ръководи и координира редица европейски проекти в тази област.
Работи много активно за учредяване и на международна награда, носеща името Джон Атанасов. От години подпомага активно и дейността на фондация Еврика, като последователно е зам.-председател и председател на Съвета на фондацията.

Международна конференция на IEEE в Историческия музей, София (2006). Втори – Г. Първанов (президент на България), Джон Атанасов (син), Пл. Вачков, К. Боянов, проф. Оли Мартикайнен.

Награждаване на стипендианти Еврика в Политехническия музей, София (2014). Отляво-надясноГеорги Иванов (космонавт), К. Боянов, Р. Плевнелиев (президент на България).

ОТЛИЧИЯ

За своята активна и ползотворна дейност акад. К. Боянов е бил многократно отличаван. През 1985 г. е награден с орден Кирил и Методий I ст. Носител е и на Народен орден на труда (сребърен) и други държавни отличия.
Носител на сребърен медал на ВДНХСССР.
През 1990 г. получава двете най-високи международни отличия на IFIP (Silver core и Outstanding award) за активна дейност.
През 2000 г. получава Академичната награда за технически науки на БАН. Носител е на златна значка Асен Златаров на ФНТС. През 2005 г. е отличен с почетния знак на БАН – Марин Дринов на лента.

С указ № 221 от 15 юни 2005 г. на Президента на Република България, акад. Кирил Боянов е награден с орден Св. Св. Кирил и Методий с огърлие за особено значимите му заслуги за развитието на науката в България и по повод 70 години от рождението му.

Награждаването с орден Кирил и Методий с огърлие. Отдясно-наляво: проф. Г. петканов, К. Боянов, В. Ганев, К. Цоцорков.

Носител е на наградата на БАИТ през 2006 г. за големи заслуги в развитието на информационните и комуникационните технологии.
Членува в Съюза на научните работници в България (от 1961 г., главен секретар през 1990 г.), в Съюза на математиците в България (СМБ)СНС и др.

ЗАСЛУЖЕНО ПРИЗНАНИЕ

Проф. Владимир Лазаров по сучай 70-годишния юбилей на акад. Кирил Боянов:

Считам, че днешният юбилей е прекрасен повод да се очертаят някои етапи в развитието на неговата научна и преподавателска кариера. Но не толкова заради пословичната му воля и последователност като професионалист, а най-вече заради изключителната му целеустременост в развитието на един научен и стопански отрасъл, възникнал като държавен приоритет в края на 60-те и началото на 70-те години, заради огромната му обединяваща роля за съхраняване на постигнатия възход на този бранш в края на столетието, както и заради неуморната му работа днес за издигане имиджа на България в международната общност и стремежа му страната ни да бъде достойно представена в Европейския съюз.


*) Биографията е компилация от Биография на Кирил Боянов, предоставена от автора и статията 70-годишен юбилей на акад. Кирил Боянов. Слово на ст.н.с. Владимир Лазаров. //Сп. на БАН, 4, 2005, с.80-86. Тук с някои съкращения и незначителни промени, добавени подзаглавия и снимки. Съставил: Р. Калтинска.

начало